^{Мотиви по нохд № 262 по описа на ПпРС за 2019 година}

^{Подсъдимият Ю.Ю.И. *** е предаден на съд по обвинение за това, че „на 30.09.2019 г., около 20.00 ч., в гр.П., на ул.“***“, е причинил на Г.С.Г. ***, ЕГН-**********, средна телесна повреда, изразяваща се в наранявания, които проникват в черепната кухина – счупване на горно медиалната част на двете очници /орбити/ с травми на двете очни ябълки“ – престъпление по чл.129,ал.2,вр. с ал.1 НК.}

^{След проведено разпоредително заседание, в хода на съдебно заседание преди даване ход на съдебното следствие, упълномощеният от подс.И. защитник адв.Й. Й. от ТАК прави искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХXVII-ма НПК. Съдът намери, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по диференцираната процедура, при което трансформира производството и разгледа делото именно по този процесуален ред. В хода на съкратеното съдебно следствие подс.И. се признава за виновен и изразява формално съжаление за стореното. Защитникът му пледира за доказаност на обвинението и определяне на минимално наказание ЛОС, което бъде отложено по реда на условното осъждане с подходящ изпитателен срок.}

^{Районна прокуратура Т., ТО П. чрез прокурор Т. поддържа обвинението, като предвид характера на проведената диференцирана процедура пледира за налагане на наказание ЛОС, което бъде отложено по реда на чл.66 НК най-вече с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия.}

^{До започване на разпоредителното заседание, пострадалият от престъплението Г.С.Г. действащ чрез повереника си адв.Р. Р. от ТАК писмено предявява против подсъдимия граждански иск за претърпени имуществени вреди в размер на 3617.40 лв. и неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът прие така предявеният граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес и конституира пострадалия като граждански ищец и частен обвинител. В хода на съдебните прения пострадалият лично и чрез повереника поддържа  предявеният иск и моли съдът да го уважи изцяло по основание и размер, както и да наложи ефективно наказание лишаване от свобода.}

^{Предвид характера на производството, с определение постановено по реда на чл.372, ал.4, вр.с чл.371, т.2 от НПК и след като прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание на подсъдимия Ю.Ю.И. се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от доказателствата по делото, съдът обяви, че ще ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.}

^{Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, при отчитане изискванията, вписани в нормата на чл.373,ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:}

^{Подсъдимият Ю.Ю.И. ***, бил със средно образование, стругаро-фрезист по професия, неженен, безработен, неосъждан.}

^{Пострадалият Г.С.Г. ***, работел като монтьор в автосервиз. Познавал подсъдимия И., тъй като двамата живеели в един и същи квартал. През втората половина на м.09.2019 г. между двамата възникнал конфликт свързан с подозрения на подсъдимия към негова приятелка, която поддържала приятелски отношения с пострадалия. Двамата разменили остри думи, като пострадалият не издържал, ядосал се и нарекъл подсъдимия „Мангал“, а подсъдимия му отговорил „Запомни ме добре, защото ще те бия на почивки“ /показания на пострадалия л.25/.}

^{На 30.09.2019 г. пострадалият приключил работа, след което отишъл със свой колега до смесен магазин, находящ се в гр.П., ул.“***“, където имал уговорена среща със свой приятел – св.П.Н., на когото трябвало да занесе част за колата. Около 20.00 ч. пострадалият се намирал пред посочения магазин заедно със свидетелите П.Н.  и неговата фактическа съпруга – св.А.Н., както и св.Д.Н..  Докато пиели кафе и разговаряли се появил и подс.И., който първоначално започнал разговор със св.Н., когато внезапно се обърнал към близко стоящия пострадал и заядливо го попитал „Ти какво се усмихваш? Какво ми се смееш?“ /показания на св.Н., л.28 и св.Н., л.29/, на което пострадалият отговорил „Ще се смея, защо да не се смея!“ /пак там/. Подсъдимият продължил с провокативното си поведение отправяйки репликата „Бой ли искаш да ядеш?“, при което пострадалият осъзнал, че може да бъде нападнат и оставил телефона и ключовете си на перваза на магазина. Веднага след това подс.И. направил крачка напред към пострадалия и изненадващо му нанесъл удар с юмрук в лицето, който попаднал в областта на челото, между двете вежди. Пострадалият въобще не могъл да реагира и се защити от удара, след което веднага последвали още удари пак в областта на главата му. Усетил силна болка и едва тогава  успял да сложи ръцете си пред лицето,  за да се предпази от сипещите се удари. Едва тогава свидетелите Н. и Н. успели да се намесят и разделят двамата.}

^{Пострадалият Г. отишъл до паркирания в близост личен л.а., от където взел текстолитова тръба, с която искал да се защити. През това време обаче подс.И. вдигнал от земята пластмасов кош разположен до кафе-автомата пред магазина, след което започнал да нанася удари с него по тялото на пострадалия докато кошът се счупил. Пострадалият започнал да залитва и реално не успял да нанесе на подсъдимия сериозен удар с текстолитовата тръба. Едва тогава и след нова намеса на двамата свидетели побоят над пострадалия бил прекратен. Неговият вид обаче силно притеснил тримата свидетели тъй като от окървавеното му лице се стичала кръв, на челото му имало силно хлътнал участък точно между двете очни ябълки, носът му също бил изкривен.  По същото време подсъдимият продължавал да отправя закани за саморазправа като казвал, че  „щял да доведе някакви хора от махалата“ /показания св.Н./.  Св.Д.Н. закарал пострадалия до ФЦСМП гр.П., където след извършен преглед бил насочен към ХО на МБАЛ Т., където бил приет около 21.40 ч. /епикриза л.20/.  Бил изписан от болничното заведение на 10.10.2020 г.  с препоръка за прием в отделение по УНГ за репозция на носни кости.  На 11.10.2020 г. пострадалия бил прегледан от съдебния лекар д-р Вл.Г. /СМУ, л.14/, който след извършения преглед установил, че вследствие на нанесените му удари, е налице счупване на медиалната стена на двете очници /орбити/. Междувременно, още на 03.10.2020 г. подсъдимия също бил прегледан от д-р Г. /СМУ, л.15/, като при неговия преглед се установило охлузване на лявата лопатка и напречно разположено лентовидно кръвонасядане по предната  повърхност на лявото бедро.}

^{В хода на образуваното ДП била назначена СМЕ, в заключението /л.18/ към която в.л. Г. приел, че в резултат на нанесения му на 30.09.2019 г. побой, на пострадалия е причинено увреждано разстройство на здравето поради „Счупване на носните кости. Счупване на предната стена на челната кост на черепа в областта на челните синуси. Счупване на  горно медиалната част на двете очници /орбитите/ . Подконюктивални кръвоизливи на двете очни ябълки. Обилно кръвотечение от носа и челото“. Съдебният лекар преценил, че при счупването на  горно медиалната част на двете очници /орбитите/ с травмите на двете очни ябълки е осъществена комуникация на външната среда с вътрешната среда на организма, което от медицинска страна покрива критерия за проникващо нараняване в черепната кухина. На 06.11.2019 г.  пострадалият постъпил за лечение в Клиника по неврохирургия на МБАЛ“Света Анна-В.“АД гр.В., където му била поставена диагноза „Счупване на свода на черепа, закрито“.  Било проведено лечение и извършена алокраниопластика на фронтална кост в титаниева мрежа /епикриза л.15/,  за която пострадалият заплатил сумата 3 600 лв. /талон за медицинско изследване и касов бон, л.16/, а отделно заплатил и потребителска такса в размер на 17.40 лв. /касов бон л.17/.}

^{Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством приложените по ДП № 358/2019 г. по описа на РУП П. писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на вещото лице по извършената СМЕ, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от страна на подс.И. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен  и несъмнен начин,че подсъдимия И. е осъществил от обективна и субективна страна състава престъплението против телесната неприкосновеност на пострадалия Г., за което е предаден на съд, което несъмнено води до ангажиране на наказателната му отговорност.}

^{Както вече съдът посочи по-горе, видно от приетото по делото заключение на вещото лице д-р Г. по назначената СМЕ, вследствие на нанесеният му побой, на пострадалия Г. е причинено счупване на предната стена на челната кост на черепа в областта на челните синуси; счупване на  горно медиалната част на двете очници /орбитите/; подконюктивални кръвоизливи на двете очни ябълки; обилно кръвотечение от носа и челото. Вещото лице е категорично за това, че при счупването на  горно медиалната част на двете очници /орбитите/ с травмите на двете очни ябълки е осъществена комуникация на външната среда с вътрешната среда на организма, което от медицинска страна покрива критерия за проникващо нараняване в черепната кухина. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване дадено в ППВС № 3/1979 г. /т.14, относно нараняванията, които проникват в черепната кухина/ –  „Проникване по смисъла на закона е налице, когато е създаден контакт между външната среда и кухината. В тези случаи нараняването е винаги средна телесна повреда, тъй като в посочените места се намират най-важните за живота органи и създаденият контакт представлява реална опасност от внасяне на зараза…За съставомерността на деянието не е необходимо проникващото нараняване да е увредило някои от органите в тези кухини. Достатъчна е само наличността на контакт между кухината и външната среда“. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл от подс.И., който при нанасянето на силен удар с юмрук в областта на челото на пострадалия Г. несъмнено и съзнавал обществено опасния характер на извършваното, предвиждал е, че в резултат на удара здравето на пострадалия ще бъде увредено, като във волево отношение е целял да предизвика именно настъпването на увреждането, т.е. да предизвика посоченото по-горе увреждане.}

^{При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, при спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2 от НПК, без да обсъжда наличието или липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът намери, че наказанието следва да се определи при условията и по правилата на чл.58а, ал.1 НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 – вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца предвид възможността за приложение на чл.55 НК, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо вината обстоятелство,което да го мотивира да приложи чл.55 от НК, което би довело до налагане на друг вид наказание. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия и като цяло добрите характеристични данни.  Съдът не отчита като отделно смекчаващо вината обстоятелство направеното в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнание и не споделя тезата на защитата, че е налице самопризнание и проявено чрез него разкаяние за стореното. Тъй като съдебно производство е проведено по реда на Глава ХХVІІ-ма от НПК направеното самопризнание и демонстрираното чрез него съдействие за разкриване на обективната истина не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като предопределя своеобразен бонус /макар и доста ограничен в настоящата редакция на НК/, регламентиран в чл.58а,ал.1 НК. Принципно направеното в с.з. признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт действително би могло да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелства, но само когато „…съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител” – т.7 от ТР №1/2009 г. по т.д.№ 1/2008г. на ОСНК/, което очевидно не е налице в случая. От приобщената по делото доказателствена съвкупност съдът не може да направи извод, че без обясненията, които е депозирал подс. И. в хода ДП в присъствие на упълномощения защитник, разкриването на престъплението би било затруднено. Видно е, че престъплението е разкрито посредством своевременното му заявяване му от страна на пострадалия Г. и последвалата незабавната реакция на органите на полицията. Формалното потвърждаване от страна на подс.И. е станало в един доста по-късен етап при наличие на множество доказателства вече категорично уличаващи го като негов автор. Прави впечатление, че дори и в края на съкратеното съдебно следствие, при предоставената от съда възможност за последна дума, подсъдимият само формално признава вина и заявява, че съжалява за постъпката си, но всъщност липсва каквото и да е реално разкаяние свързано например с извинение към пострадалия и/или заплащане поне на част на причинените имуществени вреди. Ето защо съдът счита, че подс.И. очевидно не осъзнава сериозността на извършеното от него престъпно посегателство. Това негово отношение към деянието е показателно досежно отрицателната преценка на съда дали е постижим поправителен ефект с оглед налагане на по-ниско по размер наказание, респ. дали неговите цели могат да бъдат осъществени по реда на условното осъждане, предпоставките за което несъмнено съществуват. При отчитане на всички тези обстоятелства и при непосредствено възприятие в с.з. от страна на съдебния състав спрямо негативните последици, които деянието е оставило върху физическото състояние на пострадалия, съдът индивидуализира размера на вида и начина на изтърпяване на наказанието.}

^{Предвиденото в чл.129,ал.1 НК наказание е в размер до 6 г. лишаване от свобода, като предвид липсата на предпоставките за приложение на чл.55 НК, съдът го определи в средния размер от 3 г. ЛОС, след което и на основание чл.58,ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подс.И. да изтърпи наказание в размер на 2 /ДВЕ/  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА (съдът не посочва в диспозитива към присъдата начина на редуциране на наказанието, а само правното основание и редуцираният размер, с оглед указанията, дадени в мотивите към т.2 от ТР № 2/19.06.2015 г. по т.д.№ 2/2015 г. на ОСНК на ВКС), което на основание чл.57,ал.1,т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. В случая действително съществуват формалните предпоставки за приложение на чл.66,ал.1 НК, но освен тях е  необходимо да се констатира, че е възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане /в т.см. виж р.№ 313 от 25.06.2009 г. на ВКС по н.д.№ 327/2009 г. на II н.о./. Тук е мястото да се посочи, че институтът на условното осъждане е приложим само тогава, когато са налице доказателства, които обуславят извода, че целите на специалната и генералната превенция могат да се реализират и без социална изолация. В конкретният случай, такава, макар и за непродължителен период от време, в рамките на изтърпяването на наказанието ДВЕ ГОДИНИ ЛИШИВАНЕ ОТ СВОБОДА, е необходима за постигане на поправителното му въздействие спрямо подсъдимия И.. Според този съдебен състав целите на наказателната репресия, предвидени в чл.36 НК, могат да се постигнат успешно само чрез ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, защото за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия е абсолютно наложително той реално да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода, и защото така ще се въздейства предупредително-възпиращо спрямо останалите членове на обществото, склонни към подобни агресивни и брутални прояви спрямо личността и телесната неприкосновеност  /в т.см. виж р.№ 227/13.08.2004 г. на ВКС по н.д.№ 855/ 2003 г. на I н.о. и цитираната там съдебна практика/.}

^{Съдът се произнесе и по предявения от пострадалия граждански иск, като прие, че е основателен изцяло и следва да бъде уважен в неговия пълен размер от 9 617.40 лв.  Преди всичко следва да се посочи, че несъмнен и убедителен начин в хода на съкратеното съдебно следствие се доказа, че събитието, от което произтичат неимуществените вреди действително е настъпило, че това събитие има характер на престъпление; че е извършено виновно от подсъдимия, както и че настъпилата вреда се намира в пряка и непосредствена връзка с деянието му. Предвид това, че „основание на гражданския иск в наказателния процес е деянието на подсъдимия,предмет на обвинението” (т.1 от ППВС № 9/1961 г.,изм. с ППВС №7/1987 г., Сб., стр.404), съдът прие, че са налице всички елементи за уважаването на предявената гражданска претенция в пълен размер от  9 617.40 лв., в т.ч. 3617.40 лв. имуществени вреди, за които са представени надлежни писмени доказателства и 6000 лв. за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания.}

^{Съгласно раздел ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причиняването на морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н. Отичайки доказаното по несъмнен начин увреждане на здравето на пострадалия Г. и при отчитане степента на засягане на телесната неприкосновеност; болничният престой и обстоятелството, че същото безспорно е довело до временни ограничения във възможността да извършва обичайната си дейност, съдът прие, че може да бъде успешно възмезден чрез заплащане на сумата 6000 лв. обезщетение от подсъдимия, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Отделно от това съдът му присъди и сумата 810 лв. за направени в съдебното производство разноски за повереник.}

^{Съдът се произнесе и по въпроса за разноските,които с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен, съгл.чл.190,ал.1 НПК следва да бъдат възложени в тяхна тежест. Ето защо съдът постанови подс.И. да заплати за разноски по делото сумата в размер на 485.80 лв., от които 100.80 лв.  за в.л. от досъдебното производство в полза на ОД на МВР гр. Т. и 384.70 лв., представляващи 4% д.т. върху уважения размер на гражданския иск-по бюджета на съдебната власт по сметка на ПпРС.}

^{По изложените съображения съдът постанови присъдата си.}

                                                   ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:}