Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07 януари
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на десети декември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Андреева
и с участието на прокурор от СОП Марчева, като разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х. дело № 256 по описа на съда за
2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда № 47 от 31.07.2017 г. на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. №
14/2017 г. по описа на същия съд, е призната подсъдимата М.А.С., с ЕГН **********,***,
за виновна в това, че на неустановени дати в периода от 23.04.2016 г. до
29.05.2016 г., в с.П., Община С., Софийска област, при условията на
продължавано престъпление, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 1070,20
лева, от владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот и за извършването й е използвано
техническо средство, както следва:
-
на неустановена дата в периода от 23.04.2016 г. до средата на м. май 2016 г.,
от къща, находяща се в с.П., Софийска област, е отнела множество различни чужди
движими вещи на обща стойност 542,70 лева, от владението на В.Б.П. ***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот
/повреждане на входната врата на мазето/ и за извършването й е използвано
техническо средство /щанга тип „кози крак”/;
-
на неустановена дата в периода от 21.05.2016 г. до 29.05.2016 г., от къща,
находяща се в с.П., Община С., е отнела множество различни чужди движими вещи
на обща стойност 527,50 лева, от владението на Е.И. ***, без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот /повреждане на
входните врати на къщата и на мазето/
поради
което и на основание чл.195 ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и във вр. с 54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
/две/ години, чието изпълнение на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години,
считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл.304 от НПК подсъдимата
е призната за невиновна и оправдана по обвинението да е извършила продължаваното
престъпление в периода – м. май 2016 г. –
05.06.2016 г. и в периода от 29.05.2016 г. до 05.06.2016 г., както и по
обвинението по чл.195 ал.1, т.7, вр. чл.28 ал.1 от НК – кражбата да е извършена
повторно, в немаловажен случай.
С
тази присъда подсъдимата М.А.С. е осъдена да заплати на гражданския ищец В.Б.П.,***,
сумата от 542,70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени му от извършеното от подсъдимата престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и
т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и изразяващи се в паричната стойност
на отнетите от владението му движими вещи.
Със
същата присъда подсъдимата М.А.С. е осъдена да заплати на гражданския ищец Е.И.И.,
с ЕГН **********,***, сумата от 527,50 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени му от извършеното от подсъдимата престъпление по
чл.195 ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и изразяващи се в
паричната стойност на отнетите от владението му движими вещи.
С
горепосочената присъда, на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимата М.А.С. е
осъдена да заплати по сметка на ОД МВР – София направените във фазата на
досъдебното производство разноски по делото в размер на 96,60 лева, както и
тези, направени в първоинстанционното съдебно производство в размер на 30,00
лева.
Срещу
така постановената присъда, е постъпила въззивна жалба от адв.Елена Й. – защитник на подсъдимата М.С.. В същата се
излага оплакване единствено срещу размера на наложеното на подсъдимата
наказание лишаване от свобода и определения срок, за който изтърпяването му е
отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК. Иска се от въззивния съд да измени
атакуваната присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимата С.
наказание лишаване от свобода на една година и изпълнението на същото да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Конкретни аргументи в подкрепа на
това искане, не се излагат в жалбата на защитата.
Първоинстанционната
присъда е обжалвана и от частния обвинител и граждански ищец Е.И.И., в частта й
относно определения на подсъдимата изпитателен срок за отлагане изтърпяването
на наложеното й наказание лишаване от свобода. Твърди се, че макар и да са
налице формалните предпоставки за отлагане на наказанието по реда на чл.66 ал.1
от НК, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата С. е наложително да се
постанови ефективното му изтърпяване. В тази насока в жалбата е заявено искане,
въззивната инстанция да обърне внимание на следните обстоятелства: конкретното деяние е било
предварително обмислено и планирано от подсъдимата, както относно мястото,
времето и средствата за извършването му, така и досежно начина на осъществяването
му; личността на подсъдимата се характеризира с трайно изградени престъпни
навици /извършила е процесните кражби няколко дни пред приключване на
производството по н.о.х.д. № 197/2016 г. на РС С./ и демонстрирано хладнокръвие
при осъществяване на кражбата /осъществила е кражбите с взлом/. С оглед на тези
съображения, частният обвинител моли въззивния съд да отмени обжалваната
присъда в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и да
постанови ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимата М.С. в
лицето на адв.Й. поддържа изцяло въззивната жалба по изложените в нея доводи и
съображения. Поддържа и основното си оплакване, че първостепенния съд
незаконосъобразно е наложил така постановеното наказание две години лишаване от
свобода, отложено за изпълнение за изпитателен срок от пет години. Твърди се,
че е констатирано наличие на смекчаващи вината и отговорността на подсъдимата
обстоятелства – направените самопризнания, социалния статус и тежкото
материално положение на подсъдимата, липсата на правна култура, но че въпреки
това й е определено твърде завишено /несъответно/ по размер наказание. Сочи се,
че районния съд неправилно е приел, че при определяне на наказанието взема
предвид и обстоятелството, че подсъдимата е извършила престъплението чрез
разрушаване на здраво направени прегради и използване на технически средства.
Според подалият жалбата защитник това е недопустимо, доколкото не са смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети в предвид от закона при
определяне на съответното престъпление. По тези съображения защитата моли
атакуваната присъда да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното на
подсъдимата С. наказание - на една година лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години.
В
лична защита пред въззивния съд подсъдимата М.А.С. поддържа изцяло изложеното
от защитника си, като в последната си дума моли да й бъде определено по-леко
наказание, поради влошеното й здравословно състояние.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция частният обвинител и граждански
ищец Е.И.И. поддържа изцяло въззивната си жалба. В допълнение на доводите си в
същата, изтъква още и такъв за допуснато от първия по степен съд съществено
процесуално нарушение, налагащо отмяна на постановения от него съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд – липса на
събрани доказателства за приложението на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК. В
тази насока сочи още, че от мотивите на първоинстанционния акт не става ясно
какви са съображенията на съда за приложението на посочената разпоредба, още
повече, че не са налице и предпоставките по чл.66 ал.4 от НК за задължителното
й прилагане.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от СОП счита въззивната
жалба на подсъдимата за неоснователна и като такава моли да бъде оставена без
уважение, а атакуваната присъда да бъде потвърдена изцяло като правилна,
законосъобразна и обоснована. Определеното от първоинстанционния съд наказание
на подсъдимата, прокурорът счита за напълно справедливо и съответстващо на
целите, визирани в чл.36 НК. Счита също, че правилно районния съд е преценил,
че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява подсъдимата
да е осъществила от обективна и субективна страна състава на инкриминираното й
престъпление. Изразява и становище, че съставът на районния съд е направил подробен
и обективен анализ на събрания по делото доказателствен материал.
Настоящият съдебен състав на С.
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по
делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, намира следното:
Производството пред първата
инстанция е било инициирано по внесен от Районна прокуратура – гр.С. в Районен
съд – гр.С. обвинителен акт, с който е повдигнато обвинение срещу М.А.С. за
престъпление по чл.195 ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1,
вр. чл.28 ал.1 от НК. В обвинителният акт се претендира, че инкриминираното
престъпление е осъществено от обвиненото лице М.С. в периода 23.04.2016 г. до
05.06.2016 г., когато от къщи, находящи се в с.П., Община С., Софийска област, при условията на
продължавано престъпление, е отнела чужди движими вещи на обща стойност 1070,20
лева, от владението на В.Б.П. и Е.И.И., без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и за
извършването й е използвано техническо средство.
Приетите за установени от
прокурора и съответно описани в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, обаче не могат да запълнят фактическия състав на въведеното чрез този
акт обвинение за извършено престъпление по чл.195 ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК от НК. Налице неясно и
неточно за наказателната отговорност на обвиненото лице М.С. обвинение.
Съгласно изискванията, поставени в разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК към
съдържанието на обвинителния акт, обстоятелствената част на същия, задължително
следва да съдържа съвкупността от
обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление /т.нар.
фактическа страна на обвинението/. Липсата на посочени факти от тази категория
или тяхното фрагментно маркиране, съгласно ТР № 2/2002 г. ОСНК на ВКС,
съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води
до ограничаване на правата на страните в съдебното производство. В случая,
прокурорът изготвил и внесъл във Районен съд – гр.С. обвинителния акт, въз
основа на който е образувано съдебното производство пред този съд, е допуснал
нарушение на чл.246 ал.2 от НПК именно в тази насока. В този обвинителен акт /в
обстоятелствената му част/, при описанието на фактическата обстановка, липсват
изложени фактически данни относно релевантни за предмета на доказване
обстоятелства. За обуславяне съставомерността на инкриминираното с обвинителния
акт на подсъдимата М.С. престъпление по чл.195 ал.1, т.3, т.4 и т.7, вр. чл.194
ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 НК, е необходимо да са налице описани
обстоятелства, касаещи конкретни действия на подсъдимата, насочени към
противозаконното отнемане на чуждите движими вещи от владението на техните
собственици /пострадалите В.П. и Е.И./, както и относно посочените квалифициращи
това деяние признаци по т.3,4 и 7 на чл.195 ал.1, вр. чл.194 ал.1 от НК. В
частност, необходимо е прокурорът да изложи твърденията си и съответно фактите,
на които същите се основават, поради които приема и претендира, че подсъдимата С.
е осъществила изпълнителното деяние на това инкриминирано й престъпление.
В обстоятелствената част на
коментираният процесуален акт на прокурора са въведени единствено твърдения, че
на датата 29.05.2016 г. пострадалия свидетел Е.И. установил, че входната врата
на вилния му имот в с.П. е разбита и от същия са отнети движими вещи /подробно
описани по вид, брой и стойност/; че на датата 05.06.2016 г. свидетелят В.П.
също констатирал, че в двете мазета на къщата му, находяща се в същото населено
място, е влизано с взлом и също са били отнети голям брой движими вещи; че
лятото на 2016 г. обвиняемата М.С. предала в пункт за изкупуване на отпадъци
ел.проводници, клещи, отверки, чукове, тесли, брадви, от които 1 бр. клещи,
свидетеля П. разпознал, като откраднати от мазето му. В обвинителния акт не са описани никакви
конкретни факти, които да обосновават от обективна страна осъществяването на
претендираното изпълнително деяние на престъплението по чл.195 ал.1, т.3, т.4 и
т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1, вр. чл.28 ал.1 НК. В частност, липсват
изнесени от прокурора твърдения относно конкретните действия на обвиненото лице
С. по осъществяване на изпълнителската дейност на това престъпление /кои
установени от прокурора обстоятелства са му дали основание да приеме, че именно
подсъдимата е отнела по противозаконен начин, процесните по вид и брой движими
вещи от недвижимите имоти на пострадалите Е.И.
и В.П./, конкретните особености на деянието относно начина на
изпълнението му /защо приема, че кражбата е извършена чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот, както и чрез използване на
техническо средство/ - така, че в достатъчна степен да бъдат индивидуализирани
всички признаци от състава на претендираното от прокурора за извършено от С.
престъпление, по начина по който й е повдигнато обвинението за същото. Липсата
на яснота и конкретика относно описаните релевантни обстоятелства, от една
страна, нарушава правото на обвиненото лице да научи за какво точно престъпление
му е повдигнато обвинение, а от друга страна, липсата на пълна и ясна
фактическа рамка на обвинението, с прецизно посочени обстоятелства, касаещи
съставомерните признаци на деянието, поставя в невъзможност и настоящия съд да
прецени на базата на доказателствения материал, дали твърдяните от
прокуратурата в обвинителния акт факти са доказани.
По тези съображения СОС счита, че
в обвинителния акт безспорно е налице непълнота на изложените факти относно
обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на претендираното престъпление, за
което е било повдигнато обвинение на М.С.. Това от своя страна налага решаващия
извод на настоящия съд за опороченост на обвинителния акт /същият е несъответен
на изискванията на чл.246 НПК/ и че тази опороченост обосновава съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на
процесуалните права на подсъдимата и в частност на правото й на защита в
процеса. Коментираните по-горе съществени пропуски и непълноти в обвинителния
акт определят обвинението като фактически и юридически неясно формулирано, а
предметът на доказване – като неопределен. Така констатираното съществено
процесуално нарушение е отстранимо единствено чрез изготвяне на нов обвинителен
акт, съответстващ на процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за
пределна яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства.
Гореизложеното обосновава извод
за отмяна на атакуваната присъда и определя като безпредметно обсъждането на
доводите във въззивните жалби, които са по съществото на спора. Поради
допуснати процесуални нарушения от прокурора при изготвянето на обвинителния
акт, делото следва да се върне за ново разглеждане, но не в досъдебната фаза, а
на първостепенния съд – от стадия на разпоредителното заседание по чл.247б и
сл. от НПК. С измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. /Дв.бр.63/2017 г./
правомощията на въззивната инстанция по чл.335 ал.2 от НПК изключват
възможността за връщане на делото на прокурора дори, когато нарушението е
допуснато в досъдебното производство, както е в настоящия случай. Овластен да
стори това е единствено първостепенния съд в рамките на разпоредителното
заседание. Въпреки това, обаче и при настоящата актуална редакция на НПК
въззивната инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати нарушения по
чл.348 ал.3 НПК и ако констатира такива да върне делото на първата инстанция в
случай, че нарушенията са отстраними. В разглеждания казус, с оглед изложеното
по-горе, се налага извод за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла
на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, което е отстранимо при ново разглеждане на делото,
но не може да бъде отстранено в рамките на въззивната проверка. Правото на
подсъдимото лице да е запознато с фактическите и юридическите рамки на
обвинението, принципно гарантиращо процесуалното му право да организира
защитата си срещу него, е било ограничено и нарушено, и е основание за отмяна
на атакуваната присъда и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
По изложените съображения и на
основание чл.334, т.1, пр.1 във вр. с чл.348 ал.3, т.1 от НПК, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 47 от 31.07.2017 г. на Районен съд - гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 14/2017 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав на Районен съд – гр.С. от стадия на разпоредителното заседание
/чл.247б и сл. от НПК/.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационна проверка.
Председател:
Членове: 1.
2.