РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1488
Гр. Пловдив, 04 юли 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Пловдив, XІV състав, в публично съдебно заседание на четърти юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Георгиева адм. дело №
833 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ал.1 във връзка ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ.
Постъпила
е жалба от Г.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, против заповед № РД-09-50/
30.01.2019 г. на кмета на район “Западен“ при община Пловдив, с която е
наредено премахването на строеж: „Постройка от допълващото застрояване /лятна
кухня/“, находящ се в имот с идентификатор 56784.512.452 и адрес ***, изграден
от жалбоподателя без необходимите строителни книжа.
Твърди се в
жалбата, че издадената заповед е недействителна, незаконосъобразна и
неоснователна. Посочва се в тази връзка некомпетентност на издателя на
административния акт, както и на съставения констативен акт. Излагат се съображения
за незаконосъобразност и недоказаност на административния акт поради недостатъчна
индивидуализация на обектите, предмет на премахване, и разминаването на
констативен акт и заповед в тази връзка. Счита, че по този начин от описанието
на констатациите и в двата акта не става ясно нито какви са размерите, нито
вида и предназначените на постройката, а също така дали е една постройката или
са две. Поради това счита, че на практика липсва предмет на заповедта. В този
смисъл, според жалбоподателя административните актове не могат да почиват на
необосновани и недоказани твърдения. Нещо повече те трябва да съдържат
задължителни реквизити като точно описание на строежа, период на изграждането
му, мотиви относно неговата търпимост и т.н., които в случая не са налице.
Представя писмени бележки. Моли да се отмени оспорената заповед и да се
присъдят направените по делото разноски.
Отвентикът
по жалбата – кмет на район “Западен“ при община Пловдив намира жалбата за
неоснователна, поради което моли да бъде оставена без уважение. Твърд, че не са
налице изтъкнатите в жалбата възражения за незаконосъобразност и нищожност на
издадения административен акт. В тази връзка представя писмена защита.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен като извършител на
процесния незаконен строеж, и в преклузивния четиринадесетдневен срок от
съобщаването, удостоверено с отбелязване върху заповедта (л.33 по делото). Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следните
съображения:
От събраните
по делото писмени доказателства се установява, че по подаден сигнал е извършена
проверка на 26.10.2019 г. от длъжностни лица при Община Повдив, район
„Западен“, именно инж.Ивайло Софрониев Няголов на длъжност гл.инспектор „СК“ в
Община Пловдив, район „Западен“ и Винелина Петрова Станкова на длъжност
гл.специалист „СК“ в Община Пловдив, район „Западен“.
При
оглед на място комисията е констатирала, че в имот с идентификатор
56784.512.452 с адм. адрес ***, собственост на Г.А.М. и А.Г.М., е извършено
строителство на „Пристройка от допълващото застрояване /лятна кухня/“, изпълнен
от Г.А.М..
Установено
е, че за изпълнения строеж няма одобрен проект, няма строителни книжа. Посочено
е, че строежът е разположен на северната имотна граница и е с размери 9,40/3,60м.
и ЗП = 34кв.м. и е с предназначение за лятна кухня. Изтогвена е
окомерна скица, в която са отразени имотът с процесната сграда, както и
съседните нему.
При така
констатираните обстоятелства комисията е съставила констативен акт № 2 от
26.10.2018 г., в който е отразен с подпис като присъствал на проверката
жалбоподателят Г.М..
Констатациите на комисията са възприети изцяло
от кмета на район „Западен“ при община Пловдив и възпроизведени в оспорената в
настоящето производство заповед № РД-09-50/ 30.01.2019 г.
Представени
от процесуалния представител на жалбоподателя по делото са документи по опис,
между които нотариален акт за собственост, протокол от открито съдебно
заседание по гр.д.№ 3296 от 1984 г. на Пловдивски районен съд за делба, заповед
№ РД-09-50/ 30.01.2019 г. и констативен
акт № 2 от 26.07.2018 г. С молба в открито с.з. от ответния административен
орган е представена административната преписка.
При така
възприетата фактическа обстановка, съдът намира, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, но административното производство е проведено
при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на имота с НА за дарение на недвижими имот № 117,
том 4, дело № 1243/95 г. на нотариус при Пловдивски районен съд.
Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос.
В случая
заповедта е издадена от компетентен орган - кмета на район „Западен“ при община
Пловдив. На съда е известна заповед № 13ОА560 от 05.03.2013 г. на кмета на
Община Пловдив, цитирана и в процесната заповед, представена също и с писмената
защита от ответника, но неприета по делото, по силата на която кметът на район
„Западен“ е упълномощен в т.17 да издава заповеди за премахване на незаконни
строежи по чл.225а от ЗУТ. Поради това не възприема твърденията на
жалбоподателя, че заповедта е издадена при липсата на компетентност.
Не се
споделят и възраженията относно липса на идентичност и описание на постройката,
предмет на премахване. Каза се по-горе, че към административната преписка е
представен констативен акт № 2 от 26.10.2018 г. /л.36 и 37 п делото/, от който
е видно, че напълно съответства на описанието на постройката в имот
56784.512.452, посочени и в заповедта. Няма никакви констатирани разминавания в
тази връзка. Към жалбата е представен констативен акт №2 от 26.02.2018 г., от
който е видно, че се касае за други постройки и друг недвижим имот, а именно
56784.512.1118, също собственост на жалбоподателя, които не са предмет на
оспорената заповед.
Предвид
посоченото, съдът намира, че е налице ясно и точно описание на предвидения за
премахване строеж, поради което заповедта не страда от порок поради липсата на
предмет.
Процесната
заповед е издадена на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно която разпоредба кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2.
От друга
страна в разпоредбата на чл. 225, ал.2 ЗУТ е посочено, че строеж или част от
него е незаконен, когато се извършва: в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4; 4. със строителни
продукти, несъответстващи на изискванията по чл. 169а, ал. 1, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този
закон;5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал.
5, т. 8; 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3.
Съгласно
изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т.
е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е
направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства.
Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни доказателства,
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата на страните в административното производство.
Тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се довеждат до
знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал
или отказал да издаде административния акт, което подпомага страните в избора
им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху законосъобразността и
правилността на акта, който се обжалва, разкрива и възможност за контрол над
административните актове, в които въпросът е решен от административния орган по
целесъобразност, но са надхвърлени рамките на оперативна самостоятелност.
В случая със
заповедта са изпълнени тези изисквания на закона. Действително, в заповедта не
е изрично посочено изследването на търпимостта на строежа, но същото е
направено със становище на главния архитект на район „Западен“, в което
подробно е описано защо се приема за недоказана търпимостта на строежа по смисъла
на § 127, ал.1 на ЗИД на ЗУТ.
Съдът
споделя направените изводи на административния орган относно липсата на
търпимост. Към административната преписка се намира нотариално заверена декларация,
с която три лица твърдят, че лятна кухня от 35 кв.м. в процесния имот са
построени през 2001 г./л.58 по делото/. По делото се намират и данни за това,
че в имота лятната кухня е построена през 2015 г. От страна на жалбоподателя не
се ангажираха доказателства и в това производство относно установяването на
годината на построяване на процесната сграда, въпреки дадената възможност и
указания в тази насока, необходими за установяване търпимостта на строежа,
предмет на заповедта. Жалбоподателят заяви желание за ангажиране на свидетелски
показания, които по-късно оттегли.
Съдебна
практика приема, че „§16, ал.1 ПР ЗУТ и §127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ 2012г.
регламентират условията за издаване на удостоверение за търпимост за
"строежи, за които няма строителни книжа". По смисъла на ЗУТ това са
незаконни строежи, които биха могли да бъдат разрешени - защото са допустими по
действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ, когато са изградени до 31.03.2001г., т.е. до
влизане в сила на ЗУТ.
Понастоящем
са налице няколко успоредно действащи норми, които регламентират режима на
търпимост, с конкретни изисквания и според периода на изграждането на
незаконния строеж, а именно: ал. 1 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Строежи, изградени
до 07.04.1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими…“ ; на ал.
2 на § 16 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати в периода 08.04.1987 г.
- 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон,…“; на ал. 3
на § 16 от ПР на ЗУТ - „Незаконни строежи, започнати след 30.06.1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон,….“; и на ал. 1 на § 127от ПЗР на
ЗИДЗУТ - „Строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са
извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат
предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите,
които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите
са търпими".
От така
очертаната действаща правна уредба повече от ясно е, че за строежи изградени
след визираната крайна дата в §127,ал.1 /31.03.2001 г./ не се изследва
търпимост, тъй като тези строежи не попадат в обхвата на законовата
регламентация на режима на търпимост /решение № 14640 от 30.11.2017г.по адм.
дело № 4257/2017. на II отд. на ВАС, решение № 7490 от 14.06.2017г.по адм. дело
№ 879/2017г. на II отд. на ВАС и др./.
От
посочената нотариално заверена декларация на л.58 по делото, представена от
жалбоподателя в хода на административното производство, става ясно, че строежът
е изгрден през 2001г., но не е установено точно кога през 2001г., поради което
съдът намира, че нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ в случая е
неприложима.
Освен това
безспорно от доказателствата по делото се установява, че строежът е изграден на
регулационната граница между процесния имот 452 и съседния 453, видно и от представената
по делото скица на СГКК /л.49 по делото/, както и изготвената окомерна скица
към КА № 2 от 26.10.2018 г. /л.36 по делото/, без да е налице съгласие на
собственика на съседния имот. Последното не се оспорва от жалбоподателя. При
това положение, съдът намира, че не е налице възможност за прилагане нито на
§16 от ПР на ЗУТ, нито на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Водим от
всичко изложено съдът намира, че обжалваната заповед като законосъобразна
следва да бъде оставена в сила.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от страните, които
предвид изхода от делото следва да се присъдят на ответника. Следва да му се
присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. с
чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, в размер от 100 лева.
Мотивиран от
горното, Административен съд – Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, против заповед № РД-09-50/ 30.01.2019 г. на кмета на район
“Западен“ при община Пловдив.
ОСЪЖДА Г.А.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на Община Пловдив, район „Западен“ сумата от 100 /сто/ лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/