РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 54
гр. Пловдив, 11.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и
участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от председателя МАРИАНА
МИХАЙЛОВА административно дело № 2690
по описа за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът, Г.К.Ц., ЕГН ********** с
адрес *** чрез пълномощника адвокат С.Л.Б.,***, иска ответникът Община – Пловдив да бъде
осъден да заплати сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение по АНД № 6528/2019г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни и деловодни
разноски в настоящото производство.
Исковата претенция
се основава на факта, че на Г.К.Ц. е издадено Наказателно постановление № 1208/24.09.2019г., от Зам.Кмет „Обществен
ред“ на Община Пловдив за нарушение на чл.22,ал.3 от Наредба за осигуряване на
обществения ред, което е обжалвано от Ц. и е било отменено с Решение № 2360/23.12.2019г.
по АНД № 6528/2019 г. на Районен съд Пловдив - V нак. състав. Решението на ПРС не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 22.01.2020год. За да упражни правото си
на защита, ищецът е ангажирал адвокат, за което е сключил по АНД № 6528/2019г. на
Районен съд Пловдив Договор за правна помощ от 20.11.2019г. По този договор, Ц.
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., представляващ размера
на причинените му имуществени вреди.
С тези именно съображения е обоснована исковата претенция на ищеца за претърпени имуществени вреди в посочения по-горе размер.
Ответникът – Община Пловдив счита предявения от ищеца иск за неоснователен и недоказан като оспорва
същия по своето основание. Подробни съображения излага в отговора на исковата
молба. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
за настоящата инстанция. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна и следва да бъде уважена.
Пловдивският Административен Съд – дванадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се
установява, че на Г.К.Ц. е издадено
Наказателно постановление № 1208/24.09.2019г., от Зам.Кмет „Обществен ред“ на
Община Пловдив,
за нарушение на чл. 22,ал.3 от Наредба за осигуряване на
обществения ред, с което е наложена глоба в размер на 200,00 лв. Посоченото НП е
обжалвано от Ц. ***, за
което е образувано АНД
№ 6528
по описа за 2019 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело).
По това дело е постановено Решение № 2360/23.12.2019г., (влязло в законна сила
на 22.01.2020г.), с което процесното НП е отменено. Пред ПРС Ц. е
представляван от адв. С.Л.Б. ***,
въз основа на пълномощно (приложено
в оригинал на л.10 от
АНД № 6528/2019г.) и Договор за правна защита и
съдействие от 20.11.2019г.(приложен
в оригинал на л.10
от АНД № 6528/2019г.), като съответно е заплатил
по него изцяло и в брой дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева. Съгласно установената съдебна практика подобно вписване в договора за
правна помощ се счита за разписка за реално плащане в брой на договорения
адвокатски хонорар. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013г. по т.дело № 6/2012г. на ОСГК на ВКС разрешение, че при вписан в
договора начин на плащане „в брой“, то вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Истинността
на въпросните документи не е оспорена по надлежния процесуален ред, нито са
ангажирани доказателства опровергаващи тяхното съдържание. Липсват основания,
поставящи под съмнение доказателствената им стойност, поради което и следва да
бъдат ценени като достоверен и достатъчен източник на данни за връзката между
извършеното от клиента плащане на сумата на адвокатския хонорар и договора за
правна защита и съдействие.
След
анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по
тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска
колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за
съдебната власт е задължително, и от
което се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ,
разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се
преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от
административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна
дейност. Както са приели висшите по степен магистрати, макар наказателното
постановление, с което се налага административно наказание, да не е
индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място при разрешаване на
настоящия административноправен спор следва да бъде съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен
съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена
или неимуществена; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да
бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление/електронен фиш, каза се следва да се преценява като
отменен незаконосъобразен административен акт). В
този смисъл предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че
Наказателно постановление № 1208/24.09.2019г., издадено от Зам.Кмет
„Обществен ред“ на Община Пловдив, е отменено
по съответния ред (с Решение № 2360/23.12.2019г.,
постановено по АНД № 6528/2019г. по описа на ПРС).
От материалите по приложеното АНД № 6528
по описа за 2019 г. на ПРС и според констатациите на решаващия съд изложени в
отменителното решение, Наказателно постановление №1208/24.09.2019г., от
зам.Кмет „Обществен ред“ на Община Пловдив е издадено в нарушение на закона и
като такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№2360/23.12.2019г.) е
влязло в законна сила на 22.01.2020г.,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
администрацията, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Няма съмнение и спор, че от издаването
на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди, изразяващи
се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по
обжалване на процесното НП.
В случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и
респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща
дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за
налагане на административни наказания. Налице е пряка
и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за
лицето вреда. В този смисъл,
както бе казано е Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.
по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при
предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон.
В обсъждания контекст,
следва да се посочи, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл.
56 от Конституцията на Република България и е регламентирана дейност със Закона
за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и
за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва
възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който
прецени, че не е в състояние сам да упражни своевременно и в пълнота правото си
на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на НП. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е
регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда,
че „държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени виновно от длъжностното лице“. Едно от условията на чл. 204
ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на
държавата и общините за вреди по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ, каза се, е
административния акт да е отменен по „съответния ред“, който е обжалване по
административен или/и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде
осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по – горе не
изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от
условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези
производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл по
някаква причина сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
/в случая НП/ и е непосредствена последица от него. Потърсената адвокатска
помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от
издаденото НП, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е
единствено правно средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. В този смисъл заплащането на
адвокатско възнаграждение в случая не може да се възприеме като израз на доброволен акт и
резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е било задължително
и неизбежно. (Така и в този
смисъл е Решение № 5996 от 15.05.2017 г. на Върховният административен съд на
Република България - Трето отделение, постановено по адм.дело № 2210/2016 г. и други).
Все в обсъждания контекст и с оглед преценката за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по АНД № 6528/2019г. по описа на ПРС, е необходимо да се посочи следното:
В мотивите
на цитираното по-горе Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е
отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да
отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е
"обоснован и справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна
защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата
редакция, е предвидено, че
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв., а за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. сега
отменена, но действала към процесния период). Минималният размер на
адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите
не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият
размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален
размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен на "обоснован и
справедлив" размер по смисъла
на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
В конкретния
случай, оказаната от адвокат С.Л.Б. правна
помощ по АНД № 6528/2019г. на ПРС се изразява осъществено процесуално представителство в
проведеното по делото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото.
В случая минималния размер на адвокатско възнаграждение за този вид работа, с
оглед разпоредбите на чл.
18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т.1
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, каза се е 300лв.
Ето
защо, в процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското
възнаграждение, който е в минималния размер, следва да се определи като
съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата - "справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на
съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред),
за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи,
искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
Настоящият състав намира за основателно и
направеното акцесорно искане, което следва съдбата на основното, за присъждане
на законна лихва върху обезщетението, което ще се присъди, като с оглед
заключението по т.4 на ТР № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на
администрацията, началният момент на дължимостта на законната лихва върху
сумата на обезщетението е влизането в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове, а при нищожните – моментът на издаването
им. В случая се претендира законна лихва от по-късен от определения с
посоченото ТР момент, а именно завеждането на исковата молба пред настоящия
съд, поради което и следва да се уважи така, както е поискано, като от 19.10.2020
г. се присъди законната лихва върху сумата на обезщетението.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се
констатираха в размер на 360,00лева - заплатените държавна такса (10 лв.) и
адвокатско възнаграждение (350,00лв.). В случая, и с оглед възражението на представителя на ответната страна за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съгласно договора за правна защита
и съдействие, следва да се посочи, че възнаграждението не е прекомерно, като не
са налице основания за присъждането на по-нисък размер на разноските в тази им
част, по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК. В
случая с оглед
материалния интерес по настоящото дело (300лв.),
минималния размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 8, ал.1, т.1
от Наредбата
е 300,00 лв. Ето защо, в процесния случай
уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение, е в минималния
размер и като такъв следва
да се определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован", с оглед
осъществената процесуална защита.
Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският
Административен съд, ХІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес: град Пловдив, пл.“Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на Г.К.Ц., ЕГН **********
с адрес *** сумата в размер на 300,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
в резултат на отмяната по съдебен ред на
Наказателно постановление /НП/ № 1208/24.09.2019г., издадено от Зам.Кмет „Обществен ред“ на Община Пловдив представляващи сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 6528/2019г. по описа на Районен съд – Пловдив) разноски за договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.10.2020г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА Община Пловдив с адрес: град Пловдив, пл.“Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на Г.К.Ц., ЕГН ********** с
адрес *** сумата в размер на 360, 00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/