№ ..................................., гр. Варна,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в
открито съдебно
заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЙОВА
ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска,
и с участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна Силвиян Иванов,
разгледа докладваното от съдията Проданова адм. дело № 3279 по описа на Административен съд - Варна за 2019 г. и за да се произнесе, взе
прездвид :
Производството е по реда на чл.1,
ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във
вр. с чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.74, ал.2
от Закона за защита от дискриминация.
Образувано е по искове, предявени
от М.Л.Ж., ЕГН **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода"
в Затвора Варна, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
при Министерство на правосъдието за присъждане на сумата от 10 000.00 лева
/изявление в с.з. на 21.01.2019 г./, представляваща обезщетение за понесени
неимуществени вреди за времето от 09.09.2012 година до 08.07.2016 година, в
резултат на дискриминационни действия на ответната страна, изразяващи се в
нееднакво третиране на основа «лично положение» чрез администрацията на Затвора
– Варна и неосъществяване на контрол от страна на ГД «Изпълнение на
наказанията», в резултат на които са нарушени признати от законите на НРБ и
Европейската конвенция за правата на човека права на ищеца чрез поставянето му
в по-неблагоприято положение спрямо лишените от свобода от същата категория в
затворите в Ловеч, Плевен и София, довело до неимуществеани вреди, понесени от М.Ж.,
изразяващи се в унизено човешко достойнство, емоционален стрес, душевни и физически
страдания, потиснатост, чувство на пренебрегнатост и отхвърленост, чувство на
безсилие, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска 26.11.2018
година до окончателното изплащане на присъдената сума.
В
исковата молба се твърди, че за процесния период - от 09.09.2012 год. до
08.07.2016 год. ищецът понася неимуществени щети при изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода в помещение № 23, първи коридор, ІІІ група на Затвора -
Варна, в което не са осигурени санитарни условия, в смисъл: При извършения
ремонт през 2012 год. на единайсетте помещения в коридор 1-в, № 15 до №25, с
изключение на помещения №15 и №25, в останалите 9 помещения и конкретно в
помещение № 23, санитарните възли не са обособени в самостоятелно помещение,
като част от спалното помещението; в помещение №23 и останалите 8 помещения
санитарният възел е отделен от останалата част на спалното помещение само с
поставяне на преграда, за разлика от санитарните възли в помещения № 15 и №25 ,
както и тези в затворите в гр. София, Плевен и Ловеч, където те са изолирани от
останалата част на помещенията. При това, общата тоалетна, намираща се в 1-в
коридор е без течаща вода, прозорците са със закрита ламарина и реално не се
осигурява на „лишените от свобода“, с изключение на три пъти дневно, възможност
за достъп до обща тоалетна. В резултат на посочените условия ищецът е понесъл неимуществени щети, които са пряк
резултат от дискриминационните действия или бездействия от страна на ответната
страна, на основа лично положение, поради което е преживял емоционален стрес,
душевни и физически страдания, потиснатост, чувство на пренебрегнатост и
отхвърленост, чувство за безсилие.
Ответната страна – Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието, чрез процесуален представител, оспорва иска. Предявява възражение
за изтекла в нейна полза погасителна давност. Изразява становище за
недоказаност на предявената претенция, като се позовава и на специалния режим,
при който се намират лишените от свобода с твърдението, че на всички лишени от
свобода се осигуряват оптимални условия
при изтърпяване на наложените им наказания, при пълно съобразяване с
режимни и личностови особености. По отношение на ищеца твърди, че
администрацията на Затвора – Варна е изпълнила законово регламентираните си
задължения и ищецът не е бил лишен от
възможността да ползва баня и санитарен въземл. Развити са и съображения за
недобросъвестно упражняване от М.Ж. на правото му на иск.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на предявените
искове.
Съдът, като
обсъди и прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите по делото
доказателства и становищата на страните, приема следното:
Съгласно Писмо рег.№ 559/06 от 10.12.2018 година на Началника на Затвора – Варна, ищецът М.Ж. изтърпява
кумулирана присъда "доживотен затвор
без замяна" в Затвора Варна при "специален режим" от
30.03.2010 година. Настанен е в трета група на затвора, обособена като зона с
повишена сигурност на 31.03.2010 година, съвместно с лица, които не са осъдени
по смисъла на чл.37, ал.1, т.1а от НК. В Затвора Варна няма установена практика
за архивиране и съхранение на информация в годините, в кое спално помещение и
за какъв период от време са настанявани лишените от свобода, но съгласно архивираните
в затворническото досие молби и докладни записки на л.св.М.Ж. в периода
м.04.2010 г.-м.04.2011 г. той е настанен в 15 сп.п. на ЗПС, в периода м.10.2011
г.-м.05.2012 г. пребивава в 22 сп.п. на ЗПС, от м.02.2013 г. до м.09.2016 г. –
в 23 сп.п. на ЗПС, от м.09.2016 г. до м.02.2017 г. в 25 сп.п. на ЗПС, след
период на основен ремонт в ЗПС е настанен индивидуално в 135 сп.п.
По делото са приети като доказателства
първоначална и допълнителна Справка от Затвора Варна, представени с писма,
съответно от 22.05.2019 година и от 14 юни 2019 година, в които е описано
състоянето на спални помещения №23, №15 и №25 за периода 09.09.2012 година
-08.07.2016 година, като са приложени и съответни скици.
Съгласно допълнената справка - спално
помещение №23 /134/ е с обща квадратура 6.88 кв.м., прозорец с размери 1м/1.30
м., разположен на стената, срещуположна на входната врата, при което е
осигурена естествена аерация на помещението. Помещението е обзаведено с легло,
лично шкафче, маса, стол. Осигурени са отопление чрез централно парно, ел.
осветление и кабелна телевизия. В спалното помещение има монтиран метален
моноблок –тоалетна чиния плюс мивка – комплект, специално предназначен за
ползване в местата за лишаване от свобода, без изградени преградни стени. Лишените
от свобода имат осигурен достъп и до общия санитарен възел с баня на етажа, при
осигурена видимост от надзорно-охранителния състав;
- спално помещение №15 /122/ е с
обща квадратура 21.35 кв.м., има два прозореца с размери от по 1м/1.30 м.,
разположени на срещуположната на врата стена, при което е осигурена естествена
аерация на помещението. В спалното помещение има изграден самостоятелен санитарен
възел с наличие на преградни стени с размери 1,50 м. на 1,20/1,8 кв.м., с
метален моноблок /тоалетна чиния с мивка комплект/ специално предназначен за ползване в местата за лишаване
от свобода, и отделно изградена мивка в
спалното помещение с течаща вода. Килията е обзаведена с четири легла, лични шкафчета
и столове. Осигурени са отопление чрез централно парно, ел. осветление и
кабелна телевизия. Лишените от свобода имат осигурен достъп и до общия
санитарен възел с баня на етажа, при осигурена видимост от
надзорно-охранителния състав;
- спално помещение №25 /136/ е с
обща квадратура 11.20 кв.м., прозорец с размери 1м/1.30 м., разположен на
стената, срещуположна на входната врата, при което е осигурена естествена
аерация на помещението. В спалното помещение има изграден самостоятелен
санитарен възел с размери 1,50 м. на 1,20/1,8 кв.м., с метален моноблок /тоалетна
чиния с мивка комплект/,
специално предназначен за ползване в местата за лишаване от свобода.
Помещението е обзаведено с две легла, две лични шкафчета и столове. Осигурени
са отопление чрез централно парно, ел. осветление и кабелна телевизия. Лишените
от свобода имат осигурен достъп и до общия санитарен възел с баня на етажа, при
осигурена видимост от надзорно-охранителния състав;
- общият санитарен възел на етажа
разполага с баня, тоалетни и мивки с течаща топла и студена вода.
Като доказателства по делото са
изискани и приети справки от затворите в Плевен, Ловеч и Докладни записка от
инспектор СДВР в затвора София. В справката от 14.05.2019 година и от
14.06.2019 година от Затвора Плевен е посочено, че лишените от свобода в
затвора, изтърпяващи наказание доживотен
затвор на основание чл.97, ал.1 от ЗИНЗС, са настанени в Зона с повишена
сигурност /ЗПС/, разположена на трети етаж в жилищния корпус на затвора. За
периода – 09.09.2012 – 08.07.2016 година секторът със спални помещения 307/ЗПС
за настаняване на лица с присъди «доживотен затвор» и «доживотен затвор без
замяна» е бил с размери: дължина 16 м., ширина 5 м., общо 80 кв.м., с изградени
в него 8 броя спални помещения, отделение дно от друго с преградни «сандвич»
панелни стени. Панелите са с дебелина 7 см., запълнени с вата за изолация,
изработени от неръждаема ламарина и боядисани. Лишените от свобода са настанени
за посочения период по един в помещение. Във всяко спално помещение с размери
1.80 м. на 3.80 м./6.84 кв.м. е обособен санитарен възел с мивка, тоалетна и
постоянно течаща вода. Поставено е легло, шкафче, масичка за храна Налице е
преграда, която отдела леглото от санитарния възел – тоалетна чиния.
Преградната стена създава възможност за наблюдение и видимост от неизпълзващи
лица. В сектора за доживотно осъдени, в края на помещението е изграден
санитарен възел, състоящ се от тоалетна и баня с душ и топла вода, която се
ползва съгласно график.
Съгласно справките от 16.05.2019
година и от 14.06.2019 година на началника на Затвора гр. Ловеч, за процесния
период М.Ж. не е пребивавал в затвора в гр.Ловеч. Във всяко спално помещение на
затвора в зоната за повишена сигурност има изграден с преграда санитарен възел
с постоянно течаща вода, прозорците са отваряеми.
В Докладните записки от 16 май
2019 година и 21.06.2019 година от
Затвора София е посочено, че лишеният от свобода М.Ж. е пребивавал в затвора в
гр.София -1-ва група за периода – 01.11.2012 година – 01.11.2012 г. и он 22.04.2014 г. до 24.04.2014 година.
В първа група на затвора София се
настаняват определени категории лишени от свобода, между които и тези, с
доживотни присъди. Спалните помещения в 1-ва група са идентични, с площ от 8м2,
с прозорци за достъп на пряка слънчева светлина и възможност за проветряване; оборудвани
с до 2 бр. легла-тип вишка, 2 бр. метални табуретки, 1 бр. метална маса, 2
бр.метални шкафа, 1 бр.мивка, 1 бр. смесител с течаща топла и студена вода, с
пригоден подвижен душ в санитарен възел /тоалет/, отделен със стена.
Санитарните помещения са част от жилищната площ, отделени от спалните помещения
с преградна стена. Във всяко помещение има радиатор с централно отопление,
решетъчна врата и плътна метална врата, както и електрическо осветление.
Разпитаният като свидетел К.С.Р.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода", от
есента на 2012 год. до края на 2016 год. - началото на 2017 год., обитава едно
и също килийно помещение с ищеца - първоначално това е килийно помещение № 23,
чийто номер е променен след реновирането му на № 134. Според свидетеля
помещение № 23 за процесния период от 2012 год. – 2016 год., може би и 2017
год. началото, е било с размер 2 м на 3 м, като тоалетната се е намирала
непосредствено до вратата вдясно при влизане в помещението, вляво са били
леглата, две легла - вишки едно върху друго, два шкафа, маса, стол, 2
телевизора; санитарният възел се е намирал на около 50-60 см от леглата, без
изградена „абсолютно никаква преграда, напълно открита тоалетна“. След 2012
год. и по - точно 2012 год., при реновирането са изградени други килийни
помещения, като са променени тоалетните от порцелан на ламарини. Проветрението
в килийното помещение е естествено, няма вентилация, има прозорец, който може
да се отвори, на прозорецът има решетка, допълнителна по-малка решетка,
включително и мрежа, за да не може лишените от свобода, чрез т.нар „асансьори
въженца“ да си подават разни неща. В
зоната, в която свидетелят и ищецът изтърпяват присъдите си - зона с повишена
сигурност в Затвора Варна е имало 11 килийни помещения, като първите две, т.е.
две от килийните помещения са били с по-голям размер и там тоалетните помещения
са били закрити, докато останалите са били еднотипни, с еднакъв размер 2 м на 3
м. За тези последните „оправданието“ е било, че е невъзможно да изградят дори „такива
параванчета“. В другите килийни помещения санитарните възли са били отделни
помещения, „като в апартамент с плътни преградни стени“, където „можеш да
влезеш, да се усамотиш“; килийно помещение № 15 е към 5,50 - 6 м на около 3 м.
и към 2012 г. в него са били настанени между 4-6 души; променяха се, „…защото
те ни събираха обвиняеми, подсъдими, осъдени. Според свидетеля през процесния
период килийно помещение № 25, което е било подобно на това с №15, е било
свободно. М.Ж. е поискал да бъде преместен в него, но му е било отказано по
причина, че то е предназначено за лишените от свобода, „които идват, като чужда
делегация да бъдат настанявани там, в частност за сумиста П.С.и М.Б..“ Свидетелят
е присъствал на всяка среща на М.Ж., както с инспектор социална дейност, така и
с психолога на Затвора, на които е правил искане за преместването му в килийно
помещение №25. Въпреки, че по-голямото помещение, с обособен санитарен възел е
било свободно, както на ищеца, така и на свидетеля е било отказано преместване
от инспектор социална дейност и възпитателна работа, който е бил компетентен.
Свидетелят
установява, че е бил в Софийски централен в периода 2012 год. до 2016 год. съм
бил в Затвора София, където помещенията са приблизително с размерите на Затвора
Варна; разликата между тях е в това, че тоалетните помещения са с преградни
стени, без врата, но с преградни стени, отделно има чешма с топла и студена
вода, която постоянно тече и баня душ – слушалка. Помещенията в софийския
затвор са големи около 2,30 м ширина и около 3,50 м дължина приблизително,
докато помещението в Затвора Варна е с размери 2 м на 3 м.; в Затвора Варна
само две килийни помещения са с плътни преградни стени, а в останалите
помещения просто тоалетните са позиционирани точно до вратата.
Според
свидетеля след посещението си в Затвора София ищецът се е питал, „дали не сме
втора ръка хора, с какво тези лишени от свобода са повече от нас, защото
издръжката е еднаква, законът е еднакъв за всички и те са доживотно осъдени.“; М.Ж.
се чувствал дискриминиран, „защо в две килийни помещения ще има преградни
стени, а в останалите не, това нещо рефлектира на психиката, на съня му, на
цялостното му психическо и физическо състояние. … защото хора с по-добро
равностойно положение са премествани в по-добри килийни помещения.“
Свидетелят
заявява, че води идентично дело на настоящото, по което ищецът е негов
свидетел, тъй като са били поставени при едни и същи условия. За условията в
затвора свидетелят е водил дела с ГД „Изпълнение на наказанията“, като в
Страсбург България е осъдена в лицето на Главна дирекция на Министерството на
правосъдието да му заплати 8000 евро. Според свидетеля изграждането на
самостоятелни санитарни възли и течаща вода се е отразило на състоянието на М.Ж.,
той е бил съкрушен, чувствал се е дискриминиран, втора ръка човек, „защото
правят разлика спрямо лишените от свобода в Затвора Варна, в съответствие с
това дали имаш по-добри финансови възможности, дали близките ти имат по-
престижна работа, по-добри връзки с по-влиятелни хора“.
Свидетелят Г.П.Н.,***, в зоната с повишена сигурност, като инспектор
социална дейност и възпитателна работа от втората половина на 2011 год. почти до края на 2014 год. Свидетелят
установява , че след ремонта през 2012 година ищецът е настанен в килийно
помещение № 23, преди това - в № 15.
Помещението е с размери 2 м на 3 м, има двуетажно легло, позиционирано в
срещуположния ъгъл на тоалетната, която се намира вдясно от вратата, има
прозорец с решетки, два шкафа за лични вещи, етажерка. Санитарният възел не е
бил преграден от останалата част на помещението, намирал се е в
противоположната страна на леглото, максимално най-отдалечено. „От общия
коридор вратата се отваря наляво, тоалетната се пада вдясно и пряка видимост
няма. Лишените от свобода нямат право да изграждат, каквито и да е било
допълнителни съоръжения, т.к. се нарушава видимостта, а това е зона с повишена
сигурност.“ Свидетелят заявява, че в зоната с повишена сигурност е имало две
по-големи спални помещения, които са били с изолиран санитарен възел, като през
цялото времето, когато той е бил инспектор, в тя е имало настанени лишени от
свобода лица. Според него лишените от свобода са били разпределяни на
диференциран принцип, обвиняеми и подсъдими, като тези, които са изолирани по
чл.248 от ЗИН са държани в отделни спални от останалите лишени от свобода,
които са осъдени с влязла в сила присъда; подбирани са лишените от свобода със
сходни характери, за да нямат конфликти помежду си, съобразявани са личностните характеристики на лишените от
свобода. Преди да се направи неизолиран санитарен възел в нито едно помещение не е имало санитарен възел. „Към момента не е
имало възможност да бъде настанен в килийно помещение с изолиран санитарен
възел, до момента, в който съм бил инспектор, не е имало възможност, доколкото
си спомням да бъде в друго помещение, капацитета на зоната е бил изпълнен и сме
се стараели да спазваме необходимите минимални пространства за всеки един лишен
от свобода. Може и да е правил искане да бъде преместен, но не си спомням“. „Не
е моя специалност, но мисля, че размерите на спалното помещение не дават
възможност да се изгради самостоятелен санитарен възел.“
При установените от съда факти,
се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация.
Ищецът претендира обезщетение за вреди, причинени в
резултат на действия и бездействия на ответната страна в качеството й на
държавен орган, оторизиран да изпълнява властническа функция по отношение на
местата за лишаване от свобода, с които е осъществена спрямо него пряка дискриминация по смисъла на чл. 4
ЗЗДискр.
Дискриминацията е проведена по отношение на ищеца на основа „лично положение“ –
осъден на доживотен затвор, като са му причинени емоционален стрес, душевни и
физически страдания, подтиснатост, чевство за пренебрегнатост и отхвърленост,
чувство на безсилие.
Според легалното определение
на пряка дискриминация, дадено с нормата на ал.2 на чл.4 от ЗЗДискр., тя е налице в случаите, в които едно лице е
третирано по-неблагоприятно, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, въз основа на признак,
посочен в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или в
друг закон, или международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно дадената законова дефиниция,
"неблагоприятно третиране" представлява всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В
случая се твърди дискриминация, осъществявана както от действия, така и от
бездействия на ответната
страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при министерство на
правосъдието, чрез администрацията на Затвора – Варна в резултат на които ищецът, в качеството му на лишен от свобода с
доживотна присъда е поставен в по-неблагоприятно положение от лишените от
свобода в затворите в гр.Плевен, гр.Ловеч и гр.София условия, като е настанен в
килийно помещение без обособен самостоятелен санитарен възел.
Съпоставянето на условията, при
които са поставени лишените от свобода в Зоните с повишена сигурност в
затворите в Плевен, Ловеч, София и Варна установява различие по отношение на размерите на килийните помещения и осигурените в тях
санитарни възли. С изключение на две от помещенията, които са с по-големи
размери и съответно в тях са изградени самостоятелни санитарни възли,
останалите килийни помещения в затвора Варна са сравнително с по-малка площ от
тези в останалите три затвора и в тях не е осигурена изолираност на санитарния
възел, разположен в самото помещение. В посочения си вид помещенията в затвора
Варна са устроени при ремонта, който е извършен през 2012 година, при който,
във всички килийни помещения са изградени сервизни помещения, каквито дотогава
са липсвали, както установява свидетелят К.Р.. Обособяването на сервизните
помещения като самостоятелни, както посочва свид. Г.Н., не е било възможно
поради малките размери на килийните помещения. Двете по-големи помещения, в
които са били изградени самостоятелни сервизни помещения, също по показанията
на свид.Н., са били заети, като настаняването на лишените от свобода е било
съобразявано с множество фактори.
За да се квалифицира нарушаването на
правото на равно третиране като пряка дискриминация, нормата на чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. изисква неравното третиране да бъде основано на един или повече от
обективните признаци, посочени неизчерпателно в тази разпоредба - пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние. Законът
не разглежда всяко неравно третиране като дискриминация, даваща основание за ангажиране на отговорност. Поставянето на едно лице в неравнопоставено
положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от признаците,
посочени в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., не съставлява дискриминация и за подобно
третиране не следва да се носи отговорност.
В исковата молба претендираната от ищеца пряка
дискриминация е по признак „лично положение“, в качеството му на лишен от свобода с присъда доживотен
затвор, като неравното третиране се твърди в сравнение с условията, при които
са поставени лишените от свобода с доживотни присъди, изтърпяващи наказанията
си в затворите Плевен, Ловеч и София.
Преценявайки установените факти,
че при ремонта през 2012 година са изградени санитарни възли във всички спални
помещения, но с различна степен на обособеност, съдът приема, че конкретното
изпълнение и степен на обособяване на тези възли е в зависимост от обективните
дадености на сградния фонд. Съществено в случая е обстоятелството, че ищецът е
поставен при равни условия с останалите лишени от свобода в зоната с повишена
сигурност в Затвора – Варна, които са настанени в помещенията с по-малка площ,
в които санитарният възел не е изолиран от останалата част на помещението.
Условията и организацията на
изтърпяването на наказанията в различните места в страната се различават в
зависимост от множество фактори, определени и от конкретни обективни дадености,
една от които е съответният сграден фонд, в който са настанени подсъдимите и
лишените от свобода с влезли в сила присъди. Съгласно показанията на свид.Г.Н.
при настаняване на лишените от свобода и подсъдимите администрацията на затвора
съобразява качеството на подлежащите на настаняване – обвиняеми, подсъдими и
лишени от свобода с влезли в сила присъди; характеровите особености на
подлежащите на настаняване с цел избягване на конфликти. Според този свидетел, при
създадената организация в затвора, за процесния период, през който той е
работил като инспектор, не са били налице условия за удовлетворяване на искане
на М.Ж. за настаняването му в помещение с обособен санитарен възел. Независимо
от посоченото, категорични доказателства за предявено искане от ищеца за
изместването му в друго помещение не са представени по делото. Показанията на
свид.К.Р., който изрично заявява, че с ищеца водят аналогични дела и взаимно се
явяват като свидетели по тях, което налага извод за тяхната субективност, не
могат да наложат различен извод.
Ползването на спално помещение, в
което санитарният възел не е изолиран,
от двама лишени от свобода, създава неудобства и е свързан с неприятни
преживявания, но съдът намира, че създадените с ремонта от 2012 година условия
в преобладаващата част от спалните помещения в Зоната с повишена сигурност, са
били съобразени с обективните дадености на тези помещения, поради което те не могат
да бъдат определени като дискриминационни действия на
администрацията на Затвора-Варна.
Същевременно,
представените справки от Началника на Затвора – Варна за състоянието, в което
са се намирали спалните помещения в Зоната с повишена сигурност и конкретно
тези, в които е бил настанен ищеца, установяват, че те са били снабдени с
необходимите мебели и оборудване, осигуряващи зачитане на правата
му и условия за поддържане на лична хигиена.
Съдът
споделя доводите в защитата на ответната страна, че ищецът е изтърпявал
наказанието си през процесния период в условия, отговарящи на изискванията,
които Европейският съд по правата на човека преценява за изпълнени с оглед
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, от българската държава - условията, при които се намира
всеки затворник да гарантират зачитането на човешкото достойнство.
Според
ЕСПЧ отнасянето е „нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на
часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или
психическо страдание. Отнасянето е „унизително” когато предизвиква у
пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го
унижат и подтиснат. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля
неизбежния елемент на страдание или унижение, свързано със законното понасяне
на наказание.
Изрично
е становището на ЕСПЧ, че твърденията за отношение, несъответстващо на чл.3,
следва да бъдат доказани „извън всякакво разумно съмнение”.
По
делото не бяха ангажирани категорични доказателства за претендираните вреди, представляващи
пряка последица от битовите условия, при които е бил настанен.
Съдът преценява като неотносими
към спора доводите и съображенията за нарушени права на ищеца с оглед чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, изложени в писмената защита на служебния защитник, свързани с
ограниченията и специалния режим, при който се изтърпява наказанието доживотен
затвор в Затвора – Варна, предвид основанието, на което е предявен иска –
чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация. Още повече, при специалните
правила на Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и
задържанията под стража, които налагат засилени мерки, с които са съобразени
условията на изтърпяване на присъдите в Зоната с повишена сигурност в Затвора –
Варна.
При изложените съображения за
недоказаност на действия и бездействия на администрацията на Затвора – Варна
при настаняването на ищеца конкретно спално помещение за периода 09.09.2012
година до 08.07.2016 да представляват пряка дискриминация по смисъла на чл.4,
ал.2 вр. чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, както и на понесени
от ищеца вреди, съдът намира предявения иск за присъждане на претендираното
обезщетение в размер на 10 000.00 лева, за неоснователен.
С оглед изхода на спора и
осъществената процесуална защита от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 вр.
чл.78 ал.7 от ГПК, вр. чл.144 АПК, в полза на ответната страна следва да бъдат
присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева.
Водим от горното съдът:
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от М.Л.Ж., ЕГН **********,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Варна, срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на
правосъдието за присъждане на сумата от 10 000.00 лева /изявление в с.з.
на 21.01.2019 г./, представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди
за времето от 09.09.2012 година до 08.07.2016 година, в резултат на
дискриминационни действия на ответната страна, изразяващи се в нееднакво
третиране на основа «лично положение» чрез администрацията на Затвора – Варна и
неосъществяване на контрол от страна на ГД «Изпълнение на наказанията», в
резултат на които са нарушени признати от законите на НРБ и Европейската конвенция
за правата на човека права на ищеца чрез поставянето му в по-неблагоприято
положение спрямо лишените от свобода от същата категория в затворите в Ловеч,
Плевен и София, довело до неимуществеани вреди, понесени от М.Ж., изразяващи се
в унизено човешко достойнство, емоционален стрес, душевни и физически
страдания, потиснатост, чувство на пренебрегнатост и отхвърленост, чувство на
безсилие, заедно със законната лихва от деня на завеждане на иска 26.11.2018
година до окончателното изплащане на присъдената сума.
ОСЪЖДА М.Л.Ж., ЕГН **********, изтърпяващ наказание
"лишаване от свобода" в Затвора Варна, да заплати на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието разноски
по делото в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: