Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 984 17.03.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 11604 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
Ищцата Й.З.С. твърди, че е собственик на
недвижим имот, намиращ се в сграда, която е в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. П.*************. Поддържа, че е поискала от д. да й
бъде предаден ключ за обща тоалетна на таванския етаж на сградата във връзка с
ползването на притежаваната от нея таванска стая, но е получила отказ за това. На
25.05.2018г. чрез писмо с обратна разписка, била получила протокол от проведено
общо събрание на собствениците в сградата, по т.1 от което е било сменено
ръководството на етажната собственост като е избран нов управител, а по т.2
било взето решение във връзка с ползването на тоалетната на таванския етаж и
във връзка с предоставянето на ключовете от нея и от врата откъм задния двор на
жилищната сграда. Ищцата счита, че така взетите решения са незаконосъобразни
като изтъква, че е нарушен редът за свикване на общото събрание. Освен това
твърди, че взетите решения са и материално незаконосъобразни, тъй като
противоречат на правото на ищцата да ползва общите части от сградата в
качеството й на съсобственик върху тях и притежател на индивидуален обект в
сграда етажна собственост.
Ответникът собственици в Етажна собственост на адрес
гр. П.**********, представлявани от у. П.В.Г. оспорва твърденията на ищцата.
Счита, че са спазени изискванията по свикване и провеждане на общото събрание и
че не е налице незаконосъобразност на взетите решения.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата С. е собственик на апартамент №*, находящ се на
четвъртия етаж в жилищната сграда с адрес гр. П.************, по силата на проведена
публична продан и влязло в сила постановление за възлагане на ********* от 15.10.2012г. / лист 6/. Собствеността
е придобита, считано от влизане в сила на постановлението – 24.10.2012г.
Установява се, че с нотариална покана от 10.05.2018г. ищцата поискала от управителя
на етажната собственост да и бъдат предоставени ключове от стая обща част в
таванския етаж, от вратата към мазетата в сградата, както и врата поставена в
прохода на блока, водещ към вътрешния двор. Поканата била връчена на 16.05.2018г.
на управителя на УС на етажната собственост
/ лист 8/.
Установява се от представения протокол, че на 19.05.2018г.
от 10,00ч. било проведено общо събрание на етажната собственост при дневен ред
от две точки: 1. промени в състава на управителния съвет; 2. обсъждане на
отправената от ищцата С. нотариална покана /
лист 9/. Съгласно протокола присъствали
представители на седем от осем апартамента, без ищцата, която притежава ап. №*.
По точка първа било взето решение да бъде освободен
предходния управител на УС К., като за нов управител бил избран П.Г.. По втората
точка било посочено, че е взето решение общото помещение тоалетна в таванския
етаж да не се ползва, тъй като такова няма в проектната документация на
сградата. Освен това било решено, че ищцата ще може да получи ключ от втатата
към вътрешния двор и тази към мазетата в сградата, след като заплати
съответната част от стойността им на етажната собственост /лист 10/.
Протоколът бил изпратен на ищцата с известие – обратна
разписка на 21.05.2018г., което било доставено на 22.05.2018г. /лист 11/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да
иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Молбата за това
следва да бъде подадена в тридесет дневен срок от получаване на решението по
реда на чл.16, ал.7 / чл.40, ал.2 ЗУЕС/.
Ищцата е собственик на самостоятелен обект и
следователно притежава право да атакува решения на общото събрание. Молбата е
подадена в срок от тридесет дни, считано от датата на провеждане на събранието,
поради което е своевременна.
Първият от доводите за незаконосъобразност за
решенията на събранието е свързан с процедурата по неговото свикване. Съгласно
чл.13, ал.1 ЗУЕС общото събрание се
свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която
се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7
дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа.
Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от
лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото
събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след
датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа
след поставянето й. В случая ответникът не е представил по делото доказателства
относно разгласяването на поканата по гореописания ред, въпреки че той носи
доказателствената тежест да докаже тези действия и независимо, че съдът изрично
е дал указания за липса на доказателства по реда на чл.146 ГПК / лист 15/.
Липсата на доказателства относно разгласяването на поканата води до
невъзможност да бъде установено дали е бил спазен срокът за провеждане на
общото събрание. В случая дори са налице доказателства за обратното, че този
срок не е бил спазен, тъй като на събранието са били обсъждани въпросите
поставени от ищцата в нотариалната покана, която е безспорно връчена на
16.05.2018г. От тази дата до датата на провеждане на събранието няма изтекли
седем дни, а обсъжданите въпроси не са от неотложен порядък, за да се прилага
срокът от 24 часа.
С оглед изложеното, съдът намира, че са без значение
доводите на ответника по чл.13, ал.2 ЗУЕС относно това, че ищцата не е спазила
изискването да уведоми управителния съвет за адреса си, предвид
обстоятелството, че не живее постоянно в сградата. В допълнение следва да се
отбележи, че в нотариалната покана е посочен адрес на ищцата, поради което
ответникът е бил във възможност да я уведоми за датата и мястото на събранието,
както е сторил в последствие – изплащайки протокола от него.
Изложеното по-горе води до извод за основателност на
предявения иск, поради което следва той да бъде уважен.
На осн. чл.78, ал.1 и 5 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата и деловодни разноски в размер на 730 лв., от които 80 лв.
държавна такса и 650 лева адвокатско възнаграждение. Това е така, защото съдът
намира, че възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Минималният
хонорар по неоценяеми искове е равен на 300 лева. Настоящото дело е образувано
след отмяна, поради което процесуалните действия по него се явяват продължение
на тези дело №10145/2018г. на ПРС по което ищцата е заплатила хонорар от 450
лева, който сам по себе си не е прекомерен /
лист 5 от приложеното дело/. Проведени
общо четири съдебни заседания, включително и това осъществено в защита на
ищцата по предходното дело № 10145/18г. Поради това за последните две
заседания, съобразно чл.7, ал.8 от Наредба № 1/2004г. следва да се приеме, че е
налице основание за присъждане на възнаграждение от още 200 лева / по 100 лв.
за всяко заседание след второто/. Така общия размер на присъденото
възнаграждение на адвокат следва да се определи на 650 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни, на осн. чл.40, ал.1 ЗУЕС, по иска предявен от Й.З.С. ЕГН **********, с адрес *** против Етажна
собственост на адрес гр. П.************, представлявана от у. П.В.Г., решенията
на Общото събрание на етажната собственост, взети на 19.05.2018г.
ОСЪЖДА Етажна
собственост на адрес гр. П.*********, представлявана от у. П.В.Г. да заплати на
Й.З.С. сумата 730лв. /седемстотин и тридесет лева/, представляваща деловодни
разноски.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД