№ 765
гр. Казанлък, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100164 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Н. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: **********, със съдебен адрес: **********, чрез
упълномощената адвокат М. Д. от АК-С.З., против Л. И. Д., ЕГН **********,
с адрес: **********. Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански
брак на ********** г., като с Решение № ********** г. постановено по ГД №
********** г. на РС-Казанлък бракът им бил прекратен. Към настоящият
момент съдебното решение било влязло в сила. Сочи, че по силата на нот. акт
№ ********** г. на нотариус Н.Б., с ответницата придобили в режим на
съпружеска имуществена общност следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 35167.********** (**********) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
88/26.11.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния
обект от 22.01.2019 г., адрес на имота: **********, самостоятелен обект на
етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор 35167.********** (**********),
предназначение - жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 35167.********** (**********), предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или
в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена
в документа площ: 84.09 кв.м. (осемдесет и четири цяло и девет стотни кв.м),
прилежащи части: избено помещение № 4 (четири), нива 1 (едно), съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 35167.**********.5; под
обекта 35167.**********.1; над обекта 35167.**********.7. Сочи, че към
1
настоящия момент, с оглед прекратяването на брака с ответницата процесния
имот бил обикновена съсобственост между тях. Ищецът желаел да прекрати
възникналата съсобственост между него и ответницата върху гореописания
недвижим имот, поради което имал правен интерес от предявяването на
настоящия иск. Моли съдът да постанови съдебен акт, с който да допусне и
извърши делба върху съсобствения с ответницата недвижим имот, а именно:
1/2 ид. част (една втора ид. част) за ищеца - Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес
********** и 1/2 ид. част (една втора ид. част) за ответника Л. И. Д., ЕГН
**********, с адрес: **********.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника. Заявява, че счита предявения иск за делба на процесния имот за
допустим. Твърди, че процесният недвижим имот бил съсобственост на
страните, при което предявеният иск за делба е основателен, но претенцията
на ищеца, че делбеният недвижим имот се притежавал от страните при равни
дялове била неоснователна - дяловете на страните в процесния имот били
следните: ищецът Н. Б. притежавал 12 500/46 000 ид. части от жилището, а
ответникът Л. Д. притежавала 33 500/46 000 ид. части. Ответникът признавал
безспорния факт, че по време на брака страните придобили с договор за
покупко-продажба процесния имот: Апартамент - СОС с идентификатор
35167.********** по КККР на гр. К., с адрес: **********, с площ 84,09 кв.м,
с прилежащо избено помещение № 4 с площ 6,20 кв.м. Заявява, че оспорва
твърдението на ищеца, че делбеният имот се притежавал от страните в
съсобственост при равни дялове. Твърди, че посочената в сключения на
11.12.2007 г. Нотариален акт за покупко-продажба продажна цена на
процесния имот от 25 000 лева била привидна - симулативна. Действително
уговорената - прикрита продажна цена за имота, която е заплатена на
продавачите, била в размер на 46 000 лева. Действителната цена 46 000 лева
била уговорена и посочена в сключения на 16.11.2007 г. с продавачите
предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
Действителната цена от 46 000 лева съответствала на оценката по бърза
ликвидна стойност на имота, която била определена в оценителния доклад от
лицензирания оценител на „ЦКБ“ АД, изготвен по повод подаденото от
страните искане до банката за отпускане на ипотечен кредит. Сочи, че за
придобиване на жилището бившите съпрузи Н. и Л. Б.и на 10.12.2007 г.
сключили с „ЦКБ“ АД договор за ипотечен банков кредит, с размер на кредита
25 000 лева. Действителната цена от 46 000 лева била заплатена както следва:
част от цената, в размер на 25 000 лева, била заплатена на продавачите по
банков път, с предоставения от „ЦКБ“ АД банков ипотечен кредит, посочен
по-горе. Плащането на сумата 25 000 лева с банковия кредит било извършено
след закупуването на имота от съпрузите Н. и Л. Б.и и след вписването на
първа по ред законна ипотека върху закупения имот, обезпечаваща банковите
вземания по кредита. Прикритата част от цената, в общ размер на сумата 21
000 лева, била платена на продавачите в брой, с лични парични средства на
ответника Л. Д., дарени й от нейната майка Л. Д. за закупуване на жилището.
2
Сочи, че произходът на дарените на Л. Д. парични средства в общ размер на
21 000 лева бил от продажба на недвижим имот на баща й И. Д., сключена с
Нотариален акт № ********** г. на Служба по вписванията гр. К.. Личните
парични средства на Л. Д. в размер 21 000 лева й били дарени от нейната
майка Л. Д. и били заплатени в брой на продавачите по следния начин: на
01.11.2007 г. Л. Д. открила своя депозитна сметка в „УниКредит Булбанк“ АД,
по която същия ден майка й Л. Д. превела сумата 30 000 лева. На 16.11.2007 г.
- в деня на сключването на предварителния договор по т. 4 Л. Д. изтеглила в
брой на касата на „УниКредит Булбанк“ АД от своята сметка сумата 7 000
лева, част от която, в размер на 6 000 лева, била заплатена в брой на
продавачите като капаро по предварителния договор. Заплащането на
капарото от 6 000 лева в брой и получаването му от продавачите при
сключването на предварителния договор било установено в чл. 2 и чл. 18 на
договора. На 11.12.2007 г. - в деня на сключването на Нотариалния акт за
продажба на имота, майката Л. Д. изтеглила в брой на касата на „УниКредит
Булбанк“ АД от банковата си сметка сумата 17 000 лева, която сума същия ден
дарила на дъщеря си Л. Д.. С част от дарената сума - 15 000 лева, купувачите
Н. и Л. Б.и заплатили в брой на продавачите дължимия остатък от реалната
цена за имота, а със сумата 2 000 лева били платени разноските по
продажбата. Делбеният недвижим имот бил придобит по време на брака на
страните за цена 46 000 лева, част от която - в размер на 25 000 лева, била
заплатена с банков кредит, а другата част - в размер на 21 000 лева, била
заплатена с лични парични средства на съпругата Л. Д., които й били дарени
от нейните родители за закупуване на жилището. Заявява, че прави
възражение за наличие на частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК. Тъй
като делбеният имот бил придобит по време на брака на страните отчасти с
лично имущество на Л. Д. (с дарени й парични средства в размер на 21 000
лева), съгласно чл. 23, ал. 3 от СК било налице частично
преобразуване/частична трансформация на вложеното лично имущество, в
резултат на което съответна част от придобития имот бил лично
притежание/лична собственост на ответника Л. Д.. Предвид факта, че
продажната цена на имота била 46 000 лева, съответната част от придобития
имот, която е лично притежание на ответника Л. Д., възлизала на 21 000/46
000 ид. части от апартамента. Частта от продажната цена на закупения имот,
която била заплатена с банков кредит, възлизала на 25 000 лева, следователно,
съответната част от недвижимия имот, придобита от съпрузите в режим на
бездялова СИО възлизала на 25 000/46 000 ид. части от апартамента. След
развода на съпрузите частта от жилището, придобита в режим на СИО, била
преобразувана в съсобственост, като дяловете на страните в прекратената
СИО били равни - по 12 500/46 000 ид. части за ищеца и ответника. Съобразно
настъпилата частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК, другите 21 000/46
000 ид. части от делбения имот били лично притежание на ответника Л. Д..
Твърди, че процесният делбен недвижим имот се притежавал от двете страни в
съсобственост, при следните дялове/квоти: ищецът Н. Б. притежавал 12
3
500/46 000 ид. части от имота; ответникът Л. Д. притежавала 33 500/46 000
ид. части от имота (12 500/46 000 ид.ч. + 21 000/46 000 ид.ч. = 33 500/46 000
ид.ч.). Моли съдът да допусне съдебна делба между страните на процесния
недвижим имот, при следните дялове/квоти: 12 500/46 000 ид. части за ищеца
Н. Б.; 33 500/46 000 ид. части за ответника Л. Д..
В откритото съдебно заседание, страните чрез процесуалните си
представители поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.
От фактическа страна по делото се установи, че страните са бивши
съпрузи, сключили граждански брак на ********** г., като с Решение №
********** г. постановено по ГД № ********** г. на РС-Казанлък бракът им
бил прекратен. Съдебното решение е влязло в сила на 14.10.2024 г.
На 16.11.2007 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен между С.В.Х. и Г.А.Х. (продавачи) и Н. Г. Б.
(купувач), по силата на който продавачът се задължава да прехвърли на
купувача чрез окончателен договор в нотариална форма недвижим имот, с
адрес ********** срещу заплащане на продажна цена в размер на 46 000 лева,
от която сумата от 6000 лв. капаро, при сключване на договора продавачите
удостоверили с подписа си, че са я получили.
На 11.12.2007 г. е сключен договор за покупко-продажба в нотариална
форма, по силата на който Н. Г. Б. и Л. И. Д. / тогава Б./ са придобили правото
на собственост върху процесния имот срещу заплащане на по-ниска от
посочената в предварителния договор цена, а именно 25 000 лева, за която е
вписано, че ще бъде заплатена на продавача от купувачите със средства от
банков кредит предоставен на Н. Г. Б. като кредитополучател от „ЦКБ“ АД
София, клон – К. в тридневен срок след прехвърляне на собствеността и
вписване на първа по ред законна ипотека върху имота в полза на кредитора -
„ЦКБ“ АД София, клон – К. и предоставяне на удостоверение от Агенцията
по вписванията гр. К., от което да е видно, че „ЦКБ“ АД София, клон – К. е
първи по ред кредитор.
В оценителния доклад от лицензирания оценител на „ЦКБ“ АД,
изготвен по повод подаденото от страните искане до банката за отпускане на
ипотечен кредит била определена оценката по бърза ликвидна стойност на
имота, която била 46 000 лв..
На 27.09.2007 г. бащата на Л. Д. лично за себе си и като пълномощник
на С.Л. продава наследствен недвижим имот в гр. К. за сумата от 123 300 лв.
Видно от представената справка – детайлна информация за трансакции
на 01.11.2007 г. Л. Д. /тогава Б./ открива своя лична депозитна сметка в
УниКредит Булбанк-АД, по която същия ден майка й Л. Д. й е превела сумата
30 000 лева.
На 16.11.2007 г., в деня на сключване на предварителния договор, Л. Д.
/тогава Б./ е изтеглила в брой на касата на УниКредит Булбанк-АД от своята
сметка сумата 7 000 лева.
4
На 11.12.2007 г., в деня на сключване на Нотариалния акт за продажба на
имота, майката на Л. - Л. Д. е изтеглила в брой на касата на УниКредит
Булбанк-АД от банковата си сметка сумата 17000 лева.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.В.Д. заяви, че познава Л. Д. и Н. Б., както и семейството
на Л.. Н. не го познавала докато не се омъжил за Л.. Със семейство Д.и се
запознали през 1980 г., когато се нанесли в новопостроен блок. Те били
първото семейство, с което се запознали, и двете семейства били с малки деца.
От 45 години били много близки, постоянно били заедно. Винаги били близки
с децата и роднините на Д.и. Сочи, че й било известно, че Л. и Н. са
придобили жилище по време на брака. Нямало къде да живеят след като се
оженили. Започнали да живеят при родителите на Л.. След това се освободил
апартамент в съседния вход и те се нанесли там под наем. След това имали
проблеми, че живеят под наем. Свидетелката познавала и бабата на Л. по
бащина линия – баба М., която починала. Тя живеела под полицията и ходили
на гости при нея и тя идвала да гледа децата. Станало ясно, че бащата на Л. е
продал къщата на майка си. Станало ясно, че те решили да дарят част от
парите от наследствената къща на Л.. За към 110 000 лева продали къщата.
Тогава Л. и Н. започнали да мислят за собствено жилище, защото имали
финансова помощ. В този район се освободил апартамент и започнали
преговори за закупуване на процесния апартамент, който в последствие
закупили. Апартаментът бил на ул. **********, виждали се от балконите.
Апартаментът се говорело, че ще се купи между 40 000 и 50 000 лева. Нов
блок бил за онези години, нямало апартаменти за 20 000 лева. Младите
нямали пари. Свидетелката не знаела дали родителите на Н. са им помагали.
Знаела, че на Л. родителите помогнали. В рамките на 1-2 години била
продадена къщата на баба М. и бил закупен апартамента. Младите работели и
двамата и имали опората на родителите. Л. и Н. започнали да търсят ипотечен
заем, с който да купят апартамента и останалите пари да изплащат, а
останалите пари щели да бъдат от семейството на Л.. Бащата и майката на Л.
били хората, които дали помощ на Л., за да закупят този апартамент.
Апартаментът бил закупен с кредит и помощ от родителите на Л.. Младото
семейство взели 25 000 лева кредит. Знаела, че сделката била извършена по
документи и на ръка са давани пари. В нотариалният акт била записана по-
ниска цена на апартамента и другите били дадени на ръка.
Свидетелката Л. Тенева Д., майка на Л. Д., заяви, че желае да
свидетелства. Сочи, че дъщеря й Л. и Н. закупили апартамент по време на
брака си през 2007 г. През 2004 г. те сключили брак, на следваща година се
родил синът им И.. Първоначално Л. и Н. живели в жилището на свидетелката,
после били на квартира. По това време починала бабата на Л., майката на
съпруга на свидетелката, която оставила наследствена къща и от средствата,
които баща й получил след продажбата на къщата й дарил сума, с която би
могла да си помогне, 30 000 лева била сумата. Бащата ги дал на Л.. Цялата
сума била прехвърлена по сметка на свидетелката, за да се разпореди с нея. По
5
това време свидетелката работела в „УниКредит Булбанк“ и било по-лесно да
извършва банковите операции. Свидетелката открила сметка на дъщеря си с
дарената сума от 30 00 лева. След това, вече с тези налични пари, те решили,
че могат да потърсят жилище. Те намерили жилище, 46 000 лева струвало.
Теглили ипотечен кредит от 25 000 лева. Една част от дарението – 6000 лева
били изтеглени за капаро и преведени в деня на предварителния договор за
покупка, а разликата била платена, когато е подписан нотариалният акт.
Горницата от 21 000 лева била платена от тези 30 000 лева, които бащата на Л.
и дарил, а свидетелката превела по нейна сметка. Лично на Л. били дарени
парите, а не и на Н., лично на Л.. Л. и Н. били семейство през времето на
изплащане на кредита.
Свидетелката Й.Х.Ц. заяви, че познава Л. Д. от дълги години. През 1982
г. заедно с родителите й заживели заедно в един блок, като с майка й Л. били
колежки в бившата Народна банка от 1980 г., повече от 10 години.
Заживявайки в един и същи вход станали и приятели. Свидетелката познавала
Л., брат й, както и бившия й съпруг Н. Б.. Знаела, че Л. и Н. са придобили
апартамент. Бащата на Л. продал наследствен жилищен имот в центъра на
града и решил част от получената сума да дари както на Л., така и на брат й.
По това време семейството на Л. и Н. живеело на квартира в блока, в който
живеела и свидетелката. Това ги мотивирало да пристъпят към покупка на
собствен жилищен имот. Свидетелката знаела, че дарената сума била между
25 и 30 хиляди лева. По това време, 2007 г., свидетелката работела като
специалист кредитиране в „ЦКБ“ АД и Л. и Н. се обърнали към нея за
условия за кредит за покупка на жилищен имот, на който се спрели, като
знаела, че Л. разполага със собствени средства, дарени от баща й и търсели
дофинансиране на сделката за апартамента, който бил в съседен блок.
Свидетелката разполагала с всички документи по покупката на жилището и по
отпускане на кредита – предварителен договор за покупко-продажба,
оценката, която банката направила с лице оценител на имота и знаела и
цената, по която ще бъде закупено жилището. Тогава Л. уточнила, че лично
разполага с пари, с които ще закупят жилището и ще дофинансират с кредит.
Свидетелката видяла всички документи за покупко-продажбата и била
запозната, защото кредитното досие било обработено лично от нея. Знаела, че
стойността на покупко-продажбата била 46 хиляди лева. Дарението било
преди сделката и това била причината да решат да закупят имот. Сключили
предварителен договор за 46 000 лева, като заплатили 21 000 лева. След това
се съставил нотариален акт и на базата на нотариалния акт се вписала първа
законова ипотека. Размерът на кредита бил 25 000 лева, а срокът 15 или 18
години, отпуснат след вписване на законната ипотека.
С оглед на гореизложената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Съдът е сезиран с иск за делба, като бившата съпруга твърди, че е
налице хипотеза на частично преобразуване на нейно лично имущество –
съделителката Л. Д. твърди частична трансформация по чл. 23, ал. 2 СК.
6
Претенцията на съделителката е направено под формата на възражение, но
същото не е от категорията на възраженията по чл. 298 ГПК и доколкото в чл.
341 и сл. ГПК не е предвидено специално правило, указващо какво следва да
съдържа диспозитива на съдебното решение в производството по допускане
на делбата по отношение на преюдициалните спорове, при прилагане на
общите правила, според които по възраженията съдът се произнася само в
мотивите към съдебното решение, разрешението на преюдициалния спор ще
намери отражение в диспозитива на решението. В случая не е предявена
нарочна искова молба за частична трансформация на лично имущество, то
съдът следва да се произнесе по възражението само в мотивите на съдебното
решение, а не в неговия диспозитив.
Съгласно мотивите на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично имущество в закупения
през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на
вложените при придобиването средства към момента на придобиване на
вещното право по съответния юридически способ (ППВС № 5/1972 г.).
Придобитото по време на брака чрез договор за покупко-продажба имущество
има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени при
придобиването.
Който от бившите съпрузи твърди, че притежава по- голяма част от
определено имущество, следва да докаже правата си, като в противен случай
имуществото ще се счита придобито в режим на СИО, т. е. всеки един от
бившите съпрузи следва да докаже твърденията си за влагане на лични
средства при придобиване на недвижимо имущество по време на брака. В
производството по предявен иск за делба всеки един от бившите съпрузи
разполага с процесуална възможност да представи доказателства в подкрепа
на твърденията си.
От съществено значение е какъв е произходът на средствата, с които е
платена тази цена, а не начинът, по който е извършено плащането. Във всички
случаи, когато единият от бившите съпрузи твърди, че е налице такава
трансформация на негово лично имущество (лични средства), той следва да го
докаже, дори в хипотеза, при която цената на имота е платена със средства от
негов влог (в този смисъл решение № 126 от 31.01.2020 г. по гр. д. № 352/2019
г. на II г. о. на ВКС). И при действието на СК от 2009 г., по който паричните
влогове са изключени от обхвата на чл. 21, приложение намира правилото, че
статутът на придобитото по време на брака имущество е функция на правното
положение, т. е. на произхода на средствата, с които е платена неговата цена.
Установените в СК правила (чл. 21, ал. 1 и ал. 2; чл. 22 и чл. 23 СК) касаят
единствено необходимостта определени факти и обстоятелства да бъдат
доказвани от единия от бившите съпрузи, респ. да се приемат за установени
при липса на други доказателства.
В настоящия случай съделителката Л. Д. твърди, че 21 000 лева от
действителната цена на процесния апартамент представляваща прикритата
7
част от продажната цена на имота, е заплатена на продавачите в брой с лични
парични средства на съпругата, които са й подарени от нейните родители.
Именно и само тези твърдения съделителката следва да докаже, за да се
приеме за основателно възражението й за наличие на частична трансформация
на лично имущество при придобиване на процесния недвижим имот. Тези
твърдения могат да бъдат доказвани както с писмени доказателства така и със
свидетелски показания, каквито съделителката Д. е ангажирала в настоящето
производство.
На първо място Д. твърди, че посочената в Нотариалния акт от
11.12.2007 г. продажна цена за процесния имот от 25 000 лева е симулативна, а
действително уговорената цена за имота, която е заплатена от купувачите на
продавачите, е в размер на 46 000 лева. Настоящият съдебен състав приема, че
когато страната по окончателния договор за покупко-продажба иска да
установи симулативността на посочената в него продажна цена, тя може да
направи това чрез обратно писмо или чрез друг документ, представляващ
начало на писмено доказателство, а неоспореният предварителен договор с
посочена в него различна по размер продажна цена, в зависимост от
конкретните уговорки в него, може да бъде както обратно писмо, така и
начало на писмено доказателство. В процесния предварителен договор не се
съдържат клаузи, които да разкриват напълно привидността на уговорката за
цената в окончателния договор /например страните изрично да са заявили, че в
окончателния договор цената ще бъде посочена в друг размер/, поради което
той не представлява обратно писмо. Но предварителният договор е начало на
писмено доказателство, което прави свидетелските показания за установяване
на симулативната уговорка допустими. Ответницата, чиято е
доказателствената тежест е поискала изслушване на гласни доказателства и
според разпитаните свидетелки действителна е уговорената в предварителния
договор цена. Заявеното от свидетелите следва да бъде кредитирано, тъй като
те са преки, обективни и без противоречие с други доказателства по делото. В
подкрепа на тях са и събраните по писмени доказателства: оценителен доклад
на лицензиран оценител на ЦКБ-АД, изготвен по повод искането на страните
за отпускане на банков ипотечен кредит, според който, оценката по бърза
ликвидна стойност на процесния имот възлиза на 46 000 лева. Сумата от 25
000 лева, представляваща привидната продажна цена на имота, е заплатена на
продавачите чрез предоставения от ЦКБ-АД банков ипотечен кредит. Този
факт се установява от представения по делото Договор за ипотечен банков
кредит от 10.12.2007 г., сключен между ЦКБ-АД, Н. Б. и Л. Б. за покупка на
недвижим имот. В нотариалния акт от 11.12.2007г. е вписано, че плащането на
сумата 25 000 лева с банковия кредит е извършено след закупуване на имота
от съпрузите Н. и Л. Б.и и след вписване на първа по ред законна ипотека
върху купения имот, обезпечаваща банковите вземания по кредита. Частта от
продажната цена на закупения имот, която е заплатена с банков кредит,
възлиза на 25 000 лева, следователно, съответната част от недвижимия имот,
придобита от съпрузите в режим на СИО възлиза на 25 000/46 000 ид.части от
8
апартамента. След развода дяловете на бившите съпрузи в прекратената СИО
са равни, т. е. по 12 500/46 000 ид.части за ищеца и ответника. Настоящата
съдебна инстанция прави извод от събраните по делото доказателства, че
прикритата част от цената на апартамента в размер на 21 000 лева е заплатена
на продавачите в брой изцяло с лични парични средства на бившата съпруга
Л. Д., които са й подарени от нейните родители. Тези факти се установяват по
безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно -
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ********** г. на
Служба по вписванията гр.К., с който бащата на ищцата и неговата сестра
продават наследствен имот в гр. К. за сумата от 123 300 лв. На 01.11.2007 г.
между УниКредит Булбанк-АД и Л. Д. /тогава Б./ е сключен договор за
спестовен влог. Платежно нареждане на Л. Д. от 01.11.2007 г. за превод на 30
000 лева по сметка на Л. Б., като основанието за това е дарение, което се
установи и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелските показания на М.Д., Л. Д. и Й.Ц. разкриват и потвърждават
произхода на сумата, която е подарена на съпругата Л. Б. от нейните родители;
че сумата е дарена лично на Л., а не на семейството; размера на дарената сума;
предназначението на дарената сума и нейното заплащане/влагане за
закупуване на процесния недвижим имот. Всичко изложено е и основано на
житейската правдивост.
Видно от банков документ „Информация за сметка на Л. Б. в УниКредит
Булбанк-АД е, че на 16.11.2007г., в деня на сключването на предварителния
договор за покупко-продажба на апартамента, Л. Д. е изтеглила от своята
банкова сметка в брой сумата от 7000 лева, предназначена за плащане на част
от продажната цена за имота от 6000 лева, съставляваща капаро по
предварителния договор.
Видно от банков документ „Информация за сметка на Л. Д. в Уни Кредит
Булбанк-АД е, че на 11.12.2007г., в деня на сключване на нотариалния акт за
покупка на апартамента Л. Д., майка на Л. Д., е изтеглила от своята банкова
сметка в брой сумата от 17 000 лева, дарена лично на дъщеря й и
предназначена за плащане на останалата дължима част от 15 000 лева от
действителната продажна цена за имота, възлизаща на 46 000 лева.
Поради това следва да се приеме за установено, че към момента на
сключване както на предварителния, така и на окончателния договор за
придобиване правото на собственост върху процесния недвижим имот
съделителката Л. Д. е разполагала с достатъчно лични средства за заплащане
на част от цената на имота и именно с тази нейни лични средства е платена
твърдяната от нея част от цената.
С оглед на това следва да се приеме, че част от цената на процесния
недвижим имот е платена с лични средства на съделителката Д., дарени й от
нейните родители с цел придобиване на процесния апартамент. Тъй като
делбеният имот е придобит по време на брака на страните отчасти с лично
имущество на Л. Д. (с дарените парични средства в размер на 21 000 лева),
9
съгласно чл.23, ал. 3 от СК е налице частично преобразуване/частична
трансформация на вложеното лично имущество, в резултат на което съответна
част от придобития имот е лично притежание/лична собственост на Л. Д..
Предвид факта, че продажната цена на имота е 46 000 лева, съответната част
от придобития имот, която е лично притежание на ответника Л. Д., възлиза на
21 000/46 000 ид.части от апартамента. С оглед на гореизложеното процесният
делбен недвижим имот се притежава от двете страни в съсобственост, при
следните квоти: за Н. Б. 12 500/46 000 ид.части от имота и за Л. Д. притежава
33 500/46 000 ид.части от имота (12 500/46 000 ид.ч. + 21 000/46 000 ид.ч.,
което е общо 33 500/46 000 ид.ч.), поради което следва да бъде допуснат до
делба, между страните по изложените квоти.
С оглед изхода на спора по възражението с правно основание чл. 23, ал.2
от СК на Л. Д. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 2000 лв.
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Н. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: **********, и Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
**********, по отношение на недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор 35167.********** (**********) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-88/26.11.2015 г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 22.01.2019 г., с
адрес на имота: **********, самостоятелен обект на етаж 2 (втори) в сграда с
идентификатор 35167.********** (**********), предназначение - жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
35167.********** (**********), предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена в документа площ:
84.09 кв.м. (осемдесет и четири цяло и девет стотни кв.м), прилежащи части:
избено помещение № 4 (четири), нива 1 (едно), съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж 35167.**********.5; под обекта
35167.**********.1; над обекта 35167.**********.7, ПРИ КВОТИ както
следва:
- за Н. Г. Б., ЕГН ********** – 12500/46000 идеални части;
- за Л. И. Д., ЕГН ********** – 33500/46000 идеални части.
ОСЪЖДА Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: **********, да заплати на
Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от 2000 лв., сторени по
делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчване на страните.
10
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11