Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 03.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и четвърти януари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ А.ЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия А.ева гр. дело № 8710 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от С.Д.А. и Г.А.А. срещу З.
„Б.И.” АД, с която са предявени активно, субективно и обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че при ПТП,
настъпило на 27.12.2014 г. са причинени телесни повреди на ищците, както
следва: на С.А.-травматичен шок, контузия на главата, сътресение на мозъка без
ОВЧТ и контузия на малък мозък с общомозъчна симптоматика, обусловила наличието
на разстройство на З.равето временно опасно за живота, на Г.А.-контузия на
главата, счупване на темпорална кост, счупване на тялото на втори шиен прешлен,
обуславящо наличието на трайно затруднение движенията на врата за срок не
по-малък от дванадесет месеца и счупване на диафизарната част на дясната
бедрена кост с разместване, обуславящо наличието на трайно затруднение
движенията на врата за срок не по-малък от дванадесет месеца. Поддържа се, че
ПТП е допуснато от водача Е.С.А. при управление на л.а.м. „Опел зафира“ с рег.
№ ********* по път ІІ, км 32+276 в посока от гр. Добрич за гр. Силистра. Твърди
се, че вина за настъпилото ПТП има водача А., установена с одобрено от съда
споразумение с определение на РС-Силистра от 28.05.2015 г. по н.о.х.д. №
354/2015 г. влязло в законна сила на 28.05.2015 г., както и че по отношение на
увреждащото МПС е била налице застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника с полица № 02114001568916, издадена на 09.06.2014 г., валидна за
периода от 15.06.2014 г. до 15.06.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата С.Д.А. сумата от 50 000
лв., а на ищеца Г.А.А. сумата от 150 000 лв., представляващи обезщетение
за претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
27.12.2014 г. на път ІІ, км 32+276 в посока от гр. Добрич за гр. Силистра,
виновно причинени от водача Е.С.А. при управление на л.а.м. „Опел зафира“ с
рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица №
02114001568916, издадена на 09.06.2014 г., валидна за периода от 15.06.2014 г.
до 15.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците от 50 000 лв.
и от 150 000 лв., считано от датата на увреждането-27.12.2014 г. до
окончателното издължаване. Претендират
се разноските по делото. Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. Оспорва механизма
на настъпилото ПТП, вината на водача А.. Твърди съпричиняване от страна на
пострадалите, които са пътували без обезопасителен колан. Оспорва исковете по
размер с твърдението, че претендираните суми са твърде завишени и не отговарят
на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род
вреди.
Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли исковите претенции на ищците като изцяло неоснователни и
недоказани. Алтернативно моли да намали размера на претендираното обезщетение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба чрез процесуалния си
представител. Оспорва възраженията на ответника, както и това за причинено
съпричиняване от страна на двамата ищци.
В срока за допълнителен отговор
ответникът заявява, че поддържа всичките си оспорвания направени с отговора.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита.
Претендират разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата с начислено ДДС. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, направено в
открито съдебно заседание от 20.09.2016 г.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила на 28.05.2015 г.
протоколно определение, постановено по н.о.х.д. № 354/2015 г. по описа на
Силистренски районен съд е одобрено споразумение между Прокуратурата и Е.С.А.
по силата на което последният се признава за виновен в това, че на 27.12.2014
г. около 09,36 часа, по път ІІ-71 км 32+276 км, в посока от гр.Добрич за гр.
Силистра, при управление на л.а.м. „Опел Зафира“ с рег. № *********, е нарушил
правилата за движение по пътищата като не е съобразил управлението на
автомобила с конкретните атмосферни условия и лошото съС.ие на пътното платно,
съгласно изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и не е спазил изискването
на чл.10, т.9, б.“г“ от ППЗДвП, тъй като дясната гума на управлявания от него
автомобил е бил с дълбочина на протектора на 1.5 мм, в разрез с
регламентираното от горната разпоредба изискване по отношение на протекторния
рисунък на гумите, който не следва да е по-малък от 1.6, вследствие което
допуснал ПТП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на повече
от едно лице, а именно: на Г.А.А.-счупване на тялото на втори шиен прешлен и
счупване на дясно бедро и на С.Д.А.-контузия на малкия мозък с общомозъчна
симптоматика.
От справка от базата данни на
Информационен център към Гаранционен фонд, представена с писмо изх. № 24-01-493
от 22.08.2016 г. се установява, че към 27.12.2014 г. за увреждащото МПС л.а.м.
„Опел Зафира“ с рег. № ********* е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, сключена на 09.06.2014 г. с полица №
02114001568916, с начало 15.06.2014 г. и край 15.06.2015 г. На основание
чл.295, ал.7 от КЗ /отм./, документите, изготвени от фонда въз основа
на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват
застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или "Злополука" на пътниците,
началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама
(шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление
на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със
средства за обществен превоз. Доколкото ответникът не е доказал противното, съдът приема, че е налице
валидна застраховка "Гражданска отговорност“ при ответника.
Горното обстоятелство се доказва
и от приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ, от която е видно, че по
полица № 02114001568916 от 09.06.2014 г. са извършени и осчетоводени при
ответника две плащания: на 02.08.2014 г.-83,25 лв. и на 09.01.2015 г. в размер
на 73,25 лв., т.е. към 27.12.2014 г. е имало плащане на дължимата месечна
вноска.
От приетото по делото заключение
на САТЕ се установява, че при всички произвеждани модели и модификации
автомобили Опел Зафира в периода от 1999 г., когато е произведен първият такъв
автомобил до днес, седалките без изключение са оборудвани с триточкови
предпазни колани, като тези на първия ред имат и обтегачи към закопчалките. При
спазване изискването за задължителното поставяне на колани на определени
категории пътници, когато те са част от обзавеждането на автомобила, както и на
изискването за правилното им поставяне, рискът от травми в случай на ПТП
намалява чувствително. Това важи както при удар в препятствие, така и при
преобръщане на превозното средство.
От приетата по делото СМЕ,
изготвена от д-р Т.Д. се установява, че ищецът Г.А. е получил следните
травматични увреждания от процесното ПТП: счупване на черепа, счупване на 2-ри
шиен прешлен, счупване на дясната бедрена кост /средна трета/, увреждане на
шийните коренчета на гръбначния мозък, а С.А. е получила: контузия на главата,
контузия на главния и малкия мозък, множество охлузно-контузни рани по тялото и
крайниците, следтравматична киста на малкия мозък, следтравматична
церебрастения. Налице е причинно-следствена връзка между тези травматични
увреждания и процесното ПТП. Вещото лице установява, че състоянието на ищеца Г.А.
не е стабилизирано. Счупването на бедрената кост не е зарастнало и се е
образувала лъжлива става, предстои му нова операция. Не е настъпило пълно
излекуване и на ищцата А.. Налице са следните остатъчни явления:
следтравматична церебрастения и следтравматична киста на малкия мозък, като й
предстои лечение не по-малко от три месеца. Заключението на вещото лице е, че с
огледа характера, степента и местоположението на травмите на Г.А. и С.А. и
механизма на процесното ПТП, няма медицИ.ки данни те да са били по време на
инцидента с предпазни колани. Това заключение кореспондира напълно със
свидетелските показания на Е.С.А., който установява, че С. седяла на втория ред
седалки без поставен предпазен колан, а ищецът лежал на пода на багажника, тъй
като бил леко подпийнал и се прибирали от сватба.
Изслушано е и прието заключение
на СМЕ, изготвено от вещото лице д-р П.С.П., който приема, че при ищцата е
настъпило коматозно състояние след инцидента, както и че при наличните по
делото медицИ.ки документи, може да се приеме, че при ищцата е бил налице
травматичен шок от лека към средна степен. Експертизата приема, че въз основа
на прегледаните рентгенологични изследвания и личния преглед на ищеца има
фрактура на зъбовидния израстък и на тялото в дясно на втори шиен прешлен. От
момента на травмата са изминали една година и десет месеца-фрактурата е
зарастнала напълно. Налице е ограничение при ротация на главата на дясно и при
отвеждането назад, което е последица от счупването на втори шиен прешлен.
Неврологичният статус при ищеца е в границите на нормата.
Това заключение е оспорено от ответника
относно извода на вещото лице, че ищцата е била в коматозно състояние след
инцидента, както и в състояние на лек травматичен шок.
В тази връзка е допусната
повторна СМЕ. Това заключение не е оспорено от нито една от страните по делото
и е прието от съда. Вещото лице д-р М. дава заключение, че обективни данни за
изпадане на С.А. в коматозно състояние /пълна загуба на съзнание/ няма.
Състоянието на сънливост и обърканост при постъпването в болничното заведение в
11,05 часа, оценката по ГКС-14 точки и липсата на огнищна неврологична
симптоматика и синдров на менинго-радикулерно дразнене, отговарят на претърпяна
лекостепенна черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение или мозъчна контузия
средна степен по тежест/. При ищцата са били налице данни за първа фаза от
развитието на шока и са предприети адекватни лечебно-диагностични мерки за
неговото овладяване.
Съдът като съобрази, че това
заключение не е оспорено от страните, кредитира същото като обективно и
компетентно изготвено.
Пред настоящата съдебна И.танция
и относно факта на претърпените от двамата ищци неимуществени вреди са събрани
гласните показания на З. К.А. и А.Г. А..
Свидетелката А. установява, че
посетила след произшествието Г. в Окръжната болница в Добрич. Той имал железа
на краката, главата му била шита, страх го било да говори и не отговарял на
въпросите на свидетелката. Трябвало да платят осигуровките, за да оперират Г.. На
шестия ден свидетелката посетила и С., която била настанена в интензивно
отделение в Силистра. След седмия ден С. я изписали и свидетелката била два
месеца при нея, за да се грижи за двамата ищци. Г. бил на подлога и още не може
да ходи. Оперирали го, но операцията е неуспешна, трябва пак да го оперират. С.
много забравя, като става рязко нещо я опъва и ходи на една страна и походката
не й е добра, забравя. Вече не знае и манджи да готви. В момента пак забравя.
Тръгва на една посока и казва, че нещо я дърпа на една страна и казва, че се
вижда в черно.
Свидетелят А. А. установява, че
до изписването на Г. от болницата, той му бил придружител. Кракът на Г. бил
опериран, след операцията направили снимка на врата и установили, че има счупен
прешлен. След изписването Г. още не можел да ходи без патерици. Бил в болница
две седмици и нещо. Състоянието му и в момента е все едно и също, не може да
стъпи на крака си. Вратът му е на една страна и казва, че има болки. Свидетелят
видял С. на втория ден и ходил да им плати осигуровките. С. била изписана на
седмия ден, като казали, че трябва да има придружител вкъщи, защото е
неадекватна, залита, не помни. Тя не можела да се обслужва сама. Два месеца
сестрата на свидетеля я гледала. С. тръгва за нещо, пък забравя. Оплаква се от
главата, замайване и понякога и от врата. Г. трудно се обслужва, защото не може
да ходи сам, с патерици ходи, не може да стъпи на крака си още, предстои му
втора операция. Свидетелят през ден ходи при ищеца, за да го изкара навън, да
ходи до тоалетна.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
С оглед наличието на одобрено
споразумение, което се приравнява на влязла в сила присъда и на основание
чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Предвид горното настоящият
съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че Е.С.А., при
управление на л.а.м. „Опел Зафира” рег.
№ *********, на 27.12.2014 г. е причинил виновно ПТП, от което в пряка
причинно-следствена връзка е увредил двамата ищци, като им причинил средни
телесни повреди, както следва: на Г.А.А.-счупване на тялото на втори шиен
прешлен и счупване на дясно бедро и на С.Д.А.-контузия на малкия мозък с
общомозъчна симптоматика.
Както от справката от
базата данни на Информационен център към Гаранционния фонд, така и от приетата
по делото ССчЕ се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 27.12.2014 г. между прекия причинител Е.С.А. и ответника.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С оглед ангажираните
доказателства по делото и заключението на приетата по делото СМЕ, настоящият
съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото
произшествие и получените от ищците
травми.
С оглед заключението
на вещото лице д-р М. съдът приема, че не бяха доказани твърденията на ищцата А.,
че вследствие на процесното ПТП е претърпяла сътресение на мозъка протекло със
загуба на съзнание, както и че при приемането си в болница ищцата се е намирала
в тежко състояние на травматичен шок. С оглед заключението на вещото лице
приема, че вследствие процесното ПТП ищцата е претърпяла лекостепенна
черепно-мозъчна травма /мозъчно сътресение или мозъчна контузия средна степен
по тежест/ без изпадане в безсъзнателно състояние, както и че при приемането си
в болница е била в първа фаза от развитието на шока, и за тези увреждания
следва да бъде обезщетена.
От своя страна ищецът
следва да бъде обезщетен за фрактура на зъбовидния израстък и на тялото в дясно
на втори шиен прешлен, счупване на дясната бедрена кост /средна трета/. При
определяне на обезщетението съдът съобразява, че състоянието на ищеца Г.А. не е
стабилизирано, счупването на бедрената кост не е зарастнало и се е образувала
лъжлива става, предстои му нова операция. По отношение на фрактурата на
зъбовидния израстък и на тялото в дясно на втори шиен прешлен -фрактурата е
зарастнала напълно, но е налице е ограничение при ротация на главата на дясно и
при отвеждането назад, което е последица от счупването на втори шиен прешлен.
Неврологичният статус при ищеца е в границите на нормата.
По отношение на размера на предеявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищцата
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 50 000 лв., а на ищеца
в размер на 80000 лв.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие търпените от тях болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
С оглед на горното искът за
неимуществени вреди на ищцата А. следва да бъде уважен изцяло, а искът на ищеца
А. ще следва да бъде уважен за сумата от 80 000 лв. и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 150 000 лв.
Основателно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищците на вредоносния резултат.
Безспорно от доказателствата по делото се установява, че ищцата А. е пътувала
без поставен обезопасителен колан, а ищецът не само, че е пътувал без колан, но
и е лежал на пода на багажника. Това тяхно поведение безспорно е допринесло за
по-тежките увреждания, които са получили. Съпричиняване е налице, когато със своето поведение на
пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на
правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗ., е налице когато с действието или бездействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Съдът определя приносът на ищцата
в размер на 10%, поради което така определеното по-горе обезщетение ще следва
да бъде намалено със сумата от 5000 лв., поради което искът ще следва да бъде
уважен за сумата от 45 000 лв. и отхвърлен за разликата до 50 000 лв.
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗ..
Съдът определя приносът на ищеца
в размер на 20%, поради което така определеното по-горе обезщетение ще следва
да бъде намалено със сумата от 16 000 лв., поради което искът ще следва да бъде
уважен за сумата от 64 000 лв. и отхвърлен за разликата до 80 000 лв.
на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането върху главницата за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главниците, считано от датата на увреждане-27.12.2014 г. до
окончателно изплащане на сумата.
По разноските в настоящия процес:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на такси и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, поради което такива не им се присъждат.
По делото са представени два броя
договори за правна помощ от 06.07.2016 г., от които се установява, че
Адвокатско дружество „Я., Пенчев и сие“ осъществяват безплатна правна помощ на
ищците на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, при минимално
определено адвокатско възнаграждение с начислено ДДС. Своевременно е заявено
искане за определяне на такова по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.
При материален интерес от
50 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2014 г. възлиза на сумата от 2030
лв.
От тази сума и на основание чл.38,
ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското
дружество сумата от 1 827 лв., съответна на уважената част от иска /45 000
лв./, съответно сумата от 2 192,40 лв. с начислено ДДС.
При материален интерес от
150 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение изчислено
на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2014 г. възлиза на сумата от
4530 лв.
От тази сума и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
адвокатското дружество сумата от 1 932,80 лв., съответна на уважената част
от иска /64 000 лв./, съответно сумата от 2 319,36 лв. с начислено ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 15 610 лв., от която 15 000 лв. адвокатско възнаграждение,
съобразно договор за правна помощ от 02.09.2015 г. и останалите 610
лв.-депозити вещи лица и свидетел.
Възражението на ищците по реда на
чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, съобразно изчислените по-горе минимални
размери на адвокатските възнаграждения. Делото не е с правна и фактическа
сложност, поради което и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 15 000
лв. се явява прекомерно, поради което съдът го намалява на сумата от 6 560 лв.,
представляваща сбор от сумите 2030 лв. и 4530 лв., съответно сумата от
7 872 лв. с начислено ДДС.
При това положение ответникът
е направил разноски в размер на лв. 7872
лв.-адвокатско възнаграждение и 610 лв., т.е. общо 8482 лв.
От тази сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника
сума в размер на 3 859,31 лв., която е съответна на отхвърлената част от
исковете /91000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 4360 лв. върху уважената част от исковете, както
и сумата от 218 лв. заплатени възнаграждения вещи лица от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Стоян Станимиров Проданов да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на С.Д.А., ЕГН **********,*** сумата от 45 000 лв. /четиридесет и пет
хиляди лв./, а на Г.А.А., ЕГН **********,*** сумата от 64 000 лв. /шестдесет и четири хиляди лв./ застрахователни
обезщетения за претърпените от ищците неимуществени вреди-болки и страдания от
травматични увреждания, които се намират в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП,
настъпило на 27.12.2014 г. на път ІІ, км 32+276 в посока от гр. Добрич за гр.
Силистра, виновно причинени от водача Е.С.А. при управление на л.а.м. „Опел
Зафира“ с рег. № *********, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица №
02114001568916, издадена на 09.06.2014 г., валидна за периода от 15.06.2014 г.
до 15.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на увреждането-27.12.2014 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения иск за неимуществени вреди от Г.А.А. за разликата над
сумата от 80 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради прието съпричиняване в размер
на 10% искът на С.Д.А. за разликата над сумата от 45 000 лв. до сумата от
50 000 лв. и поради прието съпричиняване в размер на 20% искът на Г.А.А.
за разликата над сумата от 64 000 лв. до сумата от 80 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК С.Д.А., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, и двамата с адрес: *** да
заплатят на ЗД „Б.ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 3 859,31 лв. /три хиляди осемстотин петдесет и девет и 0,31 лв./
разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата да заплати на Адвокатско дружество „Я. П.и с.“, със седалище и
адрес на управление ***, офис 9, БУЛСТАТ ******** адвокатско възнаграждение в
размер на 2 319,36 лв. с начислено ДДС 2 192,40 лв. с начислено ДДС,
или общо сума в размер на 4 511,76 лв. с ДДС /четири хиляди петстотин и
единадесет и 0,76 лв./
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд 4 360 лв. /четири хиляди триста и
шестдесет лв./ държавна такса и 218 лв. /двеста и осемнадесет лв./ заплатени
възнаграждения вещи лица от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: