№……/…06.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 502 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №6395/28.01.2019г. от "ГТТ
Инженеринг" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул."Тодор Влайков" №65, представлявано от
синдика Г П С срещу Решение от 14.12.2018г. по гр.д.
№18811/2017г. на ВРС, 40 състав, с което са отхвърлени
предявените от "ГТТ Инженеринг" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* искове с правно основание чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на "Весела" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Жеравна" №7 представлявано от управителя Т К Д и "482" ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр. Варна ЕИК *********, ул. "Подполк.
Калитин", бл. 30, ет.2, ап.24, представлявано от управителя Я К К в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Енергомонтаж Варна" гр. Варна с ЕИК *********,
представляващ Т К Д да му заплатят по
½ част от дължимото възнаграждение на
обща стойност 19175,95 лева по договор за извършени СМР, за което са
издадени Фактура №**********/11.12.2012г. за 1 378,75 лв. с вкл. ДДС, ведно с
обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 420,47лв.; по Фактура
№**********/11.12.2012г. за 645,96 лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 197лв.; Фактура
№**********/11.12.2012г. за 391,69 лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 119,45 лв.; Фактура №**********/11.12.2012г. за 911,95
лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. –
278,11лв.; Фактура №**********/11.12.2012г. за 777,78 лв. с вкл. ДДС, ведно с
обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 237,20лв.; Фактура
№**********/21.12.2012г. за 1037,05 лв. с вкл, ведно с обезщетение за забава от
10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 316,26лв.; Фактура №**********/21.12.2012г. за 1
038,60 лв. с вкл., ведно с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до
10.12.2017г. – 316,74лв.; Фактура №**********/29.01.2013г. за 4184,38 лв. с
вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. –
1276,09 лв.; Фактура №**********/29.01.2013г. за 1852,50 лв. с вкл. ДДС, ведно
с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95лв.; Фактура
№**********/05.02.2013г. за 1 852,50 лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95лв.; Фактура
№**********/07.03.2013г. за 1 852,50 лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95лв.; Фактура
№**********/01.07.2013г. за 1 852,50 лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95 лв.; Фактура
№**********/10.12.2014г. за 387,59 лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 11.12.2014г. до 10.12.2017г. – 118,20лв.; Фактура №**********/10.03.2015г. за 506,10
лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава от 11.03.2015г. до 10.12.2017г. –
141,53лв.; Фактура №**********/18.03.2015г. за 506,10 лв. с вкл. ДДС, ведно с
обезщетение за забава от 19.03.2015г. до 10.12.2017г. – 140,40лв., ведно със
законната лихва върху главницата от 19175,95 лева за периода от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че при постановяване на решението си
първоинстанционният съд не е съобразил, че претенцията е за заплащане на
осъществени от ищцовото дружество доставки на
стоки и услуги, като стопанските операции са осчетоводени от ищеца и ответника
и са включени в дневниците по ДДС. Сочи се, че ищецът е установил ликвидно и
изискуемо вземане от ответния консорциум, за което отговорност носят
съдружниците в консорциума съразмерно на участието си. Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и уважени изцяло предявените искове, като се присъдят и направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемите страни са
депозирали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се в отговора, че вземанията по процесните фактури
ищецът е прехвърлил на „482“ ЕООД като част от всички свои права и задължения,
поради което не е активно легитимиран по предявения иск. Сочи се, че в
представената декларация от 11.05.2015г. ищцовото дружество – въззивник е
обективирало изявление, че няма претенции към тези вземания.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
"ГТТ Инженеринг" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Тодор Влайков" №65,
представлявано от синдика Г.П.С., искове срещу "Весела" ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.
"Жеравна" №7, представлявано от управителя Т К Д и "482" ЕООД със седалище и адрес
на управление: гр. Варна ЕИК *********, ул. "Подполк. Калитин", бл.
30, ет.2, ап.24, представлявано от управителя Я К К в качеството им на
съдружници в ДЗЗД „Енергомонтаж
Варна" гр. Варна с ЕИК *********, представляващ Т К Д да му заплатят по ½ част от дължимото
възнаграждение на обща стойност 19175,95 лева по договор за изършени СМР, за
което са издадени фактура №**********/11.12.2012г. за 1 378,75лв. с вкл. ДДС,
ведно с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 420,47лв.; по
фактура №**********/11.12.2012г. за 645,96лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение
за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 197лв.; фактура
№**********/11.12.2012г. за 391,69лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава
от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 119,45 лв.;
Фактура №**********/11.12.2012г. за 911,95лв. с вкл. ДДС, ведно с
обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 278,11лв.; фактура
№**********/11.12.2012г. за 777,78лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава
от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 237,20лв.; Фактура №**********/21.12.2012г.
за 1037,05лв. с вкл, ведно с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до
10.12.2017г. – 316,26лв.; фактура №**********/21.12.2012г. за 1 038,60лв. с
вкл., ведно с обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. –
316,74лв.; фактура №**********/29.01.2013г. за 4184,38лв. с вкл. ДДС, ведно с
обезщетение за забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 1276,09 лв.; Фактура
№**********/29.01.2013г. за 1852,50лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95лв.; фактура
№**********/05.02.2013г. за 1 852,50лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95лв.; фактура
№**********/07.03.2013г. за 1 852,50лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95лв.; фактура
№**********/01.07.2013г. за 1 852,50лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за
забава от 10.12.2014г. до 10.12.2017г. – 564,95 лв.; фактура
№**********/10.12.2014г. за 387,59лв. с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава
от 11.12.2014г. до 10.12.2017г. – 118,20лв.;
Фактура №**********/10.03.2015г. за 506,10лв. с вкл. ДДС, ведно с
обезщетение за забава от 11.03.2015г. до 10.12.2017г. – 141,53лв.; фактура
№**********/18.03.2015г. за 506,10лв.
с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава от 19.03.2015г. до 10.12.2017г. –
140,40лв., ведно със законната лихва върху главницата от 19175,95 лева за
периода от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се сочи, че между ищеца като
възложител и ответника като изпълнител имало установени трайни търговски
взаимоотношения за доставка на стоки и извършване на услуги. За осъществените
търговски сделки били съставени приемо-предавателни протоколи и издадени
фактури.
Ответниците
са депозирали отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на
законоустановения срок, с който изразяват становище за недопустимост
и неоснователност на предявените искове. Твърди се в отговора, че по
силата на сключен договор за консорциум на 28.05.2012г. било
учредено ДЗЗД „Енергомонтаж - Варна" - със
съдружници „Весела" ООД, с ЕИК ********* и ,,ГТТ
Инженеринг" ЕООД, с ЕИК ********* с цел съвместно участие в провеждана
процедура за възлагане на поръчка от „Ей И Ес Геоенерджи" ООД с предмет:
„Сграда за експлоатация и поддръжка на ВЕП „Свети Никола", находящ се в ПИ
19.43 по плана на с. Хаджи Димитър, община Каварна." На 29.07.2014г. бил
сключен Анекс №1 към този договор за съвместно участие в процедура за възлагане
на обществена поръчка,
обявена от Община Варна, с предмет: „Техническа поддръжка и
ремонтно-възстановителни работи на улично и парково осветление на община Варна
по обособени позиции". На 14.05.2015г. с
Анекс №2 към договора поради
влошеното си финансово състояние "ГТТ
Инженеринг" ЕООД било
заместено като съдружник в Консорциума от „482" ЕООД, като новият
съдружник поел всички права и задължения на „ГТТ Инженеринг" ЕООД, което се отказало от
всички вземания.
Процесните фактури са издадени във връзка със сключен
на 25.10.2012г. договор за изпълнение на „Техническа
поддръжка и ремонтно - възстановителни работи на улично и парково осветление и
техническа поддръжка, ремонтно - възстановителни работи и изграждане на ефектно
и архитектурно осветление и озвучаване на територията на Община Варна по
обособени позиции" между Община Варна и Консорциум „Енергомонтаж -
Варна". Двамата съдружници в Консорциума - „Весела" ООД и „ГТТ
Инженеринг" ЕООД изпълнявали съвместно поетите по силата на договора задължения, като всяко от тях
издавало
фактури за извършената работа на Консорциума, който бил посочен като получател и който издавал
фактури към Възложителя по договора, а именно Община Варна. Сочи се,
че вземанията по тези фактури не са вземания на „ГТТ Инженеринг" ЕООД, тъй
като по силата на чл. 4 от подписаният анекс № 2: „С настоящия Анекс към Договора за Консорциум
„Енергомонтаж-Варна" страните приемат, че новият съдружник поема всички
права и задължения, уредени от договора за Консорциум „Енергомонтаж -
Варна" от 28.05.2012г. и всички подписани анекси към него.
По отношение на претендираното
вземане по фактура № **********/22.11.2012 г. ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност от падежа до предявяването на искова молба на дата
10.12.2017г. Относно вземанията по фактури с №
**********/11.12.2012г. № **********/11.12.2012г. № **********/11.12.2012г. №
**********/11.12.2012г. № **********/11.12.2012г. № **********/21.12.2012г. №
**********/21.12.2012г. № **********/29.01.2013г. релевира възражения за липса на представен
протокол за възлагане на СМР, за съществено различие между
основанието за издаване на фактурата и представените протоколи за извършени СМР
от 11.12.2012г. и 21.12.2012г.
По отношение на фактури № **********/29.01.2013г., **********/05.02.2013г.,
**********/07.03.2013г. №**********/ 10.12.2014г. №**********/10.03.2015г. и
№**********/18.03.2015г. релевира възражение относно липсата на
всякакви документи досежно възлагане на извършване на дейностите посочени в
тях, както и приемането й, поради което се твърди, че не е
дължимо
възнаграждение. Вземанията по фактури №**********/04.07.2013г. и №**********/10.12.2014г.
се твърди, че са
погасени чрез плащане с платежни нареждания от 22.07.2013г. и 30.12.2014г.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 111 от ЗЗД
относно предявения иск за заплащане на обезщетение за забава.
Варненският окръжен съд, с
оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение, по-конкретно
извода на първоинстанционния съд, че осъществените
от ищеца доставки на стоки и услуги представляват вноски в качеството му на
съдружник в консорциума. Твърди се, че фактурите са издадени за осъществени
стопански операции от ищцовото дружество в рамките на дейността на консорциума
и за тях му се дължи заплащане.
По силата на Анекс
№2 от 14.05.2015г. към договора "ГТТ Инженеринг" ЕООД е заменено като
съдружник в Консорциума от „482" ЕООД, като новият съдружник е поел всички
негови права и задължения.
Ищецът основава твърденията си за дължимост на
претендираните суми по представените по делото фактури с получател консорциум
„Енергомонтаж – Варна“ и протоколи за осъществени СМР. От изложението в
исковата молба се установява, че не се твърди наличието на конкретен договор
между страните, а трайни търговски отношения, с оглед на което приложимата
спрямо предявената претенция за изпълнение на задължение правна квалификация е
чл.79 от ЗЗД, а не дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по
чл.266 от ЗЗД, определена с оглед характера на осъществените дейности, за които
се претендира заплащане. В случая предвид сходството в относимата към двата
иска доказателствена тежест не се налага даване на допълнителни указания към
страните по арг. от ТР №1/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Установява се от представения договор за консорциум
„Енергомонтаж – Варна“, сключен на 28.05.2012г., че ищцовото дружество е било
съдружник в консорциума с участие в размер на 20%. Представен е сключен на
25.10.2012г. между Община Варна и Консорциум „Енергомонтаж - Варна"
договор за изпълнение на „Техническа поддръжка и ремонтно - възстановителни
работи на улично и парково осветление и техническа поддръжка, ремонтно -
възстановителни работи и изграждане на ефектно и архитектурно осветление и
озвучаване на територията на Община Варна по обособени позиции". Видно от Анекс №1 към договора за консорциум от
29.07.2014г. съдружниците са обединили усилията си за участие в процедура по
възлагане на поръчка, обявена от Община Варна, при разпределение на участието
по 50% за всеки от съдружниците.
Гражданското дружество по ЗЗД не е
юридическо лице. То е форма на обединяването на две или повече лица за
постигане на обща стопанска цел. Отношенията между съдружниците се уреждат с
договор съобразно чл. 357 ЗЗД. При
гражданското дружество правата и задълженията се придобиват от съдружниците,
които действат в рамките на гражданското съучастие. Страни по сделките с трети
лице не е гражданското дружество, а отделните съдружници, поради което и не се
налага сключването на договор между консорциума и участващото в него дружество
за възлагане осъществяването на разпределените за това дружество дейности. Именно в
изпълнение на договора за консорциум всяко от участващите в него търговски
дружества осъществява съответната част от общата дейност. Същевременно,
независимо от липсата на правосубектност, консорциумът е отделно предприятие,
поради което води самостоятелно счетоводство за данъчни цели и всяка стопанска
дейност, осъществявана от някое от дружествата – участници, се фактурира към
консорциума, който получава плащане от възложителя.
От
заключението на вещото лице по СЧЕ се установява, че процесните фактури са
осчетоводени при ищеца и при ответника съответно по сметки приходи от продажба
на услуги и разходи за външни услуги. Плащането за извършените от съдружниците
работи се извършва съобразно чл.17 от договора за консорциум, в който е
предвидено, че те получават своя дял от прихода на Консорциума, определен
съгласно отчетените, приети, фактурирани и заплатени СМР. Тази клауза от договора е в съответствие с
разпоредбата на чл. 358 от ЗЗД,
според която всичко, което се придобива от дружеството, става обща собственост
на участниците в него, а всеки съдружник участва в печалбите и загубите,
съразмерно с дела си - чл. 361 от ЗЗД.
Фактурите се издават от дружествата към консорциума и съответно от
консорциума към възложителя с оглед обосноваване движението на паричния поток
от възложителя към дружествата – изпълнители, но заплащането в полза на всеки
съдружник се дължи в размер на част от прихода на консорциума, съответна на
неговото участие, както е предвидено в договора. В случая не е предявена такава
претенция, няма и твърдения за наличие на приход в полза на консорциума като
резултат от процесния договор, както и за неговия размер.
Освен това с анекс №2 от 14.05.2015г., с който ищцовото дружество е
прекратило участието си в консорциума, е предвидено, че новият съдружник поема
всички права и задължения на напускащия съдружник, произтичащи от договора за
консорциум от 28.05.2012г. и анексите към него. Въпреки неясната формулировка
следва да се приеме, че се включва и правото да претендира съответната част от
прихода на консорциума съгласно договора, което е поето от новия съдружник като
част от съвкупността от права и задължения по договора за консорциум.
В представената декларация от 11.05.2015г., с доказана автентичност в
рамките на проведеното производство по оспорване, е обективирано изявление на
представляващия „ГТТ Инженеринг“ ЕООД Т.Г. за липса на финансови претенции по
вземания към консорциума и участващите в него търговски дружества след
замяната. Това изявление представлява валиден и допустим отказ от права, ако се
възприеме като касаещо вземанията по процесните фактури, но в контекста на
гореизложените съображения
отказът от права се явява предварителен по отношение на претенцията за част от
прихода и съответно недействителен, което не променя горните изводи с оглед наличието
на цитирания анекс №2.
С
оглед на горните изводи настоящият състав приема, че ищецът не е доказал
активната си легитимация по предявените искове за заплащане на суми за
извършени СМР по фактури, издадени през периода от 11.12.2012г. до 18.03.2015г.
и посочени в исковата молба, поради което предявените искове се явяват неоснователни.
С оглед на гореизложеното и
поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, настоящият
състав намира въззивната жалба за неоснователна, като решението следва да бъде
потвърдено изцяло.
Предвид изхода от спора разноски за въззивното производство се
следват в полза на въззиваемата страна в размер на 1560 лв. съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за заплатено адв.възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 620 ал. 5 ТЗ вр. чл. 78
ал. 6 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати и дължимта държавна такса в размер на 499,45 лв.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №5179/14.12.2018г.,
постановено по гр.д. №18811/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА "ГТТ Инженеринг" ЕООД /в несъстоятелност/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул."Тодор
Влайков" №65 ДА ЗАПЛАТИ на "Весела"
ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
"Жеравна" №7 представлявано от управителя Т К Д и "482" ЕООД
със седалище и адрес на управление: гр. Варна ЕИК *********, ул. "Подполк.
Калитин", бл. 30, ет.2, ап.24, представлявано от управителя Я К К в
качеството им на съдружници в ДЗЗД „Енергомонтаж Варна" гр. Варна с ЕИК *********,
представляващ Т К Д сумата 1560 лв. /хиляда петстотин и шестдесет лева/, представляваща
реализирани разноски пред ВОС, на осн. чл. 78, ал. ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 621 вр. чл. 620 ал. 5 ТЗ вр. чл. 78 ал. 6 ГПК "ГТТ
Инженеринг" ЕООД /в несъстоятелност/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Варна, ул."Тодор Влайков" №65, представлявано от
синдика Г.П.С., съд. адрес *** да заплати в полза на държавата и бюджета на съдебната власт по
сметка на ВРС сумата от 499.45 лева – дължима държавна такса за въззивното обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: