№ 72
гр. Плевен , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430200218 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2020-940-ЗЗ-
602/17.08.2020г. на *** на ОД на МВР - Плевен, с което на И. А. В. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. *** на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание – глоба в размер на
300,00 /триста/ лева за това, че на 24.04.2020г. в 09:40 ч. в гр. Пордим на ул.
„***“ - открито обществено място, е без поставена защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата в противоречие на т. 9 от Заповед №
РД-01-124 / 13.03.2020 г., допълнена със Заповед №РД-01-197 / 11.04.2020 г.
на Министъра на здравеопазването.
Недоволен от така наложеното административно наказание
жалбоподателят в установения 7-дневен срок е подал чрез наказващия орган
жалба до Районен съд - гр.Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.
63 от ЗАНН наказателното постановление. В жалбата е релевирано оплакване
относно завишения размер на наложената глоба. Аргумент в посока на това
твърдение е посочения от жалбоподателя размер на получаваната от него
1
пенсия и невъзможността му да заплати глобата.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично. Поддържа подадената жалба.
За ответната страна, редовно призована, процесуален представител не
се явява. В подадена до РС- гр.Плевен молба, ОДМВР-Плевен счита жалбата
за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.04.2020г. в 09:40 ч. в гр. Пордим на ул. „***“, в близост до
аптека, пред клон на банка „ДСК“, И. А. В. е бил без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата, в неизпълнение на въведената противооепидемична
мярка с т. 9 от Заповед № РД-01-124 / 13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197 / 11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването относно
носенето на такива предпазни средства на открито.
За така установеното нарушение актосъставителят Т. Н. М., на
длъжност *** към РУ Пордим, съставил АУАН №141А / 24.04.20 г., връчен на
жалбоподателя по надлежния ред. Въз основа на Постановление №В-3832 /
08.06.2020 г. по описа на РП Плевен за отказ да се образува наказателно
производство и съставения АУАН №141А / 24.04.20 г., е издадено
обжалваното наказателно постановление № 2020-940-ЗЗ-602/17.08.2020г. от
В.Т.В. на длъжност *** на ОД МВР – Плевен., с което на жалбоподателя на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на
300 лв. Според посоченото в НП, „осъщественото деяние не притежава
качеството "маловажност" по смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид
усложнената епидемична обстановка и нуждата от стриктно спазване на
противоепидемични мерки за недопускане на разпространението на COVID-
19 в страната.“ НП е връчено лично на жалбоподателя на 19.01.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените по делото писмени доказателства – наказателно
постановление № 2020-940-ЗЗ-602/17.08.2020г., акт за установяване на
административно нарушение бл. № 141А / 24.04.2020 г., заверено копие от
заповед № РД-01-124 / 13.03.2020 г., заверено копие от заповед №РД-01-197 /
11.04.2020 г., жалба Вх.Вх. № 316000-3004/25.01.2021г. по описа на ОД на
МВР- Плевен, както и от събраните гласни доказателства посредством
разпита на актосъставителя Т. Н. М. и разпита на свидетеля М.П. Н. – тогава
на длъжност „***“ към РУ-Пордим, чиито показания съдът приема с доверие
като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Жалбоподателят В.
даде обяснения.
2
Безспорно се установи, че на посоченото обществено място и време
жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка
по време на въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е
изпълнил задължението да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).
Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването
на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. За да достигне
до този извод съдът съобрази и обстоятелството, че посочването на бащино
име А. в АУАН и в НП на жалбоподателя вместо А. не е нарушение от
категорията на съществените, тъй като личността на нарушителя е
индивидуализирана в достатъчна степен с вярното отразяване на собственото
име, фамилното име и ЕГН на лицето. Както АУАН, така и НП, съдържат
установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях
фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, съответства на
посочената като нарушена законова разпоредба, пълно и точно е описана
нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА – конкретните заповеди
на МЗ, е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение
се доказва от обективна и субективна страна.
Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът
счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен
случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно установената съдебна
практика маловажен случай е този, при който извършеното деяние с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение
от съответния вид. Този критерий на преценка се прилага за всички деяния,
когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен или не. От това
съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други
смекчаващи обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се
изхожда преди всичко от размера на вредните последици, но от значение
остават и другите смекчаващи обстоятелства. Съгласно ТР № 6
от 15.XI.1973г. по н.д. № 2/73г., ОСНК понятието "вредни последици", е по-
широко от понятието "вреди". То обхваща не само имуществени вреди, но и
всички други последици, които нямат имуществен характер, но са вредни за
обществото, защото засягат установения правопорядък, правата и
задълженията на гражданите, създават недоверие към установения държавен
ред, финансовата и стопанската система и др.
В случая административното нарушение е формално, на просто
извършване, но с оглед: 1. изключително ниската степен на обществена
3
опасност на нарушителя и на извършеното деяние от обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид; 2. предвид това, жалбоподателят
е знаел за задължението си да носи защитна маска или друго подобно
средство и е носил такава в себе си (в т.ч. в колата си), но за кратко я свалил,
за да подаде ключовете на жена си, чакаща пред аптеката; 3. липсата на
достатъчно информация за струпването на множество хора наоколо, в
непосредствена близост от 1,5 – 2 метра, които да са били пряко застрашени
от обстоятелството, че лицето И. А. В. е бил без поставена на носа и устата
защитна маска или друго подобно средство; 4.обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, 5. възрастта на нарушителя и
социалния му статус и 6. липсата на засягане в значителна степен на
обществените отношения, гарантирани от конкретната правна норма,
обуславят извода за наличие на предпоставките, визирани в чл. 28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. ІІ от ЗАНН при определяне на
наказанието, административно-наказващият орган е длъжен да вземе предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, ако
наказващият орган бе съобразил тази законова разпоредба, се стига до
извода, че в конкретния случая се касае за маловажен случай на
административно нарушение и съответно ще се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН като не се наложи наказание, а се предупреди нарушителя, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Поради изложеното, съдът намира, че в конкретния случай
административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния
закон, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, макар
предпоставките за това да са били налице. Това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречие със закона.
В този смисъл е и задължителното за прилагане Тълкувателно решение
№ 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., на ВКС. С оглед
гореизложеното наложеното на жалбоподателя административно наказание –
глоба в размер на 300,00 лева на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ води до
излишно репресиране на наказаното лице.
Поради изложените фактически и правни съображения, настоящият
съдебен състав счита, че наказателно постановление № 2020-940-ЗЗ-
602/17.08.2020г. на *** на ОД на МВР - Плевен следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с чл. 236 от ЗЗ, Плевенски районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
2020-940-ЗЗ-602/17.08.2020г. на *** на ОД на МВР - Плевен, с което на И. А.
В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** на осн. чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300,00 /триста/ лева за извършено на 24.04.2020г. в 09:40 ч. в гр.
Пордим на ул. „***“ срещу №1 – нарушение по чл. 209а, ал.1 вр. с чл. 64, ал.1
от ЗЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Административен съд - Плевен. Решението да се съобщи на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5