№ 255
гр. ХАСКОВО, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря Д.А Г. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20235600100206 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2,
изр.1-во, предл.5-то от ЗЗД – като главен и иск с правно основание чл.26, ал.2,
изр.1-во, предл.5-то от ЗЗД, вр. чл.17, ал.1 от ЗЗД – като евентуален.
ИЩЦИТЕ – К. Д. Г. и Г. Н. Г. твърдят, че на
19.04.2019 год. с ответниците сключили договор за покупко продажба,
обективиран в нотариален акт /НА/ № 156, том 1, рег.№ 2364, дело № 145 /
2019 год. по описа на нотариус Р.С.. Твърдят, че действителната воля на
страните по сделката била привидно прехвърляне правото на собственост в
полза на ищците, без никоя от тях да желае настъпването на правните
последици на договора за покупко продажба. Страните целели създаването на
привидно положение пред трети лица, че собственици са ищците, за да се
избегне възможността за провеждане на принудително изпълнение върху
имотите – предмет на сделката, предвид това, че ответникът Г. А. Г. е
придобил по силата на договор за дарение ½ ид.ч. от същите, дарени от майка
му – К. Д., срещу която имало образувани изпълнителни дела. С оглед
съществуващата между страните роднинска връзка, ищцата се съгласила да
извърши услуга на ответниците, като заедно със съпруга й да закупят
привидно имотите, без да заплащат посочената в договора, цена в размер на
9 990 лева, опредЕ. с цел избягване изискванията, предвидени в Закона за
ограничаване разплащанията в брой. Страните се уговорили след намиране на
реален купувач и прехвърляне на имотите за цена не по-малка от 80 000 лева,
ищците да предадат получената по сделката сума на ответника Г. А. Г.. За
обезпечение на поетото от ищците задължение, ответникът Г. А. Г. поискал от
ищцата К. Г. да издаде запис на заповед за посочената сума от 80 000 лева. В
1
деня на изповядване на сделката, бил подписан и записа на заповед. Въпреки
извършените огледи на имотите от потенциални купувачи, същите не могли
да бъдат продадени от ищците, поради високата цена и лошото им състояние.
Наред с това задълженията за такси и данъци се натрупвали в тежест на
ищците, от страна на които били правени многократни опити да прехвърлят
обратно имотите на ответниците, от страна на които било изразено
несъгласие. С оглед на изложеното молят за решение, с което съдът да
прогласи нищожността на договора за покупко – продажба, като привиден. В
условията на евентуалност се прави искане за прогласяване нищожността на
договора за покупко – продажба като привиден и за обявяване за
действителен прикрития договор за поръчка, по силата на който ответниците
възложили на ищците да продадат имотите им на трети лица, за сума не по-
малка от 80 000 лева и след продажбата да отчетат на възложителите –
действителни собственици, получените от продажбата средства чрез
предаването им на ответника Г. А. Г.. Претендират присъждане на деловодни
разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ – Г. А. Г., Т. М. Г., Е. Я. П. и Д.
С. П. – оспорват исковете.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 19.04.2019 год. ответниците – Т. М. Г. и Г. А.
Г. – лично и като пълномощник на ответниците - Е. Я. П. и на Д. С. П. са
продали на ищците Г. Н. Г. и К. Д. Г. следните недвижими имоти, а именно –
1. Урегулиран поземлен имот IV с пл.№ 648, с площ от 885.927 кв.м. по
оцифрения КРП, находящ се в кв.49 по ПУП на с.Крепост, Община
Димитровград, Хасковска област, ведно с построените в имота двуетажна
жилищна сграда с декларирана площ от 200 кв.м., таван, гараж, търговски
обект и второстепенна сграда, и 2. Урегулиран поземлен имот XI с пл.№ 648,
с площ от 773.806 кв.м. по оцифрения КРП, находящ се в кв.49 по ПУП на
с.Крепост, Община Димитровград, Хасковска област, за сума в размер на
9 990 лева, като договорът за покупко – продажба е оформен с НА № 156, том
1, рег.№ 2364, дело № 145 / 2019 год. по описа на Р.С. - нотариус № 096 по
регистъра на Нотариалната камара на Република България.
Като писмено доказателство по делото наред с
цитирания по-горе НА, е приет и запис на заповед от 19.04.2019 год., издаден
от ищцата К. Д. Г., поемайки задължението да заплати на ответника Г. А. Г.,
сумата от 80 000 лева, в срок до 31.12.2019 год.
С решение № 260039 от 22.03.2021 год.,
постановено по т.д. № 175 / 2020 год. по описа на Окръжен съд – Хасково е
отхвърлен предявеният от Г. А. Г. против К. Д. Г., иск с правно основание
чл.415 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ за сумата от 80 000 лева, произтичаща от
цитирания по-горе запис на заповед от 19.04.2019 год. Решението е влязло в
законна сила на 13.02.2023 год.
Като писмено доказателство по делото е прието
2
представеното от ответниците постановление с изх.№ 14817 от 12.04.2021
год. на Частен съдебен изпълнител Д. Н., за прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20138040401112, с взискател - ЗАД
„Алианц България“ АД и длъжник - К. Г. Д., на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК – поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия /последното изпълнително действие
било извършено на 27.10.2014 год./.
От страна на ищците е представено
удостоверение за размера на дълга, от съдържанието на което се установява,
че към 19.04.2019 год., длъжникът по цитираното по-горе изпълнително дело
дължи общо 33 717.26 лева.
По искане на ответниците по делото бяха събрани
и гласни доказателства чрез разпита на посочената от тях свидетелка К. Г. Д.
– майка на ответниците Г. А. Г. и Е. Я. П. и леля на ищцата К. Д. Г., от
показанията на която се установява, че от осем години живее в ** – при
дъщеря си, подпомагайки я в отглеждането на децата й. Имотите – предмет на
атакуваната сделка били придобити от родителите й по време на брака им.
Приживе, баща й завещал в полза на децата й – Г. и Е. – ответници по иска,
притежаваната от него ½ ид.ч. от имотите. С останалата ½ ид.ч. от имотите,
придобити по наследство от майка й, свидетелката се разпоредила в полза на
сина си Г., поради трайното й установяване в чужбина и свързаната с това
невъзможност при явяване на потенциален купувач да се върне своевременно
в страната за изповядване на сделката, предвид и обявената по това време
пандемия от „корона вирус“. След смъртта на майка й, починала в края на
2018 год., започнали за почистват имотите с цел продажбата им. Ищците
проявили интерес към имотите, обяснявайки им, че братът на ищеца си
търсел имот, но не разполагал с достатъчно средства за закупуването му,
поради което помолили да изчакат да се върне от *** и да изтегли заем. Така,
в началото на месец януари 2019 год., ключовете от имота били предадени на
ищците, договаряйки се за цена от 80 000 лева. През месец април ищцата
уведомила свидетелката, че братът на съпруга й не може да изтегли заем и се
отказват от продажбата. Свидетелката я информирала, че ще изпрати сина си,
за да вземе ключовете от имота и да пусне обявя за продажбата му. На
следващия ден ищцата отново се обадила на свидетелката, уведомявайки я, че
иска да купи имота, но вече за нея и съпруга й за същата цена. Обяснила й, че
в момента на разполагат с парите като помолила свидетелката да изчакат до
месец юни, когато приберат реколтата от черешите. Свидетелката я
уведомила, че по това време синът й ще бъде в ** и няма да има обективната
възможност да се върне в страната за изповядване на сделката. Договорили
се да отидат при нотариус, за да подготвят документите, така, че и двете
страни да бъдат защитени. За тази цел ищцата подписала запис на заповед за
сумата, договорена като продажна цена на имотите, която да им заплати в
срок до края на годината. Впоследствие ответниците и свидетелката случайно
разбрали, че имотът е обявен за продажба в различни агенции за сума от
60 000 евро. Ищцата давала уклончиви обяснения, включително и такива, че
се притеснявала, че няма да могат да съберат парите и затова е пуснала
3
обявите. В края на месец октомври поискала да им върне имота, с което
първоначално свидетелката изразила съгласие. Впоследствие обаче, след като
разбрали, че всичко в имота е разграбено и електричеството – прекъснато, се
отказали от обратното изкупуване. Свидетелката твърди, че ответниците не
са възлагали на ищцата да продава имотите им, нито уговорка да им плати
цената след продажбата му. За това, че ищцата се занимавала с покупко –
продажба на имоти, узнали по късно – след като започнала да оспорва
задълженията си по записа на заповед. Свидетелката обяснява, че
образуваното срещу нея изпълнително дело било във връзка с договор за
лизинг на автомобил, след връщането на който, станало преди изтичане на
договорения срок, от страна на лизингодателя били заявени претенции за
връщане на лизинговите вноски, дължими до края на срока на договора, които
задължения в рамките на изпълнителното дело били уредени между
лизингодателя и застрахователя. От 2014 год. никой не я бил търсил във
връзка с изпълнителното дело, като съдия изпълнителят я уведомил, че
всичко е приключило. В тази връзка свидетелката твърди, че не е искала
услуга от ищцата да й прехвърли привидно имотите с цел избягване
възможността на кредиторите да насочат претенции към имуществото й.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира иска за прогласяване нищожността на договор за
покупко - продажба, оформен с НА № 156 / 2019 год., на предявеното от
ищците основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД - поради привидност на
сделката, за допустим, предвид обстоятелството, че наличието на правен
интерес от предявяване на иска се обосновава с това, че всеки заинтересован,
включително и страна по сделката може да се позове на действителното
положение на нещата, без ограничение със срок, защото възможността да се
разкрие симулацията не е някакво особено право, което се погасява по
давност, а пряка последица от действителното състояние на нещата. В тази
връзка съдът намира за неоснователно заявеното от ответниците възражение
за недопустимост на иска, обосновано с липса на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се явява и
неоснователен, по следните съображения: Привидни са договорите, при които
страните нямат воля да бъдат обвързани, както постановява договорът. Когато
волята на страните по сключеното съглашение е само да се създадат привидни
правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията е
абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин,
различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение поражда
действие само ако отговаря на изискванията за неговата действителност.
Исковете за обявяване на привидността по чл.26, ал.2 от ЗЗД и за разкриване
на симулацията по чл.17, ал.1 от ЗЗД имат различен предмет – единият
нищожността на явната сделка, а другият обвързващата сила на прикритото
съглашение. При всяка симулация страните се съгласяват да изповядат
договора по начин, по който е написан. Привидността се състои именно в това
– страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат
воля да бъдат обвързани по този начин. Относителната симулация обхваща
4
сделките, чиито правни последици страните не желаят да настъпят. При
относителната симулация има две сделки – едната привидна, симулативна,
чиито правни последици не желаят и другата – прикритата или
дисимулирана, чиито правни последици страните действително желаят.
Неоснователността на главния иск се обосновава
от недоказаност на твърденията на ищците, че действителната воля на
страните по сделката е била имотите да останат в собственост на
прехвърлителите. Събраните по делото доказателства обосновават
безспорния извод за това, че договорът за покупко – продажба обективира
действителната воля на страните да извършат посочената възмездна сделка. В
тази насока съдът цени показанията на свидетелката Д. от които се
установява, че желанието на децата й Г. А. Г. и Е. Я. П. – ответници по иска,
да продадат имотите е било мотивирано от това, че от преди години дъщеря й
се е установила трайно в чужбина, а синът й живеел в ***, поради което
никой от тях е нямал възможност, нито желание да ползва имотите,
придобити по завещание, извършено приживе от бащата на свидетелката в
полза на внуците му – ответниците Г. А. Г. и Е. Я. П., и по дарение,
извършено от свидетелката в полза на сина й – ответника Г. А. Г.. От друга
страна, уговорката за прехвърляне на имота в полза на ищците е постигната
непосредствено след откриване на наследството на Е.Н.А., починала на
30.12.2018 год. – майка на свидетелката Д. и нейна единствена наследница,
което обстоятелство се явява в потвърждение на показанията й, че в началото
на 2019 год. са започнали за подготвят имотите за продажба, когато именно и
ищците са изразили желание да ги закупят – първоначално за брата на ищеца,
а впоследствие за тях самите. Обстоятелството, че посочената в договора
покупна цена – 9 990 лева не е реално платена – обстоятелство, по отношение
на което страните по делото не спорят, не обосновава извод за симулация.
Посочената в нотариалния акт цена е била с цел да се избегне приложението
на Закона за разплащания в брой, изискващ суми над 10 000 лева за бъдат
заплащани единствено по банков път. Безспорно в тази насока по делото се
установи, че в деня на сключване на договора за покупко – продажба –
19.04.2019 год., от страна на ищцата е издаден запис на заповед за 80 000
лева, за която сума е поела задължение да бъде изплатена на продавача -
ответника Г., до края на 2019 год. Именно за посочената сума свидетелката
Д. твърди, че сина й и дъщеря й са се договорили да продадат имота на
ответниците, съгласявайки се плащането да стане в по – късен момент – в
края на годината, което е напълно житейско оправдано с оглед
съществуващите помежду им роднински връзки и съобразено с желанието на
ищците да им бъде даден времеви толеранс за снабдяване със сумата.
Твърдението на ищците, че сключването на договора за покупко – продажба е
било с цел увреждане кредиторите на свидетелката Д. – майка на двама от
продавачите и свързаната с това невъзможност за осребряване на
имуществото й – ½ ид.ч. от имотите – предмет на атакуваната сделка, с която
се е разпоредила в полза на сина си – ищеца Г. А. Г., въз основа на договор за
дарение от 04.01.2019 год., сключен с НА № 1, том.1, рег.№ 87, дело № 1 /
2019 год., съдът намира за недоказано, ценейки в тази насока приетото като
5
писмено доказателство постановление от 12.04.2021 год. на Частен съдебен
изпълнител Д. Н., от съдържанието на което се установява, че последното
изпълнително действие, извършено от взискателя е осъществено на 27.10.2014
год. – приблизително пет години преди изповядване на атакуваната сделка –
обстоятелство, послужило и като основание за прекратяване на единственото,
образувано срещу свидетелката Д., изпълнително дело № 1112 / 2013 год.,
поради перемпция. Обстоятелството, че към момента на изповядване на
атакуваната сделка – 19.04.2019 год., изпълнителното делото е било висящо и
размерът на дълга е възлизал на 33 717.26 лева, съдът намира за ирелевантно,
отчитайки поведението на взискателя, от страна на който след 27.10.2014 год.
не са извършвани никакви действия по принудително събиране на дълга.
Досежно наличието на обстоятелства, изключващи наличието на умисъл за
увреждане на кредиторите от страна на свидетелката Д. като длъжник по
посоченото изпълнително дело чрез извършване на посочените две сделки –
договор за дарение от 04.01.2019 год. в полза на сина й и атакувания договор
за покупко – продажба от 19.04.2019 год., съдът цени и показанията на
свидетелката на същата, от които се установява, че образуваното срещу нея
изпълнително дело е било във връзка с договор за лизинг на лек автомобил,
след връщането на който преди изтичане на договорния срок, от страна на
лизингодателя били заявени претенции за заплащане на лизинговите вноски,
дължими за срока от връщане на автомобила до края на действие на договора,
които вземания били уредени със застрахователя още през 2014 год., след
което взискателят е изоставил изпълнителните действия, довело и до
прекратяване на изпълнителното дело поради перемция. От страна на ищците
не се представиха доказателства за наличие на други задължения към
свидетелката Д..
Като неоснователен съдът намира и иска,
предявен в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на
договор за покупко – продажба от 19.04.2019 год., като привиден, който
прикрива договор за поръчка и за обявяване за действителен на прикрития
договор за поръчка, по силата на който ответниците възложили на ищците да
продадат имотите – предмет на договора за покупко – продажба за сума не
по-малка от 80 000 лева и след продажбата да отчетат на възложителите –
действителни собственици получените от продажбата средства, чрез
предаването им на Г. А. Г.. Наред с изложените по-горе съображения следва
да се посочи и това, че от страна на ищците не бе доказано заявеното от тях
твърдение, че ответниците са им възложили да продадат имота на трето лице,
след което да им предадат получената от проданта сума. Обстоятелствата,
установени от показанията на свидетелката Д., ценени през призмата на
чл.172 от ГПК, установяващи действителната воля на страните, свеждаща се
до сключване на договор за покупко – продажба, останаха неопровергани от
ищците, от страна на които не се посочиха никакви доказателства в подкрепа
на твърдението им за постигната с насрещната страна уговорка за сключване
на договор за поръчка. В подкрепа на изложените доводи следва да се посочи
и това, че при изповядване на договора за покупко – продажба пред
нотариуса, продавачите – Д. С. П. и Е. Я. П. са били представлявани от
6
ответника Г. А. Г. – брат на втората от упълномощителите, по силата на
изрично пълномощно от 07.01.2019 год., с нотариална заверка, извършена от
завеждащ „Консулска служба“ при посолството на ****, видно от
поставеното върху документа, клеймо, обективиращо волята им за сключване
именно на договор за покупко – продажба, при което житейски неоправдано
е пълномощното да се издава в полза на другия съсобственик – в случая
ответника Г., с права да продава имотите, а не в полза на братовчедка им –
ищцата К. Г., с права за сключване на договори за покупко продажба или за
поръчка.
Предвид изложените по-горе доводи, съдът
намира, че предявените искове като недоказани, а от тук и неоснователни
следва да се отхвърлят, поради което
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д. Г., ЕГН
********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, двамата от ****, с адрес за
призоваване – **** – адвокат А. Т. против Г. А. Г., ЕГН ********** от ***,
****, Т. М. Г., ЕГН ********** от *****, Е. Я. П., ЕГН ********** от ***,
**** и Д. С. П., ЕГН ********** от ***, ****, ИСК за прогласяване
нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот от
19.04.2019 год., обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имот № 156, том 1, рег.№ 2364, дело № 145 / 2019 год. на Р.С. –
нотариус с № 096 по регистъра на НК на РБ, вписан в СВ – Димитровград с
вх. рег.№ 1066 от 19.04.2019 год., дв.вх.рег.№ 1066, акт № 106, том 4, дело №
539, по силата на който Т. М. Г., ЕГН ********** и Г. А. Г., ЕГН
**********, действащ лично за себе си и като пълномощник на Е. Я. П., ЕГН
********** и на Д. С. П., ЕГН ********** са продали на К. Д. Г., ЕГН
********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, следните свои собствени недвижими
имоти: 1. Урегулиран поземлен имот IV, с пл.№ 648, с площ от 885.927 кв.м.
по оцифрения КРП, находящ се в кв.49 по ПУП на с.Крепост, Община
Димитровград, Хасковска област, одобрен със заповеди № 2178 / 1990 г.; №
393 / 1991 г.; № 711 / 2008 г.; № РД – 06 – 1529 / 2017 г., с адрес – с.Крепост,
ул.“Никола Вапцаров“ № 16, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при
граници/съседи: УПИ III – 259, УПИ XI – 648, УПИ IX – 262, УПИ XIII –
808 и улица, ведно с построените в имота – жилищна сграда двуетажна, с
декларирана площ от 200 кв.м., ведно с таван с декларирана площ от 100
кв.м., гараж с декларирана площ от 30 кв.м., търговски обект с декларирана
площ от 100 кв.м. и второстепенна сграда с декларирана площ от 25 кв.м.; и 2.
Урегулиран поземлен имот XI, с пл.№ 648, с площ от 773.806 кв.м. по
оцифрения КРП, находящ се в кв.49 по ПУП на с.Крепост, Община
Димитровград, Хасковска област, одобрен със заповеди № 2178 / 1990 г.; №
393 / 1991 г.; № 711 / 2008 г., с адрес – с.Крепост, ул.“Никола Вапцаров“ №
16, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, при граници/съседи: УПИ XII – 259, УПИ IV –
7
648, УПИ IX – 262, УПИ X – 262 и улица, като привиден, на основание
чл.26, ал.2, изр.1, предл.2-ро от ЗЗД – предявен като главен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Д. Г., ЕГН
********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, двамата от ****, с адрес за
призоваване – **** – адвокат А. Т. против Г. А. Г., ЕГН ********** от ***,
****, Т. М. Г., ЕГН ********** от *****, Е. Я. П., ЕГН ********** от ***,
**** и Д. С. П., ЕГН ********** от ***, ****, ИСК за прогласяване
нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот от
19.04.2019 год., обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имот № 156, том 1, рег.№ 2364, дело № 145 / 2019 год. на Р.С. –
нотариус с № 096 на регистъра на НК на РБ, вписан в СВ – Димитровград с
вх. рег.№ 1066 от 19.04.2019 год., дв.вх.рег.№ 1066, акт № 106, том 4, дело №
539, по силата на който Т. М. Г., ЕГН ********** и Г. А. Г., ЕГН
**********, действащ лично за себе си и като пълномощник на Е. Я. П., ЕГН
********** и на Д. С. П., ЕГН ********** са продали на К. Д. Г., ЕГН
********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, следните свои собствени недвижими
имоти: 1. Урегулиран поземлен имот IV, с пл.№ 648, с площ от 885.927 кв.м.
по оцифрения КРП, находящ се в кв.49 по ПУП на с.Крепост, Община
Димитровград, Хасковска област, одобрен със заповеди № 2178 / 1990 г.; №
393 / 1991 г.; № 711 / 2008 г.; № РД – 06 – 1529 / 2017 г., с адрес – с.Крепост,
ул.“Никола Вапцаров“ № 16, трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, при
граници/съседи: УПИ III – 259, УПИ XI – 648, УПИ IX – 262, УПИ XIII –
808 и улица, ведно с построените в имота – жилищна сграда двуетажна, с
декларирана площ от 200 кв.м., ведно с таван с декларирана площ от 100
кв.м., гараж с декларирана площ от 30 кв.м., търговски обект с декларирана
площ от 100 кв.м. и второстепенна сграда с декларирана площ от25 кв.м.; и 2.
Урегулиран поземлен имот XI, с пл.№ 648, с площ от 773.806 кв.м. по
оцифрения КРП, находящ се в кв.49 по ПУП на с.Крепост, Община
Димитровград, Хасковска област, одобрен със заповеди № 2178 / 1990 г.; №
393 / 1991 г.; № 711 / 2008 г., с адрес – с.Крепост, ул.“Никола Вапцаров“ №
16, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване, при граници/съседи: УПИ XII – 259, УПИ IV –
648, УПИ IX – 262, УПИ X – 262, като привиден, който прикрива договор
за поръчка и ЗА ОБЯВЯВВАНЕ ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН на прикрития
договор за поръчка, по силата на който Т. М. Г., ЕГН ********** и Г. А. Г.,
ЕГН **********, действащ лично за себе си и като пълномощник на Е. Я. П.,
ЕГН ********** и на Д. С. П., ЕГН ********** са възложили на К. Д. Г.,
ЕГН ********** и Г. Н. Г., ЕГН **********, да продадат описаните в
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имот № 156, том 1, рег.
№ 2364, дело № 145 / 2019 год. на Р.Стоименов – нотариус с № 096 на
регистъра на НК на РБ, вписан в СВ – Димитровград с вх. рег.№ 1066 от
19.04.2019 год., дв.вх.рег.№ 1066, акт № 106, том 4, дело № 539, недвижими
имоти за сума не по-малка от 80 000 лева и след продажбата да отчетат на
възложителите – действителни собственици получените от продажбата
средства чрез предаването им на Г. А. Г., ЕГН **********.
8
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН ********** и Г. Н. Г.,
ЕГН **********, двамата от ****, с адрес за призоваване – **** – адвокат А.
Т. да заплатят на Г. А. Г., ЕГН ********** от ***, **** и Т. М. Г., ЕГН
********** от *****, общо сумата в размер на 1 200 лева – разноски по
делото – възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА К. Д. Г., ЕГН ********** и Г. Н. Г.,
ЕГН **********, двамата от ****, с адрес за призоваване – **** – адвокат А.
Т. да заплатят на Е. Я. П., ЕГН ********** от ***, **** и Д. С. П., ЕГН
********** от ***, ****, общо сумата в размер на 1 200 лева – разноски по
делото – възнаграждение за адвокат.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9