Р Е
Ш Е Н
И Е N 150
Град Пловдив, 14.01.2016 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански
състав, на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
при съдебен секретар : Петя Карабиберова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15204 по описа за 2014 година, за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са искове за делба с правно основание чл.34, ал.1
от ЗС. Производството се движи по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се
намира във втора фаза - по извършване на делбата.
След като разгледа извършените до момента
съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът
установи следното :
С Решение № 2778 от 20.07.2015 г., постановено по делото,
е допуснато да се извърши делба между съделителите В.Н.М. с ЕГН: **********, К.Р.М.-Г. с ЕГН: **********, Т.Р.М.
с ЕГН: **********, А.Д.М. с ЕГН: ********** и П.Ж.М. с ЕГН: **********, при
съответни квоти от правото на собственост, върху следните недвижими имоти:
1/. Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 39921.502.85.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Кричим, одобрени със Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изп. директор на АГКК, намиращ се в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 39921.502.85, с адрес: гр. К., бул.”Ц.А.” ***,
с предназначение на обекта: жилище, апартамент, с площ: 92,85 кв.м., с
прилежащи части: съответни ид. части от тавана и
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – няма, под обекта - 39921.502.85.1.2, над обекта – няма;
2/. СГРАДА с идентификатор
39921.502.85.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим,
одобрени със Заповед № РД-18-13/ 19.02.2009 г. на Изп.
директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 39921.502.85, с
адрес: гр. К., бул.”Ц.А.” ***, с площ: 26,00 кв.м., с предназначение: хангар,
депо, гараж, която сграда представлява търпим строеж, по смисъла на § 127, ал.1
от ПРЗ на ЗУТ.
В първото
съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата,
проведено на 11.11.2015 г., ищецът В.Н.М., чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
предявява претенция, на основание чл.349, ал.2 от ГПК, за възлагане на делбения
жилищен имот /самостоятелен обект в сграда с идентификатор 39921.502.85.1.3/. Ищецът
иска да й бъде поставен в дял и делбения гараж /сграда с идентификатор 39921.502.85.2/. Ответниците, чрез
назначения им по реда на чл.47 от ГПК особен представител, не оспорват възлагателната претенция на ищеца В.М., но възразят да й се постави
в дял съсобствения гараж. Считат, че справедливо би било гаража да се постави в
общ дял на ответниците.
Ищецът В.М. иска от съда и да осъди всеки
един от ответниците да й заплати, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, съответни
суми, както следва: Т.Р.М. – 157,50 лева, А.Д.М. – 78,75 лева и П.Ж.М. – 78,75
лева, които суми представляват припадащите се на ответниците части от
необходимите разноски, направени от ищеца за запазване на процесния
имот, описани в молба, депозирана в първото съдебно заседание от втората фаза
на делбата, ведно със законната лихва върху сумите от датата на заседанието до
окончателното им изплащане. Претендираните суми били
за направени от ищеца В.М. през лятото на 2014 година необходими разноски в
сервизното помещение /баня и тоалетна/ на съсобствения
жилищен имот за закупуване и монтиране
на електрически бойлер „Тес“ – 80 литра на стойност 350
лв.; пластмасово тоалетно казанче на стойност 60 лв.; керамична тоалетна чиния на
стойност 100 лв.; смесителна батерия с душ на
стойност 90 лв.; за труд – 120 лв.;
Ищецът В.Н.М. иска също съдът да осъди
всеки един от ответниците да й заплати съответни суми, както следва: Т.Р.М. – 820,31 лева; А.Д.М. – 410,16 лева и П.Ж.М. –
410,16 лева, представляващи припадащата им се увеличена стойност на съсобствения имот, вследствие извършени от ищеца, със
знанието и без противопос-тавянето на ответниците,
подобрения в имота, описани в молбата, депозирана в същото съдебно заседание,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на заседанието до
окончателното им изплащане. Претендираните суми са за
следните твърдени подобрения в делбения жилищен
имот, извършени от ищеца В.Н.М., а именно: Поставяне на
настилка от гранитогрес на терасата към хола с площ 8
кв.м. на стойност 550 лв. - през лятото на 2014 г.; закупуване и монтиране на
допълнителна входна врата на етажа – алуминиева, на стойност 1100 лв. – през
2012 г.; поставяне на външни щори на всички прозорци и на вратата към терасата,
прилежаща към хола, на стойност 2100 лв. – през 2007 г.
Също в първото съдебно
заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата ответниците предявяват
претенции за осъждане на ищеца В.Н.М. да им заплати, на основание
чл.31, ал.2 от ЗС, сумата общо 2310 лева, от която 1155 лв. – на Т.Р.М. и по
577,50 лв. – на А.Д.М. и П.Ж.М., представляваща обезщетение за ползване на съсобствения
жилищен имот за периода от 23.10.2014 г.
до 11.11.2015 г.
Ищецът В.Н.М., чрез пълномощника си, оспорва
претенцията на ответниците за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС
като неоснователна, тъй като не била поканена писмено да им предостави
ползването на имота.
Съдът, като обсъди доводите и
възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, достигна
до следното :
І/. По извършването на делбата:
Съдебна делба е допусната по отношение на два
самостоятелни обекта на право на собственост, от които единият е реално неподеляем жилищен имот, в който не могат да бъдат
обособени съответни дялове в самостоятелни обекти без значителни преустройства
и неудобства, по-големи от обикно-вените, по смисъла
на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори между страните, които не
са направили и искане за реално поделяне на този жилищен имот.
При наличие на реално неподеляем
жилищен имот делбата следва да се извърши или чрез изнасянето му на публична
продан, или чрез възлагането му, при наличие на валидна възлагателна
претенция.
Претенцията за възлагане, предявена от ищеца В.Н.М. на
основание чл.349, ал.2 от ГПК, е процесуално допустима – заявена е в първото
съдебно заседание от втората фаза на делбата. Разгледана по същество същата е и
основателна.
Възлагането по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК, като способ
за извършване на делбата, е допустимо при наличието на четири комулативни предпо-ставки: 1/. съсобственият
имот да е неподеляемо жилище; 2/. съсобствеността да
е възникнала по наследяване; 3/. наследникът да е живял в жилището при
откриване на наследството и 4/. да не притежава друг жилищен имот към момента
на извършване на делбата.
В конкретния случай, категорично е установено с решението
по допускане на делбата, че първата изискуема от закона предпоставка, е налице.
Установено е също, че съсобствеността между страните е възникнала по
наследяване, като ищецът има качеството на сънаследник, а жилището е изцяло
сънаследствен имот. Налице
е и третата изискуема от закона предпоставка - съделителят,
който е предявил претенцията е живял в имота към момента на откриване на наследството,
което категорично се установи от събраните по делото гласни доказателства. Установи се и факта, че ищецът не притежава друго жилище
към момента на извършване на делбата, видно от представената декларация, която
не е оспорена.
С оглед установените обстоятелства следва извода, че възлагателната претенция на ищеца В.М. е основателна и ще
се уважи, като жилището й се постави в дял, срещу заплащане на останалите съделители на парични суми за стойностно уравнение на
дяловете. Сумите ще се определят съобразно приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В.Р., която съдът цени
като обективно и компетентно дадена, и от която е видно, че справедливата
пазарна стойност на делбения жилищен имот е 28 900,00 лева.
По отношение на гаража няма спор в съдебната практика, че
представ-лява самостоятелен обект на собственост. При
наличието на един реално неподеляем нежилищен обект и
повече от един съделители делбата не може да се
извърши по друг начин, освен чрез изнасяне на имота на публична продан.
На основание чл.355 от ГПК, страните ще следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса в размер на 4% върху стойността на дела им,
определена съобразно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза по
делото.
ІІ/. По претенциите по сметки:
Не е спорно между страните, че претендираните
от ищеца В.М. разходи за ремонтни дейности по сервизното помещение /баня и
тоалетна/ на съсобствената жилищна сграда, имат
характер на необходими разноски т.е. те са направени за запазването и
поддържането на съсобствения имот. В такъв случай, в
отношенията между съсобствениците намира приложение чл.30, ал.3 от ЗС, съгласно
който всеки съсобственик участва в ползите и в тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Следователно, дължат се действително извършените
разходи. В конкретния случай, претендираните от ищеца
необходими разноски, съдът приема за доказани и по основание, и по размер,
съобразно събраните гласни доказателства и заключението на приетата допълнителна
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението /лист 120 от делото/,
направените по изпълнението на ремонта разходи, към годината на извършването
му, възлизат на 875,42 лв. От тази сума ответниците дължат на ищеца, съразмерно
с частта си суми, както следва: 191,50 лв. – от Т.М. и по 95,75 лв. – от А.М. и
П.М.. Претендираните от ищеца В.М. суми са в по-ниски
размери от установените, поради което ще й се присъдят така, както са поискани.
Съдът намери също, че ищецът В.М. проведе успешно
доказване на исковете си за присъждане на направените в съсобствения
имот подобрения. Не се установи с категоричност по делото, че при извършването
на претендираните подобрения подобрителят е действала
със съгласието на другите
съсобственици. При положение, че липсва съгласие, както и липсва противопоставяне
за извършване на подобренията, отношенията между съ-собствениците
ще следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие –
подобрителят има право, на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, да иска направените
разходи до размера на обогатяването на останалите съсобственици /т.е. до увеличението на дела им/. За да се
присъдят разходите за извършените дейности до размера на обогатяването на
останалите съсобственици следва, на основание посочената разпоредба, да се
установи наличието на следните предпоставки: 1/. претендиращият и отговарящият
на претенцията да са съсобственици на подобрената вещ; 2/. да са направени
разноски, които да повишават стойност-та на вещта и 3/. тази увеличена стойност
да съществува към момента на ликвидиране на отношенията. Посочените
предпоставки се установиха с категоричност по делото от събраните доказателства.
Установените по основание и по размер подобрения ще се
присъдят на ищеца В.М. в размера на съответстващите на квотата на ответниците
разходи, направени от претендиращия ищец, които разходи са изчислени от вещото
лице към датата на извършване на подобренията. Според допълнителното заключение
по делото, стойността на тези разходи към годините на извършване на
подобренията възлизат на 2390,56 лв. Следователно
ответникът Т.М. ще бъде осъден да заплати на ищеца В.М. сумата 522,94 лв.,
представляваща съответна на квотата му част от направените подобрения, а
ответниците А. М. и П.М. ще бъдат осъдени да й заплатят по 261,46 лв. -
съответни на квотите им част от стойността на подобренията. Исковете за
подобрения до пълния предявен размер са недоказани и поради това ще се
отхвърлят.
Що се отнася до претенциите по сметки на ответниците, то
те са също своевременно заявени – в първото по делото заседание след влизане в
сила на решението по допускане на делбата и поради това са допустими. По същество обаче искането на ответниците
за присъждане на обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения жилищен имот, на основание чл.31, ал.2 от ЗС,
е неоснователно. За да се уважи такова искане следваше да докаже наличие на следните
комулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата
вещ от ответника, ответникът да е лишил ищците от ползване на имота през
посочения период, както и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата,
от която са били лишени ответниците. По делото е установено с влязлото в сила
решение по допускане на делбата, че процесния имот е съсобствен на страните. Фактът на самостоятелно ползване на
имота от страна на ищеца В.М. в процесния период е
също безспорно установен. Не се установява обаче законовото изискване за
наличие на писмена покана. С оглед липсата на доказателство за наличие на
писмена покана, исковете по чл.31, ал.2 от ЗС се явяват неоснователни, поради
което ще се отхвърлят.
Страните ще следва да бъдат осъдени да заплатят и
държавни такси за признатите, съответно охвърлени
претенции по сметки, на основание чл.355 от ГПК, във връзка с чл.10 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът :
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ, по реда на чл.349, ал.2 от ГПК, на В.Н.М. с ЕГН: **********, следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 39921.502.85.1.3 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим, одобрени със
Заповед № РД-18-13/19.02.2009 г. на Изп. директор на
АГКК, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
39921.502.85, с адрес: гр. К., бул.”Ц.А.” ***, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, с площ: 92,85 кв.м., с прилежащи части: съответни ид. части от тавана и общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - 39921.502.85.1.2,
над обекта – няма, със справедлива
пазарна стойност 28 900 лева, която ще придобие правото на собственост върху имота, при условие, че
заплати на К.Р.М.-Г. с ЕГН: **********, Т.Р.М.
с ЕГН: **********, А.Д.М. с ЕГН: ********** и П.Ж.М. с ЕГН: **********, за уравнение на дяловете им, следните суми: сумата 6 321,88 лв. (шест хиляди триста
двадесет и един лева и 88 стотинки) – на К.Р.М.-Г. с ЕГН: **********; сумата 6 321,88 лв. (шест хиляди триста двадесет и един
лева и 88 стотинки) – на Т.Р.М. с ЕГН: **********; сумата 3160,94
лв. (три хиляди сто и шестдесет лева и 94 стотинки) – на А.Д.М. с ЕГН: ********** и сумата 3160,94 лв. (три хиляди сто и шестдесет
лева и 94 стотинки) – на П.Ж.М. с ЕГН: **********, в шест-месечен
срок от влизане на настоящето решение в сила, ведно със законната лихва
върху тези суми от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна делба
недвижим имот :
СГРАДА с идентификатор 39921.502.85.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кричим, одобрени със
Заповед № РД-18-13/ 19.02.2009 г. на Изп. директор на
АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 39921.502.85, с адрес: гр. К.,
бул.”Ц.А.” ***, с площ: 26,00 кв.м., с предназначение: хангар, депо, гараж,
която сграда представлява търпим строеж, по смисъла на § 127, ал.1 от ПРЗ на
ЗУТ, със справедлива пазарна
стойност 3 200 лева, като получената от публичната продан сума да се разпредели
между съделителите В.Н.М.
с ЕГН: **********, К.Р.М.-Г. с
ЕГН: **********, Т.Р.М. с ЕГН: **********, А.Д.М. с
ЕГН: ********** и П.Ж.М. с ЕГН: **********, според квотите им, установени с решението по
допускане на делбата.
ОСЪЖДА В.Н.М. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на
Пловдивски районен съд сумата 455,62 лв. - държавна такса върху стойността на
дела й.
ОСЪЖДА К.Р.М.-Г. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Пловдивски районен съд
сумата 280,86 лв. - държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА Т.Р.М. с ЕГН: **********, да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд сумата 280,86 лв. - държавна такса върху
стойността на дела му.
ОСЪЖДА А.Д.М. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски
районен съд сумата 140,43 лв. - държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА П.Ж.М. с ЕГН: **********, да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд сумата 140,43 лв. - държавна такса върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА Т.Р.М. с ЕГН: ********** да заплати
на В.Н.М. с ЕГН: ********** сумата 157,50 лева,
ОСЪЖДА А.Д.М. с ЕГН: ********** да заплати
на В.Н.М. с ЕГН: ********** сумата
78,75 лева и ОСЪЖДА П.Ж.М. с ЕГН: ********** да заплати
на В.Н.М. с ЕГН: ********** сумата
78,75 лева, всички те на основание чл.30, ал.3 от
ЗС, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.11.2015 г. до пълното
им изплащане, които суми представляват съответни на квотите им от
съсобствеността части от необходими
разноски, направени от В.Н.М. през лятото на 2014 година, за запазване на делбения жилищен имот- в сервизното
помещение /баня и тоалетна/, именно: за
закупуване и монтиране на електрически бойлер „Тес“ –
80 литра; пластмасово тоалетно казанче; керамична тоалетна чиния; смесителна батерия с душ; за труд;
ОСЪЖДА Т.Р.М. с ЕГН: **********, А.Д.М. с ЕГН: ********** и П.Ж.М. с ЕГН: **********, всеки един
от тримата да заплати по сметка на Пловдивски районен съд суми от по 20,00 лева
- държавна такса по исковете по чл.30, ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Т.Р.М. с ЕГН: ********** да заплати
на В.Н.М. с ЕГН: ********** сумата 522,94
лева, ОСЪЖДА А.Д.М. с ЕГН: ********** да заплати
на В.Н.М. с ЕГН: ********** сумата 261,46
лева и ОСЪЖДА П.Ж.М. с ЕГН: ********** да заплати
на В.Н.М. с ЕГН: ********** сумата 261,46
лева, всички те на основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 11.11.2015 г. до пълното им изплащане, които суми
представляват съответни на квотите им от съсобствеността части от разходи за
направени от В.Н.М. в съсобствения
жилищен имот подобрения, а именно: Поставяне на настилка от гранитогрес
на терасата към хола с площ 8 кв.м. на стойност 550 лв. - през лятото на 2014
г.; закупуване и монтиране на допълнителна входна врата на етажа – алуминиева,
на стойност 1100 лв. – през 2012 г.; поставяне на външни щори на всички
прозорци и на вратата към терасата, прилежаща към хола, на стойност 2100 лв. –
през 2007 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете, съответно за разликата над 522,94 лева до
пълния предявен размер от 820,31 лв., за разликата над 261,46 лева до пълния
предявен размер от 410,16 лв. и за разликата над 261,46 лева до пълния предявен
размер от 410,16 лв.
ОСЪЖДА Т.Р.М. с ЕГН: ********** да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд суми от по 20,91 лева - държавна такса по
иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Д.М. с ЕГН: ********** и П.Ж.М. с ЕГН: **********, всяка една от тях да заплати по сметка на
Пловдивски районен съд суми от по 20,00 лева - държавна такса по исковете по
чл.61, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Н.М. с ЕГН: ********** да заплати
по сметка на Пловдивски районен съд суми от по 20,00 лева - държавна такса по
иска по чл.61, ал.2 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Т.Р.М. с ЕГН: **********, А.Д.М. с ЕГН: ********** и П.Ж.М. с
ЕГН: **********, срещу В.Н.М. с ЕГН: **********, за
заплащане, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, на обезщетение за ползването на съсобствения жилищен имот за периода от 23.10.2014 г. до 11.11.2015 г., а именно на
сумата 2310 лева, от която 1155 лв. – от Т.Р.М. и по 577,50 лв. – от А.Д.М. и П.Ж.М..
ОСЪЖДА Т.Р.М. с
ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски районен съд суми от по 57,75
лева - държавна такса по иска по чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА А.Д.М. с
ЕГН: ********** и П.Ж.М. с ЕГН: **********, всякя една от тях да
заплати по сметка на Пловдивски районен съд суми от по 23,10 лева - държавна
такса по исковете по чл.31, ал.2 от ЗС.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
П. К.