Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2888
град Варна;
06.07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ
състав, в публично заседание проведено на
седемнадесети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ
ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20 789 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Х.Ф.А.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, представляван от: адв.
Ц.С.Д., Личен №*, Адвокатска Колегия - гр. Варна Съдебен адрес:*** Служебен
телефон: *; Е-поща: * срещу „Е.П." АД, ЕИК: * със седалище и адрес на
управление:***, * Представлявано от П. С. С., Я. М. Д., Г. К., отрицателен установителни иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът няма парично задължение към ответника в размер на
сумата от 4920.86лв. /четири хиляди деветстотин и двадесет лева и осемдесет и
шест стотинки / начислена с фактура №********** от дата 13.11.2019г. за периода
23.01.2018г. до 22.01.2019г. на партида с клиентски № *, абонатен № * за адрес
на потребление находящ се в *.
Моли съда да осъди ответното дружество да му заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски в това число и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
В недвижим имот – находящ се
в * се доставя електрическа енергия по партида с клиентски № *, абонатен № *,
която ищецът заплаща на ответното дружество "Е.П." АД, с което са в
договорни отношения по силата на договор за продажба на електроенергия.
Ищецът получава писмо от „Е.С." АД, в което е
записано, че въз основа на съставен протокол ще бъде преизчислена сметката за
електроенергия за стар период, как и въз основа на какво ще бъдат преизчислени
количествата потребена електрическа енергия.
Действително към писмото били приложени два протокола, от които не било ясно
как изобщо ще бъде определен периода, какво количеството ще бъде начислено
служебно и на каква стойност ще бъдат те. В тази връзка г-н А. направил онлайн
проверка на сайта на Е.П. АД и установил, че по партидата на която е титуляр
има начислена сума на обща стойност 4920.86лв. Тъй като абоната не повярвал на
така извършената от него проверка посетил център за обслужване на клиенти, за
да установи действително дължима ли е процесната
фактура, тъй като считал че същата била нереална. На гише в ЦОК — гр.Шумен
служители на ответното дружество обяснили на своя клиент, че процесната сума се дължи на годно правно основание и следва
да се заплати в посочения срок. Също така обяснили, че фактурата е начислена
въз основа на представени от електроразпределителното дружество "Е.С."
АД (наричано по долу ЕРП Север) документи, а сумата се дължи на ответното
дружество „Е.П." АД.
Абонатът поискал да му бъде предоставена фактурата за
да провери за какъв период е издадена тя и какво количество ел.енергия и е доначислено, но от гишето заявили, че това е платена услуга
на „Е.П." АД и за да и издадат копие от същата следва да заплати такса.
След няколко дни получил и второто автоматично писмо с
изх.№ 56135_КП1301539_2/13.11.2019г. ответното дружество изпраща издадена от
същото фактура за корекция на сметка за потребена
енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел. енергия в процесния обект. В писмото се сочи, че „Е.П." АД е
изчислило и коригирало сметката за електроенергия на ищеца в съответствие с
приложената справка за корекция на сметка е издало фактура с №********** от
дата 13.11.2019г. на стойност 4920.86лв лева със срок за плащане 25.11.2019г.
Към автоматичното писмо са приложени констативен протокол с №1301539 от дата
22.01.2019г., констативен протокол №2609 от дата 05.11.2019г. изходящ от
Български институт по метрология, главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди", Регионален отдел - Варна, Становище за начисление на електрическа
енергия от дата 12.11.2019г. издадено от „ЕРП С*" и процесната
фактура.
Ищецът не бил съгласен с така начислената сума, поради
което и депозирал Възражение на дата 20.11.2019г. против процесната
фактура №********** от дата 13.11.2019г. на стойност 4920.86 лева в ответното
дружество "Е.П." АД и до ЕРД "ЕРП ." АД, което дружество му
е издало документа, въз основа на който е начислено процесното
количество ел.енергия. До настоящия момент няма отговор от двете дружества.
Видно от приложените документи, към настоящия момент
очевадно становището на двете дружества е, че процесната
сума се дължи. Тъй като с оглед падежа за плащане на процесния
счетоводен документ, и вече изпратеното до абоната едностранно предупреждение,
че ако не се заплати процесната сума, ще му бъде
преустановено електрозахранването в горе описания обект е налице извън съдебен
спор между страните по отношение на дьлжимостта на процесната сума, поради което и е налице правен интерес за
сезиране на съда с искане за защита.
Предвид горното твърди, че в процесния
обект и през служебно определения период не е потребена
начислената ел. енергия, поради което и счита, че процесната
сума не се дължи. Оспорва изцяло цитираните документи, въз основа на които се
твърди, че е начислена процесната сумата в размер на
4920.86 лв., а именно констативен протокол на "ЕРП С." АД, както и
оспорва правилността на приложената методика, която и да е тя.
Видно от представените документи начисляването на процесното количество ел.енергия в размер на 25549кВгч е
начислена въз основа на констативен протокол. Предвид на което твърди, че по време проверката и демонтажа на
процесното СТИ титуляра не
е присъствал, не е присъствал и представител по закон или пълномощие. Абонатът
- ищец не е търсен на адреса за съдействие, след демонтажа на процесния електромер, протокола е връчен за подпис, като на
ищеца не му е предадено копие от същия и в последствие не му е изпратен в разумен срок същия, за да се
запознае подробно с констатациите по него. Единствено към настоящия момент може
да се установи, че НЕ е връчено своевременно копие от протокола, а едва с писмо
с изх.№ 56135_КП1301539 1
/12.11.2019г., което е в нарушение на посочените в Общите условия срокове,
както и не са спазени сроковете изрично уредени в закона тъй като видно, че към
датата на горе цитираното автоматично писмо, е изминал един доста продължителен
период след извършената проверка обективирана в
документа изготвен от ЕРП Север. Моли
съда да вземе предвид и че абоната не е уведомен за проверката, за да
може своевременно, а не евентуално след една календарна година след това, да
инициира своевременно допълнителни проверки по отношение на вече извършените
такива от електроразпределителното дружество. Счита, че процесната
проверка е извършена в нарушение па всички законови и подзаконови актове и е
начислена процесната сума.
В евентуалност счита, че ако е имало някаква
неизправност върху точността на измерване на обслужващите абоната измервателни
системи и свързващите ги електрически инсталации, то може да се предполага, че
тя е възникнала по време на проверката на дата 22.01.2019г. или след това.
Счита, че единствено и само собственика на цялата електрическа мрежа ниско
напрежение - "ЕРП С." АД, има задължение да поддържа тези системи в
изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до границата на
имота на потребителя ел.енергия.
По изложените обстоятелства намира, че предявеният
иск, който се явява отрицателен установителен такъв
по своя правен характер с правно основание чл.124, ал. 1 от I ПК, и има за
предмет искането на ищеца за установяването по отношение на "Е.-П. П."
АД, че не дължи исковата сума, начислени от ответника за електроенергия,
начислена след едностранното коригиране на сметката му, при което според общото
правило на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже основанието,
от което произлиза вземането му, т.е. основанието, поради което е коригирал
сумата, дължима от ищеца за доставената за процесния
период електроенергия, както и че реално е доставил начисленото служебно
количество ел.енергия, а ищеца е потребил същата. В
настоящото производство е спорно именно това - основанието, въз основа на което
ответникът претендира от ищеца, последният да му заплати процесната
сума, и че първият е доставил процесната стока, а
последния е потребил за процесния
период.
Становище по извършената корекционна
процедура и приложената норма:
В настоящият случай видно от представените
доказателства, е че основанието за начисляване на процесната
сума е въз основа на издадено становище от трето неучастващо в процеса
търговско дружество, след софтуерен прочит на паметта на проценото
СТИ, собственост на последното дружество. Счита, че основанието е неправилно и
незаконосъобразно поради следното:
Между потребител на ел. енергия за битови нужди
(съгласно § 1, т. 43 ЗЕ) и ответника "Е.П." АД (енергийно предприятие
по смисъла на §1. т. 24 от АР на ЗЕ. като юридическо лице, което осъществява
обществено снабдяване с ел. енергия) са налице облигационни отношения, които се
регулират от публично оповестени Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, както и от законови и подзаконови нормативни актове. Доставяната стока
ел. енергия е движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на
общите правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска
продажба, доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази
връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.
Съгласно действащите през процесния
период 23.01.2018г. до 22.01.2019г. разпоредби на Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.П. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-061/07.11.2()07г. и Общи условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи на Е.С. АД, одобрени от ДКЕВР с
Решение ОУ-060/ 07.11.2007г., изм. и дои. с Решение ОУ-004/06.04.2009 г., при
които се извършва продажбата на ел.енергия, не се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка.
Видно от действащия през процесния
период Закона за енергетиката, (изм. и доп., бр. 38 от 08.05.2018г., в сила от
08.05.2018г, изм., бр. 57 от 10.07.2018г., в сила от 1.07.2018г.), се предвижда
възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случаи на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия (по аргумент от чл.
98а, ал.2, т.6 вр. чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ) при
спазване на приетите от КЕВР Правила за измерване на количествата електрическа
енергия (ПИКЕЕ - чл. 83, ал.2 отЗЕ. Такива правила
към датата на проверката 22.01.2019г. са били частично отменени, с Решение на
ВЛС, а впоследствие и изцяло. Едва на 30.04.2019г. са публикувани в ДВ брой 35,
нови такива, който считаме, че в настоящия случай, не са приложени при
извършването на процесната корекционна
процедура.
На следващо място се твърди, че корекцията на сметка е
извършена поради неизмерване, неправилно и/или неточно измерване електрическата
енергия от поставеното СТИ на обекта, но моли съда да има впредвид
и, че според действащото законодателство (чл. 120, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28, ал. 8 от Наредба№6/ 09.0б.2004г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са
собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. В настоящия случай, не е ясно дали е
установено неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до СТИ или
е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия.
Като се има в предвид, че абоната- ищеца реално не използва тези средства за
измерване на консумираната електроенергия, за потребителя няма определени от закона
права и задължения, свързани с експлоатацията на уреда. От това в никакъв
случай електроразпределителното дружество не черпи права, защото задължението
да поддържа уреда в изправност е единствено и само негово.
Отделно от това и за допълнение иска да отбележи, че
съгласно чл.ЗО, ал.2 от ОУ на ДПЕЕМ СТИ (средството за търговско измерване) е
собственост на фирмата краен снабдител на ел.енергия, което е монтирано в
ел.табло/шкаф, същото е извън границите на имота и ищеца няма достъп до него,
както и няма вменено от закона или договора задължение да го охранява. Точно
обратното видно от нормата на чл.18 от ПИКЕЕ (201 Зг.), СТИ трябва да отговарят
на изискуемите условия.
Предвид горното намира, че е недопустимо, без да е
доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане,
да се ангажира неговата отговорност чрез
едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението
между доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди.
В заключение счита, че за ответното дружество не
съществува потестативното право да внесе едностранна
промяна в съдържанието на договорното правоотношение между страните без
съгласието на потребителя, като при липса на доказано виновно поведение на
абоната и без да е доказано реално потребление, е начислило и иска заплащане на
процесната сума. Въз основа на това намира, че в
действащата законова уредба не е предвиден ред и условия за коригиране на
сметките на потребителите, като всички действия извършени от ответното
дружество са в нарушение на нормативната уредба, без законово основание и при
произволно определяне размера на исковата сума. Тези доводи изхождат от факта, че съгласно Закона
електрическата енергия е движима вещ, поради което нейната продажба се
подчинява на общите правила при договор за продажба. В тази връзка купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока
/аргумент Решение№1081/07.02.2008г. по търг. дело№657/2007г. на ВКС,
Определение №717/18.11.2009г., постановено по тьрг.
дело№658/2009г./
Този е смисълът вложен в чл.13 от Директива №2006/32/
ЕО от 05.04.2006г. на Европейския парламент, съгласно който, държавите членки
гарантират чрез вътрешни нормативни механизми, че сметките се изготвят от
електроразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и
фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно
потребление и информацията е представена по ясен и разбираем начин. Тези
правила обаче в настоящия случай очевидно не са задължителни за енергийния
гигант "ЕНЕРГО-ПРО".
Във връзка с изложеното до тук счита, че след като с
Решение № 798/20.01.2017г. по адм. дело №3068/2016 на
ВАС окончателно е отменено Решение №ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са
били одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД
(влезли в сила на 07.09.2014 г.), и че с Решение № 595/17.01.2017г. по алм. дело № 2719/2016 на ВАС окончателно е отменено Решение
№ОУ-05/ 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което били одобрени Общи условия за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕРП Север
(влезли в сила на 07.09.2014 г.)счита, че за ответното дружество не е
регламентиран ред, по който да извършва проверки и корекционни
процедури на сметки за стар период на абонатите си.
Следва да се има предвид и, че цитираните по-горе
правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е
задължителен за страните. Видно от § 2. ПИКЕЕ (2019г.), гласи че „Процедурите
по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране
и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа
на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се
довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, В
този случай към датата на съставянето на процесния
КП, ПИКЕЕ са били изцяло отменени, т. е. към дата на извършване на проверката обективирана в КП - 22.01.2019г., с констатациите от която,
ответното дружество обосновава правата си за начисляване на определеното
количество ел. енергия за минал период, отменените разпоредби не могат да
намерят приложение.
Моли настоящия съдебен състав да се съобрази със
следното. НЕ може да се приеме, че процесния
електромер с №1115031400597063 е манипулиран или върху него е оказано
нерегламентирано вмешателство от потребителя или друго лице с негово знание и
поради това не отчита цялото количество ел.енергия преминаващо през него!
Видно от КП на БИМ за начисление на електрическа
енергия е записано, че процесното количество
ел.енергия се начислява след софтуерен прочит на паметта на СТИ. Моли съда да вземе впредвид, че
абоната НЕ притежава софтуер, за да има възможност да чете какви количества
ел.енергия са записани в паметта на електромера.
Нещо повече съгласно чл. 10., ал.1 от ПИКЕЕ /и в
предишната си редакция от 201 Зг. и в редакцията си от 2019г./, която гласи,
че: Операторът на съответната мрежа е длъжен да осигурява на страна, която
купува или продава електрическа енергия, възможност за визуален достъп до
показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в
съответствие с избраната от страната тарифност на
измерване.
По този начин, ако се приеме процесното
СТИ може да бъде „четено" само със специален софтуер, то това средство е
негодно, тъй като разпоредбите на императивния закон, а именно чл. 120. ал. 4
от Закона за енергетиката и тази на чл.11 от ПИКЕЕ/2013г./ чл.10 от
ПИКЕЕ/2019г./. в които е посочено, че именно абоната избира начина на измерване
на количеството електрическа енергия, операторът на електропреносната
мрежа или операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да монтира
измервателни уреди, които да съответстват на писмено заявения избор на клиента.
Отчитането в скрития регистър е и в противоречие с
подзаконовите нормативни актове. След като показанията се отчитат в
„скрит" регистър няма как потребителят да бъде информиран за консумираната
от него ел.енергия и за цената, която дължи за нея. Задължението за
предоставяне на информация на потребителя (за отчетената стойност на
ел.енергията и за нейната цена) от страна на доставчика е от ключово значение
за този вил правоотношения и нарушаването му винаги води до опорочаване на
процедурата по ценообразуване и корекция на сметка.
Освен горното видно от уредените в Общите условия на
ответника и ЕРП Север методики за корекция, допускат възможността сметката на
абоната да бъде завишена едностранно въз основа на количество електроенергия,
което не е реално доставеното и потребено, а
предполагаемо доставимото количество, като общите
условия нито препращат към Закон за енергетиката, нито към ПИКЕЕ. Подобна
практика от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество. В тази връзка разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от действащите
за процесния период Общи условия на
електроразпределителното дружество съществено накърнява основни принципи на правото,
както и на добрите нрави. В този смисъл клаузата на цитираната разпоредба,
налагаща на потребителя да заплати цената, дори когато електроенергията не му е
доставена в съответстващия й обем, се явява неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 14 от ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр.
чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да се счита неписана.
Оспорва документите въз основа на които е начислена процесната сума, а именно Констативен протокол №1301539 от
22.01.2019г. на "ЕРП Север" АД, като твърди, че при съставянето на КП
са допуснати нарушения, както и на самата проверка и демонтаж на процесния електромер не е присъствал абоната или негов
представи тел /по пълномощие или закон/, не е съставен в присъствието на двама
независими свидетели.
С така направеното оспорване, поддържа и становището,
че по смисъла на ГПК констативен протокол от дата 22.01.2019г. представлява по
своята правна същност частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда
доказателствена сила и удостоверените с него факти и
обстоятелства подлежат на доказване по общия ред. На следващо място, в
протокола не се съдържат данни за въздействие върху схемата на свързване на
СТИ, а само, че електромера се демонтира „за експертиза в БИМ" , каквото и
да значи това/, като записаните констатации не са достатъчни, за да се приеме
задължение за абоната за заплащане на ел. енергия за минало време. Нещо повече,
към момента на проверката, както и при изследването му една календарна година
след демонтажа в БИМ, процесния електромер е отчитал
точно, без да се установи грешка в измерването, видно от втора страница па
протокола за демонтаж и този на БИМ РО-Варна.
Оспорва, че държавен орган също притежава лиценз,
продуктов ключ или друго за използването на софтуерен продукт, чрез който може
да се извършват всякакви справки и прочит на вътрешна памет на СТИ модел М02,
на производителя "Карат Дигитрон" - гр.
Велико Търново.
Счита, че ако действително е използван софтуер при процесната проверка и е установена софтуерна намеса в
тарифната схема на електромера, то би следвало да се запише в протокола на БИМ,
наименованието му и версията, която е използвана, така както например се
изписват в протоколите при проверките на стационарните видео камери - радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения от БИМ -Дирекция
„Изпитване на средства за измерване" устройства и съоръжения" отдел
„Изпитване на средства за измерване".
Оспорвам и констатацията в т.5 от протокола, че процесния електромер не отчита по тарифа 1 и 2, а
действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа. Ако това е така, то би следвало при изпитанието
в тарифа 3 да се натрупа поне 1 кВтч, но видно от
„записаните" показания такъв не е отчетен, а са останали същите като по
време на демонтажа, което поставя под въпрос къде може би отива тази енергия?!
Оспорва Становище за начисление на електрическа
енергия от дата 12.11.2019г. Оспорва, че за посочения период в него от
23.01.2018г. до 22.01.2019г. е потребено количеството
от 25549кВтч ел.енергия от ищеца, като твърди, че удостовереното в документа
фактическо положение не съответства на действителното. Оспорва и посоченото
основание за корекция, а именно софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като
оспорва както лицензията на този софтуер, така и неговото съществуване. Счита,
че този документ не отговаря формално на чл.180 от ГПК, тъй като не е посочено
в него, кои са авторите на този документ.
Оспорвам изцяло фактура №********** от дата
13.11.2019г. на стойност 4920.86 лева с ДДС и по точно оспорвам периода, за
който е начислена, оспорвам начислените служебно кВтч
ел.енергия, както и оспорвам крайната цена в лв. за кВтч,
като счита, че цената е определена незаконосъобразно, количеството ел.енергия
не е доставено до имота на ищеца, както и същият не го е потребил
в периода от 23.01.2018г. до 22.01.2019г. Оспорва, че този документ е издаден в
съответствие със Закона за енергетиката, ОУ на ДПЕЕ на „Е.П." АД и Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и в посочените в тях срокове.
Ето защо с оглед на горепосоченото за ищеца се поражда
правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В отговор на
исковата молба, депозиран по реда и в
рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
„Е.П.” АД оспорва изцяло предявения срещу него установителен
иск.
Намира искът е допустим.
Становище по основателността на предявения иск.
Предявеният иск е изцяло неоснователен.
Налице е правно основание за възникването на
оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен
иск, депозиран от ищеца, а именно вземането на „Е. – П. П." АД към ищеца
за потребена електрическа енергия на стойност 4920.86
лв., конкретизирано по размер с фактура №**********/13.11.2019г.
Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 25549
кВтч, и се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД.
Не оспорва, че между страните по делото съществува
валидно договорно правоотношение, по силата, на което ищецът е потребител на
доставяна от ответното дружество електрическа енергия.
Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка
на изправността на средството за търговско измерване на адрес, находящ се в гр. Варна, както и че резултатът от проверката
е обективиран в констативен протокол.
Страните по настоящия спор се намират в продажбено провоотношение относно продажбата на електрическа енергия,
като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.3 от
Протокол № 147 от 14.10.2013 г. на основание чл.21, ал.1, т.9 от ЗЕ във връзка
с чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, Общите условия за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Е.С." АД и Общите условия
на ДПЕЕ на „Е. – П. П." АД.
Общите условия на „Е.С. " АД и „Е. – П. П."
АД са годен източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни
предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД. Обвързващото им действие,
равнозначно на силата на закона, е последица от следните юридически факти:
Общите условия са съставени, а след това и одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.). Общите условия
са действащи към датата на извършване на проверката на средството за търговско
измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ.
Същите са
публикувани, съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в
един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното
дружество.
Липсва допълнително писмено споразумение между
страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено несъгласие на
потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила.
Приетите и одобрени по съответния ред Общи условия са
задължителни за ползвателя на основание чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ без да е
необходимо изричното му писмено съгласие.
Налице е основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електрическа
енергия.
Страните по настоящото дело са и страни по
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия,
пренасяна през електроразпределителните мрежи на „Е.С." АД.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно да осигурява непрекъснато необходимото количество
електрическа енергия в обект, находящ се в с адрес на
потребление: с.Тъкач, общ.Каолиново, ул."Аврора" № 41, клиентски № *
и абонатен № *.
На 22.01.2019г.
е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на „Е.С." АД, в присъствието на абоната и един свидетел. „Е.С."
АД е дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на
електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за
това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Дружеството е оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б."а" от ДР на ЗЕ и
собственик на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и
на средствата за търговско измерване. Съгласно ОУ на ДПЕЕЕМ, на средствата за
търговско измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
Дружеството следи за техническото състояние на измервателните уреди като
резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на
потреблението на електрическа енергия от абоната. „Е.С." АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол
№ 1301539/22.01.2019г. При проверката е установено, че липсва стикер на
електромера, същият е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №287047 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ.
Констативният протокол за техническа проверка отразява
действителното фактическо положение, той е съставен в съответствие със
законовите изисквания и чл. 59 от ОУ на ДПЕЕЕМ и е подписан лично от абоната.
Извършената проверка на електромер с фабр. №
1115031400597063, на неговата цялост и функционалност, притежава съответната
юридическа стойност.
Безспорно в имота на ищеца е консумирана електрическа
енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия в количество, различно от отчетеното, той дължи
заплащането му по силата на договорната връзка.
Експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел
- Варна. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №2609/05.11.2019г.-АУ-Е-000029-6414/29.01.2019г.
Установено е. че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличие на преминала енергия на тарифа Т4 - 025549.4 квтч., която не е визуализирана на дисплея.
Електромерът отговаря на метрологичните изисквания и
изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.
Констативният протокол на Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел
- Варна е официален свидетелстващ документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална, обвързваща съда доказателствена
сила.
На
12.11.2019г., „Е.С." АД съставя Становище за начисляване на електрическа
енергия и конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.4.-25549 квтч.
На 13.11.2019г.
„Е.П." АД издава фактура №**********/13.11.2019г., с което е определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър, а именно 4920.86 лв.
При липса на данни за техническа неизправност на
електромера извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното
след разчитане на регистър 1.8.4. количество енергия в размер на 25549 квтч е реално доставено и консумирано от абоната.
Начислена е сума, представляваща стойност на доставена
и употребена от ищеца електроенергия. Несъответствието в измерването е
установено едва при извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на
абоната. Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от
страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено
количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното
отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Доколкото в случая се касае за реално потребена енергия, което е отчетено, но не е заплатено, то
стойността на енергията се дължи на основание общите разпоредби на гражданското
законодателство - чл. 183 и сл. от ЗЗД.В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по
гр. дело № 4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по - малък размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата.
Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г.. в сила от 14.02.1017г. и №
3879/2017г., в сила от 23.11.2018г /, този извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока,
и от обшия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
При липса на специална регламентация на процедурата и
начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й
от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни
права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия,
поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на
потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 - чл. 51 ПИКЕЕ от
201 Зг. /в този смисъл решение по гр. д. 2991/2018г. на ВКС, III ГО/."
Видно от представената към настоящия отговор справка
за потребление, ел. енергия, преминала през регистър 1.8.3. не е остойностена и фактурирана през процесния
период при извършвания ежемесечен отчет на потребление.
Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия,
сключен с ответното дружество и представлява левовата равностойност на
консумираната в обекта електрическа енергия. Процесната
фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет.
Консумираното количество електрическа енергия е остойностено по цени за технологични разходи, които са
значително по-ниски от цената за електроенергия поотделно за всяка тарифа. При
това положение потребителят е поставен в по-привилегировано положение,
отколкото ако манипулацията не беше извършена и електроенергията беше коректно
отчетена по дневна, нощна и върхова тарифа.
Установеното софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ има за цел именно „отклоняване"
на част от потребената енергия от абоната в
„невидим" регистър и препятстването по този начин на възможността тази потребена енергия да бъде отчетена като показания при
ежемесечния отчет. Неправомерното вмешателство има за своя цел именно
„укриване" на част от потребената от абоната
енергия.
С писма от „Е.С." АД и от „Е. – П." АД са
приложени констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Съгласно разпоредбата на чл. 200. ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно чл. 16. т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014
г./ и чл. 17. т. 2 от ОУ на ДП EE /2007 г ./, от които страните са обвързани,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия.
Предвид гореизложеното и след преценка на фактите и
обстоятелствата по делото, моли съда да постанови решение по гражданско дело
№20789/2019 г., по описа на Районен съд - гр. Варна, XVI с-в, с което да
отхвърли предявения от Х.Ф.А. иск като неоснователен и недоказан.
Моли за присъждане на сторените в производството
съдебно - деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът,чрез проц.представител
адв. Д. от ВАК, поддържа иска. В хода по същество на делото моли за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален
представител адв. Георгиев,поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на
делото моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото
протокол №1301539/22.01.2019год., подписан от служителите, извършили проверката
и свидетели се установява, че на 22.01.2019год. е извършена проверка от служители
на ЕРП „Север“ АД на електромера, находящ се в процесния обект на потребление, като е демонтирана СТИ и
подменено. Демонтираното СТИ е изпратено в БИМ.
Към доказателствата по делото е прието заключение на БИМ, РО-Варна,
съгласно което при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер се
състои от две тарифи Т1 и Т2.Действително потребената
енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т4 – 025549.4 квч.
Въз основа на заключението от БИМ
и констативния протокол от техническата проверка, ЕРП-Север становище за
начисление на ел.енергия.
На 13.11.2019год. „Е.П.”АД издава фактура №**********, с която е
определена цената на консумираната ел.енергия в размер на 4 920.86лв.
Приобщени към доказателствата по делото са справка за потреблението
през последните 12/24/36 месеца за проц.обект на потребление към дата - 03.01.2020год. и
извлечение за фактури и плащания към
дата - 03.01.2020год.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключението на ВЛ по
СТЕ. Заключението на ВЛ съдът цени като обективно и компетентно дадено.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно установяване на недължимостта на вземането на „Е. – П. П.” АД
срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за
разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов
спор за материално право на същото основание. В конкретната хипотеза
ищецът твърди, че не дължи процесната сума, както и че между него и ответника е налице
спор, относно дължимостта на процесната
сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за
едностранното спиране на електрозахранването в имота му. Тези твърдения обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
навадените от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Съответно в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване, основанието, от което правото е
възникнало, както и неговия размер.
В настоящият случай съдът намира, че не е спорно между страните и е безспорно установено, че ищецът е потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 2а ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът
има задължение да заплаща използваната
ел. енергия. По делото не е представен
индивидуален договор за достъп и
пренос на ел.енергия между страните, но не се оспорва , че е налице договор за
доставка на ел.енергия през периода на
проверката и на корекцията.
Ответникът който носи доказателствената тежест не
установи наличие на основание и законосъобразност на извършената корекция на
сметка.
Ответникът се позовава на констативен протокол от 21.11.2018год.
и последваща го експертиза на БИМ.Сочи, че в
съответствие с този протокол и на
основание чл.50 от ПИКЕЕ във вр. с чл.200, ал.1,предл.1 от ЗЗД
е осъществена процесната корекция.
Към датата на извършване на процесната проверка
на СТИ на ищеца, на посочения адрес за доставка на ел.енергия не съществува
законова възможност, която регламентира
правото на ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество
ел.енергия.
С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от
2016 г. на ВАС е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013
г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от
1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа
за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля
оспорването на Т. Т. Ч., „М. М." - АД, с ЕИК * и „М." - ЕООД, с ЕИК *
на чл. 47 и на „М. М." - АД, и „М." - ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в
частта й „и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия" от Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение №
147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено
по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се
отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение" - ЕАД, с ЕИК *,
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник", бр. 98 от 12.11.2013
г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
Впоследствие с решение №2315/21.02.2018г. по адм.
д. №3879/2017г. на ВАС,потвърдено с
решение №13691/08.11.2018г. по адм. дело №4785/2018г.
на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено отменителното
за ПИКЕЕ решение на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени вече и в цялост.
След отмяната на правилата, регламентиращи принципите, условията, редът и
методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, липсва
нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за
едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия
и сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с приетите
от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, тъй като такива клаузи,
съдържащи се в тях, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП
и като такива - нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Трайната съдебна практика се
придържа към разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на
доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД
виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано
виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане. В случаите,
когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се
дължат на неправомерно действие от страна на потребителя, доставчикът на
електрическа енергия следва да установи периода на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен
случай, без да се държи сметка за този период или без да се отчете реално
консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на
сметките за електрическа енергия за минал период позволява на доставчика да
получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа
енергия. В тази насока е съдебната практика , установена с Решение № 29 от 15.07.2011 г. на ВКС по т.
д. № 225/2010 г., II т. о., ТК Решение № 104 от 5.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
885/2009 г., II т. о., ТК. решение №165 от 19.11.2009г. по т. дело №103/2009г.
и решение от 11.04.2011г. по т.дело
№39/2010г.
С решенията е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава
правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е
мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по смисъла на
чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1
от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
за защита на интересите на потребителите при
търговия с електрическа енергия.
Горецитираната задължителна
съдебна практика се придържа и към разбирането, че коригирането на сметките за
вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия (вкл. и при
признато изрично от потребителя осуетяване на отчитане) противоречи на
регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане, въпреки положена грижа от лицензианта
чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства. Съответно дори и такова да се установи безспорно, размера на
неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане енергия не може да се
определя по методика с определени отнапред периоди, а подлежи на доказване като
фактическо реално потребление.
Дадените в този смисъл разрешения са относими и
към разглеждания правен спор и се поддържат като уеднаквено приложение на
закона и по казуси, в които предмет са именно процесните
общи условия (решение №29/15.07.2011г. по т.д. №225/101 Ог.
на ВКС, II т.о).
Наред с това според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за
търговско измерване, както и електромерните табла, са
собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги
поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране
и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или
нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация
върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване
на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на
осъществен без санкцията на дружеството достъп на ищеца до електромера, за да
се ангажира отговорността му, като при липса на данни в тази насока не може да
се презумира виновно поведение на потребителя.
Недопустимо е без да е доказана вина на абоната, изразяваща се в препятстване
на правилното отчитане, да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна
корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между
доставчика на ел.енергия и потребителя е договорно и единствено
недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за съконтрагента й вреди. Дори да се приеме за категорично
доказано, че електромерът е манипулиран, т.е. че върху него е въздействано неправомерно, не се установява именно виновно
поведение на ищеца или негов представител да е извършил манипулацията.
Във връзка с гореизложеното
се извежда извод , че към настоящия момент не е налице правно основание
електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекция на сметка,
въз основа на разпоредбите на общите условия.
По изложените съображения се налага
извода, че ответникът не установи наличие на основание и законосъобразност на
извършената корекция на сметка, с оглед на което и се налага извода за
основателност на претенцията , поради което и същата следва да бъде уважена, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно изхода на спора и
направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят извършените разноски
в размер от 902лв., представляващи
държавна такса за образуване на гр.дело в размер на 202лв. и
700лв.платено адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Х.Ф.А.,
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, представляван от: адв.
Ц.С.Д., Личен №*, Адвокатска Колегия - гр. Варна Съдебен адрес:*** Служебен
телефон: *; Е-поща** от една страна
и ответника „Е.П." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет Б. Д. П.,
П. С. С., Я. М.Д. и Г. К. от друга, че ИЩЕЦЪТ НЯМА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ КЪМ ОТВЕТНИКА в размер
на сумата от 4920.86лв. /четири хиляди
деветстотин и двадесет лева и осемдесет и шест стотинки / начислена с
фактура №********** от дата 13.11.2019г. за периода 23.01.2018г. до
22.01.2019г. на партида с клиентски № *, абонатен № * за адрес на потребление находящ се **,на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет Б. Д. П., П. С. . Я.М. Д. и Г. К. ДА
ЗАПЛАТИ на между Х.Ф.А., ЕГН **********,
настоящ адрес: ***, представляван от: адв. Ц.С.Д.,
Личен №*, Адвокатска Колегия - гр. Варна Съдебен адрес:*** Служебен телефон: *;
Е-поща: * сумата от 902лв., представляващи държавна такса за образуване на гр.дело в
размер на 202лв. и 700лв.платено адв.възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването от страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/