№ 153
гр. Русе, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520101434 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1 пр. 1, чл. 45 и чл.
86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от И. С. Ц. против непълнолетната И. И. Ц.,
действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.
К. Ц., в която е посочил, че с решение по гр.д. №*** от 2020г. на Районен съд
– Русе е бил осъден да заплаща на ответницата като негова дъщеря месечна
издръжка в размер на 250лв. считано от 01.01.2021г. Твърди, че от влизане в
сила на решението редовно изплащал дължимата от него издръжка. Работел в
Германия, а сумите превеждал по банков път на името на бившата си съпруга
и майка на ответницата, по нейна сметка в България. Независимо от това,
срещу него било образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен
лист № *** от 12.03.2021г. по описа на ЧСИ В. М. и наложен запор на
банковите му сметки. За претендираните от взискателя по изпълнителното
дело суми за издръжка по сметка на майката на ответницата била преведена
сума от 1224,29лв. Ищецът счита, че липсва правно основание да му бъде
удържана посочената сума, поради това, че е заплатил дължимите на
ответницата суми за издръжка. Неоснователно по изпълнителното дело от
него била удържана и сума в размер на 315,32 лв. за такси и разноски по
1
изпълнението.
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1224,29 лв.,
ведно със законната лихва в размер на 96,92 лв. за периода 03.06.2021г. -
14.03.2022г. и законна лихва върху тази сума до окончателното изплащане, да
му бъде възстановена сумата платена към ЧСИ в размер на 315,32лв., ведно
със законната лихва от 24,96 лв. за периода 03.06.2021г. - 14.03.2022г. и
законна лихва върху главницата до окончателното й изплащане. Претендира и
направените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК, ответницата изразява становище за
неоснователност на предявените искове, а в условията на евентуалност за
частична основателност на исковата претенция в частта за претендирани
1224,29 лв.
Излагат се подробни обстоятелства относно отношенията между
страните, а именно че ищецът невярно твърди, че редовно е плащал
дължимата от него издръжка. Същата заплащал със закъснение и неритмично,
поради което дължал и законна лихва върху всички просрочени плащания.
Твърди се, че част от плащанията на ищеца не съдържали основание, поради
което следвало да бъдат отнесени към негови неплатени задължения за
издръжка за предходен период. С оглед забавеното изпълнение на последното
решение, по което бил осъден да плаща издръжка, срещу него на 20.05.2021г.
било образувано изпълнително дело и събрана сума за главница и лихва в
претендирания от него размер по първата искова претенция а именно
1224,29лв. Като се съобразят подробно изложените обстоятелства в отговора
за отнасяне на отделните плащания към периодичното задължение за
издръжка на ищеца, се счита, че исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни, а ако съдът приеме, че е събрана повече сума следва да
извърши преценки за основателността на иска за сумата от 1224,29лв. Иска се
с постановеното от съда решение да бъде извършено прихващане от бъдещи
задължения на ищеца за издръжка на ответницата. Претендира се присъждане
на направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
С Решение №***/11.02.2021г., на основание чл. 150 СК е изменен
2
размера на определената с предходно съдебно решение издръжка, която И. С.
Ц. дължи на детето си И. И. Ц., като е увеличен от 140лв. на 240лв. месечно
считано от 29.10 до 31.12.2020г. и на 250лв. след това.
Страните нямат спор, че на 20.05.2021г. за изпълнение на
задължението на ищеца за издръжка по горепосоченото съдебно решение е
образувано изпълнително дело №***/2021г. по описа на ЧСИ В. М., по което
на 03.06.2021г. е платена от ищеца сумата 1224,29лв. по сметка на взискателя,
а сумата от 315,32лв. е платена на съдебния изпълнител за възложените в
тежест на ищеца като длъжник по изпълнението такси и разноски.
Според заключението на изготвената по делото икономическа
експертиза, след проверка по банковата сметка на майката на ответницата, по
която ищецът е превеждал дължимата от него издръжка, се установява, че е
извършил следните преводи : на 16.03.2021г. – 501,15лв., на 19.04.2021г. –
481,85лв., на 17.05.2021г.- 481,85лв. и втори път 2281,5лв., на 03.06.2021г. –
87,94лв., на 04.06.2021г.-1136,35лв., 21.06.2021г. – 1560лв. и пр. или за
периода от началото на 2021г. до 14.02.2022г. общо преведените от ищеца по
банковата сметка на майката на ответницата суми е в размер на 9325,95лв.
Според вещото лице, за някой от преводите е посочено основание за
извършеното плащане (издръжка за конкретни месеци), а по други от
преводите липсва посочване на такова, но независимо от това за проверявания
период за всеки от месеците има превеждани суми, които съответстват на
задължението на ищеца за издръжка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, полученото без основание следва да бъде
върнато. По този иск в тежест на ищецът е да докаже, че е дал, а ответникът
получил (парична сума в случая), а в тежест на ответникът е да докаже
основанието на което е получил, доколкото неоспорва самото получаване. В
случая безспорно се установява, че към датата на която се твърди, че е
образувано изпълнителното производство срещу ответника – 20.05.2021г.
(стр. 3 от отговора на исковата молба), той е изплатил задълженията си за
издръжка, които са били падежирали към него момент. Дори експертизата
установява, че платените от него суми далеч надхвърлят задълженията му
(като се съобрази и втория превод от 17.05.2021г.) . Ответната страна не е
ангажирала доказателства, които да установяват друго основание за
3
получаване на преведените по банков път суми, поради което би могло да се
приеме, че след като извършените преводи са на стойност надвишаваща
установеното по делото задължение (дори и лихви за забава), то същото е
било погасено и не е имало основание за образуване на изпълнително
производство срещу ищеца. Доколкото е безспорно по делото
обстоятелството, че изпълнителното производство е било образувано въз
основа на изпълнителен лист по гр.д.№***/2020г. и за събиране на издръжка
по него, т.е. за месеците след октомври 2020г.), следва да се приеме, че
неоснователно е била събрана от ищеца сумата 1224,20лв. за издръжка, която
е била вече платена. Т.е. към момента на извършените принудителни
действия спрямо него и плащането на тази сума, не е имало непогасено,
падежирало задължение за издръжка, поради което с получаването на тази
сума (по който въпрос също няма спор), ответницата се е обогатила
неоснователно и следва да бъде осъдена да я върне.
Следва да се отбележи, че видно от заключението на вещото лице,
процесната сума по първия иск е формирана от сбора на два превода – от 03 и
04.06.2021г., които ищецът сам е направил, а не са му били удържани от
ЧСИ. Независимо от това, доколкото е било вече образувано изпълнително
производство, то следва да се приеме, че извършеното плащане не е
доброволно, извършено е във връзка с образуваното изпълнително дело и за
удовлетворяване претенцията по него на взискателя и което има за своя
логична последица вдигането на наложени запори върху вземания на ищеца.
Недопустимо е да бъде извършено прихващане на недължимо платената
сума с бъдещи задължения на ищеца към ответницата за издръжка, чиито
падеж все още не е настъпил. Поради това и с оглед липсата на конкретизация
на това възражение на ответницата (не е посочена сума, период и пр.), съдът
приема, че по делото не е направено възражение за прихващане, по което
дължи произнася в диспозитива на съдебното решение на основание чл. 298,
ал.4 ГПК.
По делото липсват представени доказателства за платени от ищеца по
сметка на ЧСИ такси и разноски по изпълнението в размер на 315,32лв.
Независимо от това, доколкото ответната страна не е оспорила това
обстоятелство, съдът приема същото за безспорно установено и
представляващо сбора от платените суми по посочените в искова молба три
фактури от 02.06.2021г. Съобразявайки изложеното по-горе относно
4
неоснователното образуване на изпълнителното производство, то следва да се
приеме, че ищецът не е дължал претендираните от него като заплатени
разноски по изпълнението. За да бъдат претендирани обаче по реда на чл. 45
ЗЗД е необходимо ищецът като длъжник по изпълнителното производство да
не разполага с друга възможност за това, която предпоставка в случая не е
налице. Съгласно чл. 435, ал.2 т.7 ГПК, длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнителното производство, които съдебният изпълнител му
е възложил. Именно в това производство се определя тяхната дължимост и
пропускът на ищеца като длъжник да се възползва от тази процесуална
възможност не би могъл да бъде заместен с иска за реализиране на деликтната
отговорност на взискателя, каквато по естеството си е втората му претенция.
По тези съображения вторият от предявените осъдителни искове за сумата от
315,32лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В хипотезата на неоснователно обогатяване, за да бъде поставен
длъжник в забава и да дължи обезщетение за забава върху получените без
основание суми, следва да е бил поканен да ги върне. В случая няма
твърдения и доказателства установяващи, че ищецът е поканил ответницата
да му „възстанови“ процесните суми, поради което до предявяване на
исковата молба липсва основание за присъждане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва, каквото е претендирано от ищеца. Поради това
предявения от него акцесорен иск за сумата от 96,92лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора следва да бъдат определени дължимите на
страните разноски. На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
държавна такса по уважения иск в размер на 50лв., както и разноските за
вещо лице в пълен размер от 200лв., доколкото заключението му има
отношение единствено по уважения изцяло осъдителен иск. По отношение на
претендирания адвокатски хонорар, доколкото не е диференциран по
отделните искове, следва да се приложи правилото на чл. 78, ал.1 ГПК. При
съобразяване материалния интерес по всички искове, следва от сумата от
500лв. да се присъди 368,43лв.
На ответната страна от претендираното адвокатско възнаграждение в
размер на 450лв., следва да се присъди сумата от 118,41лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. Ц. ЕГН**********, действаща лично и със
съгласието на законния си представител Д. К. Ц. ЕГН********** и двете със
съдебен адрес гр. Русе, ул. „Княжеска“ № 23-Б, партер, да заплати на И. С.
Ц. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** сумата от 1224,29лв., получена без
правно основание на 03.06.2021г., ведно със законната лихва върху нея
считано от 14.03.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Ц. ЕГН********** срещу И. И. Ц.
ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на законния си
представител Д. К. Ц. ЕГН********** искове за заплащане на сумата от
96,92лв. представляваща обезщетение за забава върху сумата от 1224,29лв. за
периода от 03.06.2021г. до 14.03.2021г., както и за сумата от 315,32лв.,
платена като разноски по изпълнително дело №***/2021г. по описа на ЧСИ В.
М., като неоснователени.
ОСЪЖДА И. И. Ц. ЕГН**********, действаща лично и със
съгласието на законния си представител Д. К. Ц. ЕГН********** и двете с
адрес гр. Русе, ул. „Княжеска“ № 23-Б да заплати на И. С. Ц.
ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** сумата от 618,43лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА И. С. Ц. ЕГН********** с адрес гр. Русе, **** да заплати
на И. И. Ц. ЕГН**********, действаща лично и със съгласието на законния
си представител Д. К. Ц. ЕГН********** и двете със съдебен адрес гр. Русе,
ул. „Княжеска“ № 23-Б сумата от 118,41лв. разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6