Решение по дело №171/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 26 от 14.01.2025 г., постановено по анд № 20234430200652 по описа за 2023 г., Районен съд – Плевен е отменил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. чл. 179, ал.3б от Закона за движението по пътищата, на Б. Б. Д. от гр.Плевен, с [ЕГН], е наложена глоба в размер на 2 500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт И. И., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита за неправилен извода на съда, че ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, твърди, че същият е издаден по утвърден образец, от компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити. Твърди, че в ЕФ ясно и конкретно е отразено в какво се изразява нарушението, а именно че за въпросното ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване, т.е. не е заплатена таксата и не са извършени действия по установяване на размера на дължимата пътна такса – чрез използване на бордово устройство, което подава тол декларация, или използване на маршрутна карта. Сочи, че незаплащането на тол такса е административно нарушение, което се санкционира на основание чл.102, ал.2 от ЗДП. Санкцията е наложена на ползвателя на превозното средство. Наведени са подробни доводи, че административното нарушение е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана отговорността на физическото лице, чрез издаване на ЕФ. За неправилен счита изводът на районния съд, че е нарушен принципът на пропорционалност, тъй като не са посочени конкретни критерии за това. Според касатора РС е следвало да изследва всички факти и обстоятелства във връзка с тежестта на нарушението, вкл. изразходваните за държавата средства за ремонт и поддръжка на платената пътна мрежа, амортизация на пътната инфраструктура с оглед категорията ППС и т.н., което не е сторено от съда. В заключение моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалвания ЕФ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно-прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение за един адвокат.

Ответникът, чрез адв.Т., е подал отговор по касационната жалба, в който е изложил подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да остави в сила оспореното решение, претендира разноски за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Взел е подробно писмено становище, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на физическото лице, поради което след отмяна на оспореното решение следва да се потвърди ЕФ, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Т., която оспорва касационната жалба, моли съда да я остави без уважение, претендира разноски за един адвокат, представлявал ответника пред касационната инстанция. Представя писмени бележки, в които излага съображения за правилност на оспорения съдебен акт.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, съгласно възприетото с Решение от 21.11.2024г. на СЕС по дело С-61/2023г. относно противоречие с принципа на съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е отменил обжалвания ЕФ като е счел, че процесният ЕФ е издаден от надлежна институция, съдържа изискуемите от закона реквизити, но при издаването му е допуснат неотстраним порок, който обуславя неговата незаконосъобразност. Приел е, че съобразно постановеното от СЕС решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Въззивният съд приел, че в конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.З във вр. с чл.179, ал.Зб от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Изложил доводи, че принципът на примат на съюзното право е една от същностните му характеристики и националният съд е длъжен да се съобрази със съюзното право, като гарантира пълното действие на нормите на същото. Счел, че санкцията, предвидена в нормите на националното право, за процесното установено нарушение, се явява лишена от правно основание, наложена е без основание и съответно-ЕФ е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. На тези основания отменил оспорения ЕФ.

Решението е правилно.

Както правилно е приел въззивният съд, принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „Имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Ето защо оспореното въззивно решение, с което съдът е отменил ЕФ при съобразяване на същите изложени в настоящото решение съображения, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила.

При този изход на делото и своевременно направено искане за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, следва на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 500лева, съобразно нормата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 14.01.2025 г., постановено по анд №20234430200652 по описа на Районен съд – Плевен за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да заплати в полза на Б. Б. Д. от гр.Плевен, с [ЕГН] разноски за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин / лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.