Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 21.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА СМИТ
при
участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1303 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез пълномощник – адв. Н.М., против Д.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата
молба се твърди, че на 27.10.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 6, том V, рег. № 4848, дело № 647/2017 г. на
нотариус Мария Динева с рег. № 419 и район на действие – Районен съд Харманли,
ответницата и нейната сестра продали на ищеца Урегулиран поземлен имот
XXIX-271, застроен и незастроен, с площ от 1007 кв. м. в квартал 37 по ПУП на
гр. Симеоновград, одобрен със Заповеди № 368 от 1989 г. и № 330 от 27.08.2015
г., ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска
постройка, както и всички други подобрения и приращения в имота при граници:
улица, УПИV-1074, УПИ XXVII-1073, УПИ XXIII-272 и УПИ VII-272 с административен
адрес на поземления имот: гр. Симеоновград, ул. ***.
При изповядване на сделката било постигнато съгласие продавачите да ползват
жилищната част на имота до 07.01.2019 г., след което да предадат владението на
ищеца. След изтичане на така определения срок ищецът поканил ответницата да
изпълни задължението си за предаване на владението, като провел многократни
разговори за доброволното й напускане на имота. От своя страна ответницата
представяла различни причини за ползването на имота, като впоследствие заявила,
че докато е жива няма да напусне имота. С оглед нападателно и заплашително
поведение на ответницата спрямо ищеца, последният потърсил органите на реда,
като подал жалба, по която била образувана преписка № 827/2019 г. на Районна
прокуратура – Харманли. С постановление от 23.10.2019 г. било отказано
образуването на наказателно производство по аргумент, че случаят касаел
гражданскоправни отношения, което обуславяло правния интерес от предявяване на
настоящия иск. Изложени са съображения за наличие на предпоставките на чл. 108
от ЗС, тъй като ищецът бил собственик на имота въз основа на покупко-продажба,
а ответницата го владеела без валидно правно основание за това.
По
наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответницата Д.Б.Я., че ищецът Р.И.Д.
е собственик на Урегулиран поземлен имот XXIX-271, застроен и
незастроен, с площ от 1007 кв. м. в квартал 37 по ПУП на гр. Симеоновград,
одобрен със Заповеди № 368 от 1989 г. и № 330 от 27.08.2015 г., ведно с
построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, както и всички
други подобрения и приращения в имота при граници: улица, УПИV-1074, УПИ
XXVII-1073, УПИ XXIII-272 и УПИ VII-272 с административен адрес на поземления
имот: гр. Симеоновград, ул. ***, както и да осъди
ответницата Д.Б.Я. да предаде на ищеца Р.И.Д. владението върху описания имот.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата Д.Б.Я..
Съдът, като взе предвид становищата и
доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира от фактическа страна
следното:
От представения по делото нотариален акт
№ 6, том V, рег. № 4848, дело № 647 от 2017 г. на нотариус Мария Динева с рег.
№ 419 на НК и район на действие -
Районен съд Харманли, се установява, че на 27.10.2017 г. е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между Д.Б.Д., действаща лично и като
пълномощник на ответницата Д.Б.Я., в качеството на продавачи, и ищеца Р.И.Д.,
като купувач, с предмет: урегулиран поземлен имот XXIX-271, застроен и
незастроен, с площ от 1007 кв. м., в квартал 37 по ПУП на гр. Симеоновград,
одобрен със Заповеди № 368 от 1989 г. и № 330 от 27.08.2015 г., ведно с
построената в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, както и
всички други подобрения и приращения в имота при граници: улица, УПИ V-1074,
УПИ XXVII-1073, УПИ XXVIII-1072, УПИ XXIII-272 и УПИ VII-272 с административен
адрес на поземления имот: гр. Симеоновград, ул. ***.
В нотариалния акт изрично е вписана постигната между страните уговорка
продавачите да ползват имота безвъзмездно, заедно или поотделно, само за
живеене, в срок до 07.01.2019 г., когато са се задължили да предадат владението
на купувача.
Видно от приетото като писмено
доказателство постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.10.2019 г. ищецът е подал жалба до Районна прокуратура - Харманли поради
отказ на ответницата да освободи имота, като след извършена проверка прокурорът
е приел, че се касае до гражданскоправен спор и липсва престъпление.
В хода на производството по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на Д. И. Г..
От неговите показания се изяснява, че през 2017 г. съдействал при
покупко-продажбата на процесния имот, като бил помолен от ищеца Р.Д. да
подготви необходимите скици и данъчни оценки, за което бил надлежно
упълномощен. Свидетелят си спомня, че заедно с ответницата и дъщеря й посетили
нотариус в Димитровград, като първия път ответницата се отказала да продава
къщата си по сантиментални причини и си тръгнали. На следващата седмица обаче,
поради необходимост от парични средства, ответницата упълномощила дъщеря си да
продаде процесния имот. Свидетелят бил очевидец, когато ищецът предал парите за
покупко-продажбата на дъщерята на ответницата. Споделя, че бил запознат с
уговорката продавачите да запазят правото си на ползване до началото на 2019 г.
понеже дотогава ищецът не възнамерявал да живее в имота. Разказва, че след това
заедно с него посетили имота и установили, че ответницата все още била там и
отказвала да се изнесе, като дори повикала полиция. Ищецът се легитимирал като
собственик въз основа на нотариалния акт, но ответницата категорично отказвала
да го допусне в имота. Съдът кредитира изцяло изложеното от свидетеля, като намира, че същият
непосредствено е възприел факти от предмета на доказване по делото и показанията му са логически
последователни и безпротиворечиви.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е
ревандикационен иск за защита правото на собственост върху УПИ XXIX-271, застроен и незастроен, с площ от 1007 кв. м., в квартал 37 по
ПУП на гр. Симеоновград, одобрен със Заповеди № 368 от 1989 г. и № 330 от
27.08.2015 г., ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и
стопанска постройка, както и всички други подобрения и приращения в имота при
граници: улица, УПИ V-1074, УПИ XXVII-1073, УПИ XXVIII-1072, УПИ XXIII-272 и
УПИ VII-272 с адрес: гр. Симеоновград, ул. ***.
Основателността
на исковата претенция с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищецът да е
титуляр на правото на собственост върху описания урегулиран поземлен имот, който
да се владее или държи от ответницата без правно основание.
На първо място
по делото безспорно се доказа, че ищецът Р.Д. е носител на това абсолютно вещно
право по отношение на процесния имот. Той се легитимира като собственик с
приетия по делото нотариален акт, въз основа на който е придобил имота чрез
покупко-продажба от ответницата и дъщеря й, действала лично и като неин
пълномощник. Нотариалният
акт, с който се удостоверява извършването на правна сделка с вещни права върху
недвижими имоти, представлява официален свидетелстващ документ - съставен
е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му
компетентност и по установен в закона ред. Той се ползва с доказателствена сила
по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК досежно направените пред
нотариуса волеизявления и извършените от него и пред него действия. Тази
материална доказателствена сила важи спрямо всички и може да бъде оборвана чрез
оспорване истинността на нотариалния акт като писмено доказателство, т.е. по
реда на чл. 193 от ГПК. В случая
не е направено такова оспорване, а единствено са наведени голословни твърдения,
че ответницата не е продавала имота си, не е подписвала пълномощно за
продажбата му и не е получавала пари за това. Същевременно ответната страна е
проявила процесуално бездействие, като не е инициирала представяне на
въпросното пълномощно по делото по реда на чл. 190 от ГПК, нито е оспорила
неговата истинност при условията на чл. 193 от ГПК. При това положение съдът
намира, че приетият като писмено доказателство нотариален акт съставлява
надлежен титул на собственост, който легитимира ищецът като собственик на имота.
На
следващо място от събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин, че ответницата се намира във владения на имота. Действително до
07.01.2019 г. тя е имала правно основание да упражнява фактическа власт въз
основа на запазеното си право на ползване. Това обстоятелство се доказва от
нотариалния акт, в който изрично е вписана така постигнатата между страните по
сделката уговорка. След тази дата обаче
ответницата не е изпълнила задължението си за предаване на владението върху
имота на ищеца, а е продължила вече без правно основание да осъществява
фактическа власт. В тази насока са показанията на свидетеля Д. И.
Г., от които се установява, че ответницата категорично е отказала да напусне
имота.
В контекста на изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че
са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС, кумулативната даденост на които
обуславя основателност на предявения ревандикационен иск. Ето защо исковата
претенция следва да бъде изцяло уважена.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца Р.И.Д. следва да се присъдят
направените по делото разноски. Видно от представения в хода на устните
състезания списък на разноски, ищецът претендира сумата в общ размер от 1837,34
лв., от която 137,34 лв. - държавна такса, 1 500 лв. - адвокатско
възнаграждение, 80 лв. - такси за връчване на книжа чрез ЧСИ и 120 лв. пътни
разноски /4 пъти по 30 лв./. По отношение на държавната такса и адвокатския
хонорар по делото са представени съответните документи, удостоверяващи извършеното
плащане. В тази насока обаче съдът намира за основателно своевременно
направеното от ответната страна възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. С оглед
правната и фактическата сложност на делото съдът преценява, че следва да се
присъди минималният размер от 929,96 лв., определен съобразно материалния
интерес /данъчната оценка на имота/ по реда на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На следващо място, що се отнася до заплатената на ЧСИ такса, от
представена квитанция към приходен касов ордер № 11136 от 16.06.2020 г. се
установява, че платената сума е в размер на 60 лв. и именно толкова следва да
се присъди. Във връзка с претендираната сума за пътни разноски по делото няма
ангажирани каквито и да било доказателства за направени такива и следователно
не се дължат. При това положение съдът намира, че в тежест на ответницата Д.Б.Я.
следва да се възложат деловодни разноски в общ размер на 1127,30 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***, че Р.И.Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, е собственик на урегулиран
поземлен имот XXIX-271, застроен и незастроен, с площ от 1007 кв. м., в квартал
37 по ПУП на гр. Симеоновград, одобрен със Заповеди № 368 от 1989 г. и № 330 от
27.08.2015 г., ведно с построената в него жилищна сграда, лятна кухня и
стопанска постройка, както и всички други подобрения и приращения в имота при
граници: улица, УПИ V-1074, УПИ XXVII-1073, УПИ XXVIII-1072, УПИ XXIII-272 и
УПИ VII-272 с административен адрес на поземления имот: гр. Симеоновград, ул. ***, като ОСЪЖДА Д.Б.Я. да предаде на Р.И.Д. владението върху
имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д.Б.Я., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 1127,30
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: