Решение по дело №4/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 226
Дата: 24 април 2018 г. (в сила от 8 януари 2019 г.)
Съдия: Александър Лазаров Стойчев
Дело: 20185300900004
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер 226                       24.04 Година  2018           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав

 

На 11.04.2018  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: Александър Стойчев

 

                                                Секретар: Милена Левашка

 

като разгледа докладваните от Съдията т. дело номер 4 по описа за  2018 година намери за установено следното:

          Искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Предявен е иск от „Орион секюрити – 1“ ЕООД против „Техносистем инженеринг“ ЕООД за заплащане на сумата от 30 819,87 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор от 05.03.2013 г. за охрана на обект на ответника, извършена за периода 01.06.2016 г. - 20.12.2017 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и е предявен иск за заплащане на сумата от 2 311,97 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху процесните 19 бр. фактури за периода на забавата от падежа на задължението до 31.12.2017 г. Ищецът твърди, че въз основа на сключен договор от 05.03.2013 г. е осъществявал въоръжена охрана на административни сгради, складове и прилежащи помещения на търговското предприятие на ответника, находящи се в гр.П., местност „****“. Въз основа на извършеното ответникът се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 1 033 лв. без ДДС, като в договора е уговорено, че същото подлежи на актуализация пропорционално на увеличението на минималната работна заплата. Твърди се, че през процесния период е осъществявана охрана на обекта и че цената не е издължена от страна на ответника.

Ответникът изцяло оспорва иска. Твърди, че ищецът не е осъществявал охрана на обекта. Също така твърди,  че не е ясна методиката за автоматично актуализиране на дължимото месечно възнаграждение, като освен това счита, че разпоредбата, касаеща тази уговорка, е нищожна и не поражда правни последици. Също така се счита, че в договора има редица неточности и непълноти, които пречат за правилното и точно определяне на клаузите. Освен това в отговора на допълнителната искова молба се оспорва и изобщо валидността на сключения договор, като се твърди, че същият е нищожен поради липса на съгласие, а именно, че не е подписан от легитимния представител на ищеца. Също така се счита, че липсата на нотариално заверено пълномощно на пълномощник за подписване от името и за сметка на ищеца влече нищожност на целия договор.

Пловдивски Окръжен Съд, Търговско отделение, ХІХ състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

По делото е представен процесния договор и план за охрана на обекта. Представени са и процесните фактури от страна на изпълнителя. От изслушаната по делото ССЕ се установява, че първичните счетоводни документи са осчетоводени от ответната страна. При съвкупния анализ на събраните писмени доказателства и съдържанието на експертизата съдът прави извод за основателност на иска за заплащане на цената на престираната услуга.

Трайно установена е практиката на ВКС, че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях /решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на II Т. О., решение № 166 от 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на II Т. О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., II Т. О./. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея. В този смисъл вж. решение № 47 от 08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на II Т. О. и цитираното в него решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009, постановени по реда на чл. 290 ГПК.

В случая след като е налице счетоводно отразяване на процесните фактури е налице приемане на извършената от ищеца престация от ответника за адекватна и наличие на задължение за заплащане цената на услугата. При съществуващо акцептиране на изпълнението длъжникът не би могъл в процеса да неглижира това правно релевантно действие, като вече твърди, че е налице неизпълнение. В унисон с този извод е и съдържанието на анекс от 21.12.2017г., в който задълженото лице недвусмислено изявява воля относно приемане на извършена охрана на обекта за периода от 01.06.2016г. до 20.12.2017г.

Наред с това следва да се посочи, че се касае за неформален договор, при който писмената форма не е форма за действителност. Т.е. дори и да не беше налице сключена нарочна сделка, а охрана е била извършвана и са издавани фактури пак цената би се дължала. В случая по повод възраженията на ответната страна, за това че сделката не е подписана от представляващия управител, следва да се отбележи, че първичните счетоводни документи са издадени от посочено МОЛ  С.В., представляващ ищеца. Поради това с оглед на нормата на чл.301 от ТЗ следва да се счете, че търговецът е потвърдил действията. Това следва и от обстоятелството на осъществявана охрана на обекта. Индиция за това обстоятелство са осчетоводените от възложителя фактури, с което действие същият недвусмислено е признал дължимостта на исковите суми, т.е. изпълнение на престацията. Не на последно място самото предявяване на иск е факт с правно значение, че търговецът счита сделката за актуална, а съдържанието на анекс от 21.12.2017г. подписан от С.В. е пряко дозателство в тази насока. По делото липсват каквито и да били данни за противопоставяне от страна на ищеца по смисъла на чл.301 от ТЗ, поради което и презумпцията е произвела целения правен ефект.

На следващо място ответникът твърди, че не е ясна методиката за автоматично актуализиране на дължимото месечно възнаграждение, като освен това счита, че разпоредбата, касаеща тази уговорка, е нищожна и не поражда правни последици. В случая действително от съдържанието на сделката не става съвсем ясно по какъв начин следва да се счита възнаграждението за актуализирано паралелно с минималната работна заплата. Осчетоводяването на фактурите обаче отново е факт с правно значение в ущърб на ответника при създалата се ситуация. С изврършването на това правно релевантно действие задълженото лице очевидно се е съгласило, че това е цената на услугата съобразно уговорките по договора. Успоредно с този факт стои и обстоятелството, че така или иначе в анекса на лист 9 длъжникът е признал задължението за изискуемо. Освен това възражението на ответника, че клаузата касаеща актуализацията на възнаграждението е нищожна, е бланкетно, като съдът не намира опора в закона да счете тази част от сделката за недействителна поради някакви причини. Ето защо и искът се явява изцяло основателен при актуалните данни по делото. Респективно основателен е и иска за заплащане на дължимата мораторна лихва. При този изход от спора ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по производството.

Воден от така изложените мотиви Пловдивски Окръжен Съд, ХІХс.

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА „ТЕХНОСИСТЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Май № 9, ет.1 да заплати на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД на „ОРИОН СЕКЮРИТИ – 1“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив бул. Свобода № 25, ет.8, ап.87 сумата от 30 819,87 лв. /тридесет хиляди осемстотин и деветнадесет лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение по договор от 05.03.2013 г. за охрана на обект на ответника, извършена за периода 01.06.2016 г. - 20.12.2017 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане, както и да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата от 2 311,97 лв. /две хиляди триста и единадесет лева и деветдесет и седем стотинки/ представляваща обезщетение за забавено плащане върху процесните 19 бр. фактури за периода на забавата от падежа на задълженията до 31.12.2017 г.

 ОСЪЖДА ТЕХНОСИСТЕМ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. Май № 9, ет.1 да заплати на „ОРИОН СЕКЮРИТИ – 1“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Пловдив бул. Свобода № 25, ет.8, ап.87 сумата от 2945.27лв. направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :