Р Е Ш Е Н И Е
№ 287
гр. Велико Търново, 14.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – Шести
състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело №99 по описа на Административен съд Велико Търново за 2021 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.166, ал.3 от АПК вр. с чл. 27, ал.7 от ЗПЗП.
Жалбоподателят „Гама 2015“ ЕООД – Велико Търново, чрез процесуалния си
представител ***М. от ВТАК, е обжалвал АУПДВ №04/04/1/0/02323/1/01/04/02 от
23.09.2020 година на ИД на ДФ „Земеделие“ като незаконосъобразен.
В жалбата се поддържа, че този акт е нищожен, алтернативно е
незаконосъобразен. Двата порока според жалбоподателя се дължат на съществено
нарушение на административно-производствените правила, допуснати при издаването
на акта. Конкретно се сочи, че ответникът погрешно е издал АУПДВ вместо решение
за налагане на финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ. Поддържа се и, че по
същество липсва нарушение на административния договор предвид установяването на
наличие на форсмажорни обстоятелства. Констатираните в АУПДВ обстоятелства не
представляват нередност и не съставляват нарушение на договора о смисъла чл.6,
ал.4 във връзка с чл.14, ал.1, т.5 от него. Сочи се, че актът е и формално
незаконосъобразен, доколкото не съдържа фактическите обстоятелства, съобразени
от ответника при издаването му. Конкретно оплакването е за липса на фактически
обстоятелства, позволяващи да се извърши проверка за приложимото право. По
отношение на материалната незаконосъоразност се сочи, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл.45, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 година, тъй като
подаването на заявката е станало след уведомяването на фонда за наличие на
форсмажорни обстоятелства. След уведомяването на фонда за тези обстоятелства,
от дружеството не са изискани доказателства за настъпването им. На 2.07.2019
година отново е подадено уведомление за такова обстоятелство, като отново
липсвала реакция от страна на фонда. Едва на 17.02.2020 година е бил издаден
отказ под формата на уведомително писмо, като по обжалването на този отказ по административен
ред нямало произнасяне. Не са съобразени метеорологичните справки, представени
от дружеството, довело до забавяне на подаване на заявлението. Не били
съобразени дейности по изпълнение на договора, установени надлежно. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът, ИД на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител
отрича основателността на жалбата. И тази страна претендира разноски под
формата на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е допустима като подадена в срок и от легитимирана страна,
засегната от правния ефект на оспорената заповед в процесните и части. Актът е
връчен на оспорващото дружество на 5.10.2020 година, като от представената
товарителница се установява, че жалбата е подадена чрез оператора „Speedy“ на 19.10.2020 година, т.е. в преклузивния 14 дневен срок. Жалбоподателят
е адресат на неблагоприятните правни последици, установени с процесния акт и е
легитимиран да го оспори.
По същество жалбата е частично основателна по съображенията, изложени
по-долу.
От данните по делото се установява, че на 17 март 2016 година оспорващото дружество и ДФЗ
са сключили договор №04/04/1/0/02323/ за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4,1 „инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020, съфинансирана от ЕЗФРС
/договора за лаконичност/. Помощта е въз основа на одобрения за финансиране
проект на дружеството за създаване на биологична орехова градина със засаждане
на лешници и за закупуване на специализирана техника за обработка на орехови и
лешникови насаждения и изграждане на ограда на тези насаждения. Първоначално
одобрената помощ е в размер от 1 124 492, 31 лв., представляващи 60
процента от одобрените и реално извършени разходи за реализирането на този
проект. В чл.4(1) от този договор е било предвидено, че окончателният размер на помощта
се определя от фонда след получаване на заявката за окончателно плащане по реда
на чл.45 и 46 от Наредба №9 от 21.03.2015 година в срок не по – късно от един
месец след изтичане на срока по чл.6, ал.4 от същия договор, окомплектована с
всички изискуеми документи и след извършване от страна на фонда на съответните
проверки и анализи, въз основата на резултатите от които да бъде установено:1.
фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрената по
проекта и реално извършена инвестиция и 2.спазването на всички условия за
изплащането на помощта, договорени между страните по договора и/или
регламентирани с наредбата и други относими нормативни актове и актове на правото
на ЕС. Според чл.6, ал.1 от договора ползвателят /жалбоподателят/ е длъжен да
извърши инвестицията - предмет на
договора, в срок до 24 месеца, а за проекти с включени СМР или създаване на
трайни насаждения – до 36 месеца. Според ал.4 от тази разпоредба ползвателят
/бенефициерът/ е длъжен да подаде заявката за окончателно плащане по чл.4, ал.1
не по-късно от изтичането на срока по ал.1. Според чл.19(1) от договора при пълно неизпълнение на задължението за извършване на
инвестицията съгласно условията и задълженията на ползвателя, установени с
нормативен акт, акт на правото на ЕС и този договор в срока по чл.6, ал.11
и/или при неподаване на заявка за окончателно плащане по чл.6, ал.4, фондът
отказва изплащането на финансовата помощ по договора и ползвателят
/бенефициерът/ дължи обезщетение в размер на цялата получена до този момент
финансова помощ /по заявка за авансово и/или междинно плащане/, в едно с
неустойка в размер на законната лихва върху получената сума, считано от датата
на нейното изплащане. Предвидено е и, че в случай на неподадена от ползвателя
заявка за окончателно плащане по чл.6, ал.4 от договора и в случаите, когато не
е получил до този момент финансова помощ, то получателят дължи неустойка в
размер от 5 на сто от размера на първоначално одобрената помощ по чл.3, ал.1.
С Анекс №1 към този договор от 20.02.2018 година, страните са се
споразумели за заличаването на Таблица 1 към него и създаването на нова Таблица
1.
С Анекс №2 от 3.01.2019 година страните са променили чл.3, ал.1 от
договора, като са приели, че първоначално одобрената помощ въз основа на
представените документи е в размер от
1 326 259, 68 лева съгласно приложение №1 „Таблица за
одобрените инвестиционни разходи“ по т.2 от приложенията към договора, която
представлява 60 процента от одобрените и реално извършени разходи за
реализиране на проекта. Променено е и приложение 1 към Анекс №1.
Договорът е издаден въз основа на заповед №03-РД/860 от 26.02.2016
година, с която на основание чл.20а, ал.2, т.2 от ЗПЗП и чл.42, ал.1 от Наредба
№9 от 21.03.2015 година за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по подмярка 4,1 от марка 4 от ПРСР 2014 -2020, според която е
одобрено финансирането по посочения проект в размер от 1 124 491, 31
лв. при одобрени разходи от 1 874 152, 16 лв. и е одобрено авансово
плащане от 562 245, 66 лв. С тази заповед са отхвърлени за финансиране определени
разходи, които са подробно описан в нея, като общия размер на проекта е бил
от 2 801 272, 18 лева.
Между страните не се спори, а и от преписката се установява /вж.листове
132 – 134 от делото/, че на оспорващото дружество е оторизирана сумата от
562 245 лв., която е платена на 27.05.2016 година, като тази сума
представлява авансово плащане по заявка №04/04/1/0/02323/1/01, което е
обезпечено с банкова гаранция.
Писмото е обжалвано пред АСВТ в частта му, с която са отхвърлени разходи
за безвъзмездно финансиране, като е образувано АД №335/2016 година по описа на
АСВТ. С решение №32 от 17.02.2017 година по това дело съдът отменя оспорената
част от посочената по-горе заповед в частите и, с които е постановен отказ да
се одобри заявен интензитет на помощта в размер от 70%, като е одобрен такъв от
само 60%, в отказано е одобряването на финансиране на разходи за определено
точно посочена земеделска техника и в която са отхвърлени за финансиране
разходи за посадъчен материал, за биоторове и препарати и прочие, като връща
преписката в тази и част на фонда за ново произнасяне в едномесечен срок. В
останалата и част жалбата на дружеството е отхвърлена. Решението е обжалвано
пред ВАС, като с решение №3686 от 22.03.2018 година, постановено по АД
№5595/2017 година на ВАС това решение е отменено решението на АСВТ в частта му,
с която е отменена посочената заповед в частта и, с която е постановен отказ да
се одобри заявен интензитет за подпомагане 70%, а е одобрен такъв в размер от
60%, като вместо това жалбата е отхвърлена в тази и част, като в останалата му
част решението е оставено в сила.
С оглед изпълнението на тези решения е изготвена докладна записка от директора на дирекция „ДПМРСР“ при фонда от
27.07.2018 година, с която е предложено издаването на нова заповед.
Изготвено е ново уведомително писмо №01-2600/1959#30 от 24.08.2018 година, с което е поискано попълването на документацията
на бенефициера, представяне на оферти и прочие. Съответно, дружеството е
изпратило писмо, което е входирано във фонда на 13.09.2018 година, придружено с
различни декларации и фактури.
Така или иначе на 6.12.2018 година е издадена от ответника заповед №
03-РД/860, с която е променена заповед №03-РД/860 от 26.02.2016 година, като
размерът на одобрените разходи нараства на 2 210 432, 79 лева, а
размерът на субсидията нараства на 1 326 259, 68 лева, като са
определени едно авансово и две междинни плащания. Първото е за сумата от
663 129, 84 лева, междинните плащания са съответно от 874 44, 71 лева и от
411 014, 97 лв.
Именно във връзка с тази заповед е издаден вече посочения по - горе
анекс №2 към договора.
Със свое писмо от 15.01.2019 година до фонда, управителят на дружеството
жалбоподател е поискал да се приеме, че срокът на заявяване на междинното
плащане и срокът по чл.6(4) от договора се считат за удължени със седем месеца и седем дни и следва
срокът по чл.6(1) да е 23.10.2019 година и именно това е срокът за заявяване на междинното
плащане, като срокът по чл.6(4) e един месец след
това. В писмото е посочен начина на формирането на тези срокове според
бенефициера. Съответно, на 11.02.2019 година е издадено уведомително писмо за
отказ да се сключи анекс с номер 01-2600/1959#45. В
мотивите е посочено, че е неоснователно искането на бенефициера да се удължи
срока за извършване на инвестицията до 23.10.2019 година по смисъла на чл.6,
ал.1 от договора.
Със свое писмо от 28.02.2019 година, вх. № на фонда 01-2600/1959#46 бенефициерът уточнява, че с предходното си писмо той не е искал
удължаването на срока на договора, а иска удължаване на срока за заявяване на
междинното плащане и на срока по чл.6, ал.4 от договора.
С друго писмо от същата дата бенефициерът във връзка с настъпили според
него форсмажорни обстоятелства отново иска да се удължи срока на изпълнение на
договора със седем месеца, като в писмото са посочени месечни метеорологични
условия с различна продължителност, както и други обстоятелства, които според
бенефициерът обосновават това продължаване. С друго писмо е предложено
изменение на договора в частта касателно селскостопанската техника и касателно
изменение на поземлени имоти, в които да се засадят трайните насаждения.
Междувременно, с уведомително писмо №01-2600/1959#49 от 12.04.2019 година на ответника, бенефициерът е уведомен, че молбата
му от 28.02.2019 година по отношение на срока за подаване на заявката за
окончателно плащане ще се уважи до 23.10.2019 година, без да се промени срока
по чл.6, ал.1 от договора. Посочено е и, че тъй като по проекта е извършено
авансово плащане, обезпечено с банкова гаранция, валидна до 17.09.2019 година,
то следва да бъде подадена заявка за замяна на обезпечение, валидна поне още
шест месеца.
Съответно, с промяна №1 към банкова гаранция, реф.№116DSK07549,издалата гаранцията банка е продължила срока на същата до 13.04.2020
година, като за това обстоятелство фондът е уведомен на 14.06.2019 година. Впоследствие
с промяна №2, срокът на тази гаранция е отново удължен до 23.04.2020 година.
С уведомително писмо – предизвестие от 5.02.2020 година, връчено по
реда на чл.18а, ал.10 от АПК, ИД на фонда е уведомил бенефициера, че при
извършени административни проверки за спазване на срока за подаване на заявката
за окончателно плащане по договора е установено, че срокът за подаването
/посочена е датата 17.04.2019 година/ не е спазен. Посочено е, че при това не е
из пълнено изискването на чл.45, ал.2 от Наредба №9 от 21.03.2015 година и
договорното задължение по чл.6, ал.4 от договора. Посочено е, че в 14 дневен
срок от получаването на писмото бенефициерът може да представи писмени
доказателства за обстоятелства, които водят до обективна невъзможност да подаде
заявката за окончателно плащане в срок. Бенефициерът е предупреден, че при
липсата на такива доказателства ще се пристъпи към издаването на АУПДВ за
авансовото вземане в едно с неустойката в размера на законната лихва.
Бенефициерът е депозирал във връзка с горното предизвестие свое писмо,
вх.№1-2600/547#1 от 20.03.2020 година, като е посочил, че едва осем месеца след
неговото писмо за предприемане на действия във връзка със съдебните решения е
било получено писмо за преразглеждане на проекта му, като едва на 03.01.2019
година е подписан и съответно отбелязания по-горе анекс към договора. Посочени
са исканията за удължаване на срока на договора, както и липсата на поискани
доказателства за настъпили форсмажорни обстоятелства, които обосновават това
продължаване на този срок. Описани са
извършените дейности, като отново е подчертано, че нса настъпили форсмажорни
обстоятелства, като обаче доказателства за наличието им не са представени, а са
представени фактури за услуги/аванси към бъдещи доставки на услуги.
Видно от мотивите на оспорвания АУПДВ, тези доказателства не са
възприети от административния орган като установяващи непреодолима сила, като е
издаден процесния понастоящем акт.
Какви са изводите на съда?
Съдът приема, че актът е валиден, въпреки възражението за нищожността
му, направено от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП „Дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.“. С аргумент от разпоредбите на чл.20а, ал.5 и чл.27,
ал.8 от същия закон актовете за установяване на публични държавни вземания се
издават от ИД на ДФ „Земеделие“ или от оправомощено от него лице /когато
действа в условията на делегация/.
В случая е налице издаден акт за установяване на публично вземане, при
което следва да се приеме, че е налице упражнена функционална и предметна компетентност,
дадена от закона на издалия акта орган, при което обжалваният АУПДВ е валиден
административен акт.
В частта на АУПДВ, с която се отказва заплащането на финансова помощ по
договор №04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 година и този договор се прекратява,
актът е процесуално и материално – правно незаконосъобразен.
Както се отбеляза по-горе, според разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП „Дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.“. Съответно, според разпоредбата на чл.162, ал.2, т.8
от ДОПК „Публични са държавните и общинските вземания за недължимо платени и
надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно
усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз,
включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз
основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс,
надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта,
кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз;“.
Логическото, а и чисто граматическото тълкуване на тези сравнително
ясни разпоредби води до недвусмисленият извод, че с АУПДВ се установяват
дължимостта на публични вземания, които представляват вече платени, надплатени
и неправомерно получени или усвоени парични суми, а не подлежащите на плащане
или получаване такива.
По делото обаче не е спорно, че освен авансовото плащане в размер от 562 245,
66 лв., други суми не са заплащани по процесния договор на дружеството -
жалбоподател. Отказът от финансиране по съответният договор не може да се
обективира с акт като процесният, който има съвсем други функции.
На още по-малко основание с АУПДВ може да се прекратява договор, дори и
последният да има характер на административен договор по смисъла на чл.19а и
следващите от АПК, тъй като самият договор е предвиден ред за това - чл.32, ал.2 от договора, като следва да се
отбележи, че извън тези договорни клаузи, условията за изменение и прекратяване
на такъв договор са предвидени в чл.19д от АПК, като това не става посредством индивидуален
финансов акт, какъвто е по правната си природа АУПДВ.
В частта на АУПДВ, с която е установено
публично вземане, представляващо авансово получената сума от 562 245 лв.,
представляваща получено авансово плащане с оглед представените доказателства,
както и подлежаща на възстановяване лихва в размер от 221 623, 68 лв.
върху това авансово плащане, съдът преценява жалбата като неоснователна.
Спазени са изискванията на чл.26 от АПК с
оглед уведомяването на жалбоподателя за началото на производството, като
уведомителното писмо е връчено по реда на чл.18а, ал.10 от АПК, като на
бенефициера е дадена възможност да представи възражения и доказателства.
Спазена е и формата на акта, доколкото в тази
чу част той съдържа фактите и обстоятелствата, наличието на които според
ответника водят до пораждане на правомощие за установяване на публичното
вземане.
Според разпоредбата на чл.49, ал.1, т.5 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г. /Наредбата за лаконичност/ „Разплащателната агенция може да откаже
изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова
помощ, когато инвестицията не е изпълнена в срока, посочен в договора за отпускане
на финансово подпомагане“.
Във връзка с настоящият спор следва да се
констатира, че ВАС се е произнесъл по същество по законосъобразността на
уведомително писмо №02-2600/972#13 от 28.01.2020 година на настоящият ответник,
с което пък същият се е произнесъл по исканията на настоящият жалбоподател с
№02-2600/972 от 28.02.2019 година и по искане да се удължи срока на договора №02-2600/972#4
от 21.10.2029 година
/два дни преди настъпването на последния срок, до изтичането на който според
която според уведомително писмо №01-2600/1959#49 от 12.04.2019 година на ответника/ чрез
уведомително писмо за отказ да се сключи анекс №02-2600/972#13
от 28.01.2020 година. За да отмени решението
на АСВТ, постановено по АД №246/2020 година по описа на съда, ВАС, в мотивите
на решение №715/27.01.2022 година е приел, че, на първо място предмет на спора
е законосъобразността на посоченото уведомително писмо, издадено по искане на
настоящият жалбоподател №02-2600/972 от 28.02.2019 година за удължаване на
срока на договора със седем месеца и по искане №02-2600-972#4 от 21.10.2019 година, с което пък е поискано
да се удължи срока за подаване на заявката до 31.10.2020 година заради липсата
на отговор по първото му искане.
Видно от решението на ВАС, тази юрисдикция е
приела, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че е доказано
настъпването на форсмажорни обстоятелства с оглед представени от НИМХ и БТПП справка
и сертификат. Анализирайки тези доказателства, тази юрисдикция е приела, че те
не установяват непреодолими обстоятелства, тъй като не попадат в хипотезата на
§1, т.23 от ДР на Наредбата. В крайна сметка е посочено, че изменение и/или
допълване на договора за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ е
предвидено като правна възможност в разпоредбата на чл.31, ал.7 от договора за
БФП, като тази правна възможност не обвързва наличието на форсмажор с
възможността да се удължи срока на договора, а само срока на бенефициера за
заявяване на междинно плащане и/или срокът по чл.6, ал.4 от него.Единствената
правна последица от настъпването на такива обстоятелства касае правото да не се
възстановява получената вече сума.
Следва да се констатира, че с посоченото
решение със сила на пресъдено нещо е решен окончателно спора по
законосъобразността на уведомително
писмо №02-2600/972#13 от 28.01.2020 година, с което е отказано сключване
на анекс, който да удължи срока на договора, който определя завършването на
инвестицията. От друга страна, за настоящият състав мотивите, изложени от ВАС
имат висока доказателствена стойност, като следва да се приеме, че
претендираната от жалбоподателя непреодолима сила не е налице. Представените
доказателства, които установяват това обстоятелство са били обсъдени от ВАС.
Нови доказателства не могат да обосноват различни изводи, тъй като те могат да
бъдат единствено основание за отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.1, т.5 от
Наредбата РА може да изиска възстановяването на част или на цялата отпусната
финансова помощ когато инвестицията не е изпълнена в срока, посочен в договора
за отпускане на финансово подпомагане.
Съгласно чл.20а от ЗПЗП ИД на фонда /ДФ
„Земеделие“/ е и ИД на РА , като съдът вече посочи, че в хипотезите на чл.27,
ал.7 от ЗПЗП ИД на фонда е компетентен за установява възникналото задължение
чрез АУПДВ.
Както се констатира, с двата коментирани
по-горе анекса към договора, срокът за изпълнение на инвестицията по чл.6, ал.1
от договора не е променен. От друга страна, с уведомително писмо № 01-2600/1959#45 от 11.02.2019 година на бенефициера е
отказано удължаване на срока на изпълнение на инвестицията, като то е влязло в
сила като необжалвано, а уведомително писмо за отказ за удължаване и на срока
на инвестицията и на срока за подаване на окончателната заявка № №02-2600/972#13 от 28.01.2020 година е потвърдено като
законосъобразно от ВАС с влязло в сила съдебно решение. При това е безспорно по
делото, а и от доказателствата се установява, че инвестицията е следвало да
завърши на 17.03.2019 година, а удължения срок за подаване на заявката по чл.45
от Наредбата е до 23.10.2019 година според стабилизираното уведомително писмо
№01-2600/1959#49
от 12.04.2019г. на
ответника.
По делото липсват доказателства, от които да
се установява, че към момента на приключване на съдебното дирене инвестицията е
изпълнена, респ. заявката по чл.45 от Наредбата е подадена от жалбоподателя.
При това положение законосъобразно ответникът
приема, че при неизпълнение на заложения срок в чл.6, ал.1 от договора, който
възпроизвежда нормативните срокове, посочен в разпоредбите на чл.50 от Наредбата,
настъпват последиците по чл.49, ал.1, т.5 от Наредбата. Както съдът вече
посочи, единствената сума, подлежаща на установяване като възстановима, е
авансовото плащане, получено от бенефициера в размер от 562 245 лева, като
върху нея се дължи неустойка, която е в размер на законната лихва, начислена
върху получената сума от момента на изплащането и /чл.19 от договора за БФП/.
При това положение на страните се следват
разноски с оглед спечеления от всяка страна по делото материален интерес и
предвид сторените или дължими по закон разноски. За жалбоподателя разноските
представляват 50 лева държавна такса, както и ефективно заплатени разноски за
един ***в размер от 3530 лева или общо разноски от 3580 лв. За ответника
разноските представляват претендираното по реда на ЗПП юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв.
Общият материален интерес по делото се
извлича от разпоредбата на §1 от анекс №2 към договора за безвъзмездно
финансиране от 3.1.2019 година, според който се променя чл.3, ал.1 от договора,
според която първоначално одобрената финансова помощ въз основа на
представените от Ползвателя на етапа на кандидатстването по подмярка 4,1
документи е в размер от 1 326 259, 68 лева, като към нея следва да се
прибавят констатираните в акта лихви в размер от 221 623,68 лв. като това
прави общо 1 547 883, 36 лв.
При това положение спечеленият от ответника
материален интерес по делото е в размер от 783 868, 68 лв., а спечеленият от жалбоподателя интерес е 764 016,
68 лв.
Съответно, на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер от 1767, 05 лв., а в полза на юридическото лице, в
системата на което се намира издалия акта административен орган, се следват
разноски от 50, 64 лв.
По изложените съображения Административен съд
Велико Търново, шести състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане №04/04/1/0/02323/1/01/04/02
от 23.09.2020 година на ИД на ДФ „Земеделие“ само в частта му, с която е
отказано на „Гама 2015“ ЕООД, ЕИК *********, изплащане на финансова помощ по
договор №№04/04/1/0/02323 и този договор е прекратен.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Гама 2015“ ЕООД, гр.Велико Търново, ЕИК *********,
против частта от акт за установяване на публично държавно вземане
№04/04/1/0/02323/1/01/04/02 от 23.09.2020 година на ИД на ДФ „Земеделие“, с
която е установено публично вземане в размер от 562 245 лв. в едно със
законна лихва в размер от 221 623, 68 лв., от които на възстановяване
подлежи законна лихва в размер от 221 623, 68 лв.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – София, да заплати на „Гама 2015“
ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, разноски по делото в размер от 1767, 05
лева.
ОСЪЖДА „Гама 2015“ ЕООД – Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на
Държавен фонд „Земеделие“ – София разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер от 50, 64 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: