№ 64
гр. Габрово, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Гражданско дело №
20214200100321 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на М. Р. Г. от гр. Габрово против
„Застрахователно акционерто дружество ДаллБог:Живот и Здраве“ АД гр.София.
Твърди се, че на 5.09.2019 г. около 1.35 часа в гр. Габрово, ул. Лазурна, възникнало
ПТП, при което лек автомобил „Ауди„ с рег. № ******, управляван от ИВ. ИВ. К., се блъска
в метален стълб, разположен на десния тротоар на улицата. В резултат на удара пострадали
всички пътници в автомобила, включително и ищцата, която била на задната дясна седалка.
Против И.К. е образувано наказателно производството, което приключило с влязла в сила
осъдителна присъда. Причината за катастрофата била изключително високата скорост, с
която се движил автомобила – 140 км.ч. На ищцата били нанесени множество увреждания,
подробно посочени в исковата молба, които представляват две средни телесни повреди.
Проведено било оперативно лечение с метална остеосинтеза на фрактурата на бедрената
кост с интрамедуларен пирон. Наместване на изкълчването на лявата тазобедрена става.
Обездвижване на долните крайници и последваща рехабилитация.От 5.09.2019 г. до
2.10.2019 г. била лекувана в болницата, след което продължила с домашно лечение. Два
месеца била напълно обездвижена, след което се придвижвала с патерици, като
самостоятелно можела да се движи едва в края на м. януари 2020 г. През този период
ежедневно се нуждаела от помощта на близките си. Изпитвала освен физически болки и
психически страдания и неудобства. Не успяла да ходи на училище, поради което била
записана на самостоятелна форма на обучение, което също повлияло негативно на
психическото й състояние. На 17.09.2020 г. била извършена нова операция за отстраняване
на металните импланти, след което възстановяването продължило около 2 месеца. Твърди се
още, че по време на лечението били направени разходи за медикаменти и медицински
1
консумативи в размер на 1802.56 лв.
Към момента на възникване на произшествието, лекият автомобил, с който е
предизвикано произшествието, е застрахован със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в дружеството ответник, валидна за периода от 28.08.2019 г. до 27.08.2020 г.,
прекратена на 14.12.2019 г. На основание чл.380 КЗ ищцата предявила претенцията си пред
ответника, но получила отказ. Въпреки това на 10.06.2021 г. ответникът заплатил на ищцата
общо сумата 13 802.56 лв., които по неофициални данни представлявали обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1802.56 лв. и неимуществени в размер на 12 000 лв. Тъй
като от претендираното обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди,
ответникът заплатил 12 000 лв., предмет на настоящия иск е разликата в размер на 38 000
лв.
Иска се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 38 000 лв., заедно със законната лихва от
датата на увреждането - 5.09.2019 г. до окончателното изплащане.
В срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество.
С него се твърди, че искът е процесуално допустим. Прави се възражение за
нередовност на исковата молба, тъй като не е описано детайлно пътно транспортното
произшествие, в резултат на което се твърди, че са причинени неимуществени вреди, както
и че не е заплатена държавна такса.
Ответното дружество признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата, на която се твърди да е станало процесното ПТП, по отношение
на лек автомобил“Ауди“ модел А8 с рег. № ****, по което ответникът е страна.
Признава се за установен и факта, че ответното дружество е заплатило на законния
представител на ищцата Р.Г.Г. сумата от 13 802.56 лв., обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди.
Спори се изключителната вина на водача на застрахованото МПС, като прави
възражение за съпричиняване на пострадалата, тъй като не е била с обезопасителен колан,
поради което обезщетението следва да бъде намалено поне с 50%. Оспорва се степента и
характера на получените увреждания и причинно следствената връзка с процесното ПТП.
Липсвала документация, отразяваща възстановителни процедури, предприети от ищцата,
както и че е посещавала контролни прегледи след оперативните намеси. Прави се
възражение за съпричиняване и от страна на родителите на пострадалата ищца, които са
оставили без надзор непълнолетното си дете в малките часове на нощта. Оспорват се и
твърденията в исковата молба за нанесени психологически и емоционални травми.
В условията на евентуалност, ако се установи, че водача на застрахования автомобил
носи изключителна вина, причинната връзка и получените телесни увреждания, се прави
възражение за прекомерна завишеност на размера на претендираното обезщетение. Оспорва
се претенцията за лихва, поради неоснователност на главния иск, както и относно началния
момент за начисляване на лихва. В условията на евентуалност, ако се счете, че лихва се
2
дължи, тя да бъде изчислена от датата на предявяване на претенцияна на пострадалата -
7.08.2020 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Безспорно е между страните съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата, на процесното ПТП, по отношение на лек автомобил“Ауди“
модел А8 с рег. № ****, по което ответникът е страна. Признава се за установен факта, че
ответното дружество е заплатило на законния представител на ищцата Р.Г.Г. сумата от 13
802.56 лв., обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
На основание чл.300 от ГПК са безспорни следните обстоятелства: Извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на управляващия лекия автомобил,
предизвикал ПТП на 5.09.2019 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно заявеното от ищцата и признато от ответника, на 10.06.2021 г. ответникът
заплатил на ищцата общо сумата 13 802.56 лв., от които обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1802.56 лв. и неимуществени в размер на 12 000 лв. поради това предмет на
настоящия иск е искане за обезщетение в размер на 38 000 лв., за причинени неимуществени
вреди.
Предпоставка за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая е
установено, че ищцата е предявила претенцията си пред ответното дружество на 7.08.2020 г.
По делото са представени две уведомления до ищцата отправени от ответното дружество,
съответно от 4.11.2020 г. и 25.05.2021 г., с които се прави отказ от заплащане на исканото
обезщетението. Въпреки това, на 10.06.2021 г.застрахователното дружество заплаща на Р.Г.,
баща на ищцата, обезщетение за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 13
802.56 лв./преводно нареждане л.65/, което ищцата намира за занижено по размер.
Поради изложеното, искът е допустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Отговорността на застрахователя се изразява в
заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането и е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В случая отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между
получените от ищцата увреждания и противоправното поведение на виновния водач.
3
Безспорно е установено по делото, че с влязла в сила присъда № 260029/18.12.2020
г., постановена по нохд № 712/2020 г. по описа на Районен съд Габрово, ИВ. ИВ. К. е
признат за виновен в това, че на 5.09.2019 г. около 1.35 часа на ул. Лазурна в гр. Габрово,
при управление на лек автомобил автомобил „Ауди А8", с per. № *****, нарушил правилата
за движение по чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП, поради което по непредпазливост причинил на
М. Р. Г. счупване на дясна бедрена кост и изкълчване на лява тазобедрена става, довело до
трайно затрудняване движението на левия и десния долни крайници, за което му е наложено
съответно наказание.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца, поради което в настоящото производство е доказана вината и противоправността на
деянието, извършено от водача на лекия амтомобил И.К.. В този смисъл са неоснователни
възраженията на ответника за липса на вина за настъпилото ПТП от страна на водача на
автомобила.
По повод възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоностния
резултат от страна на пострадалата, е допусната и приета авто-техническа експертиза, като
част от комплексна експертиза, която съдът приема като компетентна и мотивирана.
Съгласно заключението, лекият автомобил, управляван от И. К. се е движел в град Габрово
по ул. „Лазурна" от запад към изток в посока ул. „Търновско шосе", през тъмната част на
денонощието, със скорост около 140.0 км/ч. По време на преодоляването на ляв за
автомобила завой, следствие на движението му със скорост по-висока от критичната,
автомобилът преминава в движение със странично плъзгане, а водачът К. губи контрол над
управлението.Движението на автомобила продължава в източна посока, а водачът му
предприема интензивно спиране при движение със скорост около 129км/ч. като в процес на
интензивно спиране автомобилът изминава 61,5 м. По време на интензивното спиране
автомобилът достига с предно и задно десни колела до южния. Настъпва удар с предната
дясна част на лекия автомобил в метален стълб от уличното осветление със скорост около
75км/ч. Според вещото лице, обстоятелството, че ищцата не е била с поставен предпазен
колан не е оказало влияние върху вида и интензитета на получените травматични
увреждания. Същите биха се получили и с поставен обезопасителен колан. Лек автомобил
„Ауди" е оборудван фабрично с пет броя предпазни колани. Съгласно заключението на
медицинската част на комплексната експертиза, травмите получени от ищцата М.Г. се
дължат на деформации в купето на автомобила -притискане на долните крайници от
влязлата навътре предна седалка на автомобила и не се дължи на липсата на поставен
предпазен колан.Тялото на пострадалата М.Г. при настъпването на процесното ПТП е
притиснато от предната седалка, която в следствие на удара е изместена
назад.Обстоятелството, че ищцата не е била с поставен предпазен колан не е оказало
влияние върху вида и интензитета на получените травматични увреждания. Същите биха се
получили и с поставен обезопасителен колан. По искане на ответното дружество е
4
допусната допълнителна медицинска експертиза със задача: Щяла ли е ищцата М.Г. да
получи изкълчване на лява тазобедрена става в случаи, че е пътувала с поставен предпазен
колан, при установения механизъм на ПТП ? Съгласно заключението, при този механизъм
на травмата, наличието или отсъствието на предпазен колан няма отношение към
луксацията на тазобедрената става. Предпазния колан, фиксира торса, тялото, като цяло и го
предпазва от движение вътре в самото купе, но няма отношение към таза, който по същество
е фиксиран в седалката. От тук следва, че наличието или отсъствието на предпазен колан, не
би предотвратило луксацията на тазобедрената става. Не са установени други конкретни
противоправни действия или бездействия, с които да е способствала за настъпване на
вредите.
По възражението за съпричиняване от страна на родителите на пострадалата.
Към момента на произшествието М.Г. е била на 16 навършени години, поради което
задължението за постоянен родителски надзор по чл. 8, ал. 8 от ЗЗДет, на което се позовава
ответникът, като касаещо децата до 12-годишна възраст е неприложимо в случая. За
навършилите 16 години деца нормите на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗДет въвеждат изискване за
придружаването им на обществени места след 22, 00 часа от родител или осигурено за целта
от него пълнолетно лице, при което до този час на детето на тази възраст е предоставена
самостоятелност, а в случая произшествието е настъпило след 22, 00 часа. Съгласно чл. 125,
ал. 3 от СК, родителят е длъжен да осигури подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете. Дори и в случая да се приеме да не е упражнен достатъчен родителски
контрол, не може да се приеме родителско съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
доколкото съпричиняването е поведение на самия пострадал, с което той обективно е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки предпоставки или улеснявайки
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. В случая пострадал е самото
дете, на което са били причинени телесни повреди при произшествието, за обезщетяване на
неимуществените вреди от които претендира, а не неговите родители, поради което
релевантно за евентуално съпричиняване е лично неговото поведение.
На основание посоченото, съдът приема, че причината за настъпването на ПТП е в
действията на водача на лекия автомобил, реализирал противоправно поведение,
нарушавайки правилата за движение по пътищата – нормите на чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 ЗДвП.
Ответникът твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на уврежданията, тъй като при
настъпване на процесното ПТП, е пътувала без поставен обезопасителен колан, в нарушение
на чл. 137 ЗДвП. Това твърдение не се доказа, а се опровергава и от заключението на
комплексната АТЕ иСТЕ, както и от допълнителоното заключение.Становището на всички
вещи лица е че в настоящия случай, непоставянето на предпазен колан не е съпричиняващ
фактор.Този вид травми не могат да бъдат преодолени с поставянето на предпазен колан.
Тъй като водачът на застрахования автомобил е реализирал виновно и противоправно
поведение, изразяващо се в нарушение на правилата за движение по пътищата, налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл.
5
52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им във
времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според вещото лице д-р Р., при претърпяното ПТП на 05.09.19г. на М.Г. е
причинено закрито счупване на средната трета на тялото на дясната бедрена кост с голямо
разместване на фрагментите. Приложено е оперативно лечение-метална остеосинтеза. Тази
травма е причинила трайно затруднение на движението на долния десен крайник за срок от
около 6 месеца. Два месеца след изписването й от МБАЛ-гр. Габрово ищцата е била на
легло в дома си и не е можела да ходи. До края на месец март 2020г. ищцата се придвижвала
с две патерици, а още един месец след това с една патерица.Ищцата е получила и изкълчване
на лявата тазобедрена става. Приложена е директна скелетна екстензия през горната част на
големия пищял на лявата подбедрица за период от 2 седмици. Травмата е причинила трайно
затруднение на движението на долния ляв крайник за срок от около 2 месеца.От 15.09.19г.
до 13.09.19г. е била на лечение в ортопедо- травматологично отделение на МБАЛ-гр.
Габрово, през който период е извършена оперативната интервенция върху десния долен
крайник; лечението на ищцата продължава в същото отделение през периода 13.09.19г.-
25.09.19г. с цел възстановяване след проведената хирургична намеса; в периода 25.09.19г.-
02.10.19г. в отделението по ортопедия и травматология е проведена рехабалитация на
пострадалата в болнична обстановка. Според експерта, травмите на двата долни крайника са
довели до по-трудно и бавно възстановяване на движенията в по-тежко травмирания десен
крайник. Именно това е наложило ищцата два месеца след изпиването и от болницата да не
може да започне ранна рехабилитация и да бъде принудително обездвижена на легло.
Оздравителния процес е протекъл гладко и в обичайния за такъв вид травматични
увреждания срок. Липсва функционален дефицит, досежно обема на движенията на долните
крайници.Проведената рехабилитация се е отразила положително върху възстановяването
на ищцата. Към настоящият момент ищцата е възстановена напълно от причинените й при
ПТП травматични увреждания на долните крайници. Оплаква се от периодични болки при
промяна на метеорологичните условия.Изпитва притеснения от козметичните дефекти по
кожата на десния долен крайник в резултат на предприетата двукратно оперативна
интервенция, тъй като външната повърхност на дясното бедро се виждат два вертикално
разположени белега в горната му трета с размери от по 10x2 см с неравен ход, покрити с по-
бледа атрофична лъскава кожа и трети белег разположен в долната външна трета със същите
размери и характеристика. Под лявото коляно, по вътрешната горна трета на лявата
подбедрица има окръглен белег с диаметър 1,5см с кафявобял цвят, разположен под нивото
на кожата - около 4-5 мм , по външната горна трета на същата подбедрица има втори белег с
диаметър 1 см, разположен на нивото на кожата с кафявобял цвят.те могат да бъдат
коригирани чрез пластична интервенция.
Св. Г. е баща на ищцата. Той твърди, че възстановяването на дъщеря му било дълго и
тежко. След около месец на болнично лечение, продължила да се лекува в домашни
6
условия. Около два месеца не можела да става от леглото и да обслужва ежедневните си
нужди. Била принудена да премине на индивидуално обучение. Напуснала класа си, трудно
преодоляла изолацията, станала раздразнителна и нервна. След втората операция за махане
на металните пластини се възстановила по-бързо. Преди произшествието, М. не е имала
здравословни проблеми и увреждания.
Св. М.И. е пътувал заедно с ищцата в автомобила, когато е настъпило
произшествието. Двамата били на задната седалка, като М. седяла зад мястото на
водача.Двамата били без поставени предпазни колани.Свидетелят подробно обяснява какво
се е случило непосредствено преди удара и след това.
Така дадените от свидетелите показания съдът кредитира като обективни и
съответстващи на медицинската документация по делото.
Като съобрази възрастта на пострадалата, към момента на ПТП – 17 г.,
травматичните уреди, причинено закрито счупване на средната трета на тялото на дясната
бедрена кост с голямо разместване на фрагментите и изкълчване на лявата тазобедрена става
и свързания с тях продължителен емоционален дискомфорт, негативните последици за
качеството на живот, изпитаните физически болки, съдът намира, че 32 000 лева е
справедлив размер на обезщетението.Отчетено е и обстоятелството, че към момента на
устните състезания, ищцата се е възстановила напълно, с изключение на остатъчни белези,
които могат да бъдат заличени чрез пластична корекция. Безспорно се установи по делото,
че застрахователното дружество е заплатило на ищцата чрез нейния баща, обезщетение в
размер на 12 000 лв., поради което определения размер от 32 000 лв. следва да бъде намален
с вече заплатената сума от 12 000 лв. и остава за изплащане обезщетение в размер на 20 000
лв.
Определеният размер на обезщетението е и според лимитите на застрахователните
суми за неимуществени вреди и конкретните икономически условия към релевантния за
определяне на обезщетението момент – 5.09.2019 г., когато е настъпилото произшествието,
от което са произтекли вредите.
Имайки предвид установените обективни факти и общото ниво на икономическо
състояние в страната към датата на събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения
размер напълно репарира действително претърпените от ищцата неимуществени вреди, без
да води до неоснователно обогатяване за сметка на ответника. До този размер искът е
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в останалата част до пълният
претендиран размер от 38 000 лв.-да бъде отхвърлен.
Видно от данните по делото, застрахователят е уведомен от ищцата за настъпилото
застрахователно събитие и е предявил застрахователните си претенции на 7.08.2020 г., от
когато следва да тече лихвата върху присъдената главница, предвид специалната разпоредба
на чл.429 ал.3 КЗ и доколкото липсват данни застрахованият да е уведомил ответното
дружество.
Тъй като ищцата е освободена от държавна такса и разноски, ответникът дължи,
7
съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на ГОС сумата от 800 лева
държавна такса и 156 лева депозит за експертиза.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни.
Ищцата е представлявана от адвокат Р.Д., който е оказал безплатна правна помощ на
основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. На адв. Д. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
1130 лева, съразмерно на уважената част от иска, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г.
На основание чл.25 ал.2 от Наредба за заплащане на правната помощ, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв., като на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за отхвърлената част от съдебно
предявената претенция в размер на 189 лв., както и 407 лв. разноски по делото.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот
и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1, да заплати на М. Р. Г. ЕГН **********, съдебен адрес гр. Габрово,
********, сумата 20 000 лева/ двадесет хиляди лв./, обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП,
настъпило на 5.09.2019 г. заедно със законната лихва от 7.08.2020 г. до окончателното
изплащане, на основание чл.432 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 20 000 лв. до 38
000 лева.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот
и Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1 да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса в размер
на 800 лв. и разноски в размер на 156 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и
Здраве АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
Г.М.Димитров № 1 да заплати на адвокат Р.Д. АК Габрово, ******** адвокатско
възнаграждение в размер на 1130 лв.
ОСЪЖДА М. Р. Г. ЕГН **********, съдебен адрес гр. Габрово, ******** да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: Живот и Здраве АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Г.М.Димитров № 1
сумата 189 лв. юрисконсултско възнаграждение и 407 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
8
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
9