РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Перник, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500635 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 699/22.07.2024 г. по гр.д. № 3664/2023 г. на РС - Перник е намалено по
иска с пр. осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН предявен от Д. А. К. и К. А. С. срещу С. К. С., С. Г. Й. и В.
Г. А., дарственото разпореждане, извършено от К. С. Д. с ЕГН: **********, починал на ***
г. с нот. акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване ***. и е
възстановена запазената част на Д. К. и К. С. от наследството, оставено от К. С. Д., като е
върнал изцяло в наследството на К. С. Д. следния недвижим имот, а именно 1/2 идеална
част от недвижим имот: по нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел ***, находящ се в
*** община Перник, в квартал *** по действащия рег. план на *** с площ от 499 кв.м.,
съгласно плана за рег.на *** утвърден със заповед № 437 от 05.03.1999 год. на кмета на
община Перник, и заедно с построената в ПИ масивна жилищна сграда със застроена площ
от 80 кв.м., като е осъдил Д. К. и К. С. на основание чл. 36, ал. 1 от ЗН солидарно да
заплатят: на С. С. сумата от 5519,00 лв., на С. Й. сумата от 2759.50 лв., на В. А. сумата от
2759.50 лв., представляващи стойността на съответната припадаща се част от разполагаемата
част от наследството на К. С. Д..
С решението съдът е отхвърлил предявения от ищците Д. А. К. и К. А. С. иск по чл.
1
30, ал. 1 от ЗН срещу С. К. С., С. Г. Й., В. Г. А. и М. С. С. с пр. осн. чл.30, ал.1 от ЗН за
възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя С.Е. Д. с ЕГН:
**********, починала на ***. като неоснователен, тъй като е погасен по давност. Със
същото решение РС – Перник е възложил в тежест на страните сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с въззивна жалба С. С., чрез адв. Г., обжалва
първоинстанционното решение, в частта в която съдът е намалил дарственото разпореждане,
извършено от К. Д. на ½ ид. част и е възстановил запазената част на Д. К. и К. С. от
наследството, оставено от К. Д., като е върнал изцяло в наследството му процесния
недвижим имот, а именно 1/2 ид.ч. от УПИ - парцел *** в *** община Перник, в кв. *** по
действащия рег. план на *** с площ от 499 кв.м., и заедно с построената в ПИ масивна
жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м. Твърди се, че решението в тази си част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Описва се фактическата обстановка, като се
навеждат твърдения, че А. С., К. С. и Д. К. много рядко са контактували с роднините си от
*** а след 2000 г. прекратяват изцяло контакта с тях. Сочи се, че решаващият съд правилно е
отхвърлил иска за възстановяване на запазената част на ищците от наследството на
наследодателя С.Е. Д. като погасен по давност. Навеждат се твърдения, че по отношение на
останалата част от решението, съдът е изложил кратки мотиви и не е подложил на
обсъждане всички налични по делото факти. Допълва се, че липсва определяне на запазената
част на всеки един от наследниците с право на такава, както в парична равностойност, така и
в идеални части, липсва и определяне на размера, който всеки един от наследниците е
получил от наследството. Прави се оплакване, че решаващият съд не е взел предвид
направеното от С. Й. възражение, че е придобила процесния имот на основание давностно
владение след смъртта на своя баща. Развиват се съображения, че съдът е нарушил
процесуалните правила като не е назначил експертиза, която да определи стойността на
имота към момента на постановяване на решението и е определил да се изплати
разполагаемата част на ответниците по стойност на имота, определена към момента на
откриване на наследството, като не е отчел извършените съществени подобрения на имота
след неговото даряване. На следващо място се твърди, че РС не е обсъдил и изричното
искане, направено от С. Й. – в хипотезата, в която съдът прецени, че е накърнена запазената
част на ищците и постанови намаляване на дарението, то да присъди ответниците да
заплатят паричната равностойност на накърнената запазена част, а имота да остане в
собственост на ответниците, като по подробно изложени аргументи се твърди, че
предпоставките в случая са налице. Сочи, че искът предявен към М. С. е неоснователен, тъй
като тя не се явява наследник по закона на К. Д., а е трето лице за спора и за наследствените
правоотношения между ищците и тримата ответници. Въз основа на изложените
съображения се твърди, че в случая не са налице предпоставките за връщане на процесния
имот в наследството на К. Д., тъй като се касае за малка по размер идеална част, налице е и
съсобственост на трето лице, както и стойността на завещания имот не надвишава
значително запазената и разполагаемата част от имота. Намира, че ответниците следва да
2
заплатят на ищеца сумата на стойността на накърнената запазена част. По подробно
изтъкнатите аргументи се моли за отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в
която съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено от К. Д. на 1/2 ид.ч и е
възстановил запазената част на Д. К. и К. С. от наследството, оставено от К. Д., като е
върнал изцяло в наследството на К. Д. следния недвижим имот, а именно 1/2 идеална част
от подарения процесен имот и предявеният срещу С. Й. иск бъде отхвърлен. Прави се
алтернативно искане, ако съдът прецени, че е налице накърняване на запазена част на
въззиваемата страна, то да им бъде присъдена паричната равностойност на накърнената
запазена част.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК с въззивна жалба С. Й., чрез адв. Г. се излагат
идентични съображения и аргументи, въз основа на които се твърди неправилност на
постановеното от РС решение в атакуваните му части. Допълва, че С. С. е оспорил
предявения иск за възстановяване на запазената част чрез намаляване на имота с нотариален
акт от 26.03.2009 г. като неоснователен и поради обстоятелството, че ищците обосновават
правото си да искат намаляване на дарението в качеството им на низходящи на починал
наследник /техният баща А. С./. Отбелязва, че А. С. като наследник на запазена част е
починал преди наследодателя си К. Д., поради което счита, че правото да се иска намаляване
на извършеното дарение не е преминало върху низходящите на починалия преди
наследодателя наследник. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в
която съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено от К. Д. на ½ ид.ч и е
възстановил запазената част на Д. К. и К. С. от наследството, оставено от К. Д., като е
върнал изцяло в наследството на К. Д. следния недвижим имот, а именно 1/2 идеална част
от подарения процесен имот и предявеният срещу С. С. иск бъде отхвърлен. Прави се
алтернативно искане, ако съдът прецени, че е налице накърняване на запазена част на
въззиваемата страна, то да им бъде присъдена паричната равностойност на накърнената
запазена част.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК с въззивна жалба В. А., чрез адв. Г., по съдържание
не се различава съществено от въззивните жалби на С. С. и С. Й., като се допълва, че същата
е направила възражение, че е придобила процесния имот на основание давностно владение
след смъртта на своя баща, което възражение не било взето предвид от първата инстанция.
Навеждат се твърдения, че А. е придобила притежаваните от нея ид. части от имота по
давност, тъй като е владяла същите добросъвестно повече от пет години, считано от датата
на смъртта на нейния баща /*** г./ до датата на предявяване на настоящата искова молба
/02.08.2023 г./. Сочи, че е полагала грижи за поддръжката на имота, влагала е средства и
личен труд за ремонта. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, в частта, в която
съдът е намалил дарственото разпореждане, извършено от К. Д. на ½ ид.ч и е възстановил
запазената част на Д. К. и К. С. от наследството, оставено от К. Д., като е върнал изцяло в
наследството на К. Д. следния недвижим имот, а именно 1/2 идеална част от подарения
процесен имот и предявеният срещу В. А. иск бъде отхвърлен. Прави се алтернативно
искане, ако съдът прецени, че е налице накърняване на запазена част на въззиваемата страна,
3
то да им бъде присъдена паричната равностойност на накърнената запазена част.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК с въззивна жалба М. С., чрез адв. Г., по подробно
изложени съображения се твърди, че постановеното от районния съд решение в частта, в
която съдът връща изцяло в наследството на К. Д. процесния имот, а именно 1/2 идеална
част от подарения процесен имот е незаконосъобразно и неправилно. Сочи, че решаващият
съд в своите мотиви е обявил искът предявен срещу М. С. за неоснователен, тъй като
същата не е наследник на К. Д., като е изложил аргументи в тази насока, но е пропуснал
произнасяне в диспозитива на решението. Развиват се подробни доводи като се излага, че в
случая по отношение на съпругата на починалия преди дарителя надарен негов низходящ не
съществува предвидена от закона възможност такъв съпруг да попада в кръга на
призованите към наследството на дарителя. В продължение се сочи, че въпреки че в
решението си съдът е достигнал до извод, че предявеният срещу М. С. иск е неоснователен,
½ ид.ч. от имота са върнати изцяло в наследството на К. Д., което от своя страна води до
накърняване притежаваната от С. част от процесния имот. Въз основа на изложените
съображения се моли съда да отмени атакуваното решение в частта, с която изцяло се връща
в наследството на К. Д. ½ ид.ч. от процесния имот, като се твърди, че с това действие се
уврежда и отнема правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от половината имот на М. С., като
се постанови ново, с което, в случай, че е накърнената запазената част на ищците от
наследството на К. Д., същата да бъде възстановена чрез парична равностойност на
запазената им част, тъй като ½ ид.ч. от процесния имот не могат да бъдат разделени удобно
между всички съсобственици. Моли се съда за изрично произнасяне за неоснователен на
предявения срещу М. С. иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по всяка една от депозираните
въззивни жалби от ответната страна – Д. К. и К. С., чрез адв. З.. Отговорите по въззивните
жалби от С. С., С. Й. и В. А. са с идентично съдържание. С тях се изразява становище, че
атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно в обжалваните му части. Твърди се,
че не са налице никакви процесуални нарушения. В продължение се сочи, че възраженията
за придобивна давност, направени от тези ответници били неотносими към предмета на
делото. На следващо място се навеждат твърдения, че решаващият съд правилно е приложил
разпоредбата на чл. 36 от ЗН, като е оставил процесния имот в наследството. Моли
потвърждаване на постановения от РС съдебен акт. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. С отговора по депозираната от М. С. въззивна жалба се
излага становище, че същата е недопустима, тъй като искът срещу този жалбоподател е
отхвърлен и същият няма правен интерес от обжалване. Моли се същата да бъде оставена
без разглеждане.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо – в обжалваната
му част.
Предмет на въззивна проверка са исковете по чл. 30 ЗН на Д. К. и К. С. срещу С. С.,
4
С. Й., В. А. за намаляване на дарението, извършено от наследодателя К. Д. на описания в
нот. акт ***. процесен недвижим имот. Първонистанционното решение в частта, с която са
отхвърлени исковете по чл. 30 ЗН от Д. К. и К. С. срещу С. С., С. Й., В. А. и М. С. - за
намаляване на дарението, извършено от другия наследодател на страните по делото- С.Е. Д.
на описания в същия нот. акт ***. процесен недвижим имот, като погасен по давност е
влязло в сила като необжалвано, поради което не е предмет на въззивна проверка.
Въззивната жалба на М. С. е недопустима поради липса на правен интерес. С
първоинстанционното решение е прието по иска по чл. 30 ЗН за намаляване на дарението,
извършено от К. Д., че ищците не са приели наследството по опис, поради което искът им
срещу М. С. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен /изричен отхвърлителен
диспозитив не е постановен, но е очевидна волята на съда/. Пропускът на съда да отхвърли
иска по чл.30, ал.1 от ЗН за намаляване на дарението, извършено от К. Д. спрямо М. С. е
въпрос на допълване на решението или на очевидна фактическа грешка, който не стои пред
настоящата инстанция. Въззивната жалба на М. С. е недопустима поради липсата на правен
интерес тя да обжалва първоинстанционното решение и в частта, с която искът по чл. 30 ЗН
на Д. К. и К. С. срещу С. С., С. Й. и В. А. за намаляване на дарението, извършено от К. Д. е
уважен. Съответно на интереса от обжалване, първоинстанционното решение е
удовлетворявало като резултат М. С. и тя няма интерес да го обжалва, включително да се
оплаква за допуснати нарушения по отхвърления срещу нея иск, съответно - по уважения
срещу другите ответници иск. Следователно М. С. не защитава свой личен интерес, а да
предявява чужди права пред съд няма право - чл. 26, ал. 2 ГПК. Поради това подадената от
М. С. жалба следва да се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд, след съвкупната преценка и извършен собствен анализ на всички
събрани доказателства по делото и като съобрази доводите на страните, намери за
установено следното:
С нот. акт ***. К. С. Д. и С.Е. Д. даряват на синовете си Г. К. С. и С. К. С. свой
собствен недвижим имот в ***, а именно: УПИ за който е отреден парцел ***, в кв. *** по
действащия рег. план на ***, с площ от 499 кв.м., съгласно плана за рег. на ***, утвърден със
заповед № 437 от 05.03.1999 год. на кмета на община Перник, при граници на имота по
скицата: от изток УПИ ***, от запад-улица, от север-УПИ *** и от юг-улица, и заедно с
построената в ПИ масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м.
Съгласно удостоверения за наследници изх. № 69 от 19.04.2023 г. и изх. № 68 от
19.04.2023 г. ищците Д. К. и К. С. са дъщеря и син на А. К. С. - починал, син на
наследодателите С.Е. Д. - починала на ***. и К. С. Д. - починал на *** г.; ответникът С. С. е
син на наследодателите С. Д. и К. Д.; ответниците С. Й. и В. А. са дъщери на Г. К. С. -
починал, син на наследодателите С. Д. и К. Д., а ответникът М. С. е съпруга на Г. С. -
починал, син на наследодателите С. Д. и К. Д..
5
Съгласно СТЕ пред РС стойността на дарения недвижим имот към момента на
откриване на наследството на втория починал наследодател К. Д. - *** г. без подобренията е
на стойност 97 100,00 лв. – 1/2 ид.ч. - 48 550 лв., а с подобренията - 115 200 лв. Съгласно
същата СТЕ в дарения недвижим имот за периода 26.03.2009 г. - *** г. са извършени
подобрения - СМР на обща стойност 32 810 лв. Притежаваните към смъртта си от
наследодателя К. Д. поземлени имоти - пасища, находящи се в *** се оценяват на обща
стойност 2242 лв.
Съгласно СТЕ пред ОС стойността на дарения недвижим имот и заедно с построената
в поземления имот масивна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м към момента на изготвяне на
експертизата е на стойност 295 300 лв.
С оглед на така установените факти въззивният съд намира от правна страна
следното:
Установява се, че към момента на смъртта си /***г./ наследодателят К. Д. е
притежавал по наследство от своя баща С. Д. Г. два поземлени земеделски имота, на които е
възстановено правото на собственост с Решение № 02П3 от 12.08.1998 г. на ПК - гр.Земен, а
именно: пасища, находящи се в ***, поради което на основание наследство и земеделска
реституция са били лична собственост на наследодателя К. Д. и които имоти се включват
изцяло, тъй като не са притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, чиято
обща стойност към момента на откриване на наследството е 2242 лв., видно от СТЕ пред
РС. Доколкото не се установява по делото, а липсват и наведени от страните твърдения в
този смисъл, наследството на К. Д. да е включвало и други имущества, нито да са били
налице задължения на наследодателя, които да бъдат извадени от масата по чл. 31 от ЗН,
нито увеличения на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, следва че чистият актив на
наследството на К. Д. е именно 2242 лева.
На основание чл. 31, изр. 2 ЗН към наследствената маса следва да се прибави и
процесното извършено от наследодателя К. Д. дарение. В хипотезата, при която
наследодателят К. Д. съвместно със своята съпруга С. Д. е извършил дарение на имот,
притежаван от тях в режим на СИО, всеки от двамата съпрузи е извършил разпореждане със
собствената си 1/2 ид. ч., която би получил при прекратяването на общността, то съдебната
практика е константна, че идеалната част на наследодателя от общите имущества се включва
в масата по чл. 31 ЗН - Решение № 71 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 754/2012 г., II г. о.,
ГК. В случаите на дарения, извършени от повече от едно лице, включително и съпрузи за
имоти СИО, се формират наследствени маси за всяко лице /приема се, че всеки съпруг е
дарил 1/2 от имота СИО/ - решение № 209/29.04.2010 г. по гр.д. № 1048/2009 г., ВКС, ІІ г.о.
Дарените недвижими имоти се оценяват според състоянието им към момента на
подаряването и според цени към момента на откриване на наследството. Подобренията,
извършени в имота след неговото подаряване, не могат да бъдат отчетени в производството
по чл. 30, ал. 1 ЗН, тъй като според изричната разпоредба на чл. 31 изр. 2 ЗН даренията се
оценяват съобразно тяхното положение по време на подаряването, т.е. не се отчитат
извършените след това подобрения. Изразът „според тяхното положение по време на
6
подаряването” означава, че не се отчита увеличение или намаление на стойността на имота,
причинено от самия надарен. Увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, за което се
говори в чл. 31, ал. 1 ЗН, се отнася само за наследственото имущество като част от тази маса,
а такова наследствено имущество в случая няма. Извършените подобрения в дарения имот
могат да бъдат предмет на друг процес - Решение № 384 от 21.06.2024 г. на ВКС по гр. д. №
2399/2023 г., I г. о., ГК. Стойността на процесното дарение възлиза на 48 550 лв. /за 1/2 ид. ч.
на дарителя К. Д. без стойността на извършените след дарението от 2009г. подобрения/ към
откриване наследството на дарителя К. Д., съгласно приетата СТЕ пред РС. Т.е., общата
стойност на наследствената маса, определена при условията на чл. 31 ЗН, възлиза на 50792
лв. /2242лв. + 48 550 лв./.
Ищците и ответниците са низходящи наследници на К. Д. – ищците и ответниците С.
Й. и В. А. са негови внуци, а ответникът С. С. е негов син, и съответно наследници със
запазена част съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, която запазена част е общо 2/3 от наследството на
К. Д. или общо 33861,33 лв., като запазената част на всяко от трите колена е по 2/9 /общо за
двамата ищци 2/9 или по 2/18 за всеки, общо 2/9 за двамата ответници С. Й. и В. А. или по
2/18 за всеки и 2/9 за ответника С. С./, при което запазената част на всяко от трите колена от
наследството на К. Д. възлиза на по 11 287,11 лв. (по 2/9 от 50792 лв.), а разполагаемата част
възлиза на 16 930,67лв. (1/3 от 50792 лв.). От останалото извън дареното имущество друго
такова в наследството на К. Д., а именно от двата земеделски имота на обща стойност 2242
лева - чистия актив /без стойността на дарения имот/, всеки от ищците получава имущество
на стойност по 373, 67 лв. (общо 747,33 лв. - 1/3 от 2242 лв. съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН).
Ищците са получили наследствен дял на стойност общо 747,33 лв. или всеки от тях по 373,
67 лв., или при запазената част от наследството на К. Д. от общо 11 287,11 лв. за двамата
ищци или по 5643,55лв., те получават с по 5269,89лв. по -малко от размера на запазената
част на всеки от тях (общо за двамата ищци недостигът е 10539,78 лв.), с която сума е
накърнена запазената част на всеки от двамата ищци от наследството на К. Д. и с нея следва
да им се възстанови. При така установеното, запазената част на ищците от наследството на
наследодателя К. Д. е накърнена общо за двамата ищци с 10539,78 лв. (по 5269,89 лв. за
всеки ищец), с извършеното от общия наследодател К. Д. в полза на ответниците дарение и
дарението подлежи на намаление, а запазената част следва да бъде възстановена.
Произнасянето на съда по искането за възстановяване на запазената част от
наследството, когато съдът е преценил, че тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на
наследодателявключва не само произнасяне по размера на превишението /определен като
парична сума/, което накърнява запазената част на наследник, но и за начина, по който
следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на наследник, поискал това -
в дроб, връщане на имота в наследството, или в пари, съгласно правилата на чл. 32 - чл. 36
ЗН, при различните хипотези, които биха могли да възникнатс оглед обстоятелствата по
отделните спорове.Посочените норми са императивни и спазването на предвидения в тях
алгоритъм гарантира постановяване на законосъобразен съдебен акт.
Предмет на дарението, чието намаляване се иска е недвижим имот, като нормата на
7
чл. 36 ЗН регламентира възможност да се уредят отношенията между наследник с право на
запазена част, предявил основателна претенция по чл. 30 ЗН и надарения, респективно
заветника по друг начин когато заветът или дарението са с предмет недвижим имот. Целта
на разпоредбата е заветникът или надареният да задържи в патримониума си целия имот,
предмет на разпореждането и делба на същия да не се извършва, респ. целият имот да бъде
върнат в наследството и да бъде поделен между всички призовани към наследяване лица по
правилата на чл. 5 - 9 ЗН. Разпоредбата на чл. 36 ЗН е неприложима в случаите, при които
претендиращият възстановяване на запазена част или облагодетелстваният от
завета/дарението притежава идеална част от същия имот на друго основание. Това е така,
защото в коментираните хипотези ще е невъзможно постигането на целта на нормата на чл.
36 ЗН – да се избегне възникването на съсобственост между наследниците и
заветника/надарения (придобитата от заветника/надарения идеална част от имота на друго
основание, съответно придобитата от наследника на друго основание идеална част от имота
не може да се върне в наследството или да се придобие от облагодетелствания по реда на чл.
36 ЗН). Ако както в случая наследодателят приживе е притежавал само идеална част от
имота, с която се е разпоредил посредством дарение, такава възможност обективно не
съществува. В този смисъл е решение № 25 от 07.03.2014 г по гр. д. № 4215/13 г на ВКС, I
ГО, решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, 2 г. о., определение № 524
от 27.10.2015 г. по гр. д. № 3421/2015 г. на ВКС, 1 г. о., решение № 209 от 29.04.2010 г. по гр.
д. № 1048/2009 г. на ВКС, 2 г. о., решение № 71 от 09.10.2020 г по гр. д. № 375/20 г на ВКС, I
ГО,решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5702/2007 г., ІІ г.о. и др.
При съобразяване на цитираната по-горе съдебна практика, въззивният съд намира,
че по начина на възстановяването на тази запазена част, е налице законовото основание за
намаляване на дарението от наследодателя К. Д. в полза на синовете му Г. С. – наследен от
ответниците С. Й. и В. А., и ответника С. С., с този недостиг от общо за двамата ищци с
10539,78 лв., като се отдели идеална част от имота в съотношение към пазарната стойност
на подарения имот – 10539,78/48 550 общо, или по 5269,89/48 550 за всеки от ищците.
Намалението на дарението от К. Д. на ответниците, е допустимо да се извърши с
горната идеална част и разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН са неприложими, тъй като
целта на чл. 36 от ЗН няма как да бъде постигната в случая. Не може да намерят приложение
правилата на чл. 36, ал. 1 ЗН за задържане на имота от страна на надарените или за
връщането му в наследството, тъй като това дарение има за предмет 1/2 ид.ч. от процесния
недвижим имот по нот. акт ***., като ответникът С. С. и ответниците С. Й. и В. А. вече
притежават по силата на дарението от другия наследодател на страните по делото- С. Д. -
майката на първия и баба на вторите със същия нот. акт, останалата 1/2 ид.ч. от процесния
имот и няма как да бъде засегната от редукцията на процесното дарение. Според правилото
на чл. 36, ал. 1 ЗН от имота не може да се отдели реална част за допълване на запазената
част на наследника.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН за задържане на имота от
надарените, тъй като стойността на подарения имот /48 550 лв./ надвишава с повече от 1/4
8
разполагаемата част на наследодателя и сбора на последната със запазената част на
надарените /22 574 лв. + 16 930,67лв./. Дори да бъде постановено надарените ответници да
задържат изцяло предмета на извършеното от наследодателя дарение или за връщането му в
наследството, имотът ще остане съсобствен между тях и ищците. Т. е. налице е вече
съсобственост, и в такава хипотеза възстановяването се извършва чрез отделяне на идеална
част от имота, съответна на стойността на накърнението за запазената част на наследника,
поискал възстановяването й (в този смисъл е и Решение № 50004 от 17.10.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 3454/2022 г., II г. о., ГК). В делбеното производство при извършване на делбата
наследникът ще реализира правата си от възстановената запазена част. Както е посочено в
решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., ГК, І г. о. на ВКС, недопустимо е да
се намали едновременно в дробна част дарението и връщане на дареното в наследството,
тъй като това би довело до противоречив диспозитив. Ето защо възстановяването на
запазената част на ищците следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от дарения
имот, а именно на 5269,89/48 550 ид. ч., която представлява съотношението между
накърнената запазена част на ищците от наследството и стойността на извършеното
дарение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите –ответници за придобиване на
основание давностно владение на имота, предмет на атакуваното дарение, от надарения.
При дарението на недвижим имот собствеността преминава по силата на
гражданскоправната сделка от дарителя към надарения. Недопустимо е собственикът да
придобие имота на второ основание. Ако с дарението е накърнена запазената част на
наследника със запазена част, за последния възниква правото да поиска възстановяването й
от момента на откриване на наследството. До влизане в сила на съдебното решение по чл.
30 ЗН, собственик на дарения имот е надареният. Той е собственик, а не владелец на дарения
имот. Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване правото на
собственост - способ за придобиване на право на собственост. Правото на собственост може
да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно
основание. Поначало собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент
от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание
/в този смисъл и Решение № 445 от 4.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1577/2023 г., II г. о., ГК,
решение № 159/2014 г. по гр. д. № 1435/2014 г., ВКС, I г. о./. Оттук от момента на
придобиване собствеността върху имота на валидно правно основание, каквото в случая е
договорът за дарение, надареният става негов собственик, а не владелец по смисъла на чл.
68 ЗС.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част по
произнасянето по възстановяване запазените части от наследството на К. Д. и имотът е
върнат в наследството, а ищците са осъдени да заплатят солидарно на ответниците
стойността на разполагаемата част на наследодателя К. Д. следва да се отмени, доколкото
произнасянето по намаляване на дарението и по начина на възстановяване на запазената
част е единно, и се постанови ново решение за намаляване на процесното дарение на 1/2 ид.
9
ч. от недвижимия имот с 10539,78 лв. (по 5269,89 лв. за всеки ищец) и за възстановяване на
запазената част на всеки ищец със 5269,89/48 550 ид. ч. от дарението от дядо им К. Д. по
посочения нот. акт, съобразно горните мотиви. Както се посочи по-горе другата 1/2 ид. ч.
ответниците притежават по дарение от майка си, съответно баба си С. Д., искът за
намаляване на което друго дарение от С. Д. - наследодател на страните е отхвърлен като
погасен по давност, поради което хипотезите на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН са неприложими.
По разноските:
Предвид крайния изход на делото - от една страна – само искът по чл. 30 ЗН за
намаляване на дарението, извършено от наследодателя К. Д. и възстановяване на запазена
част се уважава, но не съобразно заявеното първоначално искане, а от друга - частичното
отхвърляне на въззивните жалби на ответниците, както и - най-вече - предвид предмета на
делото, с оглед който не биха могли да се определят какви части от направените от страните
разноски по делото са "съразмерни" на уважената част от иска и от отхвърлената част на
въззивните жалби (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК), такива разноски не следва да им се
присъждат, а следва да се понесат от всяка от страните така, както са направени във
въззивното производство и както са присъдени от първата инстанция по делото.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на М. С. С., ЕГН: **********
против Решение № 699/22.07.2024 г. по гр.д. № 3664/2023 г. по описа на Районен съд –
Перник, като процесуално недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване и
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 635/2024 г. на Окръжен съд – Перник в тази
част.
ОТМЕНЯ Решение № 699/22.07.2024 г. по гр.д. № 3664/2023 г. по описа на Районен
съд – Перник, в обжалваната част, в която е намалено на основание чл. 30 ЗН дарение,
извършено от наследодателя К. С. Д. с ЕГН: **********, починал на *** г., обективирано в
нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване ***. на
Нотариус с район на действие РС Перник, и е възстановена запазената част на Д. А. К. с
ЕГН: ********** и К. А. С. с ЕГН: ********** от наследството на К. С. Д., за връщане
изцяло в наследството на наследодателя К. С. Д. с ЕГН: ********** на 1/2 идеална част от
недвижим имот: по нотариален акт: УПИ за който е отреден парцел *** в *** в кв. *** по
действащия рег. план на ***, с площ от 499 кв.м, и заедно с построената в поземления имот
масивна жилищна сграда със ЗП от 80 кв.м., както и осъждане на Д. А. К. и К. А. С. на
основание чл. 36, ал. 1 от ЗН солидарно да заплатят на С. К. С. сумата от 5519,00 лв., да
заплатят на С. Г. Й. сумата от 2759.50 лв., да заплатят на В. Г. А. сумата от 2759.50 лв.,
представляващи стойността на съответната припадаща се част от разполагаемата част от
наследството на К. С. Д., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
10
НАМАЛЯВА по предявения от Д. А. К. с ЕГН: ********** и К. А. С. с ЕГН:
********** - и двамата чрез адв.Р. З. - съдебен адрес: *** срещу С. К. С., ЕГН: ********** и
адрес: ***, ***, С. Г. Й., ЕГН: ********** и адрес: *** и В. Г. А., ЕГН: ********** и адрес:
***, *** иск с правно основание чл. 30 ЗН, извършеното от К. С. Д. с ЕГН: **********,
починал на *** г., в полза на синовете си Г. К. С. и С. К. С. дарение на 1/2 ид. ч. от
недвижимия имот по нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване ***. на Нотариус с район на действие РС Перник, със сумата 10539,78лв.
(по 5269,89лв. за всеки ищец), необходима за възстановяване на запазените части на Д. А. К.
с ЕГН: ********** и К. А. С. с ЕГН: ********** от наследството на К. С. Д., като
ВЪЗСТАНОВЯВАзапазените части на Д. А. К. с ЕГН: ********** и К. А. С. с ЕГН:
********** от наследството на К. С. Д. с ЕГН: **********, починал на *** г., с по
5269,89/48 550 ид. ч. за всеки ищец от подарената 1/2 ид. ч. от недвижимия имот по
нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазено вещно право на ползване ***. на
Нотариус с район на действие РС Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 699/22.07.2024 г. по гр.д. № 3664/2023 г. по описа на
Районен съд – Перник – в останалите му обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11