Номер 152223.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502526 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез
адв. Л., срещу Решение № 2681 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д. № 13332/2020 г. по
описа на ВРС, 9-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено, че В. Д. У. , ЕГН **********, не дължи на ответното дружество „Енерго - Про
Продажби" АД, сумата от 5 545,63 лева, предкставляваща стойността на служебно
начислена енергия за периода от 08.09.2017г. до 07.09.2018г., по корекционна процедура, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че
атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон.
Излага се, че са налице основание за начисляване на допълнително количество енергия,
доколкото при извършена по установен ред техническа проверка е констатирано
неправомерно неотчитане по визуализираните регистри на реално доставено и потребено
количество енергия. Твърди, че са налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с
чл.200 ЗЗД се дължи заплащането на стойността на доставената и потребена еленергия.
Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна В. У., с
който жалбата се оспорва. Доказателствени искания не са направени. Претендират се
разноски.
За съвместно разглеждане е присъединена и депозирана от В. Д. У. , ЕГН *********,
частна жалба, срещу определение №9060/17.07.2020г., постановено по гр.д. №13332/19г. по
описа на ВРС, 9-ти с-в, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за
изменение на Решение №2681/29.06.2020г. в частта за разноските. Излага се, че изводите на
съда за приложение на действащата към момента на даване ход на устните прения между
страните наредба е незаконосъобразен. Моли определението да бъде отменено и да бъдат
присъдени направените от Узунов разноски в пълен размер.
1
С отговор „Енерго Про Продажби“ АД оспорва частната жалба и моли определението
да бъде потвърдено.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
Ищецът В. У. при проверка на текущите си задължения е установил, че има
задължение в размер на 5 545,63 лв. за обект с клиентски № ********** и абонатен №
********** с адрес на потребление в обект, находящ се в гр. Варна, ЖК „****“ бл.* вх.*
ап.*. Сумата му е начислена след съставен от служители на „Електроразпределение север“
Констативен протокол, на база на който му е начислена допълнителната сума за периода от
08.09.2017г. - 07.09.2018г., за което е издадена фактура от дата 16.08.2019г. Ищцовата страна
заявява,че не е манипулирала СТИ, и не е ползвала енергията, която й е била начислена. Не
е уведомявана, че ще бъде извършена проверка на електромера измерващ изразходваната
ел.енергия и не е присъствал на такава. Свидетелите, посочени в протокола, не са
присъствали на проверката, а само формално са подписали протокола.
Оспорва начина, методиката и основанието на гореописаната фактура от 16.08.2019г.
за сумата от 5 545,63 лв., по което е начислена сумата по посочената партида. Твърди, че
всички начислени по партидата суми за периодични месечни сметки са изцяло изплатени в
съответните срокове, въпреки,че доставчикът на ел.енергия не е представил на ищеца
конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на Закона за измерванията
и Правилата за измерване СТИ на процесния адрес. Оспорва констативен протокол, въз
основа на който е начислена процесната сума, като сочи, че ответната страна следва да
ангажира доказателства, че протоколът е съставен от компетентни лица, оправомощени
служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД, които да имат правомощия да извършват проверки
и са надлежно упълномощени от Министъра на икономиката и енергетиката или от
Председателя на ДКЕВР, да осъществяват подобни проверки съгласно чл.78,ал.1 вр. чл.80,
ал.1 от ЗЕ.
Твърди се, че ответникът следва да докаже, че начисленото количество ел.енергия е
доставено на ищеца, поради което той дължи заплащането й. Сочи се, че ел.енергията е
движима вещ и в тази връзка се подчинява на общите правила за договора за продажба и в
частност на договора за търговска продажба-съотвено купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги. Твърди, че СТИ може да бъде манипулиран дистанционно именно
от служители на ответното дружество. Твърди, че СТИ не е предоставено за проверка БИМ в
състоянието и при показателите, при които е демонтирано.Моли да бъде прието за
установено, че не дължи процесната сума.
Ответникът в дадения срок по чл.131 от ГПК е изразил становище по спора в отговор
на исковата молба. Твърди, че е налице правно основание за възникването на оспорваното
материално право-предмет на отрицателния установителен иск, а именно вземането на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД към ищеца за потребена ел.енергия на стойност 5 545,63 лв.
Сочи, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена ел.енергия
от абоната в размер на и се дължи от ищеца на основание чл.50 от ПИКЕЕ, вр. чл.200,ал.1,
предл.1 от ЗЗД. Не се оспорва, че между ищцата и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което ищцата е потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка за
изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес.
Сочи се, че за извършената проверка е съставен КП от 07.09.2018 г. При проверката
са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3.
има показания в размер на 29 461 кВТч. Потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не е
2
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната. Процесният
електромер е демонтиран и заменен с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба. Извършената проверка на електромера, на неговата цялост и
функционалност, притежава съответната юридическа стойност. Експертизата е извършена от
Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел-Русе. За извършената експертиза е съставен КП. На 13.08.2019г. „ЕРП
Север“ АД съставя Становище за начисляване на ел.енергия и конкретизира размера на
оспореното вземане. Моли и за присъждане на сторените в производството съдебно-
деловодни разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца и ответника договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е
потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на
дружеството ответник за описания в исковата молба обект с клиентски № ********** и
абонатен № ********** за адрес на потребление в обект, находящ се в гр. Варна, ЖК „****“
бл.* вх.* ап.*.
Видно от приложения по делото Констативен протокол за техническа проверка от
07.09.2018г. е, че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са
извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца. При
проверката са констатирани показания на СТИ, подробно описани в протокола, както
следва: в регистър 1.8.1. са отчетени 2348 кВТч, в регистър 1.8.2. - 17633 кВТч, в регистър
1.8.3. има показания в размер на 29461 кВТч , в регистър 1.8.0 -49443. Електромерът е
демонтиран и подменен с нов електромер, като подмененият електромер е поставен в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба. Констативният протокол е съставен и
подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ АД , както и от двама
свидетели.
Видно е, че е изготвен Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 1509/08.08.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български
институт по метрология, от който се установява, че не са налице механични повреди и СТИ
отговаря на изискванията за точност при измерване, но не съответства на техническите
характеристики за правилно отчитане, поради софтуерна манипулация в тарифната му схема
за отчитане.
Със становище от 13.08.2019г. на началник отдел при „ЕРП Север ” АД е одобрено
начисляването на допълнителни общо 29461 кВт/ч. потребление. Начисляването е
извършено „служебно” и „на осн. чл.50 ПИКЕЕ”, след софтуерно прочитане данните от
скрития регистър. Количеството е разбито на подпериоди с произволни части за всеки от
тях. Посочено е , че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта
на СТИ , при което е установено точното количество неотчетена ел.енергия.
Представена е фактура №**********/16.08.2019г., издадена въз основа на
цитираното „становище”, в която се посочва като дължима от ищеца сумата 5545,63лв. –
стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода
3
08.09.2017г. – 07.09.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, кв. *****, бл.*, вх.*, ап.*, с
абонатен №********** и клиентски №**********.
В случая е приложен и протокол, видно от който процесният електормер е монтиран
на обекта на ищеца на 20.11.2013г. с нулеви показания по две тарифи.
От заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема като
обективно и достоверно, се установява че корпусът и схемата на електромера в случая няма
данни да са деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера на СТИ, в резултат на
която количества ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по друга тарифа, която
не е визуализирана и може да бъде изследвана само чрез специализиран софтуер. Софтуер за
прочитане на скритите данни по правило притежават само неговия производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество. Процесният електромер не е тип
„Смарт”. Фактурираната сума е математически правилно изчислена по цените на КЕВР на
база „начислената” консумация.
Видно от обясненията на експерта в о.с.з., допълнително начислената ел. енергия би
следвало да е преминала през електромера и така да е потребена, но е напълно невъзможно
да се установи кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали
натрупването на показанията е станало конкретно в процесния или/и в друг (предходен)
времеви период и в кой точно часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър
енергия. Отделните подпериоди в „справката за начисляване“ са математически, а не реални.
От показанията на изслушания свидетел се потвърждава верността на записаните в
процесния констативен протокол обстоятелства при проверката и естеството на
неизправността на електромера.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и вод но регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
4
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите
на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Изложеното мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ
към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на
ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в
чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ
следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ
на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени
именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от 17.07.2012 год., според
които общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете
разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а” от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията,
редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
5
ел. енергия за минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и
безспорно се налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми,
задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но
и условията, редът и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия
момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване,
липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на
общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел.енергия се регулират от специален закон- ЗЕ. Поради
това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства-
свидетелски показания напр., да бъде установяван факта на констатираното неточно
измерване. Същото е и невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа
регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения
напр., съдържащи показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на
грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения, които се
регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата чрез неин орган – КЕВР,
има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия
закон. Освен това, правно неоправдано би било регламентацията на специфични отношения,
регулирането на които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено-
както в специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в
ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване
на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на действащите норми, уреждащи
методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и
може да бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната
ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно уредена възможност за доставчиците
да начисляват ел. енергия на това основание. При липса на предвидена в действащото
законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено
количество електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника.
Затова и сумата от 1 035,46 лева, начислена на соченото основание, е недължима от абоната,
с оглед на което и предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен,
като бъде прието за установено, че ищецът В. У. не дължи начислената на посоченото
основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на
двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
С атакуваното определение №9060/17.07.2020г. ВРС отказал да измени решението си
в частта за разноските, претендирани от В. У., като осъдите ответното дружество да заплати
и разликата над присъдените 471,82 лв. адвокатски хонорар до претендираните 650 лв.
Настоящият състав намира определението за незаконосъобразно. Видно от
приложения договор за правна помощ и съдействие, същият датира от 17.01.2020г.
Претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е 650 лв. Цената на иска е 5 545,63
6
лв. Възражението за прекомерност е направено от ответника в о.с.з. на 08.06.2020г.
Към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие е действала
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията си от
23.05.2017г., която е предвиждала, че минималното възнаграждение при цена на иска
5 545,63 лв. възлиза на 607 лв. Това е и релевантния момент, към който следва да бъде
съобразено направеното възражение, доколкото действащата материална норма,
определяща размера на минималното адвокатско възнаграждение е тази към момента на
реалното плащане на адвокатското възнаграждение. Към този момент настъпва намаляване
на патримониума на ищеца със заплащането на разноските за инициираното от него
производство. Постановяването на положително за ищеца съдебно решение е само
процесуална предпоставка за уважаване на искането за разноски. Моментът на
постановяване на съдебния акт обаче, както и моментът, в който е направено възражението
за прекомерност не е определящ при определяне на размера на заплатените вече разноски.
Затова и е ирелевантно, че към момента, когато е направено възражението за прекомерност
е действала Наредба №1 в редакцията си от 15.05.2020г., определяща други минимални
размери на адвокатските възнаграждения.
Искането за разноски следва да бъде уважено в размер на 607 лв., като атакуваното
определение следва да бъде отменено частично за разликата, в която молбата за изменение е
оставена без уважение за разликата над 471, 82 лв. до 607 лв. В останалата част следва да
бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски.
Представен е списък с претендирани разноски в размер на 815 лв., от които 800 лв.
адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност. Договорът за правна
помощ датира от 16.10.2020г., към който момент действа Наредба №1 в редакцията си от
31.07.2020г. Съобразно същата минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т. 3
възлиза на 607 лв. Затова и до този размер искането следва да бъде уважено. Въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сума в размер на общо 622 лв., от
които 15 лв.- заплатена държавна такса по частната жалба и 607 лв.- заплатен адвокатски
хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2681 от 29.06.2020 г., постановено по гр.д. №
13332/2020 г. по описа на ВРС, 9-ти състав.
ОТМЕНЯ определение №9060/17.07.2020г., постановено по гр.д. №13332/19г. по
описа на ВРС, 9-ти с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата на В. У. за
изменение на Решение №2681/29.06.2020г. в частта за разноските чрез увеличаване на
претендираните от него такива за разликата над 471,82 лв. до 607 лв., КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
7
ИЗМЕНЯ Решение №2681/29.06.2020г., постановено по гр.д. № 13332/19г. в частта
за разноските, КАТО
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на В. Д. У. , ЕГН **********, още 135,18 /сто тридесет и пет лева и 18 ст./,
представляващи разликата над присъдените му с решението 471,82 лв. до 607 лева-
направени разноски пред ВРС за заплатен адвокатски хонорар.
ПОТВЪРЖДАВА определение №9060/17.07.2020г., постановено по гр.д.
№13332/19г. по описа на ВРС, 9-ти с-в, в частта, с която е оставена без уважение молбата на
В. У. за изменение на Решение №2681/29.06.2020г. в частта за разноските чрез увеличаване
на претендираните от него такива за разликата над 607 лв. до 650 лв.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на В. Д. У. , ЕГН **********, сума в размер на 622 /шестстотин двадесет и два
лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски, от които 607 лв. 9 адвокатско възнаграждение и 15 лв.- държавна такса по
частната жалба, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8