Р Е
Ш Е Н
И Е № 113
гр.Сливен, 09.02.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, VІІІ-ми граждански състав в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ПЕТКОВА
при секретаря В.К., като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 1739 по описа за
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лв. и
неимуществени вреди в размер на 3 000 лв.
В исковата молба се сочи, че
ищцата М.К.К. на 01.04.2015 г. около 10.00 – 10.30 часа се намирала в гр. С., в
кв. „Б.” в близост до бл. .. и бившето заведение за бързо хранене „Мистър
пица”, във връзка с въвеждане във владение и предстоящи строително- ремонтни
дейности върху общински терен, по повод учреденото й право на строеж върху
терена. Докато е протичала процедурата
се появили ответницата Е.И. Б. и свид. Д. М., които още с пристигането си
започнали да подвикват на висок глас нецензурни думи по адрес на М.К. и да я
заплашват с физическа саморазправа. Докато служител на общинската администрация
ги запознавал с разпореждането на кмета на общината, в един момент, Е. Борисова
се приближила рязко до М.К. и й нанесла няколко удара с ръка в областта на
лявата и дясна половини на лицето, и я одрала с нокти по шията. Ищцата К.
се стреснала, изплашила се много и
изпитала болка, останала шокирана от случилото се, тъй като не очаквала такъв
вид реакция от страна на Борисова, след като не била предизвикала подобно
поведение по никакъв начин, още повече, че всичко това се случило в присъствие
на служители, както на общинската администрация, така и на полицията. В този
момент М.К. носела слънчеви очила, марка „CHROME HEARTS”, като същите ги закупила преди около три години за сумата от
3700 лева. При нанасянето на ударите върху нея от страна на Б. очилата й
паднали от лицето на земята и се счупили, като едното стъкло се разбило и
останала дупка в рамката. Тези очила били ръчна изработка, представлявали
уникат, тъй като били изработени по
съобразен с клиента модел. В следствие на нанесените й удари в областта на
главата и одирането по шията й, се получили следните увреждания: контузия на
лицето, кръвонасядания и охлузвания с болезнен оток на кожата по лявата
половина на шията и свързаните с нея болки в тъканите на дясната и лявата
половина на лицето и в областта на лявата половина на шията. В резултат на това
изпитала и силен стрес от нападението. Още първия ден посетила съдебен лекар,
където била прегледана и освидетелствана и й било издадено медицинско
удостоверение № 146/2015 г., в което били описани констатираните увреждания.
Полицейските
служители реагирали като съставили на ответницата акт за нарушаване на
обществения ред и спокойствие. Цялата фактическа обстановка била изяснена в
производството по НАХД № 419/2015 г. по описа на СлРС, по което било признато и
установено, че Е. Б. на 01.04.2015 г. в гр. С., кв. „Б.” е извършила
непристойна проява, изразяваща се в неуважение към личността на М.К. и към
обществото и е предизвикала възмущение у присъстващите като й е наложил
административно наказание „глоба”.
В дадения
едномесечен срок е депозиран отговор от ответницата, която оспорва
обстоятелства, на които се основава исковата претенция с изключение на това, че
на посочената в исковата молба дата М.К. и Е. Борисова се намирали на
посоченото място и между тях имало конфликт. Оспорва, че е нанесла на ищцата
няколко удара с ръка в областта на лицето, както и че я е одраскала в областта
на лявата половина на шията. Не отговаряло
на истината и твърдението, че ищцата е носила очила и в резултат на нанесените
й удари същите са паднали на земята и едното стъкло се е счупило. Описаните в
исковата молба болки и страдания не били продължили нито толкова време, нито били с посочената интензивност. Действително, на 01.04.2015 г., около
10.00-10.30 часа в гр. С., кв. „Б.”между ищцата и ответницата възникнал
словесен конфликт. Последната била много афектирана, държала се надменно,
говорила постоянно, като дори „подхвърляла” обидни думи и заплахи но неин
адрес. В един момент, независимо от
обстоятелството, че имало хора и полицейски служители, ищцата тръгнала към
ответницата, като продължила да я заплашва. Приближила се много близо, като
говорила нещо и махала с ръце. Тъй като Е. Б. не очаквала това, реагирала
инстинктивно и тъй като била
раздразнена, посегнала с ръка към нея и я „пернала” по лицето, т.е. ударила я с
т.н. „цигански шамар”. Самата тя се стреснала и веднага се дръпнала.Тогава ищцата се развикала,
заплашила, че ще я съди, обадила се по телефона на адвокат и продължила да се
държи агресивно и заплашително през цялото време, докато били там. Наложило се
дори полицаите да й направят забележка. Изобщо не е имала вид на изплашена, нито
се оплакала, че я боли някъде. Е. Б. имала чувството, че е искала нарочно да я
предизвика, защото изглеждала видимо доволна като непрекъснато повтаряла, че ще
я осъди. М.К. не носила никакви очила на лицето си, поради което твърдението й,
че са й били счупени очилата не отговаряло на истината. Описаните в исковата
молба болки и страдания, които се твърди, че претърпяла ищцата и
продължителността на същите, не отговаряли на действителните такива. Ищцата
изобщо не била нито притеснена, нито стресирана. Същата, дори реагирала повече
от адекватно на ситуацията, в която са се намирали. М.К. започнала да се
заканва, че се съди ответницата и веднага провела телефонен разговор с адвокат.
След разговора няколко пъти повторила, че ще я съди. По лицето на ищцата нямало
никакви видими следи от удар, нито такива от одрасквания по шията. Тя не се
оплакала от болки, не била разстроена, нито потърсила конкретна намеса от
служителите на полицията.Е. Б. отишла с полицаите в РПУ, разбрала че ищцата е
останала на мястото до премахването на павилиона, а после също е отишла в
полиция. Разбрала от полицаите, че нито е била разстроена, нито притеснена от
случилото се.
По
отношение на иска за имуществени вреди, свързани с твърдението, че Е. Борисова
е счупила очилата на ищцата, ответницата оспорва, че тя е била с очила на
лицето. Представените с исковата молба снимки на очила не доказвали
твърдението, че ищцата е била с очила и точно с тези очила по време на
инцидента. Липсвали данни точно кога и от къде са закупени очилата, описани в
исковата молба, какво е било тяхното състояние тогава и в момента, ако изобщо
са съществували. Оспорват и останалите обстоятелства, характеризиращи очилата,
както и тяхната цена и претенцията за обезщетение, която считат че е завишена.
Ответницата
счита, че искът за неимуществените вреди е прекомерно завишен. Ищцата е
претърпяла физически болки и страдания само в момента на осъществяване на
деянието. Като се имало предвид начина, по който е нанесено телесното
увреждане, следвало да се приеме, че болките не били нито силни, нито
продължителни. Те не са довели до някакви тежки последици за ищцата. Същата не била
претърпяла силен стрес, нито била изпаднала в друго състояние, довело до
увреждане на здравето й. Освен това следвало да се отчете и обстоятелството, че
със своето поведение ищцата била допринесла за причиненото й увреждане, което
водело до намаляване на следващото й се обезщетение. По тези причини, същото
следвало да бъде определено в минимален размер. По отношение на претенцията за
имуществени вреди, считат че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Претендира разноски.
В първото о.с.з. ищцата, редовно
призована се явява лично и с пълномощник, поддържа исковите претенции така, както
са заявени.
В първото о.с.з. ответницата,
редовно призована не се явява, представлява се от пълномощник, който оспорва
иска за неимуществени вреди по размер, а иска за имуществени вреди изцяло като
неоснователен.
Съдът, след анализ на събраната доказателствена съвкупност по делото прие
за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 177/01.04.2015 г., постановено по НАХД № 419/2015 г. на СлРС
било признато за установено, че Е.И. Б., на 01.04.2015 г., в гр. С., кв. „Б.” е
извършила непристойна проява, изразяваща се в неуважение към личността на М.К.
и към обществото и е предизвикала възмущение у присъстващите, поради което и на
основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ й било наложено административно наказание
„глоба”.
В хода на производството е
допусната, респ.назначена съдебно медицинска експертиза. От заключението на
изготвилото я вещо лице, както и от изслушването му в открито съдебно заседание
се установява, че
в резултат на инцидента, осъществен на 01.04.2015г. ищцата
е получила контузия на лицето с умерено изразена болезненост на тъканите в
областта на лявата половина на лицето със зачервяване на кожата върху площ с
размери около 5-
При разпита
си в съдебно заседание, вещото лице е посочил, че ищцата е изпаднала в остра
стресова реакция непосредствено след инцидента, която се характеризирала с
учестяване на сърдечната дейност, отделяне на повече адреналин, пребледняване,
зашеметяване, повече говорене.
От
заключението на допуснатата и назначена съдебна оценителна експертиза се
установява, че към датата на увреждането, стойността на слънчеви очила марка
„CHROME HEARTS”, модел „Куфанау”, сериен номер 1005899-3 пазарни цени възлиза
на 1330 лева.
В хода на производството са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели.
От показанията на свид. М. се
установява, че на 01.04.2015 г. в качеството си на районен инспектор при РУ
Сливен, се е намирал до бл..в кв. „Б.” с цел осигуряване на обществения ред по
повод премахване на обект от терена. На мястото присъствали ищцата и
ответницата, както и други лица. Между ищцата и ответницата имало словесни
нападки, при което ответницата нанесла няколко шамара по лицето на ищцата,
която в този момент била с очила. От ударите очилата паднали на земята.
От показанията на свид. Х. /майка
на ищцата/се установява, че на 01.04.2015 г. се намирала заедно с дъщеря си на
обекта до бл. . в кв. „Б.”. Поводът за това бил, че парцела под обекта е бил
закупен от дъщеря й и се налагало да се премахне сградата върху него, за което
дъщеря й имала разрешение от община Сливен. Между дъщеря й и ответницата
възникнал спор, придружен с обидни думи от страна на ответницата, при което
ответницата нанесла няколко удара по лицето на дъщеря й. От ударите, ищцата
освен че получила телесни наранявания по лицето и шията, паднали на земята и се
увредили носените от нея очила марка „CHROME HEARTS”. Тези очила свидетелката
била закупила за дъщеря си за сумата от 3800 лева през 2012 година, като същите
били изработени по поръчка в Италия.
От показанията на свид. Г. се
установява, че на 01.04.2015 г. се намирал до бл. . в кв. „Б.” пред заведение
„Мистър пица” по повод разчистване на строеж. Между ищцата и ответницата
възникнал спор, при който ответницата нанесла няколко удара по лицето на
ищцата. В резултат на това носените от нея очила /свидетелят разпозна
предявените му в с.з. очила марка „CHROME HEARTS”/, паднали на земята и се
счупило едното стъкло.
От показанията на свид. М. се
установява, че на 01.04.2015 г. се намирал до бл. . в кв. „Б.” по повод
премахване на обект от парцел, закупен от ищцата. Обектът над парцела бил
собственост на свидетеля, но тъй като парцела бил закупен от ищцата, следвало
да се премахне и затова на мястото имало багер. Ответницата, с която свидетелят
живеел на семейни начала също се намирала на мястото. При идването си, ищцата
ги запитала какво правят там, след като парцела е неин. Освен това обидила
ответницата, при което тя не се стърпяла и я шамаросала по лицето. В резултат
на това на земята паднали носените от ищцата очила. Ищцата заявила, че ще ги съди и била радостна от това. Не
изглеждала стресирана и уплашена.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и
писмени и гласни доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице, изготвило съдебно медицинската
експертиза,тъй като е пълно и всеобхватно, изготвено от вещо лице, разполагащо
със специални знания в областта на медицината.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно оценителната
експертиза, като изготвено от лице, разполагащо със специални знания в
съответната област.
Съдът кредитира изцяло и свидетелските показания, тъй като те са логични,
последователни, вътрешно непререкаеми и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявените искове с правно
основание чл.45 ЗЗД - т.нар. „генерален деликт”, установявайки общата забрана
да не се вреди другиму са допустими.
Непозволеното увреждане е
юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е
законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание. Касае
се за просто едностранно правоотношение, при което за пострадалия съществува
правото да претендира възстановяване или обезщетяване на вредите, а за делинквента
насрещното задължение да възстанови или обезщети вредите.
За да е налице извършен деликт
следва да са налични и елементите, включени в неговия сложен фактически състав,
а именно обективните елементи–деяние (действие или бездействие), обективирано в
действителността; противоправност – несъответствие на поведението с императивна
правна норма, противоречие с общата забрана на чл.45 ЗЗД да не се вреди никому,
противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи) или
неимуществена (морална без стойностно изражение), причинна връзка между
поведението и вредата и субективният елемент – вина (психическото отношение на
деликвента към извършеното поведение и последиците от него).
В конкретния правен казус са
налице всички гореспоменати елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Безспорно се установи в процеса
извършването на противоправно деяние от ответницата, за което по образуваното
НАХД й е наложено административно наказание „глоба”. По силата на чл.300 ГПК
това решение на наказателния съд обвързва настоящия граждански съд по въпросите
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца-
ответник.
Установи се в процеса, че ответницата
нанесла на ищцата лека телесна повреда, която е в пряка причинно-следствена
връзка с нанесените на ищцата удари от ответницата. Установи се, че ответницата
е причинила на ищцата и имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с осъщественото от ответницата деяние.
Предявеният иск за обезщетяване
на причинените на ищеца имуществени вреди е основателен и доказан до размера,
посочен в приетата съдебно-оценителна експертиза, а именно 1330 лева.
Що се отнася до искът за
репариране на морални вреди, то конкретния размер на обезщетението, съобразно чл.52 ЗЗД се
определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики -
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и е
нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените
от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/.
В настоящия правен казус на ищцата
К. е причинена лека телесна повреда, която освен посочените в заключението на
вещото лице телесни увреждания, включва и преживяната от ищцата остра стресова
реакция. Страданията и болките, причинени от телесните увреждания отшумяват за срок от около две седмици, а
стресовата реакция за около 2-3 дни. Съобразно тези обстоятелства, като отчита
и възрастта и психо-емоционалното състояние на пострадалото лице, публичността
на проявата, която допълнително унижава ищцата, съдът приема, че справедливия
размер на обезщетението е в размер на 2000
лв., до който размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а в останалата част следва да се отхвърли. Тази сума ответницата дължи
на ищцата, ведно със законната лихва от 01.04.2015 до окончателното й
изплащане.
Разноските по делото следва да се
разпределят по правилата на чл.78 ГПК: съобразно уважената част от исковете
ответницата дължи на ищцата разноски в размер на 677,96 лв.Съответно на отхвърлената
част от исковете са дължимите от ищцата на ответницата разноски в размер на
178,00 лв.
С оглед обстоятелството, че
стойността на изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза е в
размер на 405,00 лева /неоспорен от ищцовата страна/, а от наличните депозити
са му изплатени 365 лева, както и 40 лева от бюджетните средства на съда,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на СлРС сумата от
40,00 лева.
Съобразно разпоредбата на чл.78,
ал.6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса върху уважените искове в размер на 133,20 лв./сто
тридесет и три лева и 0,20 ст./ .
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД Е.И.
Б., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., ЕГН: ********** ***,
със съдебен адрес:***, кантора 208 – адв. М.А. ***, сума в общ размер на 3330 лв. (три хиляди триста и тридесет лева),
от която: 1330 лв. (хиляда триста и тридесет лева) обезщетение за причинени
имуществени вреди и 2000 лв. (две хиляди лева) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, считано от деня
на увреждането 01.04.2015г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за имуществени вреди над 1330 лева /хиляда триста и тридесет лева/
до пълния предявен размер от 3000 лева /три хиляди лева/, като неоснователна и
недоказана.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди над 2000 лв. (две хиляди лева) до пълния
предявен размер от 3 000 лв. (три хиляди лева), като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.И. Б., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.К.К., ЕГН: ********** ***,
със съдебен адрес:***, кантора 208 – адв. М.А. *** сума в размер на 677,96 лв. (шестстотин седемдесет и седем
лева и 0,96 ст.), деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.
3 ГПК М.К.К., ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора 208 – адв. М.А.
*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.И. Б., ЕГН: **********,*** сума в
размер на 178,00 лв. (сто седемдесет и осем
лева), деловодни
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК Е.И. Б., ЕГН: **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 133,20 лв. (сто тридесет и три лева и 0,20 ст.), дължима държавна такса, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл.76 ГПК М.К.К.,
ЕГН: ********** ***, със съдебен адрес:***, кантора 208 – адв. М.А. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт сума в размер
на 40,00 лв. (четиридесет лева), представляваща разноски за
експертиза.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да
връчи на страните чрез пълномощниците им.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: