Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Русе, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав
в публично заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 7242 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
от Ж.Д.И. срещу ЗК ”Лев Инс” АД, с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 12.08.2019г. в гр.Русе на ул.
"Русофили", на паркинг намиращ се до хотелски комплекс
"Рай", спряла своя лек автомобил "Алфа Ромео", модел
,,147", с per.№ P 8778 BT. Напуснала пределите
на паркинга и влязла в комплекса. Около 12:40 била потърсена от двама служители
на ОД на МВР- гр. Русе, сектор "ПП". Те й съобщили, че е имало
произшествие с нейния автомобил, за същото произшествие сигнализирал виновният
водач, като се обадил на спешен телефонен номер 112.
На мястото на ПТП бил паркиран автобус марка
"МАН",с рег.№ СА 4385 ТВ управляван от Х. Д.Р.. Той споделил, че се е
опитвал да направи маневра по паркиране и не му е достигнала дистанция,
последвало съприкосновение между автомобилите. След като установил щети по
нейното МПС и не намерил шофьорът му в близост, решил да се обади на спешен
номер 112 и да подаде сигнал.
Р. не отрекъл своята вина и изразил желание двамата да
попълнят Двустранен протокол за ПТП. На мястото за виновният водач той попълнил
своите данни, а на мястото за пострадало лице поставили нейните, след което се
разделили без да имат повече претенции един към друг.
За превозното средство, управлявано от Х. Р. с рег. №
СА 4385 ТВ имало валидно сключена застраховка "ГО" със
"Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС"АД.
По-късно на същия ден, след като окомплектовала
необходимите документи отишла в офис на ЗК "ЛЕВ ИНС"АД и представила
описаните обстоятелства. Служителите на застрахователя изискали двамата с Р. да
дойдат в офиса, а след това и двамата да предадат своето копие от Двустранен
протокол за ПТП в оригинал. Същият ден бил извършен оглед на автомобила, за
който се изготвил Опис Заключение №
L0000020238 от 12.08.2019 година.
След като завела претенция, същата била удовлетворена
до размер от 401.31 лева. За възстановяването на автомобила били необходими
общо 1550.89 лв., които били установени чрез Проформа
Фактура издадена от „Итал кар"
ЕООД -гр. Русе. Стойността на необходимите ремонтни дейности не отговаряла на
изплатеното обезщетение, поради което моли да й бъде изплатена останалата част
от стойността на необходимата ремонтна дейност.
С оглед разпоредбите на чл.45 и сл. от ЗЗД, счита, че
виновно причинените му вреди следва да бъдат поправени, т.е. дружеството следва
да бъде обезщетено в размер на
причинените му от непозволеното увреждане щети. Съгласно разпоредбата на чл.
432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като
с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика
на автомобила/ и застрахователя. Отговорността на застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахованото лице. В конкретният случай намира, че между
страните липсва спор относно основанието за плащане на застрахователно
обезщетение, като спорът се разпростирал относно размера на това
обезщетение. Застрахователят ЗК
"ЛЕВ ИНС"АД, което било видно от кореспонденцията им, не оспорвал
съществуването на застрахователното събитие и отговорността си за покриване на
щетите.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 1149,58 лева, представляваща разликата
между обезщетените до момента и действително претърпени нея имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на уведомяването до окончателното плащане
на сумата. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Твърди, че е репарирал в пълна степен причинените при процесното ПТП вреди. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.08.2019г. в гр.Русе на ул. "Русофили",
ищцата спряла своя лек автомобил "Алфа Ромео", модел ,,147", с per.№ P 8778 BT на паркинг намиращ се до хотелски комплекс
"Рай". Напуснала пределите на паркинга и влязла в комплекса. Около
12:40 часа била потърсена от двама служители на ОД на МВР- гр. Русе, сектор
"ПП". Те й съобщили, че е имало произшествие с нейния автомобил, като
за произшествието сигнализирал виновният водач, който се обадил на Единния европейски
номер за спешни повиквания 112. Ищцата установила, че на мястото на ПТП бил
паркиран автобус марка "МАН", с рег.№ СА 4385 ТВ управляван от Х. Д.Р..
Той споделил, че се е опитвал да направи маневра по паркиране и не му е
достигнала дистанция, последвало съприкосновение между автомобилите. След като
установил щети по нейното МПС и не намерил шофьорът му в близост, решил да се
обади на спешен номер 112 и да подаде сигнал.
Р. не отрекъл своята вина и изразил желание двамата да
попълнят Двустранен протокол за ПТП. На мястото за виновният водач той попълнил
своите данни, а на мястото за пострадало лице поставили данните на ищцата И.,
след което се разделили без да имат повече претенции един към друг.
Няма спор, че за автомобила на виновния водач бил налице
действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност №71051328
(със срок 14.03.2019г. до 13.03.2020г.) със ЗК "ЛЕВ ИНС"АД. След
представяне на двустранния протокол застрахователят образувал застрахователна
преписка №0017-5000-19-304744, като на И. било заплатено обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 401.31лв. на 09.09.2019г.
Застрахователят ЗК "ЛЕВ ИНС"АД не е оспорил механизма
на щетата и не направил възражения относно нейното съществуване. Видно от
представената по делото проформа фактура от
26.09.2019г., издадена от „Итал Кар“ ЕООД – гр.Русе
за ремонта на увредения лек автомобил е необходима сумата то 1550.89 лева с
ДДС.
От приетото по делото неоспорено от страните
заключение на съдебно– автотехническа експертиза се
установява, че е налице причинно- следствена връзка между установения механизъм
на настъпване на процесното ПТП и повредите по
автомобила.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че
между страните е съществувала облигационна връзка по силата на застрахователен
договор. Не е спорно и, че ответникът е заплатил по банкова сметка ***азмер на 401.31 лева. Установи се факта на настъпилото
застрахователно събитие, както и вида на причинените вреди, подлежащи на
обезщетяване и причинната връзка с настъпилото ПТП. Ответникът не оспорва
механизма на настъпилото ПТП, нещо повече, с изплащането на сумата 401.31 лева
той е удостоверил, че е приел настъпването на застрахователно събитие и че то е
сред покритите от застрахователния договор рискове.
Осъществен е фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за вина, противоправно поведение, вреда и
причинно- следствена връзка. Деликвентът има сключена
застраховка Гражданска отговорност при ответника. След настъпване на
застрахователното събитие, увреденият ищец, спрямо която застрахованият е
отговорен, разполага с правна възможност да претендира обезщетението както от
него, така и пряко от неговия застраховател по силата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Спорен по делото е въпросът за размера на причинените
имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.499 ал.2
от КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната
стойност на причинената вреда, а съгласно чл. 400 КЗ застрахователната сума не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото,
като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност
се смята цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Същевременно, съгласно чл.386, ал.2 КЗ,
застрахователят по имуществената застраховка е длъжен да съобрази размера на
обезщетението с действителната стойност на вредите, изчислена към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Релевантни за изчисляване размера на
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена
застраховка са именно средните пазарни цени за отстраняване на нанесените
повреди, определени в съответствие с ОУ на застрахователния договор. В случай,
че застрахователят заплати обезщетение, което не съответства на действителния
размер на вредата или на начина на определянето му, уговорен в ОУ, тогава
причинителят, срещу който застрахователят встъпва в правата на застрахования,
има основание да прави възражение за недължимо плащане, като в негова тежест е
да докаже съответно обстоятелството, че действителния размер на вредата е
по-малък - както се установи в случая. Според чл. 15, ал. 1 от Наредба №
24/08.03.2006 г. за задължителното Застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 КЗ и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, при нанесени имуществени вреди обезщетението по
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите се определя
от застрахователя на виновния застрахован, а според ал. 4 на същия член,
обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, съгласно приложенията към наредбата. Според чл. 4 от Методиката,
същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са
представени надлежни доказателства- фактури за извършен ремонт на моторното
превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по
експертна оценка. Същевременно, съгласно чл.386, ал.2 КЗ, застрахователят по
имуществената застраховка е длъжен да съобрази размера на обезщетението с
действителната стойност на вредите, изчислена към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Тълкуването на разпоредбите на КЗ води до извода, че
за определяне на размера на застрахователните обезщетения законодателят изхожда
от един общ критерий - действителната стойност на причинената вреда (арг. чл. 386, ал.2 КЗ и чл. 499, ал. 2, изр. 1-во КЗ ),
т.е. стойността, определена по средни пазарни цени към датата на
застрахователното събитие. Съгласно задължителното за приложение от съдилищата
решение № 52/08.07.2010 г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I ТО, при
определяне на обезщетението по чл. 432 КЗ прилагането на Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4
на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФЗ не е
задължително. Определеното застрахователно обезщетение въз основа на заключение
на вещо лице може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение
№ 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а
размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФЗ. След
като правото на увредения е да получи обезщетение в размер на действителната
стойност на вредата, но не повече от застрахователната сума по договора,
встъпването на застрахователя по имуществената застраховка е до същия размер на
обезщетението. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 37/23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на ВКС, ТК, I
ТО, също е прието, че обезщетението не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено като пазарната му стойност към
същия момент. В настоящия казус е представена проформа
фактура на обща стойност 1550.89 лв. за ремонт на увреденото МПС в автосервиз.
По аргумент за противното от чл. 4 от Методиката, в случаите, когато са
представени фактури за извършен ремонт, следва че се дължи не минимумът,
определен по реда на Методиката, а стойността по фактурите, стига същата да не
надвишава действителната стойност на вредите. Методиката се прилага като
минимална долна граница, която застрахователното обезщетение може да надвишава
- до действителната стойност на вредата, но не повече от застрахователната сума
по договора. Ето защо съдът намира, че дължимото обезщетение, съответно на
действителната стойност за възстановяване на увредения автомобил е в размер на 1550,89 лв., като взема предвид пазарните
цени за сервизен час труд. Тъй като ответно дружество е заплатило сумата
в размер на 401,31 лв. по сметка на ищеца на 02.11.2016 г., то искът се
явява основателен за сумата от 1149,58 лв. Това именно е сумата, установена по
делото със средствата на ГПК, която е необходима за извършване на ремонт на
увредената вещ, така че тя да стане отново годна за обичайната си употреба.
Определеното по-горе обезщетение следва да бъде
присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.08.2019г.,
тъй като лихвите имат компенсаторен характер и по силата на закона /чл.84 ал.3
от ЗЗД/ вземането към деликвента става изискуемо и
без покана - от деня на настъпилото увреждане. Следователно, доколкото прякото
право на увредения, установено със закона - чл.432, ал.1 КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му следва да бъде
ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на
настъпилото непозволено увреждане, който в случай съвпада с датата на
уведомяване на застрахователя.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр.
с чл.38 ЗА и чл.2, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 310.00 лв., съобразно уважаването на иска. С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответника дължи направените от
ищцата разноски за настоящото производство, а именно заплатената държавна такса
в размер на 50.00 лв., както и 250.00 лв. възнаграждение за вещо лице.
По изложените съображения, Русенски районен съд, шести
граждански състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А,
представлявано от М. М. – Г.и П. Д. да заплати на Ж.Д.И.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Св.М. сумата 1149.58 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие претърпяно на 12.08.2019
год. ПТП, ведно със законната лихва считано от 12.08.2019 год.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А
да заплати на Ж.Д.И., ЕГН ********** сумата 300.00 лева, представляваща съдебно- деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“, № 67А да заплати на адвокат С.М. от РАК, с адрес: ***, сумата от 310.00лв.-
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: