№ 65
гр. П., 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на единадесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20241230200158 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалва се Наказателно постановление №24-0314-000082 от
09.02.2024г. на началника на РУ П. при ОД МВР Б., с което на А. К. С., с
ЕГН-**********, и с адрес гр.П., ул.“Я.“ № **, за извършено нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, поради
това, че са налице множество хипотези на деянието, които не са
конкретизирани в акта, като е допуснато несъответствие - изложената
фактическа обстановка не отговаря на посоченото изпълнително деяние и не е
налице описаното нарушение, като счита същото за недоказано. В съдебно
заседание се явява лично и с процесуален представител, който доразвива
тезата в жалбата, като конкретизира оспорването относно вината на
жалбоподателя за знанието му, че автомобила е дерегистриран служебно, като
оспорва правилността на цялата процедура и са навеждат доводи за
процесуални нарушения, и се обръща внимание на обстоятелството, че
издаденото НП касае ненастъпил бъдещ момент, тоест като дата на
извършеното нарушени се сочи 25.10.2024г.. Развива доводи за
незаконосъобразност на наказателното постановление поради наличие на този
съществен порок. Твърди и че нарушението не е доказано, като това е в
тежест на административнонаказващия орган. Претендират се съдебно
разноски за адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание, ответната страна, не взема участие и не се
представлява от упълномощения юрисконсулт.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и
наказателното постановление.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от лице с правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима, а разгледана по същество и основателна, по следните
съображения :
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
установяването на което е сторено със заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
която е приложена по делото.
С атакуваното наказателно постановление жалбоподателя е
санкциониран за това че е управлявал МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, поради което и на осн. чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е
наложена имуществена санкция „Глоба“ в размер на 200 лева, и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това, че на 25.10.2023г., в
16:50 часа в община П., на път Общински № BLG 2169 като водач на лек
автомобил, Опел Астра 1.6 и ****, България при обстоятелства: на
25.10.2024г., в 16:50 часа по път 3-198, в района на „*** километър“
/населено място/, в посока гр.П. управлява лек автомобил Опел Астра, с рег.
№****, собственост на А.С.П. от /населено място/, като автомобила е с
прекратена регистрация от дата 18.09.2023г. по чл.143, ал.15. По случая е
образувана преписка №314ЗМ-445/2023г. по описа на РУ-П. за престъпление
по чл.345 НК, която е докладвана на ТО-П. към РП-Б. по компетентност. На
25.01.2024г. е издадено Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от Н.Ш. - прокурор в ТО-П. към РП-Б., с вх.№9546/2023г.,
получено в РУ-П. УРИ 314 ЗМ-445/26.01.2024г., в което постановление
изрично се сочи, че към момента на извършената от полицията проверка, на
автомобила имало поставени регистрационни табели, които са издадени
точно за това МПС, а в хода на същата проверка не са се събрали данни за да
се установи противното и с оглед на липсата на доказателства, които да
наведат към умисъл за извършеното престъпление прокурорът е постановил и
своя акт, като е отчел че в закона липсва задължение на контролите органи да
изпращат уведомление до собствениците на МПС за предстояща или
извършена дерегистрация на МПС-то и реално такова уведомление на
собственика не е извършвано.
По повод постановения отказ да се образува наказателно производство
е и прекратена преписка вх.№9546/2023г. по описа на РП-Б., ТО-П., препис от
постановление е изпратено на началник на РУ-П. за сведение и налагане на
2
адм.наказание по реда на ЗДвП. По повод което последният издал
атакуваното НП, което е връчено на наказаното лице на 28.02.2024г..
Акт за установяване на административно след прекратяване на
прокурорската проверка не е бил съставен. Видно от съдържанието на
процесното НП, същият е съставен действително за това че на 25.10.2023г. в
16:50 часа, в община П. на път общински №BLG 2169 като водач на лек
автомобил Опел Астра 1.6 и ****, България, при обстоятелства се сочи че на
25.10.2024г. в 16:50 часа по път 3-198, в район на „*** километър“, /населено
място/, в посока гр.П.. Именно тук съдът следва да обърне специално
внимание, че наказващият орган не просто е посочил две дати на извършвано
нарушение, като двете отстоят във времето с една година, втората от които е
още не настъпила такава. Относно посочването на мястото на извършването
на управлението следва да се отбележи, че се сочат две различни
местоположения, които териториално се намират на противоположни посоки
от гледна точка на гр.П.. Напълно невъзможно е в един и същи момент, на
една и съща дата нарушителя веднъж да се намира според първо посоченото
местоизвършване на Общински Път BLG 2169, който само за конкретика
представлява „Отклонение Ч.отклонение К.”, а според второто
местоизвършване е на път 3-198, в район на „*** километър“, /населено
място/, в посока гр.П.. Много е вероятно да може да се осъществи така
описаното в наказателното постановление, но само ако е на различни дати,
или така както е описано в различни години, но в случая се касае за бъдещо
несигурно събитие, относно което съдът може само да предполага и това е
напълно недопустимо при постановяване на съдебно решение.
Предвид изложеното съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е допуснато процесуално
нарушение – сочат се два дати на извършеното нарушение, а именно
25.10.2023г. към която дата се сочи местоизвършване Общински Път BLG
2169, който представлява „Отклонение Ч.отклонение К.” и е в пълно
противоречие с обстоятелствената част на наказателното постановление
сочещо като местоизвършване път 3-198, в район на „*** километър“,
/населено място/, в посока гр.П.. Втората посочена дата-25.10.2024г. пък от
своя страна е все още ненастъпила дата, за която няма как да се предполага
къде би се намирало лицето и би ли то извършила нещо, за което да бъде
санкционирано предварително, т.е. не е посочена точната дата на
извършването на нарушението, както и неговото местоизвършване. В тази си
част НП действително поставя санкционираното лице в позицията да не знае
къде и какво точно е извършило, поради което е напълно логично
твърдението на защитата за объркването у жалбоподателя, което
възпрепятства значително неговата защита. Тези нарушение не може да се
санират на тази етап от производството. Във връзка изложеното съдът намира
че в конкретния казус, процесното НП, не отговарят на установените от
закона реквизити – липсва посочване на конкретна дата и място на
извършване на нарушението, както и на обстоятелствата, при които то е
3
извършено. Касае е се за нарушение на императивните разпоредби на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на точната дата и мястото на извършване на
нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено, са основни
признаци от състава на твърдяното нарушение и са абсолютно необходими и
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП видно от цитираните
законови разпоредби. Ясно е в конкретния казус, че НП не дава
задоволително обяснение на въпроса кога и къде е извършено твърдяното
нарушение. Разпоредбата на закона е ясна, категорична и точна. Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН: „ Наказателното
постановление, трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават, като се посочи законовата
разпоредба която е нарушена“.
Това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение. Законовата
разпоредба която е нарушена, описанието на нарушението и доказателствата,
които го потвърждават не може да бъдат извличани по пътя на формалната
или правна логика. Това би имало за последица твърде сериозна
неопределеност в регламентацията на обществените отношения от
категорията на процесните такива и в твърде сериозна степен би застрашило
правото на защита на засегнатото лице. В този смисъл са без значение
индициите, че лицето, на което е наложено административното наказание,
вероятно е разбрало кои са фактите и обстоятелствата, въз основа на които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, какви са
доказателствата, които я обосновават и коя е административнонаказателната
разпоредба, предвиждаща наложеното му административно наказание,
съответно нарушената материалноправна разпоредба.
Правоприлагането не може да почива на предположения, а на конкретни
факти, обстоятелства и данни. Административнонаказващият орган е
следвало изрично да посочи, коя дата е приел за дата на извършване на
нарушението, респективно да посочи кое е населеното място, което приема за
място на извършване на нарушението, както и подробно да опише
обстоятелства, при които то е извършено.
Необходимо е да се посочи, че доказателства в тази насока, а именно
обосноваващи извършеното нарушение, е недопустимо да се събират едва в
хода на съдебното производство, тъй като описанието на нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено и доказателства, следва
задължително да се съдържат в НП, т.е още от образуването на
административнонаказателното производство следва по недвусмислен начин
да е ясно, за какво нарушение и въз основа на какви доказателства се
ангажира административнонаказателната отговорност на виновното лице.
Липсата на тази конкретна и задължителна минимална информация
ограничава съществено правото на защита на санкционираното лице да
оспори надлежно всяко от тези обстоятелства, като същото е изначално
ограничено още в първата фаза на административнонаказателното
4
производство да събира доказателства в тази насока срещу компетентността
на органа и формата на акта за прекратяване, поради което и представлява
допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила във фазата на административнонаказателното производство, което
няма как да бъде санирано и отстранено.
Това е така, защото принципно с АУАН се поставя началото на това
производство, а с последващият го акт - НП нарушителят следва да има
възможност да разбере точно какво административно нарушение му се
вменява, че е извършил. В този смисъл наведените в жалбата, а и в съдебно
заседание доводи се явяват основателни.
Така констатираните процесуални нарушения допуснати в хода на
административнонаказателното производство са от категорията на
съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до
неговата отмяна.
За пълнота на изложението настоящият състав счита за основателно да
отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни
постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което
дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени
от жалбоподателя.
Извън гореизложеното и на самостоятелно основание съдът намира
наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол за
материалноправно незаконосъобразно.
Съгласно текста на чл. 140. (1) (Доп. - ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила от
31.01.2017 г., изм., бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) " По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в
обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. "
По преписката не е приложен документ или друго доказателство за
редовно връчено уведомление от АНО или от ГФ на водача/собственика,
затова че преди и към датата на установяване на нарушението е управлявал
процесното МПС след като същото е било със служебно прекратена по-рано
регистрация. Не се и твърди да е било осъществено такова уведомяване от
АНО. Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП "служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.10 от КЗ, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. "Тази процедура не е изпълнена от АНО спрямо
собственик на процесното МПС, а на още по малко основание би могъл
жалбоподателя, който към момента на проверката нее бил собственик да знае
за дерегистрацията на чуждо МПС, още повече че дори регистрационните
5
табели са били поставени на автомобила на указаните за това места, които
данни се потвърждават както от изложението в прокурорския акт, така и от
обясненията на жалбоподателя в проведеното открито съдебно заседание.
Налице са предвидени в закона две кумулативни предпоставки, от които в
настоящия случай липсва доказателства за получено уведомление изпратено
от ГФ, както липсва и втората – задължителното уведомяване на собственика
на ППС.
Делата от административнонаказателен характер протичат винаги и
само по реда на НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, т. е. приложими са в пълна
степен принципите на служебното начало, разкриване на обективната истина
и вземане на решения по вътрешно убеждение, които са неминуемо свързани
с гарантиране на равенство между страните и правото на защита в
производството. За да се реализират в пълна степен посочените принципи
валидни изцяло и за административнонаказателното производство, като
такова с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, Решение №5 от
27.03.2014г. по к. д. № 2 от 2014 г.
Конституционният съд на Република България и най-вече ТР №3 от
22.12.2015г. по тълк. д. № 3/2015 г. на Върховен касационен съд, ОСНК, като
не може да се отрече формално проверката чрез косвен съдебен контрол на
прекратяването на регистрацията извършено служебно от съответен държавен
орган. Съдът намира, че наказващият орган не е събрал доказателства, не е
посочил такива и дори не твърди, вкл. и в производството пред съда за това,
кога и по какъв начин е уведомил, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП,
собственика на това МПС, че служебно е прекратена регистрацията на
автомобила му. Нито в хода на административно наказателното производство,
нито в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са събрани
каквито и да било доказателства, жалбоподателят да е управлявал превозното
средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение и в
този смисъл не се установява субективната страна на нарушението.
Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.
Обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя автомобил фигурира в
масивите на контролните органи като служебно спрян от движение, не
представлява факт, обосноваващ сам по себе си извод, че деянието съдържа
всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от
субективна страна състав на административно нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП . Това е така, доколкото по аргумент от чл.7, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН административното нарушение е деяние, което следва да е извършено
виновно, т. е когато е умишлено или непредпазливо. Санкционираното с
обжалваното НП в точка 1-ва нарушение е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината –
6
умисъл, но не и по непредпазливост. В конкретния случай не е доказано по
никакъв, а още по-малко по безспорен начин, че жалбоподателят е допускал
или че е знаел, че автомобилът, който е управлявал на процесната дата е със
служебно прекратена по-рано регистрация. Още по малко е могъл да знае от
коя дата, на какво основание и от кой точно административен орган е сторено
това имайки предвид че към онзи момент жалбоподателя все още не е
собственик на процесното МПС. Все информация, за която собственика на
МПС-то е следвало да бъде надлежно и предварително уведомен,
съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП. Ето защо в конкретния случай съдът счита, че
липсва проявена вина под формата на умисъл, от страна на жалбоподателя, т.
е. деянието не е съставомерно от субективна страна. Няма обективно как той
да е знаел, без да е уведомен, от коя точно дата и час контролният орган е бил
сезиран и е предприел действия служебно сам да отбележи в
автоматизираната си информационна система прекратяване на регистрацията
на този автомобил тъй като той самия не е бил неговият собственик, още
повече че и самият собственик не е бил уведомен.
При оценка на събрания доказателствен материал съдът приема, че не е
установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от субективна
страна нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Вярно е, че съгласно разпоредбата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, но от друга страна, по
силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /"доказателствата и средствата
за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила"/,
приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща съда доказателствена сила
и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото
доказателствен материал.
Поради това и съдът приема, че административнонаказателното
обвинение срещу жалбоподателя не е доказано по несъмнен начин, най-вече
от субективна страна, тъй като събраните доказателства не са достатъчни, за
да се приеме, че е извършил умишлено описаното в наказателното
постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и че
законосъобразно е привличането към административно наказателна
отговорност за него.
Поради изложените няколко самостоятелни основания обжалваното НП
следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Съдът приема, че не са налице предпоставки за приложението на
чл.28 от ЗАНН , доколкото случаят сам по себе си не е маловажен.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, които
са своевременно претендирани в откритото съдебно заседание и чиято размер
е доказан с представеният договор за правна защита и съдействие от
09.04.2024г., касаещ представителство по нахд №158/2024г. по описа на РС-П.
и в който е изрично отбелязано платеният размер в брой, намерил отражение
7
и в представения списък с разноски, изготвен по реда на чл.80 от ГПК, поради
което съдът следва да присъди.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0314-000082 от
09.02.2024г. на Началник РУ П. при ОД МВР Б., с което на основание чл.53
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.175,
ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на А. К. С., ЕГН-
**********, с адрес гр.П., ул.“Я.“ № ** е наложена имуществена санкция
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 /шест/ месеца/ за нарушение на чл.140, ал.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА ОДМВР Б. да заплати на А. К. С., ЕГН-**********, с адрес
гр.П., ул.“Я.“ № ** сумата от 500 /петстотин/ лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд гр.Б. в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8