Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 984                           17.03.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 11604 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.

Ищцата Й.З.С. твърди, че е собственик на недвижим имот, намиращ се в сграда, която е в режим на етажна собственост с административен адрес: гр. П.*************. Поддържа, че е поискала от д. да й бъде предаден ключ за обща тоалетна на таванския етаж на сградата във връзка с ползването на притежаваната от нея таванска стая, но е получила отказ за това. На 25.05.2018г. чрез писмо с обратна разписка, била получила протокол от проведено общо събрание на собствениците в сградата, по т.1 от което е било сменено ръководството на етажната собственост като е избран нов управител, а по т.2 било взето решение във връзка с ползването на тоалетната на таванския етаж и във връзка с предоставянето на ключовете от нея и от врата откъм задния двор на жилищната сграда. Ищцата счита, че така взетите решения са незаконосъобразни като изтъква, че е нарушен редът за свикване на общото събрание. Освен това твърди, че взетите решения са и материално незаконосъобразни, тъй като противоречат на правото на ищцата да ползва общите части от сградата в качеството й на съсобственик върху тях и притежател на индивидуален обект в сграда етажна собственост.

Ответникът собственици в Етажна собственост на адрес гр. П.**********, представлявани от у. П.В.Г. оспорва твърденията на ищцата. Счита, че са спазени изискванията по свикване и провеждане на общото събрание и че не е налице незаконосъобразност на взетите решения.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. е собственик на апартамент №*, находящ се на четвъртия етаж в жилищната сграда с адрес гр. П.************, по силата на проведена публична продан и влязло в сила постановление за възлагане на *********  от 15.10.2012г. / лист 6/. Собствеността е придобита, считано от влизане в сила на постановлението – 24.10.2012г.

Установява се, че с нотариална покана  от 10.05.2018г. ищцата поискала от управителя на етажната собственост да и бъдат предоставени ключове от стая обща част в таванския етаж, от вратата към мазетата в сградата, както и врата поставена в прохода на блока, водещ към вътрешния двор. Поканата била връчена на 16.05.2018г. на управителя на УС на етажната собственост  / лист 8/.

Установява се от представения протокол, че на 19.05.2018г. от 10,00ч. било проведено общо събрание на етажната собственост при дневен ред от две точки: 1. промени в състава на управителния съвет; 2. обсъждане на отправената от ищцата С. нотариална покана / лист 9/. Съгласно протокола присъствали представители на седем от осем апартамента, без ищцата, която притежава ап. №*.

По точка първа било взето решение да бъде освободен предходния управител на УС К., като за нов управител бил избран П.Г.. По втората точка било посочено, че е взето решение общото помещение тоалетна в таванския етаж да не се ползва, тъй като такова няма в проектната документация на сградата. Освен това било решено, че ищцата ще може да получи ключ от втатата към вътрешния двор и тази към мазетата в сградата, след като заплати съответната част от стойността им на етажната собственост /лист 10/.

Протоколът бил изпратен на ищцата с известие – обратна разписка на 21.05.2018г., което било доставено на 22.05.2018г. /лист 11/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Молбата за това следва да бъде подадена в тридесет дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 / чл.40, ал.2 ЗУЕС/.

Ищцата е собственик на самостоятелен обект и следователно притежава право да атакува решения на общото събрание. Молбата е подадена в срок от тридесет дни, считано от датата на провеждане на събранието, поради което е своевременна.

Първият от доводите за незаконосъобразност за решенията на събранието е свързан с процедурата по неговото свикване. Съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й. В случая ответникът не е представил по делото доказателства относно разгласяването на поканата по гореописания ред, въпреки че той носи доказателствената тежест да докаже тези действия и независимо, че съдът изрично е дал указания за липса на доказателства по реда на чл.146 ГПК / лист 15/. Липсата на доказателства относно разгласяването на поканата води до невъзможност да бъде установено дали е бил спазен срокът за провеждане на общото събрание. В случая дори са налице доказателства за обратното, че този срок не е бил спазен, тъй като на събранието са били обсъждани въпросите поставени от ищцата в нотариалната покана, която е безспорно връчена на 16.05.2018г. От тази дата до датата на провеждане на събранието няма изтекли седем дни, а обсъжданите въпроси не са от неотложен порядък, за да се прилага срокът от 24 часа.

С оглед изложеното, съдът намира, че са без значение доводите на ответника по чл.13, ал.2 ЗУЕС относно това, че ищцата не е спазила изискването да уведоми управителния съвет за адреса си, предвид обстоятелството, че не живее постоянно в сградата. В допълнение следва да се отбележи, че в нотариалната покана е посочен адрес на ищцата, поради което ответникът е бил във възможност да я уведоми за датата и мястото на събранието, както е сторил в последствие – изплащайки протокола от него.

Изложеното по-горе води до извод за основателност на предявения иск, поради което следва той да бъде уважен.

На осн. чл.78, ал.1 и 5 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и деловодни разноски в размер на 730 лв., от които 80 лв. държавна такса и 650 лева адвокатско възнаграждение. Това е така, защото съдът намира, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Минималният хонорар по неоценяеми искове е равен на 300 лева. Настоящото дело е образувано след отмяна, поради което процесуалните действия по него се явяват продължение на тези дело №10145/2018г. на ПРС по което ищцата е заплатила хонорар от 450 лева, който сам по себе си не е прекомерен / лист 5 от приложеното дело/. Проведени общо четири съдебни заседания, включително и това осъществено в защита на ищцата по предходното дело № 10145/18г. Поради това за последните две заседания, съобразно чл.7, ал.8 от Наредба № 1/2004г. следва да се приеме, че е налице основание за присъждане на възнаграждение от още 200 лева / по 100 лв. за всяко заседание след второто/. Така общия размер на присъденото възнаграждение на адвокат следва да се определи на 650 лева.   

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразни, на осн. чл.40, ал.1 ЗУЕС, по иска предявен от Й.З.С. ЕГН **********, с адрес *** против Етажна собственост на адрес гр. П.************, представлявана от у. П.В.Г., решенията на Общото събрание на етажната собственост, взети на 19.05.2018г.

 

ОСЪЖДА Етажна собственост на адрес гр. П.*********, представлявана от у. П.В.Г. да заплати на Й.З.С. сумата 730лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД