№ 128
гр. Средец, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ
при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело №
20242170100383 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск, с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, предявена от „Макроадванс“
АД, с ЕИК: ********* с адрес управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски" №
147, ет.5, ап. 14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез
пълномощника юрк. Б.Й.Р., против М. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес:
общ. Средец, с. Драчево, с която е предявен иск по чл. чл. 422 от ГПК. вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за установяване дължимостта на паричните вземания,
за които е издадена заповед № 139 от 21.05.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.д. № 223/2024 г. по описа на
Районен съд – гр. Средец. Претендират се по отношение на ответника
следните вземания: сумата от 382,03 лева - главница по Договор за кредит №
391246 от 18.10.2018 г. сключен между длъжника и „Банка ДСК“ АД, което
вземане е цедирано на заявителя на 24.04.2019 г. и сумата от 129,22 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2024 г.
Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от
ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с
доклада си по делото, че между страните няма спорни фактически
твърдения.
Ищецът „Макроадванс“ АД,, редовно призован чрез юрк. Б.Р., не се
явява. Не се явява и процесуален представител. Постъпило е становище, с
1
което се поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Прави се
искане при наличие на предпоставките на чл. чл. 238, ал. 1 от ГПК, да се
постанови неприсъствено решение.
Ответникът М. Д. Й., редовно призован не се явява, не се представлява,
не сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в негово отсъствие.
От доказателствата по делото се установява следното:
Установява се, че на 18.10.2018 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството
му на кредитор и М. Д. Й., с ЕГН: **********, в качеството й на
кредитополучател, е сключен Договор за стоков кредит № 391246, като на
основание сключения договор за стоков кредит, „Банка ДСК“ ЕАД е
предоставила на кредитополучателя стоков кредит в размер на 382,03 лева
/триста осемдесет и два лева и 3 ст./, който е отчетен в системата на Банката
под № 0000000025653152. Релевира се, че в т. 1 от Договора за стоков кредит е
регламентирано, че сумата се предоставя за закупуването на мобилен телефон
на стойност 369,00 лева и за сключване чрез Банката на застраховка, като
стойността на еднократната застрахователна премия е 13,03 лева. Съгласно т.
2 от Договора за стоков кредит срокът за издължаване на кредита е 6 месеца,
считано от датата на неговото усвояване, като т. 4 от Договора за стоков
кредит и съгласно Погасителен план (Приложение №1 към Договора)
страните са уговорили, че кредитът ще се погасява, чрез заплащането на общо
6 ежемесечни анюитетни вноски, всяка в размер на 68,41 лева, като в
Погасителния план са посочени всички дължими вноски по падеж и размер,
както и разбивката им по пера. Сумата от 369,00 лева е отпусната от
кредитора по сметка на „Технополис България“ ЕАД, с ЕИК: *********,
съгласно уговореното в т. 3 от Договора за стоков кредит, че сумата се усвоява
еднократно, безкасово по сметка на Търговеца. Поради това, сумата била
усвоена изцяло от кредитополучателя. Твърди се, че с уведомително писмо, с
което „Банка ДСК“ ЕАД уведомила „Технополис България“ ЕАД, че е налице
сключен договор за кредит, кредитополучателят декларира, че е получил
посочената стока във фактурата.
На основание т. 3 от Договора за стоков кредит сумата от 13,03 лева е
отпусната по сметка, посочена от застрахователя и е усвоена. В допълнение,
съгласно раздел II, чл.2 от Общите условия по договори за стоков кредит, е
уговорено, че сумите ще се усвояват еднократно, безкасово по сметка на
Търговеца и по сметка на Застрахователя относно застрахователната премия.
Общите условия, съобразно т. 12 от Договора за стоков кредит, са неразделна
част от него. Длъжникът не е заплащал дължимите суми по договора за
кредит.
Установява се, че на 25.06.2019 г. е сключено Допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., по силата на който „Банка
ДСК“ ЕАД в качеството си на продавач, прехвърли на „Макроадванс“ АД
всички свои вземания по отношение на М. Д. Й., с ЕГН: **********, съгласно
Договор за стоков кредит № 391246 от 18.10.2018г. /дължимите суми, ведно с
2
привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.
Прехвърлените вземания били индивидуализирани в Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия, като било отбелязано в системата на
„Макроадванс“ АД под служебен № **********.
На основание сключения договор за цесия „Макроадванс“ АД е редовно
упълномощено да уведомява от името на „Банка ДСК“ АД всички длъжници
по вземанията, които банката е прехвърлила с Договора за продажба на
вземания, както и да подписва писмените съобщения по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания.
Ответникът е бил уведомен, посредством Уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания с изх. №D12C00270, което е получено от
длъжника на 24.07.2019 г.
Установява се, че поради непогасяване на претендираното вземане, на
11.04.2024г. от страна на „Макроадванс" АД, ЕИК ********* в PC Бургас е
депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №2283/2024г., като впоследствие
заявлението е изпратено по подсъдност в PC Средец и е образувано ч.гр.д. №
223/2024 г. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу М. Д. Й., с ЕГН: **********, с която е разпоредено да
заплати на „Макроадванс" АД следните суми: 382,03 лева /триста осемдесет и
два лева и 3 ст./ – главница по Договор за стоков кредит № 391246 от
18.10.2018 г., ведно със законна лихва от 11.04.2024 г., до окончателно
изплащане на задължението; 129,22 лева /сто двадесет и девет лева и 22 ст./ -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.04.2021г.
до 10.04.2024г.; 25,00 лева /двадесет и пет лева/ - държавна такса; 50,00 лева
/петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
На 25.07.2024г., ищецът е бил уведомен, че издадената Заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което съдът е указал заявителя че може да предяви иск по чл. 422 от
ГПК, в едномесечен срок от съобщаването, като исковата молба е предявена
на 20.08.2024 г.
Установено е, че, до настоящия момент, ответникът не е възстановил
отнетата вещ, нито е заплатил нейната левова равностойност.
Предявеният иск е допустим.
Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и
срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.
Препис от Исковата молба е редовно връчен лично на ответника на
12.09.2024 г., чрез М. Д. И.– сестра на ответника, със задължение да предаде. В
разпореждането за размяна на книжа изрично е вписано, че, при неподаване в
срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
Съдът намира, че, с връчените на ответника съобщение за връчване на
3
препис от исковата молба и доказателствата към нея, ведно с Разпореждане №
442 от 04.09.2024 г., с оглед упражняване правото на подаване на писмен
отговор /чл. 131 от ГПК/, които са получени от ответника, чрез М. Д. И.–
сестра на ответника, със задължение да предаде. Призовка за страна за
открито съдебно заседание /чл. 142 от ГПК/, ведно с Определение № 381 от
21.10.2024 г. по чл. 140 от ГПК, връчено на 04.11.2024 г. по чл. 41 от ГПК,
поради обстоятелството, че ответникът е напуснал адреса и в едномесечен
срок не е уведомил съда за новия си адрес, като с определението е указано на
страната последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и последиците на чл. 41 от ГПК.
В първото съдебно заседание ответникът не се е явил, редовно призован,
като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие –
призовката, ведно с В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, са
направили искане, на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение.
Съдът намира, че, в настоящия случай, всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на Исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл. 131
от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани
последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
Определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните.
С оглед на посочените в Исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства, предявените искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в случая са налице предвидените от закона
предпоставки на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 от ГПК, поради което искането
на ищцовата страна е основателно и следва да се постанови неприсъствено
решение, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство,
следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното производство,
с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 25
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсилтско възнаграждение, или общо 75
лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и предвид изхода от спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в исковото
производство разноски. Разноските надлежно се претендират. Претендира се
държавна такса в размер на 75 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
за настоящото исково производство. Юрисконсултското възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
4
помощ. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лева. С оглед на
материалния интерес по делото, както и предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото, съдът намира, че следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 150
лева. Освен това юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не
се приравнява на адвокатското такова. Така ответника, следва да заплати
разноски за настоящото производство в общ размер на 225 лева.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото пред тази инстанция и за заповедното
производство по ч. гр. д. № 223/2024 г. на Районен съд – гр. Средец в общ
размер на 300 лева.
Мотивиран от горните съображения, и на осн. чл. 239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Д. Й., с ЕГН: **********, с
адрес: общ. Средец, с. Драчево, ДЪЛЖИ на „Макроадванс“ АД, с ЕИК:
********* с адрес управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски" № 147, ет.5, ап.
14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, СУМАТА в размер на 382,03
лева - главница по Договор за кредит № 391246 от 18.10.2018 г. сключен
между длъжника и „Банка ДСК“ АД, което вземане е цедирано на заявителя на
24.04.2019 г. и сумата от 129,22 лева - обезщетение за забава, начислено за
периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2024 г., ведно с лихвата от датата на подаване
на заявлението – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които е издадена Заповед № 139 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 21.05.2024 г., ч. гр. дело № 223 по описа за 2024 г. на Районен
съд – гр. Средец.
ОСЪЖДА М. Д. Й., с ЕГН: **********, с адрес: общ. Средец, с.
Драчево, да заплати на „Макроадванс“ АД, с ЕИК: ********* с адрес
управление: гр. София, ул. „Г. С. Раковски" № 147, ет.5, ап. 14, представлявано
от Виктор Георгиев Сергиев, сторените разноски в общ размер на 300 лева, от
които – 75 лева за заповедното производство и 225 лева за исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от
ГПК.
5
Да се отдели ч. гр. д. № 223/2024 г. по описа на PC – Средец от
настоящото дело.
Препис от Решението да се връчи на страните, по аргумент на чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6