№ 235
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.ев
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора С. К. М.
като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100606761 по описа за 2024 година
Взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по протест на прокурора при Софийска районна
прокуратура срещу присъда № 381 от 10.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. №
904 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, НО, 134-ти състав.
С протестираната присъда подсъдимият Г. И.а е признат за невинен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 3, предл. 2 НК за
това, на 06.02.2023г., около 17:05 ч., в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с
посока на движение от ул. „Чудомир“ към ул. „Христо Силянов“ да е
управлявал МПС – лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №
*******, след употреба на аналог на наркотично вещество –
хексахидроканабинол, което представлява аналог на наркотичното вещество
тетрахидроканабинол, съответно бил оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Държавният обвинител, недоволен от присъдата, в срочно депозиран
протест, по повод на който е образувано въззивното производство, излага
аргументи за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
почиващи на виждането му за пълна доказаност на обвинението – както от
обективна, така и от субективна страна. В допълнително писмено изложение
се навеждат конкретни доводи, с които се оспорва правилността на
първостепенния съдебен акт, в частност такива за наличието на противоречие
1
в мотивите на първостепенния съд спрямо действителния смисъл на закона.
В сезиращия документ липсват конкретни искания за попълване на
доказателствената съвкупност по делото.
Срещу протестът не са постъпили възражения.
Настоящия съдебен състав в свое определение от 14.11.2024г., след
проверка на въпросите по чл. 327 НПК прецени, че присъдата е атакувана в
срок и е от категорията актове подлежащи на инстанционен контрол пред
въззивния съд по съответния ред, както и, че за изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото следва да бъде дадена допълнителна
възможност на подсъдимия на даде обяснения.
В проведеното открито съдебно заседание, представителят на Софийска
градска прокуратура, заявява, че поддържа изложеното в протеста и също
счита за неправилни изводите на първостепенния съд за липса на умисъл у
подсъдимия при извършване на деянието. В подкрепа на вижданията си,
акцентира върху съдебното минало на подсъдимия, от което следвало да се
направи заключение, че последният е запознат с въздействието и ефекта на
наркотичните вещества. Пледира за отмяна на оправдателната присъда, с
постановяването на нова такава – осъдителна по характер, при която да бъдат
съобразени преимуществено смекчаващите отговорността обстоятелства и да
бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ под законоустановения
минимум, с приложение на института на условно осъждане, както и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 6/шест/
месеца.
Пред въззивния съд подсъдимият Г. И. и неговият защитник – адв. Р.,
оспорват протеста на прокурора и молят за потвърждаване на
първоинстанционната оправдателна присъда. Поддържат, че Софийски
районен съд правилно е достигнал до изводите си за оправдаване. Оспорват
доводите на прокурора за наличието на умисъл у подсъдимия в извършването
на деянието, с твърдение, че инкриминираното средство на престъплението –
хексахидроканабинол, се предлагало свободно в търговската мрежа, поради
което, нямало как подсъдимият да знаел, че употребата му при управление е
забранена от закона. На следващо място, посочва, че последното било обявено
за аналог на наркотично вещество близо месец, след деянието, за което
подсъдимият е предаден на съд, поради което, с още по – голяма
категоричност следвало да се приеме липсата му на умисъл към извършването
на инкриминираното деяние. Именно по този аргумент, счита, че извършеното
от подсъдимия не е съставомерно и от обективна страна.
В рамките на предоставеното му по закон право на последна дума,
подсъдимия Митков моли оправдателната му присъда да бъде потвърдена.
Съдът като обсъди становищата на страните, доказателствата по
делото по отделно и в съвкупност и в пределите на проверката по чл. 314
НПК, намира следното:
Депозираният протест е постъпил в рамките на законоустановения срок,
от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на ревизия съдебен
акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество. Софийски
градски съд го намира за неоснователен.
Софийски градски съд, съобразявайки доказателствената съвкупност
установява сходна на възприетата от Софийски районен съд фактическа
2
обстановка, а именно:
Подсъдимият Г. Л. И. е роден на *******г., в гр. София, българин,
български гражданин, понастоящем, живущ в гр. София, ул. „*******. Не е
женен, не е осъждан, в момента работи като „началник склад“.
Подсъдимият И. се сдобил по неустановен по делото начин и от
неустановено място, с електронна цигара, тип „Вейп“, със съдържание в
течността на цигарата – хексахидроканабинол. В рамките на предхождащите
06.02.2023г., двадесет и четири часа, подсъдимият И. употребил
гореспоменатата електронна цигара, след което на 06.02.2023г., около 17.05
часа предприел управление на моторно превозно средство – лек автомобил,
марка, „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******* в гр. София, по бул. „Ломско
шосе“, с посока на движение от ул. „Чудомир“, към ул. „Христо Силянов“.
Св. С. и св. С., в качеството им на автоконтрольори спрели за проверка
автомобила управляван от подсъдимия И. на бул. „Ломско шосе“, пред № 142.
При извършване на проверката, св. С. и С. изпробвали водача с техническо
средство алкотест дрегер, както и с техническо средство – DRUGTest 500, с №
АРМФ 0097. Пробата на И. за наличие на алкохол в издишаното количество
въздух дала отрицателен резултат. Положителни стойности обаче били
отчетени от техническото средство за употреба на наркотични вещества или
техни аналози – канабис 25 и амфетамин. При тези констатации, св. С.
съставила на подсъдимия И. АУАН № 902323, за извършено нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
В 17:50 часа св. С. С. издал на И. талон за медицинско изследване №
0806397, с указание, последният да се яви във Военно-медицинска академия в
рамките на следващите 40 минути, за извършването на химико-токсилогично
лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества
и техни аналози.
И. бил съпроводен до ВМА от полицейските служители, където се явил в
18:40 ч. и му били взети кръвни проби и проба от урина. След анализ на
взетите от И. проби, в тях се установило веществото хексахидроканабинол.
На 09.03.2023г., при проведено заседание на Националния съвет по
наркотични вещества по т. 1 от дневния ред, било прието решение „да се
постави под контрол веществото Hexahidrocanabinol /хексахидроканабинол/
в Списък 1 на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като
наркотични. Прието било още, до включването му в забранителния списък,
веществото да се разглежда като аналог на тетрахидроканабинола по смисъла
на ЗКНВП.“
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие
по общия ред, в рамките на което е събрал както непосредствено, така и чрез
приобщаването по предвидения в НПК ред следните относими доказателства:
гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите:
Елена С. /приобщен от досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 4,
вр. ал. 1, т. 2 НПК, л.12/; свидетелските показания на С. С. /приобщен от
досъдебното производство на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, НПК, л. 13/
разпитът на вещото лице Атанасов /непосредствено пред пъвоинстанционния
състав на съда, л. 51 – съдебното производство /, от обясненията на
подсъдимия И., в кредитираната им част, изложени непосредствено пред
първоинстанционния съдебен състав /л. 52 съдебното производство/;
писмените доказателства по делото: Талон за медицинско изследване №
3
086397 /препис – л. 19 и оригинал – л. 33/; резултат от Dreger Drugtest 500
/л.21/, Протокол за сервизна проверка на Drugtest 500 /л.22/, Справка за
съдимост /л. 37 и 49 и 58 ДП и л. 15СП/; писмените доказателствени
средства: АУАН № 902323 /л.15а, ДП/, Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /л. 34/; способи на доказване: Съдебна химико-
токсилогична експертиза /л. 28 и сл. ДП/.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие пред настоящия
състав, макар подсъдимият И. да се възползва от правото си да откаже да дава
обяснения, въззивният съд приобщи следните писмени доказателства:
справки от ЦМУ вх. № 2794/10.01.2025г. и вх. № 15706/10.02.2025г. /л. 22 и л.
42 – вззивно п-во/, справки от ГДНП с вх. № 4936/16.01.2025г. и с вх. №
19904/18.02.2025г. /л. 27 и л. 45 – вззивно п-во/.
Въззивният съд формира изводите си по фактите както въз основа на
собствения си прочит на събраните в хода на съдебното следствие пред първия
съд гласни и писмени доказателствени средства и способ на доказване –
експертиза, така и въз основа на събраните в хода на въззивното съдебно
следствие писмени доказателства, като прецени, че същите са достатъчни по
своя обем и категоричност, за да позволят формирането на правилни и
безпротиворечиви изводи по фактите.
В рамките на въззивното съдебно следствие, на свой ред, въззивният съд
прецени за необходимо и попълни доказателствената съвкупност по делото,
което по същество не наложи внасянето на съществени корекции във
възприетата от районния съд фактическа обстановка, а доведе до различни от
възприетите от районния съд правни изводи.
Проверката на доказателствения анализ сочи, че районният съд, макар да
е подценил двойствената природа на обясненията на подсъдимия И. – като
гласно доказателствено средство, но и като средство за защита, давайки им
вяра в цялост, за разлика от настоящия състав, в достатъчна степен е преценил
останалите доказателствени източници, приобщени по делото, като
последните са ценени според действителното им съдържание, което по
същество е довело да правилни фактически изводи досежно релевантните към
предмета на доказване факти в конкретното производство.
Като бъде съобразено, че въззивният съд споделя фактите, установени от
първата инстанция, то по аналогичен начин стои въпросът и с извършения
доказателствен анализ, с изключение на частта, в която районният съд е дал
пълна вяра на обясненията на подсъдимия И.. В останалата си част оценката
на доказателствата по отношение на останалите фактически констатации,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт
рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика.
Предвид гореизложеното, както и отчитайки, че фактическата
обстановка, установена от СРС не се оспорва от страните във въззивното
производство, и доколкото се солидаризира с доказателствения анализ на
първата инстанция, въззивният съд счете, че се явява безпредметно той да
бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ , направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само спорните
моменти, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
4
протеста /решение № 181/2012 г., ВКС, I н.о., решение № 372/2012 г., ВКС, III
н.о., решение № 513/2013 г., ВКС, I н.о., решение № 371/2016 г., ВКС, III н.о./
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав в
съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, следва да посочи следното:
Софийски градски съд възприе изцяло изводите на първия съд, относими
към времето, мястото, механизма и авторството на деянието.
Въз основа на съвркупния прочит на показанията на св. С., приобщени
към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, вр.
ал. 1, т. 2 НПК и отразеното в приобщения, в качеството му на писмено
доказателствено средство по делото, АУАН № 902323 /л.15а, ДП/, на
приобщените по реда на чл. 281, ал. 2, т. 4 НПК показания на свидетеля С. /л.
13 ДП/, съдът прие за установено по нужния несъмнен и категоричен начин
местонахождението и насочеността на придвижване на подс. И. към
инкриминираните дата и час – на 06.02.2023г., около 17.05 ч., в гр. София, по
бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от ул. „Чудомир“ към ул. „Христо
Силянов“ и автомобилът, с който се е придвижвал към тази дата – лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******. По отношение на
тези обстоятелства, посочените доказателства дават напълно еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви данни.
Показанията на посочените по – горе свидетели, послужиха на
въззивният съд да формира изводите си по отношение на извършената
полицейска проверка на подс. И. и резултатите от нея, както и съставения
АУАН срещу водача и издадения му талон за изследване във ВМА.
Гласните доказателствени средства кореспондират по нужния начин с
отразените в писмените доказателствени средства – акт за установяване на
административно нарушение бл. № 902323 /л. 15а ДП/, талон за изследване,
бл. № 086397, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества /л. 17 ДП/, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози /л. 34 ДП/; разпечатка на данни от техническо
средство DrugTest 5 0000 № АРМФ -0097 /л. 21/, поради което за съда не
възникна съмнение в тяхната безпристрастност и добросъвестност. Така
събраните гласни и писмени доказателствени средства съставляват сигурна
доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите.
Действително, констатира се, че разпитаната непосредствено пред
първоинстанционния съд – С., не е в състояние да възпроизведе в цялост и в
детайли възприетата фактическа обстановка, което е наложило приобщаване
на показанията й от досъдебното производство в цялост, по надлежния
процесуален ред.
За съда не възниква съмнение относно добросъвестността на свидетеля,
като бъде съобразен изминалия период от време между датата на възприемане
на фактите и обстоятелствата, интересуващи производството – 06.02.2023г., и
тази на разпита й – 22.04.2024г., и най – вече с естеството на служебните
ангажименти на свидетеля /отличаващи се с ежедневно възприятие на
аналогични фактически положения/. Сходен е и подходът, възприет от първата
инстанция по отношение на свидетелят С., който не се явил пред
първоинстанционния съд и чиито показания от досъдебното производство
също са приобщени по надлежния процесуален ред. Доколкото страните са
5
дали пълното си съгласие за последното, както и като бъде съобразено, че
изложеното от свидетеля в протокола за разпит от досъдебното производство,
кореспондира на останалия доказателствен материал, то настоящия състав, не
съзря причини за съмнение по отношение на достоверността му.
Фактите и обстоятелствата, свързани с транспортирането на под. И. до
Военномедицинска академия и извършеното там медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози от страна на водача, съдът установи по нужния
несъмнен и категоричен начин от показанията на св. С. и св. С. и от
отразеното в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещства, които изцяло
кредитира. Въззивният съд, също както и първия, кредитира с доверие
протокола за проведеното медицинско изследване за наличието на алкохол
и/или наркотични вещесттва от подс. И.. Същият е издаден от длъжностно
лице в кръга на службата му, без наличието на каквито и да е основания за
съмнения в достоверността на отразеното в него. Поради това, по смисъла на
процесуалния закон, този документ се явява процесуално – валидно писмено
доказателствено средство.
При изграждането на фактическата рамка по делото, първият съд е
подходил с доверие към обясненията на подс. И., че употребеният от
последния „вейп“ е закупен от обикновен магазин, поради което подсъдимият
нямало как да е наясно, че съдържа наркотични вещества, като намерил, че
последните кореспондират на житейската логика. Софийски градски съд не
споделя тези виждания. На първо място, както правилно е отбелязано и от
СРС, преценени в съотношение с останалия доказателствен материал,
обясненията на подсъдимия са изолирани по своето съдържание и
неподкрепени от какъвто и да било обективен доказателствен източник.
Въззивният съд, именно с цел да бъде отстранено всякакво съменение в тази
насока, намери за нужно провеждането на въззивно съдебно следствие. От
приобщените от настоящия състав справки от ЦМУ /л. 22 и л. 42 –
въззивното производство/, справки от ГДНП /л. 27 и л. 45 – вззивно п-во/ е
видно, че в обикновената търговска мрежа, за периода: преди, около и след
инкриминираното деяние, не са констатирани електронни цигари тип Вейп,
със съдържание на хексахидроканабинол в течността, поради което, според
настоящия състав обясненията на подсъдимия в тази си част, представляват
обективен израз на правото му на защита и не следва да бъдат ценени. В тази
връзка, Софийски градски съд намери за нужно изрично да посочи, че не
намери основание да се довери и на изложеното от подсъдимия, че употребата
на инкриминираното вещество е абсолютно случайна и без негово знание. В
останалата си част /по повод употребата на електронна цигара, тип „Вейп“/
въззивният съд се доверява на подсъдимия, поради съобразяването на
характера и естеството на инкриминираното вещество.
По отношение на времето, в което подсъдимият твърди да е употребил
вейп, със съдържание на хексахидроканабинол, районният съд правилно е
забелязал възникналото противоречие, между обясненията и изложеното
заключение на приетата експертиза, според което следи от веществото има в
биологичните проби, най – вече от кръв до 24 часа след употребата му, когато
се касае за единичен прием.
Видно от заключението на съдебно химико-токсилогична
/токсикохимична/ експертиза, в пробите кръв и урина на подс. И. се
6
идентифицира хексахидроканабинол /ННС/.
Събраните от въззивният съд писмени доказателства: справки от ЦМУ
вх. № 2794/10.01.2025г. и вх. № 15706/10.02.2025г. /л. 22 и л. 42 – вззивно п-
во/, справки от ГДНП с вх. № 4936/16.01.2025г. и с вх. № 19904/18.02.2025г. /л.
27 и л. 45 – вззивно п-во/, внесоха яснота по въпроса, дали в обикновената
търговска мрежа е била констатирана продажбата на такъв тип устройства,
съдържащи веществото хексахидроканабинол, от надлежните за това органи.
Според цитираните доказателства, през месец февруари 2023г., са били
извършени 7 броя проверки от служителите на Агенция „Митници“ на лица,
извършващи търговска дейност с електронни цигари, течности и части за тях,
на територията на гр. София, като 2 от тях, на територията на ж.к. „Люлин“,
където подсъдимият твърди да е закупил електронната цигара, като в рамките
на нито една от тях не са констатирани електронни цигари със съдържание на
хексахидроканабинол. От приложените по делото Справки, постъпили от
Главна дирекция „Национална полиция“ е видно, че за периода от края на
2022г., до месец април 2024г., не са извършвани проверки от страна на
органите на СДВР, целящи установяването на електронни цигари със
съдържание на хексахидроканабинол в течността.
Софийски градски съд не намери причина да се усъмни в достоверността
на фактите, изложени в коментираните писмени доказателства, като съобрази,
компетентността на органите, от които те изхождат, както и тяхната
безпристрастност към изхода на настоящото производство, поради което им се
довери напълно.
Предвид изложеното до тук, Софийски градски съд намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, Софийски районен съд е
достигнал до погрешни правни изводи, касаещи наличието на обективните
признаци на инкриминирания състав по чл. 343б, ал. 3, пр. 2 НК.
В конкретния случай по делото безспорно се установява, че на
06.02.2023г., около 17:05ч., в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с посока на
движение по ул. „Чудомир“ към ул. „Христо Силянов“, подсъдимият е
управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******.
Подсъдимият управлявал превозното средство след употреба на
хексахидроканабинол.
В изпълнение на чл. 7, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, след като подс. И. бил тестван за
наличие на наркотични вещества в кръвта с тест „Drug Test 500”, с № АПМФ -
0097, проба № 082, който отчел положителен резултат за употреба на канабис
и метаамфетамин, на последния бил издаден талон за медицинско изследване
във ВМА, с № 086397, където дал кръв и урина за изследване. Въз основа на
заключението на назначената и изготвена съдебна химико-токсилогична
/токсикохимична/ експертиза се установява безспорно, че във взетите от подс.
И. за изследване проби от кръв и урина било установено наличието на
веществото хексахидроканабинол.
Според експертното заключение „Хексахидроканабинолът“ е
полусинтетичен фитоканабиноид, производно на тетрахидроканабинола.
Същият има сходен химичен строеж /ред и начин за свързване на отделните
атоми и атомни групи; структурни елементи – основни функционални групи
и заместители; размер на молекулата и стерични/пространствени
7
характеристики/ и предизвиква аналогично действие върху човешкия
организъм /специфичен фармакологичен ефект върху централната нервна
система, посредством рецепторен механизъм на взаимодействието с
канабиноидните рецептори в главния мозък на човека, както и с
неспецифично общотоксично действие/ на вече поставено под контрол у нас
наркотично вещество. Хексахидроканабинолът, към момента на извършване
на деянието не е класифициран като наркотично вещество, съгласно
Списък I на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към Закона за контрол на наркотичните вещества и
прекурсорите, нито прието да бъде третирано като аналог на
наркотичното вещество тетрахидроканабинол.
Видно от копие на Протокол – решение на Националния съвет по
наркотичните вещества от 09.03.2023г., в съответствие с предвидената в чл. 5 и
чл. 6 от Наредбата процедура, предложението за включването в Списъка
на веществото хексахидроканабинол е направено едва на тази дата. Това
вещество е класифицирано като наркотично с включването му в Списък I –
растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранено за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина на Наредбата, с ДВ бр. 85/10.10.2023г.
Съгласно параграф първи, т. 17 от ДР на ЗКНВП, „аналог“ означава всяко
вещество, което не е включено в списъците по чл. 3, ал. 2 ЗКНВП, но има
сходен химически строеж с някое наркотично вещество и предизвиква
аналогично действие върху човешкия организъм.
Следователно, за да се установи характера на веществото
хексахидроканабинол, като аналог на наркотично вещество, са необходими
специални знания, с каквито разполагат вещите лица химици. Изводите на
експертите, дали конкретното вещество представлява „аналог“ не са в резултат
на теоретично обсъждане, а се формират след провеждане на специфични
изследвания.
След като към датата на деянието веществото хексахидроканабинол не е
било включено в Списък I на Наредбата, а неговата характеристика като
аналог се установява само с експертни познания и след провеждане на
поредица изследвания, то според настоящия състав на Софийски градски
съд, последното не следва да се третира като „аналог“ по смисъла на чл. 343б,
ал. 3 НК, за деянията, предхождащи датата 09.03.2023г. /датата на
приемане решение на Националния съвет по наркотичните вещества за
официалното му прогласяване за „аналог“ на веществото
тетрахидроканабинол/. Разсъждения в противната насока биха довели до
пряко нарушение на основния принцип в наказателното право предвиждащ
задължителна предварителна законоустановеност на наказателно-
правните запрети или, по смисъла на чл. 9, ал. 1 НК, „деянието да е
обявено от закона за наказуемо“.
Правилно е посочено от районният съд, че едва месец след деянието, на
09.03.2023г., Експертния съвет по наркотични вещества е приел веществото,
хексахидроканабинол да бъде третирано като аналог на
тетрахидроканабинола, до включването му в Списъците към Наредбата, по
този начин давайки гласност на неговото сходство по химичен строеж и
свойства с друго наркотично вещество, а към днешна дата, с изменение на
Наредбата /ДВ. бр. 85/10.10.2023г./ това вещество вече е класифицирано като
наркотично, с включването му в Списък I, но фактите по делото следва да
8
се преценяват към момента на деянието.
При така установеното въз основа на събрания доказателствен материал
съдът счита, че извършеното от И. деяние е несъставомерно по чл. 343б, ал. 3,
пр. 2 НК.
Така при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
макар и да възприе различни правни изводи, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение,
поради което следва да бъде потвърден, а протеста – оставен без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал.1, т. 6, вр. 338 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 381 от 10.06.2024г., постановена по
н.о.х.д. № 904 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, НО, 134-ти
състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9