№ 12598
гр. .., 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110105351 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл.415, ал.1, т. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 предл.трето вр. с чл. 262 ал. 2 ЗЗД.
Ищецът В. Р. Д. твърди, че има вземане към ответника за сумата от 10 000лв., което
възникнало във връзка с неизпълнението на договор №1/07.02.2019г. За посочената сума на
19.07.2021г. подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК,
въз основа на което било образувано гр.д. № 42306/2021 г. на СРС, 113 състав, по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която ответникът възразил.
В законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване на
вземането си. Твърди, че по силата на цитирания договор възложил на ответника укрепване
и ремонт на пристройка-мазе от сграда с идентификатор ..., находяща се в гр. .., кв. ... В
договора изрично било посочено, че ответникът е получил сумата от 10 000 лв. и че при
неизпълнение дължи същата на ищцата. Твърди, че ответникът посетил еднократно имота,
но не изпълнил възложената му работа. Повече от година след сключването на договора
станало ясно, че Н. А. няма да изработи уговореното. Ищцата отправила нотариална покана
до адреса на ответника, посочен в договора, при опита за връчването на която се установило,
че същият не е бил актуален и към момента, в който Н. А. го е посочил. При така
изложените фактически твърдения отправя искане към съда да признае за установено
съществуването на вземането за авансово платеното възнаграждение по договора, съгласно
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът Н. В.а А. в срочно подаден отговор на исковата молба оспорва
1
предявения иск като недопустим и неоснователен. Поддържа, че от изложените в исковата
молба твърдения не се установявало на какво правно основание ищецът претендира
процесната сума. Оспорва истинността на договора, като поддържа, че подписът на страница
втора е негов, но в текста на първата страница била дописано изречението, указващо
получаването на сумата от 10 000 лв. Оспорва твърдението на ищеца, че е получил същата
сума. Твърди, че работил на обекта със свои колеги след 2016г., но работата била приета и
платена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
По допустимостта на предявения иск:
Видно от приложеното гр.д. №42306/2021г. по описа на СРС, 113 състав, по същото
съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът Н. А. да заплати на кредитора В. Д. сумата от 10 000 лв.,
представляваща предварително платено възнаграждение по договор за укрепване и ремонт
на пристройка в недвижим имот от 07.02.2019г.
Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение и установителният
иск в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т. 1 ГПК е предявен в законовия срок за това.
Съдът намира, че е налице идентичност в размера на претендираната сума и в
основанието, от което се твърди същата да произтича, съгласно посоченото в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, исковата молба и уточненията към нея, направени с
молбата от 20.07.2022г. и в проведеното открито съдебно заседание по делото, поради което
предявеният иск е процесуално допустим. Не може да бъде споделено релевираното в тази
връзка възражение от ответника, доколкото с внесените уточнения по реда на отстраняване
нередовностите на исковата молба ищецът не навежда твърдения за различни от посочените
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение юридически факти, на които основава
иска си. Ищецът поддържа, че черпи правата си от неизпълнението на възложената работа
на ответника с договора от 07.02.2019г., прекратяването му и авансовото плащане на
възнаграждение по същия. Ето защо съдът достига до извода си идентичност на съдебно
предявеното вземане в исковото и заповедното производство и от тук за процесуалната
допустимост на иска.
По основателността на предявения иск, съдът намира следното:
Oт въведените oт ищеца фактически твърдения съдът приема, че доколкото същият
се позовава на последиците от прекратяване на договор за изработка поради неизпълнение
от страна на ответника, приложимата правна квалификация е по чл. 55, ал. 1 предл. трето вр.
с. чл. 262, ал. 2 ЗЗД.
2
По така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е било
налице твърдяното облигационно правоотношение с източник договор за изработка с
посоченото в исковата молба съдържание, че е изправна страна по този договор, авансово
платеното възнаграждение, че от конкретните обстоятелства е станало явно, че ответникът
няма да изпълни възложената му работа в срок и отправянето на изявление за разваляне на
договора.
Ответникът следва да докаже, че е изпълнил възложената му работа в срока,
уговорен в договора, или след получаване на изявлението за развалянето му от ищеца.
Видно от представения договор №1/07.02.2019г. със същия В. Р. Д. е възложила на Н.
В. А. дейности по укрепването и ремонта на пристройка-мазе от сграда, находяща се в
урегулирано дворно място в кв. „..“ съобразени с изискванията на възложителя, ЗЗД,
добрите практики и придобитата професионална квалификация от изпълнителя. На стр. 1-ва
в договора е посочено, че ответникът е получил от ищеца сумата от 10 000 лв. със
задължението при неизвършване на ремонтните работи същата да бъде платена обратно на
В. Д.. На стр. втора от договора е посочено, че същият се сключва за срок е от една година.
Съгласно т. 8 цената за изпълнение на договорените работи се определя съгласно съставени
и подписани от двете страни протоколи за установяване на действително извършените от
изпълнителя дейности. В т. 9 е посочено, че плащането се извършва в деня на съставяне и
подписване на протокола по същия член.
По срочно релевираното оспорване истинността на договора от ответника съдът
намира следното:
В частта, обективираща изявлението за получаване на сумата от 10 000 лв. от
ответника, оспореният договор има характера на частен свидетелстващ документ, който се
ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила срещу издателя по
отношение на така удостоверения неизгоден за него факт. В гражданскопроцесуалното
право понятието истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински -
неавтентичен или неверен документ. Критерий за автентичността на документа е
авторството. Неавтентичният документ материализира изявление, което не е било направено
от лицето, посочено като издател. Критерий за верността на документа е съответствието
между документа и удостовереното с него, и стои само пред свидетелстващите документи.
Неверен е свидетелстващ документ, който не отговаря на удостовереното с него фактическо
положение /Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5 / 2012 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК/. С оглед на конкретните мотиви на оспорването – че текстът,
указващ получаването на сумата на първата страница от договора е вмъкнат от друго лице,
т.е. не принадлежи на ответника като издател на документ, положил подписа си на втора
страница от същия, съдът приема, че в случая се оспорва именно авторството на частния
документ, поради което е открил производство по чл. 193 и сл. ГПК и е разпределил
доказателствена тежест в съответствие с правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК. В хода на това
производство ищецът е представил в оригинал оспорения документ, като съдът е
констатирал съответствието му с приложения по делото препис и отсъствието на видими
3
вмешателства. Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не е
ангажирал никакви доказателства за доказване неистинността на оспорения договор. Като
единствен аргумент в тази насока следва да се отчете известната непоследователност на
съдържанието на договора по отношение на дължимото се възнаграждение, но сама по себе
си същата не е годна да обоснове извод за неистинност на документа, доколкото юридическа
непрецизност се наблюдава в целия текст. Нещо повече, уговорката за авансово плащане
не е в логическо противоречие с останалите уговорки, които предвиждат, че възнаграждение
се дължи за извършените и приети с двустранен протокол работи.
Ето защо съдът приема оспорването истинността на документа за недоказано, поради
което и достига до извода, че по делото се установява, че ответникът е получил от ищеца
сумата от 10 000 лв. като авансово възнаграждение по договора от 07.02.2019г. с правните
белези на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД.
По отношение на следващата предпоставка за уважаване на кондикционната
претенция, а именно – отпадането на основанието за плащане на сумата, съдът намира
следното:
Въпреки възложената му доказателсвена тежест ответникът не доказва изпълнение на
възложената му работа в крайния срок по договора, поради което съдът приема, че в случая
е налице пълно виновно неизпълнение, което е породило преобразуващото право на другата
страна едностранно да го развали. По делото не се твърди и не се установява приетата
нотариална покана да е връчена на ответника, поради което съдът приема, че договорът е
развален с исковата молба, доколкото в нея се съдържа позоваване на последиците от
прекратяване на облигационната връзка между страните и не се установява ответникът да е
изпълнил в хода на производството по делото до изтичане на обективно подходящия с оглед
на обстоятелствата срок. В този смисъл е и константната практиката на ВКС, в т.ч. Решение
№ 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК, и Решение № 37 от
22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК и др.
На следващо място съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената
съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1
ЗЗД и в трите й хипотези в тежест на ответника да установи наличието на основание за
получаване, респ. за задържане на това плащане. В тази връзка ответникът не е ангажирал
доказателства.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищецът. Съгласно указанията,
дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/
2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС исковият съд следва да се произнесе по дължимостта на
разноските и за заповедното производство. В. Д. е направил разноски и в исковото, и в
заповедното производство разноски в размер на 204,04 лв. за платена държавна такса и 290
4
лв. за адвокатско възнаграждение, които суми й се следват от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. А. с ЕГН ********** със
съдебен адрес ... съществуването на вземането на В. Р. Д. с ЕГН ********** с адрес ... за
сумата от 10 000 лева, представляваща платено на отпаднало основание авансово
възнаграждение по договор №1/07.02.2019г., ведно със законната лихва от 19.07.2021г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр.дело №42306/2021г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. В. А. с ЕГН ********** със съдебен
адрес ... да заплати на В. Р. Д. с ЕГН ********** с адрес ... сумите от 494,04 лв. за разноски
в заповедното производство и 494,04 лв. за разноските в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5