Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………………………… Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ състав
На 10 март
В публично заседание в следния състав:
Председател: Т.И.
Секретар: Е.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдия Т.И. ***, по описа за 2007 година.
Искът е
за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.34 от ЗС във вр.
с чл.278 и сл. от ГПК, като производството е във фаза след допускане на
делбата.
С решение № 62/23.09.2008г., постановено по
настоящото дело, е допуснат до делба недвижим имот: апартамент № 3, на първи етаж, от жилищен блок № 21, в кв. „Трите
чучура” в гр. Стара Загора, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня и
тоалетна, със застроена площ от 79.74 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24, с
площ от 5.00 кв.м. и с процентно участие в етажната собственост 0.965%, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от
правото на строеж от УПИ І – 4621 в строителен квартал 517 А по ПУП на гр.
Стара Загора, при квоти: 1/20 ид.ч. за Д.Г.Д., 6/10 ид. ч. за И.К.О., 1/10
ид.ч. за Г.К.Х., 1/10 ид.ч. за К.К.О., 1/20 ид.ч. за Е.П.М., 1/20 ид.ч. за Г.И.Н. и 1/20 ид.ч. за Г.Г.Н..
Предявена
е претенция от ответника И.К.О. за възлагане в негов дял на допуснатия до делба
недвижим имот.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност
съобразно разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, съдът намира за установено
следното:
ОТНОСНО
ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ВЪЗЛАГАНЕ
Възможността
за възлагане в дял на допуснат до делба недвижим имот е предвидена в
разпоредбата на чл. 288 от ГПК/отм./. Същата разпоредба визира две хипотези,
при които е допустимо възлагане в дял на имота, и те са: когато допуснатият до
делба неподеляем имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност и
когато неподеляемият имот е жилище и съсобствеността е възникнала от
наследяване.
Съгласно
разпоредбата на чл.288 ал.2 ГПК, възлагане на неподеляем имот може да се
постанови само, ако е налице неподеляем имот и същия е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, и преживелият съпруг или бившият съпруг на когото е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на децата от брака няма
собствено жилище.
По делото е назначена и
изслушана съдебно – техническа експертиза. Видно от заключението на същата,
допуснатият до делба недвижим имот е жилище и е неподеляемо. Безспорно
установено по делото е, че допуснатия до делба недвижим имот не е било
съпружеска имуществена общност. Ето защо, съдът приема, че не са налице
предпоставките на чл. 288, ал.2 от ГПК/отм./.
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.3 ГПК
“ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго такова, може да поиска то да
бъде поставено в негов дял, като дяловете на останалите съделители се уравняват
с друг имот или с пари”.
Безспорно се установи от
заключението на съдебно-технически експертиза, че допуснатият до делба недвижим
имот е жилище и е неподеляем. Ето защо, съдът намира, че първото от условията
на фактическия състав на правната норма на чл. 288 ал. 3 от ГПК – да се касае
за неподеляем жилищен имот, е налице.
От представеното по делото
Удостоверение изх. № 446/18.02.2009г. на Служба по вписванията гр. Стара
Загора, се установява, че И.О. не притежава друг недвижими имот, освен
съответните идеални части от допуснатия до делба апартамент. Т.е. налице и
второто отрицателно условие на закона – да не притежава друг имот от същия вид.
От дадените по реда на чл.
114, ал.1 от ГПК/отм./ отговори на ответницата Е.П.М., съдът приема за
безспорно установено, че към момента на смъртта на наследодателя Неделя
Василева Баронян, в процесния недвижим
имот е живял ответникът И.О.. Това обстоятелство не се оспорва и от ищеца.
За да се уважи претенцията
за възлагане, е необходимо да е спазено изискването на закона- съделителят да е
живял в имота към момента на откриване на наследството. Това изискване
сочи, че предмет на възлагателна претенция по чл. 288 ал. 3 от ГПК, може да
бъде наследство, а възлагане по този ред може да се извърши само на сънаследствен
недвижим имот, в полза на сънаследник, който отговаря на изискването.
Имотите, чиято собственост е възникнала в резултат на установените от закона
способи, но извън наследственото правоприемство, не могат да бъдат предмет на
възлагане по този ред. В хода на съдебното дирене, в първа фаза на
производството по настоящото дело, е безспорно установено, че делбеният имот е
бил придобит чрез договор за покупко – продажба от 14.12.1972г. от И.К.О. и
Неделя Василева Баронян. Установява се, че на 21.05.2007г. Неделя Василева
Баронян е починала, като е оставила за свои законни наследници страните по
делото. Видно от Договор за продажба на наследство от 17.07.2007г., наследникът
Марин Пейчев Маринов е продал на ищеца по делото цялото си наследство, оставено
му от наследодателя Неделя Баронян. По този начин между ищеца и останалите
наследници на починалата Неделя Баронян, е възникнала смесена форма на
съсобственост – по наследство и чрез правна сделка. От една страна ищецът чрез
покупко-продажба е придобил съответните ид. части от процесния имот, ответникът
О. е придобил съответните ид. части чрез правна сделка и по наследствено
правоприемство, а всички останали съделители са придобили собствените си
идеални части от имота, по силата на наследственото правоприемство.
Предвид изложеното, съдът
приема, че в случая съсобствеността между съделителите е възникнала само от
части по силата на наследственото правоприемство. При наличието на възникнала
смесена съсобственост, съдът намира, че разпоредбата на чл. 288 ал. 3 от ГПК не
може да намери приложение, независимо от това дали са налице останалите
изисквания на закона за възлагане. / В този смисъл Реш. №293/03г.; Реш.
№482/03г.; Реш. №615/02г.; Реш.
№257/01г. на ВКС, І г.о. и др./.
В конкретния случай, безспорно е
обстоятелството, че процесният имот не попада в нито една от посочените
законови хипотези. Съдът счита, че недопустимо се явява възлагането на
недвижимия имот в дял на която и да е от страните по делото, тъй в случая се
явяват неприложими разпоредбите на ал.2
и ал.3 на чл. 288 от ГПК. Ето защо предявената претенция за възлагане в дял на ответника
О. допуснатия до делба недвижим имот следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
ПО ВЪПРОСА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЛБАТА:
С влязло в сила решение № 62/23.09.2008г.,
постановено по настоящото дело, е допуснат до делба недвижим имот: апартамент № 3, на първи етаж, от
жилищен блок № 21, в кв. „Трите чучура” в гр. Стара Загора, състоящ се от: две
спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, със застроена площ от 79.74 кв.м.,
ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24, с площ от 5.00 кв.м. и с процентно участие в
етажната собственост 0.965%, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и идеални части от правото на строеж от УПИ І – 4621 в
строителен квартал 517 А по ПУП на гр. Стара Загора, при квоти: 1/20 ид.ч. за Д.Г.Д.,
6/10 ид. ч. за И.К.О., 1/10 ид.ч. за Г.К.Х., 1/10 ид.ч. за К.К.О., 1/20 ид.ч.
за Е.П.М., 1/20 ид.ч. за Г.И.Н. и 1/20
ид.ч. за Г.Г.Н..
Съдът, като взе предвид експертното заключение, невъзможността всеки
един от съделителите да получи дял в натура, както и разпоредбата на чл.288 ал.1 ГПК/отм./ счита, че процесният
недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан, като всеки от
наследниците следва да получи своят дял от него в пари. С оглед на това следва
да се има предвид пазарната цена на имота, установена от заключението на съдебно-техническата експертиза – 81 300 лв.
Следва да бъдат осъдени
страните да заплатят по сметка на Старозагорския районен съд държавна такса
върху стойността на дяловете си, както следва: Д.Г.Д. – 162.60 лв., И.К.О. –
1951.20 лв., Г.К.Х. – 325.20 лв., К.К.О. – 325.20 лв., Е.П.М. – 162.60 лв., Г.И.Н.
– 162.60 лв. и Г.Г.Н. – 162.60 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот апартамент
№ 3, на първи етаж, от жилищен блок № 21, в кв. „Трите чучура” в гр. Стара
Загора, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня и тоалетна, със
застроена площ от 79.74 кв.м., ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 24, с площ от 5.00
кв.м. и с процентно участие в етажната собственост 0.965%, ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото
на строеж от УПИ І – 4621 в строителен квартал 517 А по ПУП на гр. Стара
Загора, с пазарна цена 81 300 лв., при права за съделителите: 1/20 ид.ч. за
Д.Г.Д., ЕГН ********** ***, 6/10 ид. ч. за И.К.О., ЕГН ********** ***, 1/10
ид.ч. за Г.К.Х., ЕГН ********** *** 41, 1/10 ид.ч. за К.К.О., ЕГН ********** ***
24, 1/20 ид.ч. за Е.П.М., ЕГН ********** *** Загора, 1/20 ид.ч. за Г.И.Н., ЕГН **********
*** и 1/20 ид.ч. за Г.Г.Н., ЕГН ********** ***.
ОТХВЪРЛЯ
предявената от И.К.О. с п.а. претенция за възлагане в негов дял на допуснатия
до делба недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА
Д.Г.Д. с п.а. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 162.60 лв. /сто шестдесет и два лева и 60 стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА
И.К.О. с п.а. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 1951.20 лв., /хиляда деветстотин петдесет и един лева и 20
стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА
Г.К.Х.., с п.а. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 325.20 лв. /триста
двадесет и пет лева и 20 стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на дела й.
ОСЪЖДА К.К.О., с п.а. да
заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския районен съд,
сумата 325.20 лв. /триста двадесет и пет
лева и 20 стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА
Е.П.М. с п.а. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 162.60 лв. /сто шестдесет и два лева и 60 стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА
Г.И.Н. с п.а. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 162.60 лв. /сто шестдесет и два лева и 60 стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА
Г.Г.Н. с п.а. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата 162.60 лв. /сто шестдесет и два лева и 60 стотинки/,
представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
Решението
е подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :