С присъда № 23/05.03.2007 година, постановена по НОХД № 393/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал Станка Митрева Тенчева от гр. Кърджали за виновна в това, че при условията на продължавано престъпление през периода 07.01.2005 година- 25.03.2005година, в качеството й на длъжностно лице- касиер-счетоводител при „Търговия К” ООД гр. Кърджали, присвоила чужди пари- 585 лева, собственост на дружеството, поверени й да ги пази, поради което и на основание чл. 201, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2 от НК я е осъдил на наказание пробация, като е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. На основание чл. 37, т.6 и т.7 НК съдът е наложил на Станка Митрева Тенчева наказание лишаване от право да заема материално-отговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия, свързана с управление и пазене на обществено имущество за срок от една година. С присъдата, подсъдимата е осъдена да заплати на „Търговия К” ООД гр. Кърджали сумата в размер на 585 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2005 година до окончателното изплащане на сумата. Присъдени в полза на Кърджалийския районен съд са направените по делото разноски в размер на 195 лева. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Станка Митрева Тенчева от гр. Кърджали. Твърди се, че неправилно било прието от съда, че жалбодателката е виновна по повдигнатото обвинение. Сумата от 585 лева била отчела в дружеството, видно от приложената като доказателство тетрадка- стр. 27 и стр. 29. Освен това, било доказано документално, че не била присвоявала дребни суми от дружеството, а поради тежкото му финансово състояние, били внесли със съпруга й под формата на заеми повече от 20 000 лева. Не възприемала заключението на графологическата експертиза, изготвена от в.л. Галина Атанасова Кисьова. Изтъкнала аргумента, че началника на полицията в гр. Кърджали Красимир Василев бил роднина с Николай Чавдаров и вещото лице било повлияно от този факт. По отношение на уважения граждански иск била заставена да внесе в касата на дружеството сумата от 1 400 лева, поради което претенцията била неоснователна. Моли да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдана по предявеното й обвинение. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Кърджали, с който наложеното наказание се протестира като явно несправедливо. Не били събрани доказателства за наличието на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят несправедливост и на най-лекото предвидено наказание лишаване от свобода. Предлага се с протеста да бъде постановено решение, с което наложеното на подс. Митрева наказание пробация да бъде увеличено с наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което да бъде отложено при условията на чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, както и лишаването от права по чл. 36, т.6 и т.7 от НК да бъде увеличено от една на пет години. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа въззивния протест. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въззивната инстанция на основание чл. 314, ал.1 от НПК провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба и прие за установено следното:
По въззивната жалба на Станка Митрева Тенчева: Делото е изяснено от фактическа и правна страна, като в проведеното първоинстанционно съдебно следствие са събрани всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Съдът е изложил съображения относно всички съставомерни признаци на деянието по обвинението по чл. 201 от НК- за субекта на престъплението, изпълнителното деяние, обективната и субективната му страна, причинната връзка между деянието, участието на подсъдимата в осъществяването му и настъпилите общественоопасни последици. Обсъдил е доказателствената съвкупност, като в изпълнение на задължението си по чл. 305, ал.3 от НПК, е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложил е съображения относно противоречивите доказателствени материали, кои от тях приема, а други отхвърля. Така, от събраните от първоинстанционния съд доказателства за установено от фактическа страна се приема следното: От 2001 година, включително и през инкриминирания период – м.март 2005 година, подсъдимата Тенчева заемала длъжността касиер-счетоводител в „Търговия К” ООД гр.Кърджали, като служебните й задължения включвали приемането, съхраняването и предаването на постъпващите в дружеството парични средства, включително от наеми на търговски обекти; водене на касовата книга, както и осъществяването на контрол при правилното оформяне на счетоводните документи. На 18.02.2005г. дружеството сключило договор за отдаване под наем на търговско помещение с ЕТ ”Сезар – Бахрие Юсеин” срещу месечен наем от 300 лв. В началото на месец март същата година, св.Самет Шериф, действащ в качеството си на служител при едноличния търговец посетил „Търговия К” ООД и платил на подсъдимата наема за м.март 2005 година от 300 лв. Тенчева взела сумата и заявила на свидетеля, че в момента бърза и ще му издаде необходимите документи по-късно. Шериф се съгласил, като през месец април посетил отново дружеството, при кое‗о посещение подсъдимата му издала квитанция към приходен касов ордер без номер за получената през месец март сума от 300 лв., но не му издала фактура. На 12.01.2005 г. „Търговия К” ООД и ЕТ „Пирин – 37 – Христо Илиев Карамфилов” гр.Кърджали сключили договор за наем, като дружеството предоставило на търговеца под наем магазин № 8, срещу което едноличният търговец поел задължението да заплаща месечна наемна цена от 300 лв. През месец март 2005 г. св. Марияна Стоянова Христова – дъщеря на наемателя, предала на Станка Митрева сумата от 285 лв., представляваща наема за м.март и помолила фактурирането на сумата да станело по-късно, тъй като щяла да осъществява дейност чрез своя фирма. Подсъдимата се съгласила и й издала квитанция към приходен касов ордер без номер за сумата от 285 лв., като не издала фактура. На 27.04.2005 година била извършена ревизия на касовата наличност в дружеството, като двете суми не били налични в касата и по документацията не било установено както осчетоводяването им, така и разходването им. Видно от заключенията на съдебно-счетоводна експертиза и на допълнителна такава, приети от първоинстанционния съд и от показанията на вещото лице Демерджиев в съдебно заседание се установява, че към 27.04.2005г. паричната липса в касата на „Търговия К” ООД възлиза на 585 лв., които представляват наеми от ЕТ „Сезар –Бахрие Юсеин” в размер на 300 лв. и 285 лв. наем от ЕТ „Пирин -37 – Христо Карамфилов”, и двата за м. март 2005 година. Липсват документи за посочените суми, освен отрязаци от касови ордери. Дължимите платени и заприходени наеми от ЕТ „Сезар – Бахрие Юсеин”, ЕТ „Христова- Марияна Стоянова” гр. Кърджали, ЕТ „Пирин 37- Христо Карамфилов” гр. Кърджали за периода 01.01.2005 година до 30.04.2005 година са посочени от вещото лице, както следва: за ЕТ „Сезар- Бахрие Юсеин”- платен наем по 300 лв. За м. Март и м.април 2005 година, заприходен наем само за м.април 2005 година; за ЕТ „Пирин- Христо Карамфилов”- платен и заприходен наем за м.01.2005 година- 183.80 лева, платен и заприходен наем за м.февруари 2005 година- 285 лева, платен за м.март 2005 година, но незаприходен наем от 285 лева; за ЕТ „Христова- Марияна Стоянова”- платен и заприходен наем за м.април 2005 година от 285 лева. По отношение на счетоводните записвания в приобщената като доказателство тетрадка, вещото лице дава следното заключение: отразените в тетрадката записвания, с малки изключения включват получени и разходвани от дружеството суми за 2004г. и трите месеца на 2005г., каквито са записванията в тетрадката. Предвид на различните салда, с които започват официалната касова книга и тетрадката, а също така и разликите във времето на записване, буквална съпоставимост между двете няма. Съществуват и дребни разходи, които не са намерили отражение в официалната касова книга. Съпоставени като приходи и разходи в преобладаваща част от случаите са еднакви. Приходната и разходната част на отчета за 2004 г. и 2005 г. включват получените и разходваните суми в голямата част от случаите. Не са включени обаче средства в размер на 435 лв. и средства в размер на 585 лв., получени от Тенчева, но неописани в официалната касова книга. Разлики, които могат да се получат съответно от невключването на определени приходи и разходи в официалния отчет, а вписани в тетрадката идват и от това, че описаното в официалната касова книга и тетрадката не кореспондират напълно във времето. При проверка в тетрадката и официалната касова книга не се установява съпоставимост на записванията под абревеатурата СД „Нике”. Съпоставимост между приходи и разходи има, но са записвани други лица. Експертизата е открила приходи, които не кореспондират с тези записвания в официалната касова книга и те са записани като „Дейвид-305 лв.” „Дале Али – 75 лв.” и „Алито-55 лв.”. Общата сума на тези приходи е в размер на 435 лв. Експертизата не може да се произнесе по въпроса, с какъв разходен документ са били разходвани получените от Тенева през месец март наеми от ЕТ ”Сезар” и ЕТ ”Пирин-37” суми в размер на 585 лв., поради обстоятелството, че не са изразходвани директно, а е останало салдо по записванията в тетрадката. От извършените графически експертизи и заключението на вещото лице Кисьова се установява, че саморъчният подпис, положен срещу „касиер” в ксерокопие на квитанция към ПКО за платен наем от ЕТ „Сезар” за месец март 2005г. е изпълнен от Станка Митрева Тенчева; ръкописният текст /буквен и цифров/ в квитанция за сума от 300 лв. на ЕТ ”Сезар” е изпълнен от Станка Митрева Тенчева; саморъчният подпис в квитанция от 15.03.2005г. за 285 лв., получена от Мариана Христова Стоянова е положен от Станка Митрева Тенчева; буквен и цифров текст , положен на първа страница /горе/ в тетрадка с надпис на корицата „Егера” – „от 1.01.-19.01.2004г.” не е изпълнен от Николай Димитров Чавдаров, с ЕГН **********, а от друго лице. Горната фактическа обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционния съд, се установява от следните доказателства по делото: от показанията на свидетелите Ради Бодуров, Мариана Орманова, Атанас Тенчев, Катя Колева, Иван Тенев, Гинчо Тенев, Данаил Тенев, Мариана Христова, Николай Чавдаров, Константин Дюлгеров и Самет Шериф, които поазания като еднопосочни, последователни и непротиворечиви се възприемат изцяло; от заключенията на съдебно-счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна и графически експретизи и от разпита на вещите лица в съдебно заседание; от писмените доказателства по делото,цялата доказателствена съвкупност преценена във връзка с обясненията на подсъдимата, които съдът възприема астично. От така приетата фактическа обстановка се налага изводът, че подс. Тенчева е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 201, ал.1, във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, а именно: при условията на продължавано престъпление през м. март 2005 година, в качеството й на длъжностно лице- касиер-счетоводител при „Търговия К” ООД гр. Кърджали, присвоила чужди движими вещи- пари на стойност 585 лева, собственост на дружеството, поверени й да ги пази, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Относно авторството на деянието, първоинстанционният съд е изложил подробни и логични съображения въз основа на задълбочения и прецизен анализ на доказателствените материали по делото. Така, безспорен е фактът, че процесните наеми, съответно от 300 лева и 285 лева, са били получени от подсъдимата, т.е. са се намирали в нейна фактическа власт, което й е давало възможност за свободно разпореждане със средствата. Същата е следвало да ги остави на съхранение в касата на дружеството и да ги осчетоводи в касовата книга, като издаде и съответните документи- приходни касови ордери и фактури, удостоверяващи надлежното им плащане от наемателите, съответно- постъпване в касата на дружеството. Установява се по делото, че подсъдимата е издала само приходни –касови ордери за сумата от 285 лева и 300 лева, като е предала квитанциите за сумите на наемателите св.Христова и св. Шериф. В подкрепа на тези факти е заключението на съдебно-счетоводната експертиза сочи, че липсва осчетоводяване на двете суми, като са били открити само отрязъци към приходни касови ордери,а от свидетелските показания на Бодуров, Орманова и Колева се установява, че при извършената ревизия на касата на дружеството на 27.04.2005 година, тази сума не се установила като налична. Установява се освен това по делото, че самите наематели- св. Христова и Шериф са представили квитанциите към издадените им от подсъдимата ПКО, като самите документи не били намерени в счетоводството на дружеството, като свидетелите сочат също така, че подсъдимата не им издала фактури за платения от същите наем. По отношение на обясненията на подсъдимата, че сумите заприходила в т.н. втора каса, за която се водела отделна тетрадка, приложена като доказателства по делото, настоящата инстанция споделя напълно доводите на първостепенния съд, с които обсъжда недостоверността на обясненията на подсъдимата в тази им част. По никакъв начин от записванията на имена и цифри на страници 27, 28, 29 и 30 от тетрадката не може да се направи извод за идентичност между тези записвания и обстоятелствата, които се изследват по делото, т.е. не може да бъде направен извод, че сумите от двата наема са отразени именно в тази тетрадка, още по-малко може да бъде направен извод, че подсъдимата ги е внесла в касата на дружеството. Не се подкрепя и твърдението на подсъдимата, че наемите бÞли изразходвани за дребни разходи на св.Орманова, тъй като /ако условно се приеме, че записването на стр. 29 от тетрадката „Сезар” 330” и на стр. 30- „М-на- 285” касаят двата процесни наема/, то срещу тях липсва отбелязване, че са изразходени. В тази връзка, доказателства, които да подкрепят твърденията на подсъдимата, че в тетрадката било отразено действителното движение на паричните потоци в дружеството, не са събрани по делото. Напротив, съдебно-счетоводната експертиза посочва, че при проверка на тетрадката и официалната касова книга, не се установя съпоставимост на записванията. В същото време, подсъдимата не дава логично обяснение на факта, че сумата не е била налична при проверка на касата. В тази връзка дава твърде променливи и взаимно изключващи се обяснения като веднъж обяснява, че сумата била изразходвана на малки суми и по различни поводи- напр. за таксита на св. Орманова, а впоследствие заявява, че сумата била приспадната със задължение към СД „Нике” и св.Чавдаров бил получил сумата от около 400 лева, което твърдение не намира опора в другите доказателства по делото. Не без значение във връзка с установяване на деянието е фактът, че по договора с ЕТ „Сезар” от м.февруари 2005 година, първи наем за м.март 2005 година е получен, но незаприходен, а следващия – за м.април 2005 година е получен и заприходен; за ЕТ „Пирин-37”- за м.януари и м.февруари 2005 лева- наемът е получен и заприходен, като за м.март е получен и незаприходен; и за ЕТ „Христова”, която продължава договора за наем с предходния търговец, наемът за м.април 2005 година е получен и заприходен, т.е. наемите за предшестващия и последващия инкриминирания период месеци са получени, постъпили в касата и осчетоводени, като единствено липсват тези за м.март 2005 година, като логично обяснение за този факт подсъдимата не е дала. Във връзка с опорването във въззивната жалба на заключението на съдебно- графическата експретиза на базата на твърдения за наличието на роднински и приятелски отношения между вещото лице Кисьова и другите цитирани имена, следва да се посочи, че същите са голословни, неподкрепени с доказателства по делото и като такива носят белезите на набедяване. Следва да се посочи, че дори заключението да е в противния смисъл- че почеркът в текста „от 1.01.-19.01.2004 г.” на стр.1 от тетрадата, е положен от св.Чавдаров, то това не би променило приетото, че от записванията в тетрадката не може да се направи извод, че в същата са отразени постъпилите два наема, и че са разходени за нужди на св.Орманова. В тази връзка, безспорно установено е противозаконното разпореждане от страна на подсъдимата в свой личен интерес с инкриминираната сума от 585 лева, т.е. присвояването й. Същата е действала като длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.”б” от НК, като е извършвала работа, свързана с пазене на чуждо имущество в търговско дружество. Било й е възложено с длъжностната й характеристика събирането, осчетоводяването и отчитането на наемите от търговските обекти, собственост на дружеството. Подсъдимата е имала собствена фактическа власт върху сумите, с които се е разпоредила в свой личен интерес. В резултат на присвоителната й дейност, на дружеството е била причинена липса в размер на присвоената сума. Налице е причинна връзка между разпореждането от страна на подсъдимата с поверените й чужди пари и настъпилия вредоносен резултат- щета в размер на 585 лева. Подсъдимата е действала с пряк умисъл и при условията на продължавано престъпление- извършените две присвоявания осъществяват поотделно съставът на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При осъществяване на престъпната си дейност подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Обстоятелството, че е дългогодишен касиер-счетоводител в дружеството, натоварена със задължението да събира, осчетоводява и отчита средствата на дружеството, и да контролира счетоводството, изключват вероятността същата да не е съзнавала противоправността на собствените си присвоителни действия и причиняването на щета на дружеството следствие на тези действия. Установява се и мотивът за извършване на престъплението, а именно, според нея и съпругът й- св.Тенчев, дружеството й дължало връщането на парични суми по заемът, който били направили за подпомагане на дейността му. Предвид гореизложеното, се установява по несъмнен начин, че подсъдимата е извършила престъплението, по което й е повдигнато обвинение, като не е налице разколебаването му или други обстоятелства, налагащи постановяването на оправдателна присъда. В този смисъл, искането за постановяване на нова оправдателна присъда, поддържано във въззивната жалба и въззивното производство, е неоснователно.
По въззивния протест: Разгледан по същество е неоснователен. За извършеното престъпление по чл. 201, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, първоинстанционният съд е наложил на подсъдимата наказание пробация, като на основание чл. 42а, ал. 2, т.1, т.2 и т. 6 от НК е определил за изтърпяване следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. На основание чл. 37, т.6 и т.7 НК е наложил на подсъдимата наказание лишаване от право да заема материално-отговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия, свързана с управление и пазене на обществено имущество за срок от една година. Наказанието пробация съдът е определил при наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Като такива обстоятелства съдът е отчел добрите й характеристични данни, чисто съдебно минало, и преди всичко- доказаните заболявания- фибро-кистозна дегенерация на лявата млечна жлеза и генерализирано тревожно разстройство, последното с давност от 1993 година, като се води на диспансерен учет от 1996 година. Тежкото здравословно състояние на подсъдимата представлява също така изключително смекчаващо отговорността й обстоятелство. При това положение, първите две пробационни мерки са определени в завишен размер, който не съответства на обществената опасност на личността на подсъдимата., която е ниска. Същите правилно са определени под средния размер на наказанието пробация, определен за всяка пробационна мярка с разпоредбата на чл. 42а, ал.3 от НК, но и в този, определен от съда размер- за срок от по една година, се явяват необосновано тежки. Следва срокът на пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес задължителни периодични срещи с пробационен служител да бъдат намалени от една година на осем месеца. По отношение на третата пробационна мярка, същата е определена в предвидения й минимален размер по чл. 42а, ал.3, т.3 по чл. 42а, ал.3, т.3 от НК, поради което не са налице основания за намаляването й. Наложеното на основание чл. 37, т.6 и т.7 НК наказание лишаване от право да заема материално-отговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия, свързана с управление и пазене на обществено имущество за срок от една година, съответства на обществената опасност на деянието, която е завишена предвид специфичните обществени отношения, които са засегнати с присвоителната дейност на подсъдимата и длъжностното качество, което е имала. В така определения размер, наказанията на подсъдимата не са явно несправедливи и целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати. В този смисъл въззивният протест е неоснователен. Без излагането на каквито и да е съображения се иска увеличаване на наложените на подсъдимата наказания, като се претендира максимален изпитателен срок по чл. 66, ал.1 от НК от пет години, както и лишаване от права по чл. 36, т.6 и т.7 от НК в същия максимален размер. Присъдата е правилна в гражданско- осъдителната й част, с която е уважен предявеният от „Търговия К” ООД гр. Кърджали граждански иск за претърпени от престъплението имуществени вреди в размер на 585 лева, ведно със законната лихва, считано от м.март 2005 година до окончателното изплащане на сумата. Налице е причиняване на щета на дружеството, вследствие на присвоителната дейност на подсъдимата, като същата дължи възстановяването й. С оглед на изложеното, следва да бъде постановено решение, с което проверяваната присъда да бъде изменена по отношение на наложените на подсъдима пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, като срокът им бъде намален от една година на осем месеца В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразно следва да бъде потвърдена. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 23/05.03.2007 година, постановена по НОХД № 393/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която на Станка Митрева Тенчева за извършено престъпление и на основание чл. 201, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 от НК е наложено наказание пробация с определени на основание чл. 42, ал.2, т.1, т.2 и т. 6 от НК пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година, както и на основание чл. 37 т.6 и т.7 НК й е наложено наказание лишаване от право да заема материално-отговорна и отчетническа длъжност и да упражнява професия, свързана с управление и пазене на обществено имущество за срок от една година, като НАМАЛЯВА срока на пробационната мярка задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА и срока на пробационната мярка задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|