Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен
съд,
двадесет и четвърти състав
в открито заседание,
проведено на шести юли 2020 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при
участието на секретаря Нина Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдия Милачков
административно
дело №845 по описа за 2020 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от АПК, вр. чл.118, ал.1 от КСО.
Производството е
образувано по жалба на М.Ц.П., чрез адв. Я.К. срещу Решение
№2153-03-21/18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е
отхвърлена жалбата на П. срещу Разпореждане № Д-03-000-00-01368613/12.02.2020
г. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на
НОИ, с което на основание чл.40, ал.4 от КСО, считано от 12.02.2020 г. е спряно
образуваното производство за изплащане на парично обезщетение по
молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане
по чл.50 и чл. 51 от КСО за периода 02.09.2019 г. – 03.06.2020 г. В жалбата
са направени възражения за
незаконосъобразност на оспореното
решение на директора на ТП на НОИ, съответно на потвърденото разпореждане. Изложени
са доводи за липса на доказателства изпълващи фактическия състав на чл.40, ал.4
от КСО.
В открито съдебно
заседание, жалбоподателката се представлява от процесуален представител. По
същество жалбата се поддържа на сочените в нея основания. Претендира се
заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата, като твърди, че обжалвания акт
е съобразен с доказателствата по делото. В пледоарията си по същество моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдът, преценявайки доказателствата и становищата на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежна
страна и в рамките на законоустановения
срок, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Осигурителят
„Политур 2016“ЕООД е подал за М.П. удостоверение – приложение №10 към чл.9,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено
осигуряване за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по
чл.50 и чл.51 от КСО № Р14-03-000-00-**********/02.10.2019 г. по молба
декларация № 2019-35/02.10.2019 г. за периода от 02.09.2019 г. до 02.06.2020 г.
Въз основа на представените документи, на жалбоподателката П. са били изплатени
две месечни обезщетения през месец октомври и ноември 2019 г., касаещи
съответно месеците – септември и октомври 2019 г. След като през месец декември
2019 г. и месец януари 2020 г., жалбоподателката П. не получила никакво
обезщетение, тя отправила искане до директора на ТП на НОИ Варна за разясняване
на причините довели до неизплащането на дължимото й обезщетение.
След като бил
сезиран с искането на П., ръководител по изплащането на обезщетенията и
помощите към ТП на НОИ Варна издал Разпореждане №
Д-03-000-00-01368613/12.02.2020 г., с което на основание чл.40, ал.4 от КСО
спрял образуваното производство за изплащане на парично обезщетение на П.,
считано от 12.02.2020 г. В мотивите на разпореждането е посочено, че
производството се спира, заради проверка, която се извършва от контролните
органи при ТП на НОИ варна на осигурителя „Политур 2016“ ЕООД, относно спазване
на осигурителното законодателство. По жалба на П.,*** издал процесното решение,
с което потвърдил разпореждането за спиране. И в мотивите на директора е
посочено, че основанието за спиране е започнала проверка срещу „Политур 2016“
ЕООД за установяване на обстоятелствата извършва ли този осигурител дейност,
респективно упражнявала ли е трудова дейност П., за която да подлежи на
задължително осигуряване по КСО. В мотивите също така е посочено, че към
момента на издаване на решението, все още не са получени изисканите от
осигурителя документи. Не е получена в цялост и исканата данъчна и осигурителна
информация от ТД на НАП Варна. В заключение, директора е достигнал до извода,
че правилно е спряно производството по изплащане на обезщетение, до приключване
на проверката.
Съдът не споделя
изводите на директора на ТП на НОИ – Варна.
Съдът намира за
безспорно между страните, че към момента на подаване на заявлението П. е имала
право на обезщетение по чл.50 и 51 от КСО. Това обстоятелство е признато и от
ответника, който е заплатил обезщетение за първите два месеца от периода.
От представените
по делото доказателства се установява, че към 12.02.2020 г. не са били налице
основанията предвидени в чл.40, ал.4 от КСО за спиране на производството по
изплащане на обезщетението. Основанията, които дават право на органа да спре
производството са изчерпателно изброени в посочения текст и те са: когато са обжалвани актове на органите на
медицинската експертиза; когато са представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението
или когато не са предоставени данни за издадените болнични листове и решенията
по обжалването им в регистъра по чл. 33, ал. 5, т. 12.
По делото не са
представени доказателства за наличието на нито едно от изброените основания.
Предизвиканата от
Териториално поделение на НОИ гр. Варна данъчна проверка на осигурителя "Политур
2016" ЕООД по реда на чл. 110, ал. 1 ДОПК, не представлява само по себе си
доказателство по смисъла на разпоредбата на
чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО. Казаното се отнася и до обстоятелствата, че
цитирания осигурител не е внасял осигурителни вноски за П. през 2019 г., с
изключение на м.април 2019 г./л.104/.
Жалбоподателката
представи трудов договор № 142 от 05.05.2018 г.,/л.70/ справка от НАП за
регистрирането му на същата дата/л.5/, длъжностна характеристика, както и
фишове за изплатено трудово възнаграждение. Съдът приема, че се касае до лице,
което съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО е задължително осигурено
за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и
смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, а не за
самоосигуряващо се лице и последиците от невнасяне на осигурителни вноски от „Политур
2016" ЕООД, не може да рефлектира върху осигурителните права на П..
Що се касае до
съмненията на органите на ТП на НОИ –Варна, че дружеството не е извършвало
стопанска дейност, а от там и физическото лице не е осъществявало трудова
дейност, то тези съмнения трябва да бъдат заменени с конкретни доказателства.
Представеното от ответника писмо изх. № Ц 9101-03-627 от 10.06.2020 г. на ТД на
НАП-Варна, не променя горните изводи, а и не е било налично към момента на
издаване на разпореждането и решението, постановени от органите на НОИ и не
фигурира в мотивите на административните актове.
В тази връзка съдът
съобразява допълнително, че разпоредбите чл. 108, ал. 1 КСО дават редица
правомощия на контролните органи на Националния осигурителен институт при
изпълнение на служебните си задължения, включително да извършват проверки и
ревизии във връзка с възложената дейност. Посочените в ал. 1 правомощия
кореспондират с отразените в чл. 108, ал. 2 КСО задължения на физическите и
юридическите лица да представят на контролните органи исканите от тях
документи, сведения, справки, декларации, обяснения и носители на информация,
свързани със спазване на осигурителното законодателство във връзка с дейността,
възложена на Националния осигурителен институт, както и да оказват съдействие
при изпълнението на служебните им задължения. Управителят на Националния
осигурителен институт издава инструкция за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност.
Текстът на чл. 40,
ал. 1 КСО регламентира правото на осигурените лица за общо заболяване и
майчинство на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск
поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, при визираните в
същия кодекс условия. Осигурителното обезщетение за временна неработоспособност
цели да замести липсващия трудов доход на осигуреното лице, което е престанало
да работи, поради настъпилия осигурителен риск.
В тази връзка не
може да бъде споделена тезата на административния орган, че е възможно спиране
на производството по изплащане на процесното обезщетение и липса на произнасяне
по същество година след представяне на болничния лист, за да се изчака
резултата от данъчната проверка на осигурителя. Тази теза не кореспондира с
целта на закона за своевременно получаване на обезщетението, когато осигуреното
лице е уязвимо.
Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на адв.К., съдът
намира, че следва да осъди ответника да заплати на адв. К., възнаграждение за
предоставената от него безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ЗА
вр. чл.8, ал.2 вр. ал.1 т.4 от Наредба №1/2004 г. за определяне на минималните
адвокатски възнаграждения, в размер на 150 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №2153-03-21/18.03.2020 г. на
директора на ТП на НОИ гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу
Разпореждане № Д-03-000-00-01368613/12.02.2020 г. на Ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП-Варна на НОИ, с което на
основание чл.40, ал.4 от КСО, считано от 12.02.2020 г. е спряно образуваното
производство за изплащане на парично обезщетение по молба-декларация за
изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл.50 и чл. 51 от КСО за периода 02.09.2019 г. – 03.06.2020 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Варна да заплати на адв. Я.Д.К.
*** сумата от 150/сто и петдесет/лева.
На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Административен съдия: