Р Е Ш Е Н И Е № 85
Гр. Пловдив,
14.02.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Търговско
отделение, ХІІ-ти състав в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и
седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря М.К., разгледа
докладваното от съдията търговско дело №
666 по описа за
2014 г. и взе
предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 631а от ТЗ.
„Медикус Алфа Медико – Дентален Център” ЕООД, ЕИК
*********, твърди, че с влязло в сила решение № 617/20.11.2012 г. на ПОС,
ХVІІІ-ти с-в, потвърдено с решение на АС – Пловдив от 12.03.2013 г. по т.д. №
140/2013 г., е отхвърлена като неоснователна, подадена от „Боб – Тони” ООД и
„Евелин” ЕООД, молба по чл. 625 от ТЗ за обявяване неплатежоспособност на
„Медикус Алфа Медико – Дентален Център” ЕООД и откриване производство по несъстоятелност
на същото дружество. Твърди също, че при подаване на молбата за откриване
производство по несъстоятелност ответниците са действали с цел да увредят
ищеца, тъй като са знаели, че същият е платежоспособен. Според ищеца, в
резултат на молбата и образуваното производство, той е претърпял значителни
имуществени вреди, изразяващи се в намаляване продажбите на медицински услуги
общо в размер на 614 000 лв., като този спад през 2012 г. в сравнение с
2011 г. се равнява на 427 000 лв., а за периода 01.01.2013 – 31.05.2013
г., спрямо същия период на 2011 г. този спад се равнява на 187 000 лв. Претендира
ответниците да бъдат осъдени да му заплатят сумата 614 000 лева,
представляваща обезщетение за посочените имуществени вреди.
Твърди също, че в резултат на подадената молба за
обявяването му в несъстоятелност, е накърнено доброто му име на търговец и е
уронен авторитета му, поради което претендира ответниците да му заплатят и обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 лв.
Посочените суми ищецът претендира ведно със законната
лихва от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира
и заплащане на разноските, направени в настоящото производство и това по
обезпечение на предявените искове. Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответниците „Боб – Тони” ООД – гр. Асеновград и
„Евелин” ЕООД – град Пловдив, съдебен адрес:***, оспорват предявените искове по
основание и размер. Твърдят, че фактическият състав на специалната разпоредба,
на основание на която ищеца претендира отговорността им, не е осъществен и
оспорват наличието на всеки един от елементите му. Претендират исковете да се
отхвърлят като неоснователни и им се присъдят направените по делото разноски.
Ангажират писмени и гласни доказателства. В случай, че съдът приеме исковете за
основателни и доказани, правят евентуално възражение за съдебно прихващане с
дължимите им от ищеца суми на основание съдебно решение
№ 113/05.03.2015 г., постановено по т.д. № 617/2013 г., изменено с влязло в
сила съдебно решение № 368/24.11.2015 г. на ПАС, постановено по в.т.д. №
488/2015 г.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че:
Дружеството – ищец е регистрирано по чл.40, ал.9 от
Закона за лечебните заведения като лечебно заведение – медико – дентален
център, с адрес в град Пловдив, ул. В. Търново 21 и с предмет на дейност:
осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ по специалности
вътрешни болести, ендокринология, гастроентерология, кардиология и мн.др.,
конкретно изброени в удостоверение № 2042/27.01.2011 г., издадено от Министерство
на здравеопазването, РЦЗ – Пловдив.
Ответниците „Боб – Тони” ООД – гр. Асеновград и
„Евелин” ЕООД – град Пловдив са съдружници в ДЗЗД „Пампорово комерс“.
С молба,
подадена на 04.11.2011 г., от „Боб – Тони” ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД
– град Пловдив, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Пампорово
комерс”, е поискано да бъде обявена неплатежоспособността на „Медикус Алфа
Медико - дентален център” ЕООД - гр.Пловдив с начална дата м.декември 2009 г. и
спрямо същото да бъде открито производство по несъстоятелност.
С решение №
617/20.11.2012 г., постановено по т.д. № 832/2011 г. на ПОС, ХVIII-ти състав,
молбата е отхвърлена като неоснователна.
С
влязло в сила решение № 195/12.04.2013 г., постановено по т.д. № 140/2013 г.,
Апелативен съд Пловдив потвърждава решението на ПОС.
Също безспорно между страните е, че на 12.07.2007 г.
между тях е сключен договор за наем на недвижим имот в КК „Пампорово”, както и Анекс № 1 от 17.07.2007 г., по които ищецът по
настоящото дело е бил наемател, а ответниците, обединени в ДЗЗД – наемодател.
По повод изпълнение на задълженията, поети с договора, между страните са
възникнали спорове, включително и съдебни такива.
Съдът
намира, че така създадените между тях отношения, са оказали влияние и върху
последващите им процесуални и фактически действия, включително и спрямо
относими към настоящото дело правно релевантни въпроси. Това става ясно от
мотивите на постановените по делото решения, с които молбата по чл. 625 от ТЗ е
отхвърлена като неоснователна. Ето защо, според съда, следва да се посочи както
хронологията им, така и изводите, които се налагат.
Представено е определение № 964/07.06.2011 г.,
постановено по т.д. № 429/2011 г., влязло в сила на 25.06.2011 г. От същото се установява, че цитираното дело е
образувано по молба на „ПАМПОРОВО КОМЕРС“ ДЗЗД, представлявано
от съдружниците „Боб – Тони” ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД –
град Пловдив, против „МЕДИКУС АЛФА МЕДИКО- ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР“ ЕООД, за допускане
на обезпечение на бъдещ иск с цена 68 949,13 лв., която сума, твърди се, е
дължима по същия договор за наем на недвижим имот от 12.07.2007 г. Искането е
оставено без уважение като неоснователно.
Приети са като доказателства и
определение № 1800/04.07.2011 г. и определение № 2323/08.09.2011 г., двете постановени
по ч.гр.д. № 1858/2011 г. на ПОС, ХХII-ри състав. От същите се установява, че цитираното
дело е образувано отново по молба на ДЗЗД „Пампорово комерс”, с молба съдът да
допусне обезпечение на бъдещи искове на дружеството срещу „Медикус Алфа Медико
- дентален център” ЕООД - гр.Пловдив за: заплащане на сумата от 50500лв., част
от незаплатен годишен наем за периода 01.10.09г. - 01.10.10 г., дължим от
ответника в качеството му на наемател, по силата на договор за наем на недвижим
имот, сключен на 12.07.07г. между дружеството и ”Медикус Алфа - Амбулатория за
специализирана извънболнична медицинска помощ - ДКЦ” ЕООД - гр.Пловдив, с
променена фирма на „Медикус Алфа Медико - дентален център” ЕООД; - заплащане на
сумата от 15150лв. - неустойка за забава за заплащане на частта от неплатения
наем, описана по-горе, за времето от 16.04.10 г. до подаване на молбата, в
размер на 30% (по 0.5 % дневно, но не повече от 30%), следваща се от наемателя
при забава в плащането на уговорения наем, съгласно чл.8,ал.2 от договора от
12.07.07 г.
С първото от посочените определения, съдът е допуснал
обезпечение на бъдещите искове, като е наложил запор върху банкова сметка на бъдещия ответник до размер на сумата 65650
лв. - общата цена на двата бъдещи иска, описани по-горе, и е определил гаранция
в размер на 3000 лв., вносима от страна на съдружниците в гражданско дружество
„Пампорово комерс” - молител в това производство.
Тъй
като в определения от съда срок паричната гаранция не е била внесена, с
определението от 08.09.2011 г., допуснатото обезпечение е било служебно
отменено на основание чл. 390, ал.3, изр.2 от ГПК.
На
19.08.2013 г. (т.е. след постановяване на въззивно решение № 195/12.04.2013 г.,
постановено по т.д. № 140/2013 г., Апелативен съд Пловдив, с което се потвърждава
решението на ПОС за отхвърляне молбата по чл. 625 от ТЗ), ПОС е сезиран с
искова молба от „ПАМПОРОВО КОМЕРС“ ДЗЗД, представлявано
от съдружниците „Боб – Тони”
ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД – град Пловдив,
против „Медикус
Алфа Медико - дентален център” ЕООД - гр.Пловдив. С решение от 05.03.2015 г.,
постановено по т.д. № 617/2013 г., ПОС, 20-ти състав осъжда „МЕДИКУС АЛФА МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР”
ЕООД – гр.Пловдив,
да заплати на
ищците обединени в дружество по ЗЗД с наименование „ПАМПОРОВО КОМЕРС” суми, дължими на основание, сключен на
12.07.2007 г. между тях Договор за наем на недвижим имот в КК „Пампорово” и
Анекс № 1 от 17.07.2007 г., а именно: 1. сумата от 50 500 лв., представляваща остатък от уговорена
годишно дължима наемна цена от 120 000 лв. за отдадения под наем недвижим
имот по Договора за периода 06.12.2009 г – 06.12.2010 г., ведно със сумата от
15 150 лв. - дължима неустойка по
чл.8, ал.2 от Договора; 2. сумата от 110 000 лв., представляваща дължима
цена, пропорционално изчислена на годишната наемна цена от 120 000 лв., за
отдадения под наем недвижим имот по Договора за периода 06.12.2010 г. –
04.11.2011 г. и сумата от 33 000 лв.
- дължима неустойка по чл.8, ал.2 от Договора.
Със същото решение ответникът е
осъден да заплати на ищците и сумата 48 852 лв., представляваща
обезщетение за продължилото ползване на отдадения по наем недвижим имот, за
периода 04.11.2011 г. - 11.05.2012 г,
като е отхвърлил този иск за разликата до пълния предявен размер от 60000 лв.,
като неоснователен.
С решение № 368/24.11.2015
г., постановено по в.т.д. 488/2015 г., Апелативен съд Пловдив, отменя решението
на ПОС, в осъдителната му част над сумата 87 500 лв. до 110 000 лв.,
представляваща дължима
цена, пропорционално изчислена на годишната наемна цена от 120 000лв, за
отдадения под наем недвижим имот по Договора за периода 06.12.2010 г. –
04.11.2011 г., както и в частта над 26 250 лв. до 33 000 лв.,
представляваща дължима неустойка по чл.8, ал.2 от
Договора; отхвърля тези искове в отменените части като
неоснователни и ги потвърждава в останалите части.
С определение на ВКС № 783/09.11.2016 г. по гр.д. №
60018/2016 г., IV-то г.о.
решението на ПАС не е допуснато до касационно обжалване.
По основателността на претенцията:
Специалният фактически състав на
непозволеното увреждане по чл.
631а от ТЗ включва следните елементи: действия от страна на
кредитор, представляващи подаване на молба по чл. 625 от ТЗ,
отхвърляне на молбата с влязло в сила решение на съда, противоправност на
деянието, изразяваща се в недобросъвестно упражняване на процесуални права при
форма на вината – умисъл или груба небрежност, вреди, причинно-следствена
връзка между последните и деянието.
Налице е подадена молба с правно основание чл. 625 от ТЗ
от „Боб – Тони”
ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД – град Пловдив против „Медикус Алфа Медико
– Дентален Център” ЕООД, което по естеството си представлява действие на кредитор
спрямо длъжника по смисъла на чл. 631а от ТЗ. Посоченото качество на молителите
произтича от подробно цитирания договор за наем, сключен между страните.
Налице
е и отхвърляне на молбата с влязло в сила решение на Окръжен съд Пловдив №
617/20.11.2012 г. на ПОС, ХVІІІ-ти с-в, потвърдено с решение на АС – Пловдив от
12.03.2013 г. по т.д. № 140/2013 г.
Следва да се отговори на въпроса дали в конкретния случай подаването на
посочената молба по естеството си представлява недобросъвестно упражняване на
права.
Според съда, разпоредбата на чл.631а от ТЗ визира специално, различно
основание за носене на отговорност от страна на кредитор, подал молба за
откриване производство по несъстоятелност на свой длъжник. В основата й е
ясното разграничаване между възможните правни и фактически последици от
упражняването на това право и правото на защита на всеки кредитор по една
сделка. С посочената норма, познанието за различния характер на последиците от
тези две действия, се поставя в тежест на кредитора-търговец. Той не е „добър
търговец“, ако е знаел или е могъл да знае, че за длъжникът му не са налице
предпоставките на закона за обявяване в несъстоятелност и въпреки това е
предприел посоченото действие с цел да го увреди.
Няма спор, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията (чл.608, ал.2 от ТЗ). Посочената презумпция обаче съвсем не е
достатъчна, за да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника
и знанието за това е в тежест на добрия търговец.
С подадената от ответниците молба с правно основание чл. 625 от ТЗ е
поискано съдът да констатира, че „Медикус Алфа Медико – Дентален
Център” ЕООД е неплатежоспособно към м.декември 2009 г. Въпросът е налице ли са
достатъчно факти, от които може да се направи извод, че към 04.11.2011 г.,
когато е подадена молбата им, ответниците, в качеството им на кредитори, са
могли упражнявайки добросъвестно правата си, да се убедят в платежоспособността
на длъжника. Според съда, отговорът на този въпрос е положителен.
На първо
място, ищецът осъществява специфична по своя характер дейност, която по
естеството си изключва възможността евентуално чувствително намаляване на
нейния обем, или още повече – преустановяването й, вследствие на финансови
затруднения, да остане анонимно и незабелязано. Не се спори между страните, че
в нито един момент за периода до 2011 г., когато е подадена молбата по чл. 625
от ТЗ, ищецът не само не е преустановил осъществяваната медицинска дейност, а
напротив активно е развивал и е инвестирал в същата. Нещо повече, предоставяните
от ищеца медицински услуги, са ползвани лично и то именно в посочения период от
управителите на дружествата ответници – факт, който не се оспорва от тях. Не е
оспорено и представеното удостоверение, съгласно което за К.С.Т. след ползване
на медицински услуги, предоставени му от ищеца, са били съставени амб.лист №
58/14.05.2007 г.; № 87/21.01.2008 г.; амб. № 225/08.05.2009 г.; № 286 и №
30/23.03.2009 г.; № 896/02.11.2010 г., а за Е.Г.А. – амб. № 839/13.03.2007 г.;
оперативен протокол № 87/17.04.2007 г. и епикриза от 18.04.2007 г.
Не се
оспорва и факта, че медицинските услуги, предоставяни от ищеца, са ползвани и
от семейството на управителя К.Т., за което за С.А. Т. е бил съставена епикриза
от 11.01.2007 г.; за Р. Т. е бил съставен амб.№ 20/15.01.2009 г. и амб. №
47/15.01.2009 г., а за А.К. Т. – амб.№ 803/15.05.2007 г.
Казаното
означава, че към всеки един от посочените моменти, първият от които е м.04.2007
г., а последният – 02.11.2010 г., управителите на ответниците са били наясно
както с вида на предоставените медицински услуги, така и с качеството им, за
което напълно са се доверили на преценката на лекари на дружеството-ищец. Във
всеки един от посочените моменти, както управителя Е.А., а особено К.Т. лично е
имал впечатления и за това дали ищцовото дружество е функционирало или не и в
какъв обем.
Дори да се
приеме, че само по себе си осъществяването на дейност не е белег за липса на
трайни и сериозни по своя характер финансови затруднения, то налице са и други
факти, белег за това, които са общодостъпни.
От
публикуваните в ТР годишни финансови отчети на ищеца за периода 2007-2011 г., от
една страна се установява, че дружеството през цялото време е изпълнявало
коректно задължението си за публикуване на данни за финансовото си състояние.
Установява се, от друга страна, че същото осъществява активна търговска дейност
и не е я преустановило по какъвто и да е повод. Посоченият период от четири
години, според съда, е достатъчно продължителен, за да може да се предположи от
когото и да е, че дружеството функционира нормално.
Нещо повече,
съдържанието на публикуваните ГФО води до изводи, коренно различни от твърденията
на молителите в производството по чл. 625 от ТЗ. Така само за 2010 г.
дружеството е с декларирана печалба в размер на 1881 х.лв. Посоченият факт
безспорно е могъл да стане известен на всеки добросъвестен търговец,
включително и на молителите по чл. 625 от ТЗ, преди подаване на молбата им.
Ето защо,
съдът намира, че са налице достатъчно общодостъпни факти, от които може да се
направи извод, че ответниците са знаели или са могли да знаят, че
дружеството-ищец не изпитва сериозни финансови затруднения, не е спряло да
осъществява дейността си и не се намира в състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост към момента на подаване на молбата на 04.11.2011 г., както и в
продължителен период преди това.
Този извод,
напълно се потвърждава и от мотивите на постановените по делото по
несъстоятелност съдебни решения. С решение № 617/20.11.2012 г., постановено по
т.д. № 832/2011 г. на ПОС, ХVIII-ти състав,
молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от ответниците е отхвърлена като
неоснователна. От мотивите на приложеното решение се установява, че съдът е
приел, че не е доказано, че вземането на молителя е изискуемо, както и че
неплащане на твърдените задължения не прави длъжника неплатежоспособен.
С
влязло в сила решение № 195/12.04.2013 г., постановено по т.д. № 140/2013 г.,
Апелативен съд Пловдив потвърждава решението на ПОС. В мотивите на съда е
посочено, че събраните по делото доказателства безспорно установяват, че
финансовото състояние на „Медикус Алфа Медико - дентален център” ЕООД - гр.Пловдив
за периода 2009 - 2011 г. е добро, а конкретно към 2011 г. „всички показатели,
които са от значение за формиране на извод за платежоспособност на същото
дружество – коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, са
положителни, като тази констатация е както към момента непосредствено преди
подаване на молбата 31.10.2011 г., така и за цялата 2011 г.“. Съдът е посочил
също, че „длъжникът притежава бързоликвидни активи, които позволяват покриване
на паричните му задължения“, а „неизпълнението на задълженията към молителя, не
е породено от невъзможност те да бъдат платени“.
Така
изложените подробно факти и обстоятелства, според съда, обосновават извод, че
при подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ ответниците са знаели или са могли да
знаят, че дружеството ищец не е в състояние на неплатежоспособност и спрямо
него не са налице предпоставките за откриване производство по несъстоятелност.
Налага се извода, че молбата е подадена с цел предизвикване на специфичните
правни последици, свързани с производството по несъстоятелност. Този извод се
потвърждава напълно и от анализа на други, безспорни между страните факти,
подробно посочени по-горе:
„ПАМПОРОВО КОМЕРС“ ДЗЗД, представлявано
от съдружниците „Боб – Тони” ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД –
град Пловдив, е подало молба против „МЕДИКУС АЛФА МЕДИКО- ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР“ ЕООД, за допускане
на обезпечение на бъдещ иск с цена 68 949,13 лв., която сума, твърди се, е
дължима по същия договор за наем на недвижим имот от 12.07.2007 г. Образувано е
т.д. № 429/2011 г. на ПОС, по което с определение от 07.06.2011 г. искането е
оставено без уважение. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила на
25.06.2011 г.
Образувано е ново ч.гр.д. № 1858/2011 г.
на ПОС отново по молба на ДЗЗД „Пампорово комерс”, да допусне обезпечение на бъдещи
искове на дружеството срещу „Медикус Алфа Медико - дентален център” ЕООД -
гр.Пловдив за: заплащане на сумата от 50500лв., част от незаплатен годишен наем
за периода 01.10.09г. - 01.10.10 г., дължим от ответника в качеството му на
наемател, по силата на договор за наем на недвижим имот, сключен на 12.07.07г.
между дружеството и ”Медикус Алфа - Амбулатория за специализирана извънболнична
медицинска помощ - ДКЦ” ЕООД - гр.Пловдив, с променена фирма на „Медикус Алфа
Медико - дентален център” ЕООД; - заплащане на сумата от 15150лв. - неустойка
за забава за заплащане на частта от неплатения наем, описана по-горе, за
времето от 16.04.10 г. до подаване на молбата, в размер на 30% (по 0.5 %
дневно, но не повече от 30%), следваща се от наемателя при забава в плащането
на уговорения наем, съгласно чл.8,ал.2 от договора от 12.07.07 г.
Приети са като доказателства определение
№ 1800/04.07.2011 г. и определение № 2323/08.09.2011 г., двете постановени по
ч.гр.д. № 1858/2011 г. на ПОС, ХХII-ри
състав. С първото от
посочените определения, съдът е допуснал обезпечение на бъдещите искове, като е
наложил запор върху банкова сметка на бъдещия ответник до размера на сумата 65650
лв. - общата цена на двата бъдещи иска, описани по-горе, и е определил гаранция
в размер на 3000 лв., вносима от страна на съдружниците в гражданско дружество
„Пампорово комерс” - молител в това производство.
Тъй
като в определения от съда срок паричната гаранция не е била внесена, с
определението от 08.09.2011 г., допуснатото обезпечение е било служебно
отменено на основание чл. 390, ал.3, изр.2 от ГПК.
Налага
се извода, че както към м.06.2011 г. (когато е подадена първата молба и е
образувано т.д. № 429/2011 г. на ПОС), така и към м.09.2011 г. (когато е
постановено определение № 2323/08.09.2011 г.), двете дружества-кредитори са
твърдяли пред съда наличието на задължение на ответното дружество към тях в общ
размер към този момент от 65650 лв. Според съда, дори твърдението за това
задължение към този момент да е основателно, то размера на същото е могъл да
бъде съпоставен във всеки един момент с данните за оборота и печалбата,
декларирани от медицинския център, както и с активите на същия.
Нещо повече,
при твърдение, че е необходимо бъдещите искове в посочения размер да бъдат
обезпечени, определената от съда парична гаранция за това нито е обжалвана,
нито е внесена. Тук е мястото да се подчертае и друг факт. Съдът е допуснал
обезпечение чрез налагане на запор върху конкретна банкова сметка на длъжника до
претендирания от ответниците размер. Липса на парични средства по тази или
друга банкова сметка на медицинския център обаче не е установена, защото до
прилагане на обезпечителната мярка въобще не се е достигнало по причини, изцяло
в молителите. Посоченото, наред с гореизложените факти, според съда, е ясна
индиция за извода, че интерес за молителите в тези производства съвсем не е
било да обезпечат реално своите бъдещи вземания спрямо длъжника като такава
възможност им е била предоставена реално от съда. Същите не са установили в
рамките на обезпечителното производство промяна във финансовото състояние на
длъжника им, от която да са възникнали основателни съмнения за
неплатежоспособността му. Напротив, съзнавали са или са могли да узнаят от
всички общодостъпни факти и обстоятелства, че длъжникът не изпълнява
задълженията си спрямо тях, породени само от конкретната сделка като мотивите
за това са различни от финансовото му състояние. Ето защо, съдът приема, че подаването
на молбата по чл. 625 от ТЗ, е станало умишлено, при съзнаване на тези
обстоятелства и изводи, както и с цел да се породят конкретните правни
последици на производството по несъстоятелност, чрез които да се увреди
длъжника.
По делото е
допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. М.,
заключението по която не бе оспорено от страните, не противоречи на събраните
по делото доказателства и като компетентно изготвено съдът го кредитира изцяло.
Съгласно същото, през периода 2011 – 2013 г., т.е. периода следващ подаване
молбата по чл. 625 от ТЗ, ищецът е формирал своята печалба само в резултат на
предоставените от него медицински услуги. Приходите от тези услуги в сравнение
с 2011 г. обаче спадат през 2012 г. със сумата 426 793.71 лв., а до м.май
2013 г. спадат със 186 544.77 лв. като този спад се дължи основно от
намалелите приходи от медицински услуги. Според експерта, за процесния период
няма увеличение на разходите на ищеца.
Неоспореният
от ответниците факт, констатиран от вещото лице, че спадът в приходите на ищеца
съвпада с периода на инициираното от ответниците производство по
несъстоятелност, според съда обоснова извод за връзка между тях. Основна
причина за това е самият характер на производството, в рамките на което в
тежест на длъжника е да установи, че няма финансови затруднения или те са с
временен характер, както и че разполага с имущество, което е в състояние да
удовлетвори вземанията на кредиторите си. По делото се изслушаха гласни
доказателства, свидетелски показания, от които се установи, че фактът на
подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност на ищеца е
добил публичност и се е отразил на доверието на пациентите в доброто състояние
на ищеца и предоставяните от него медицински услуги. Според съда, налага се
извода, че вследствие недобросъвестно упражнените права на ответниците, ищецът
е претърпял имуществени вреди в размер на намалените приходи за 2012 г. със
сумата 426 793.71 лв., както и за периода 01.01.2013 – 31.05.2013 г. със
сумата 186 544.77 лв. или общо със 613 338.48 лв.
От
ответниците е направено евентуално възражение за прихващане на дължимите към
ищеца суми с тези дължими от него към тях. Представени са решение №
113/05.03.2015 г., постановено по т.д. № 617/2013 г. и решение № 368/24.11.2015
г. на ПАС, постановено по в.т.д. № 488/2015 г., последното от които с
определение № 783/09.11.2016 г. не е допуснато до касационно обжалване.
Безспорно е между страните, че въз основа на тях, ищецът дължи на ответниците,
както следва: 36 422.33 лв. – остатък от дължими разноски, за които е
издаден изпълнителен лист от 23.11.2016 г. по т.д. № 617/2013 г.; сумата
50 500 лв. – остатък от годишно дължима наемна цена от 120 000 лв. за
периода 06.12.2009 – 06.12.2010 г. по договор за наем на недвижим имот, сключен
между страните на 12.07.2007 г. и анекс № 1 към него; 15 150 лв. –
неустойка по чл8, ал.2 от същия договор; 48 853 лв. – обезщетение за
продължило ползване на отдадения под наем имот за периода 04.11.2011 г. –
11.05.2012 г.; 87 500 лв. – пропорционално изчислена наемна цена от общо
годишно 120 000 лв., съгласно същия договор за периода 06.12.2010 г. –
06.12.2011 г., ведно със сумата 26 250 лв. – неустойка по чл.8, ал.2 от
договора за наем, или общо ответниците имат ликвидни и изискуеми вземания от
ищеца в размер на 264 675.33 лв. като направеното възражение за прихващане
с вземането на ищеца за имуществени вреди, съдът на основание чл. 104 от ЗЗД
намира за основателно и доказано в пълен размер. Ето защо, на ищеца следва да
се присъди разликата в размер на 349 324.67 лв.
Предявен е и
иск за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване
доброто име на медицинския център, установено в отношенията в търговския
оборот. За доброто име на медицинския център на ищеца индиция са финансовите
резултати от извършваната медицинска дейност преди 2011 г., както и самото
отношение на ответниците към него, управителите на който лично са ползвали
предоставените медицински услуги. Индиция в тази насока е и сертифицирането му
за внедрена от него система за
управление на качеството ISO 9001:2008
г. Наличието на подадена молба по чл. 625 от ТЗ, според съда, само по себе си
накърнява доброто име на търговеца и възможността му пълноценно да участва в
търговския оборот. Същата се отразява не само върху приходите от предоставените
услуги, а и в ежедневните контакти с потенциални партньори, във възможността за
кредитиране, в потенциалната възможност налични до момента кредити да бъдат
обявени за предсрочно изискуеми. Възможността юридическо
лице да търпи неимуществени вреди вследствие на действията на друго лице е отразена
и в Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29. 01. 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обезщетението
за така претърпените немуществени вреди се преценя от съда по справедливост. Посоченото
понятие не е абстрактно, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи
в действителността обстоятелства. Такива в процесния случай са характера на
дейността на ищеца, а именно предоставяне на медицински услуги, който е в пряка
връзка с доверието в него и с доброто му име. Съдът намира, че за обезщетяване
накърненото добро име на ищеца, вследствие на действията на ответниците,
справедлива е сумата от 10 000 лв., поради което този иск следва да се
уважи изцяло.
Страните
претендират присъждане на разноски.
Ищецът
е представил списък по чл. 80 от ГПК, съгласно който направените от него
разноски в настоящото производство, са в размер на 35 010 лв. На основание
чл. 78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част на предявените искове, съдът
намира тази претенция за основателна за сумата 19 919.20 лв.
Ответниците
не са представили списък по чл. 80 от ГПК за направените от тях разноски,
поради което искането им не следва да се разглежда.
Предвид
изложените мотиви, на основание чл. 631а от ТЗ, чл.52 и чл. 104 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Боб – Тони”
ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД – град Пловдив, съдебен адрес:***, да
заплатят на „Медикус Алфа Медико – Дентален Център” ЕООД, ЕИК *********, град
Пловдив, ул. В. Търново 21, обезщетение за имуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от подаване на молба за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Медикус Алфа Медико – Дентален Център” ЕООД,
ЕИК *********, град Пловдив, ул. В. Търново 21, на 04.11.2011 г., отхвърлена като
неоснователна с влязло в сила съдебно решение № 617/20.11.2012 г. по т.д. №
832/2011 г. на ПОС, ХVIII-ти състав, потвърдено
с решение на АС – Пловдив от 12.03.2013 г. по т.д. № 140/2013 г., което
обезщетение е общо в размер на 349 324.67 лв., представляващи
намалени приходи от продажбите на медицински услуги за 2012 г. и периода
01.01.2013 – 31.05.2013 г., в сравнение със същите периоди на 2011 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2014 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск до пълния му предявен размер от
614 000 лв. на основание чл. 104 от ЗЗД и направено ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ
с ликвидни и изискуеми вземания на „Боб – Тони” ООД – гр. Асеновград и „Евелин”
ЕООД – град Пловдив, съдебен адрес:***, против „Медикус Алфа Медико – Дентален
Център” ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. В. Търново 21, общо в размер на 264 675.33
лв., на основание съдебно решение № 113/05.03.2015 г., постановено по т.д. №
617/2013 г. на ПОС, изменено с влязло в сила решение № 368/24.11.2015 г. на ПАС,
постановено по в.т.д. № 488/2015 г., за сумите, както следва: 36 422.33
лв. – остатък от дължими разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
23.11.2016 г. по т.д. № 617/2013 г.; сумата 50 500 лв. – остатък от
годишно дължима наемна цена от 120 000 лв. за периода 06.12.2009 –
06.12.2010 г. по договор за наем на недвижим имот, сключен между страните на
12.07.2007 г. и анекс № 1 към него; 15 150 лв. – неустойка по чл8, ал.2 от
същия договор; 48 853 лв. – обезщетение за продължило ползване на отдадения
под наем имот за периода 04.11.2011 г. – 11.05.2012 г.; 87 500 лв. –
пропорционално изчислена наемна цена от общо годишно 120 000 лв., съгласно
същия договор за периода 06.12.2010 г. – 06.12.2011 г., ведно със сумата
26 250 лв. – неустойка по чл.8, ал.2 от договора за наем.
ОСЪЖДА
„Боб – Тони”
ООД – гр. Асеновград и „Евелин” ЕООД – град Пловдив, съдебен адрес:***, да
заплатят на „Медикус Алфа Медико – Дентален Център” ЕООД, ЕИК *********, град
Пловдив, ул. В. Търново 21, обезщетение в размер на 10 000 лева. за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване доброто име на „Медикус Алфа Медико – Дентален Център” ЕООД,
пряка и непосредствена последица от подаване на молба за откриване на
производство по несъстоятелност по отношение на „Медикус Алфа Медико – Дентален
Център” ЕООД, ЕИК *********, град Пловдив, ул. В. Търново 21, на 04.11.2011 г.,
отхвърлена като неоснователна с влязло в сила съдебно решение № 617/20.11.2012
г. по т.д. № 832/2011 г. на ПОС, ХVIII-ти състав, потвърдено
с решение на АС – Пловдив от 12.03.2013 г. по т.д. № 140/2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2014 г. до окончателното й
изплащане, както и 19 919.20 лв. деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: