РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. гр.Мадан, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100137 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от ТЗ от „К. Й.”
ООД, ЕИК: ***. представлявано от В. М. И., чрез пълномощника- адв. Н. Ш., съдебен адрес:
гр.Х., У Л.”К.” .., ет... против Р. А. С., ЕГН:**********. с постоянен и настоящ адрес: гр. М.,
ул. „Т.“ № ** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4923,93
лв., дължима по запис на заповед от 8 юли 2016 година, ведно законната лихва върху сумата
от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 311/2018 г. по описа на РС Мадан.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление от ищеца била
издадена Заповед № 162 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК на 11.09.2018г. и изпълнителен лист от 14.09.2018г. срещу ответника, с
които съдът осъжда длъжника да заплати на кредитора „К. Й.” ООД заявените суми:
главница: 4923,93 лв. по запис на заповед от 08.07.2016г., законната лихва върху главницата,
считано от 11.09.2018г. до окончателно изплащане на вземането, както и съдебни разноски
по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба на ищеца било
образувано изп.дело № 117 по описа на ЧСИ С. Д. за 2021 г. срещу ответника. След
образуване на изпълнителното производство и връчване на покана до длъжника от ЧСИ,
същия е депозирал възражение срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение, което
обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че вземането на
ищеца представлява задължение за плащане по запис на заповед от 08.07.2016г., издадена от
ответника. Записът на заповед бил издаден като обезпечение по Договор за паричен заем №
**към искане № ***г., сключен между „К. Й.” ООД, в качеството му на заемодател и
ответникът, в качеството му на заемател. Посочва се, че с процесният запис на заповед
издателят поел безусловно и неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на
7584 лв. на предявяване на поемателя „К. Й.” ООД. Записът на заповед бил надлежно
предявен за плащане на издателя на 9 юли 2016г. Посочва се, че записът на заповед бил
редовен от външна страна, тъй като бил издаден изцяло при спазване законовите изисквания
за форма и съдържание посочени в чл.535 от ТЗ. Тъй като заемателят не е изпълнил
задължението си да заплати дължимите по договора за заем погасителни вноски, то
заемодателят е упражнил правото си да търси изпълнение на остатъка от дължимите по
договора за заем суми по реда на чл.417 от ТПК.
1
По отношение на сключването и изпълнението на договор за заем № **към искане №
***г. ищецът посочва следното: На 08.07.2016г. на длъжника била предоставена
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, с която
лицето се е запознало. На 08.07.2016г. ответникът подал молба за заем № ***да му бъде
отпуснат паричен заем с цел „обединяване на кредити“ в размер на 3000 лв., които да бъдат
върнати от заемоискателя на 24 броя погасителни вноски. В резултат на това на 08 юли
2016г. в гр.С. между страните - бил сключен Договор за паричен заем № ***към Искане №
***. В чл. 4, ал.1 от договора било посочено, че същия служи като разписка и удостоверение
за получената по договора заемна сума от Заемателя. Неразделна част от договора за заем
съставлява погасителния план. В чл.6 от процесния договор за заем сключен било посочено,
че страните се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените в
същия член обезпечения, а именно: запис на заповед, банкова гаранция или поръчител.
Именно в тази връзка била издадена процесната запис на заповед от ***г., но данни за
поръчител или банкова гаранция не са предоставени. В тази връзка и на основание
разпоредбата на чл.8 от договора за заем била начислена неустойка в размер на 3 180,07 лв.,
разпределена между вноските по погасителен план. Страните уговорили плащането на заема
да бъде на 24 вноски в размер на 316 лв., при непредоставяне на договореното обезпечение
по договора за заем и включване на плащания за неустойката по чл.8. Неразделна част от
така сключения договор били и приложените Общи условия по договор за заем в сила от
01.04.2016г. След сключване на договора за заем и издаване на записа на заповед заемателят
е направил пълно плащане на общо 9 броя месечни погасителни вноски и 1 брой частично
платена погасителна вноска по договора за заем. Останали непогасени сумите в общ размер
на 4923,93 лв., от които непогасена главница по договора за заем - 2026.93 лева, непогасена
част от договорна лихва по договора за заем за периода от 09.05.2017г. до 09.07.2018г.,
542.00 лева, непогасена неустойка по чл.8 от договора за заем - 1949.61 лева, начислена
неустойка за неизпълнение на задълженията по договора - 405.39 лева. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
пълномощника адв. М.О., с който се взема становище за неоснователност на предявения иск.
Посочва се, че записът на заповед, въз основа на който са издадени заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителният лист е издаден като обезпечение на каузална сделка между
страните - Договор за паричен заем № ***към искане № *** година, сключен между „К. Й."
ООД като заемодател и ответника като заемополучател. Договорът съдържал неравноправни
клаузи, които водят до неговата недействителност, както и уговаряне на неустойка, която е
нищожна поради прекомерност. Не се оспорва сключването на договора за паричен заем, и
предоставянето на сумата от 3000,00 лева от страна на заемодателя на заемателя. Посочва
се, че съобразно сключения договор общата сума за плащане по договора възлизала на
4403,93 лева, като ответникът установил, че му е начислена неустойка, вследствие на което
общата сума за плащане при заемодателя възлизала на 7584,00 лева. Неустойка била
начислена за неизпълнение на задължението на ответника по чл. 6 ал.2 от договора за заем в
тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение - банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 9 ал. 2 от Общите условия към договора за заем.
Размерът на неустойката бил фиксиран още при сключването на договора 3180,07 лева и
представлявал повече от сто процента от чистата стойност на кредита. Ответникът счита, че
неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и на чл.146 ал.1 от
Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП като неравноправна клауза,
която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Освен това посочва, че неустойката
представлява допълнителна печалба на кредитора, тъй като условията, при които не би
възникнало основание за начисляването й били трудно осъществими - кратък срок за
предоставянето на поръчител, който следва да отговаря на множество изисквания, кратък
срок за предоставяне на банкова гаранция, обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем. Посочва, че е уговорена компенсаторна
неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата
сума. Предвид изложеното уговорката между страните за заплащане на неустойка била
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл. 8 от процесния договор
2
била и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като била договорена във вреда на потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като
по този начин оскъпява цената на заема. Налице била и неравноправност по чл. 143, т. 5
ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Същата била уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл.
19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния
процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК била нищожна и плащане по
нея не се дължи.
Посочва се, че процесният договор за заем попадал в обсега на ЗПК. Твърди, че била
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като не е посочен
реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало
да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да
участва и сумата от 3180,07 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което
е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не бил спазен и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, тъй като договорът
за заем не съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1,
т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, целият договор за заем следвало да бъде приет за недействителен на
осн. чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Поради
недействителността на договора за заем за заемателя било възникнало задължение за
връщане само на чистата сума, която е получил по него - 3000,00 лева, а не на лихви и други
разходи. Тази сума е платена от ответника на ищеца, като дори за надвнесени 65,76 лева. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното по настоящото дело ч.гр.д.№ 311/2018 г. по описа на РС
Мадан е налице издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № *** г., за сумата от
4923,93 лв, дължима по запис на заповед от 8.07.2016 година, ведно законната лихва върху
сумата от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Срещу заповедта е
подадено от ответника възражение по чл.414 ГПК в законоустановения срок. Настоящият
иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415 ГПК, поради което е допустим.
По ч.гр.д. № 311/2018 е приложен в оригинал Запис на заповед от *** г., издаден в
гр. С. от ответника в полза на ищеца за сумата от 7584 лева, платим на предявяване,
предявен за плащане на 09.07.2016 г. Като доказателство по делото е приет Договор за
паричен заем № **към искане № *** г., сключен между ответникът- в качеството на
заемател и ищецът- заемодател, по силата на който е предоставена сумата от 3000 лева при
погасителна вноска от 183,50 лева, платима ежемесечно, за срок от 24 месеца, при ГПР
48,075% и обща сума за плащане 4403,93 лева. В чл. 6 от договора е уговорено, че страните
се споразумяват договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от следните обезпечения:
запис на заповед, банкова гаранция или поръчител, отговарящи на чл. 9, ал. 2 от ОУ към
договора за заем. В чл. 8 от договора е уговорено, че в случай, че заемателят не представи
договореното в чл. 6, ал. 2 обезпечение /банкова гаранция или поръчител/ в тридневен срок
от сключването на договора или ако представеното обезпечение не отговаря на условията по
чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора, заемателят дължи неустойка в размер на 3180,07
лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в приложение № 2 към договора.
Към договора са представени погасителен план и погасителен план с обезпечение.
Представено е извлечение от операционна система на К. Й. ООД, Общи условия по договор
за заем от **г. Молба за заем от ** г.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което годишен процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
3
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Изчислява се по формула съгласно Приложение № 1 към Закона за потребителски
кредити. Годишният процент на разходите (ГПР) в договора е в размер на 48,075 % .
Договореният месечен лихвен процент е 3.33% т.е. годишният лихвен процент, с които е
олихвяван кредита е 39,96%. При месечна анюитетна вноска в размер на 183,50лв.,
включваща месечна договорена възнаградителна лихва и вноска по главница, годишният
процент на разходите е в размер на 48,155% или общите разходи по кредита са в размер на
1 403,93 лв. При изчисления с месечна анюитетна вноска 316,00лв., включваща месечна
договорена възнаградителна лихва, вноска по главница и месечната вноска за т.нар.
неустойка (132,50 лв.) годишният процент на разходите е в размер на 190,119%. Видно от
Приложение №1 месечната вноска е била в размер на 316,00 лв. т.е. реално приложеният по
кредита ГПР не отговаря на посоченият в договора такъв. Годишният процент на разходите
през срока на договора не бил променен. При сключването на договора т.е. договарянето на
годишният процент на разходите неустойката не е включена. Размерът на годишният
процент на разходите, ако при изчисляването му се вземе предвид и т.нар. неустойка с
месечен размер на вноска 132,50 лв. е 190,119%. С направените погасявания по договора за
кредит от страна на заемателя общо в размер на 3 088,07лв. са погасени: Главница в размер
на 973,07 лв, Договорена възнаградителна лихва – 861,93лв. Неустойка – 1 230,46 лв.,
Наказателна лихва – 22,61 лв.
Съдът кредитира заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Претендира се установяване съществуването на вземане по запис на заповед, за което
е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ** г. по описа на РС Мадан.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа. Доколкото са въведени твърдения от страните за
наличието на каузално правоотношение, то изследване в настоящото производство подлежи
и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. /в този см. т. 17 на
ТР 4/2013г. от 18.06.2014 г. на ВКС/
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
процесният запис на заповед е издаден въз основа на възникнало между страните каузално
правоотношение по договор за паричен заем по чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съобразно разпоредбата на
чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят
връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита -
арг. чл. 23 ЗПК. Съдът счита за неоснователни възраженията на ответника за
недействителност на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК,
доколкото това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия
случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Договорът
съдържа и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите. Съдът намира, че посочените в договора годишен процент
на разходите от 48,075 % и общата сума за плащане от заемополучателя – 4,403,93 лв. не
съответстват на действителните такива. Още при сключването на договора е предвидено, че
неустойката в размер от 3180,07 по чл.8 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка месечна
4
вноска по договора, като към вноската се добавя сума от 183,50 лева, като общият размер на
неустойката надхвърля предоставената в заем сума от 3000 лева. Процесният запис на
заповед е издаден за сумата от 7584 лева, на която възлиза сбора между посочената обща
сума за плащане в договора и определения размер на неустойката. С оглед въведените
изисквания в чл. 6 от договора за вида и срока по чл. 8 за представяне на обезпеченията се
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло
се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и
риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед
индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по
договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява
добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, с
което се нарушава и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото възнаградителната лихва се включва в
ГПР. Разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е насочена към осигуряване защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, с оглед да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. С оглед изложеното
съдът намира, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в
тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или
други разходи по кредита - арг. чл. 23 ЗПК. Ето защо задължението на ответника спрямо
ищеца възлиза на сумата от 3000 лева – представляваща чистата стойност на кредита, а
доколкото от съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ответникът е заплатил
сумата от 3088,07 лева във връзка с каузалното правоотношение, то съдът намира, че
задължението е погасено, поради предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, за които са представени съответните
доказателства в размер на 420 лева – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 318/2021 г. на
РС Мадан и 580 лева – адвокатско възнаграждение по гр.д. № 137/2021 г. на РС Мадан.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К. Й.” ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление:
гр. Х., ул. Л. № **, представлявано от В. М. И. против Р. А. С., ЕГН:**********. с
постоянен и настоящ адрес: гр. М., ул. „Т.“ №* за признаване за установено, че Р. А. С.
дължи на „К.Й.” ООД сумата от 4923,93 лв., дължима по запис на заповед от *** година,
ведно законната лихва върху сумата от 11.09.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 162/11.09.2018 г. по ч.гр.д. №
311/2018 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА „К. Й.” ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. Х., ул. Л. №
**, представлявано от В. М. И. да заплати на Р. А. С., ЕГН:**********. с постоянен и
настоящ адрес: гр. М., ул. „Т.“ №** сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева) –
разноски за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 318/2021 г. на РС Мадан и 580 лева
(петстотин и осемдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 137/2021
г. на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от
връчването.
5
Препис от решението да се връчи на пълномощниците на страните на посочените
съдебни адреси.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6