№ 569
гр. Благоевград, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231200500787 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Р.
А. Х., ЕГН ***, с адрес: гр. С., общ. Благоевград, ул. „**, чрез адв. З. И., с адрес
за призоваване: гр. Благоевград, ул. „*** против решение № 436/22.06.2023 г.,
постановено по гр.д. № 922/2023 г. по описа на РС- Благоевград, с което е
отхвърлена като неоснователна молбата на жалбоподателката за допускане на
промяна на фамилното й име от Х. на А..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението на районния съд.
Изложени са доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид
важните обстоятелства, които налагат желанието за промяна на името на
молителката. Твърди се, че се иска промяна единствено на фамилното име, което
и понастоящем не е бащината фамилия на молителката. Сочи се, че желанието за
смяна на носената фамилия е в достатъчна степен важно обстоятелство,
отговарящо на посоченото в чл. 19 ЗГР. Изтъква се, че с желанието на
молителката да носи фамилното име А. не се накърняват традициите и морала.
Фамилията А. е идентична на бащиното й име, съответства на изискванията на
закона и има изцяло българско звучене, отговаря на българската именна традиция
и на разбиранията на обществото и на морала. Исканата промяна не би довела до
промяна на информацията за произхода на молителката и не би довело до
неяснота и объркване по отношение на произхода й, доколкото имената й няма да
съответстват на баща й.
1
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
решение № 436 от 22.06.2023 г. , постановено по гр.д. № 922/2023 г. по описа на
Районен съд –Благоевград и постановяване на решение, с което да бъде допусната
промяна на фамилното име на молителката Р. А. Х. от Х. на А..
Препис от въззивната жалба е връчен на Община Б. на 21.07.2023 г., която в
предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, не е депозирала отговор.
Препис от въззивната жалба е връчен на Районна прокуратура - Благоевград
на 19.07.2023 г. В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
Анализът на доказателствата води до следните фактически констатации:
Молителката Р. А. Х. е родена на 09.06.1973 г. в гр. Б., като видно от
приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
111 от 09.06.1973 г., е записана от родителите си С.Й.К. - майка и А.Д.К. - баща,
със следните три имена - собствено Р., бащино - А. и фамилно - К. или Р. А. К..
В първоинстанционното производство е прието като доказателство решение
№ 1369/08.02.2018 г., постановено по гр.д. № 214/2018 г. по описа на РС-
Благоевград, от което се установява, че молителката е била в брак с Н.Г.Х., който
брак е прекратен с развод по взаимно съгласие и след прекратяване на брака
молителката е избрала да продължи да носи брачното си фамилно име- Х..
От писмо вх. № 9454/09.05.2023 г. на Окръжна прокуратура - Благоевград се
установява, че срещу молителката Р. А. Х. няма данни за образувани досъдебни
производства.
Видно от писмо вх. № 9406/09.05.2023 г. на Районна прокуратура-
Благоевград, срещу молителката Р. А. Х. няма образувани досъдебни
производства.
Спрямо молителката Р. А. Х. няма налагани принудителни
административни мерки по ЗБЛД (писмо с рег. № 244000-19094/11.05.2023 г. от
ОД на МВР Благоевград).
От писмо от ТД на НАП София, офис Благоевград се установява, че към
05.05.2023 г. молителката Р. А. Х. няма изискуеми задължения.
От справка за съдимост рег. № *** от 22.05.2023 г. е видно, че молителката
Р. А. Х. не е осъждана.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията си св. Гергана Панева сочи, че познава молителката от близо
20 години. Знае молителката като Р. А. и останала изненадана, когато разбрала, че
фамилията й е Х.. Твърди, че навсякъде молителката се представяла като А.. Сочи,
че на въпрос защо се представя като А., молителката отговорила, че не харесва
фамилията си, защото й навява лоши спомени от преживяното със съпруга й. Не
харесвала и бащината си фамилия Кожухарова, тъй като дете в гр. Б. я
подигравали.
В показанията си св. Здравка Николова сочи, че познава повече от 25
години молителката, познава и родителите й, както и семейството на бившия й
съпруг. Сочи, че молителката се представяла повече с името на баща й А., тъй
като не харесвала фамилиите Х. и К.. Още от момиче искала да се пише А.. По
време на развода молителката споделяла със свидетелката, че иска фамилното й
име да бъде А.- на баща й и с това име се представяла. Според свидетелката името
К. не е обидно.
2
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Въззивният съд напълно споделя мотивите на Районен съд – Благоевград,
изградени въз основа на посочената доказателствена съвкупност по делото, като
препраща към тях на основание чл. 272 ГПК. С оглед оплакванията във
въззивната жалба, настоящата въззивна инстанция ще следва да изложи свои
мотиви.
Законът урежда начина на формиране на имената на българските граждани с
императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена
възможност, която възниква при строго определени предпоставки. Преценката за
наличие на основания за промяна на името винаги трябва да е обвързана с
императивните изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР и посочените в тях възможни
отклонения относно образуването на бащиното и фамилно име на лицето.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация фамилното
име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -
ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите налагат друго. Изключение от това правило
е посочено в ал. 2 - фамилното име при сключването на граждански брак се
формира съгласно правилата на СК. Разпоредбата на чл. 12 СК постановява, че
при съставянето на акта за сключване на граждански брак всеки от встъпващите в
брак заявява дали запазва своето фамилно име, дали приема фамилното име на
своя съпруг или добавя фамилното име на съпруга си към своето. Като фамилно
име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен
в обществото. Тази законова възможност е традиционна и последователна в
българското семейно право. Съгласно чл. 53 СК след развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди брака. Същевременно съгласно чл. 19, ал. 1
ЗГР собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени
от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено
неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
ЕСПЧ приема, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират
условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази
посока могат да обслужват различни обществени интереси. Във всеки конкретен
случай, следва да се постигне баланс между интересите на молителя и на
обществото и да се прецени дали са изтъкнати достатъчни и адекватни аргументи
относно сигурността и надеждността на гражданските регистри, за да бъде
отказана смяна на името. Справедлив баланс е постигнат, когато тълкуването на
националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8 от ЕКЗПЧ, решенията
на съдилищата са мотивирани, а не произволни (вж. дело Големанова срещу
България).
Във въззивната жалба са изложени доводи, че молителката е известна с
името А. и това е нейното желание.
В настоящия случай е безспорно по делото, че молителката е български
гражданин. Желанието на молителката е да промени фамилното си име от Х.,
прието при встъпването й в брак, на А.. Като причини за исканата промяна
молителката сочи, че е известна в обществото с името А. и желае да се
идентифицира с това име.
Правото на фамилно име е част от едно от основните човешки права
-правото на неприкосновеност на личния живот, прогласено в чл. 32, ал. 1 от
3
Конституцията на Република България и чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. Съдебната практика неизменно приема,
че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с
определено физическо лице - гражданскоправен субект и е защитено от закона.
Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с
императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена
възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като
осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. И
дотолкова, доколкото правото на лично име е свързано с по-голяма свобода и
възможност за осъзнат впоследствие избор от носителя, тъй като същото е
свързано с редица емоционални, етични, морални и други субективни
преживявания, усещания, дори послания за конкретното физическо лице и в този
смисъл съдебната практика, а и закона не въвежда забранителен, императивен
елемент във възможността на промяната на личното име, за разлика от фамилното
и бащиното. Това е така, тъй като по отношение на определяне на бащиното и
фамилното име законите свързват и редица норми, не само от изключително
личен интерес (както е за личното име), но и в интерес на обществото като цяло,
тъй като съобразяват и установената първоначално като обичайно повтарящи се
правила, съблюдавани от конкретната общност на дадена територия, именна
българска традиция, впоследствие нормативно установена и в действащия ЗГР, а
така също и установява много важен факт и то от обществено значение за
произхода на едно лице, независимо от конкретните лични отношения на лицата в
този род. Фамилното име на лицето определя принадлежността му към
семейството - към фамилия с определен произход, история, възраст, определя
принадлежността му към рода, към корените на родословието му. Членовете на
едно семейство обичайно носят еднакво фамилно име, сочещо родствената им
връзка в обществото, принадлежността им към фамилията. Разликата във
фамилните имена на членовете на семейството им създава неизбежно затруднения
както в социален план, така и при индивидуализацията им и обозначаването на
родовата им принадлежност, поради което се явява важно обстоятелство по
смисъла на чл. 19 ЗГР, даващо основание за промяна на фамилното име.
Важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР са тези, които са лично
и обществено значими. Такива обстоятелства са например: известността на лицето
в обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни
имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му
промяна. Преценката обаче винаги трябва да бъде обвързана с императивните
изисквания на чл. 13 и чл. 14 ЗГР (и посочените в тях възможни отклонения)
относно начина на образуване на бащиното и фамилното име на физическото
лице. Името носи информация за произхода на лицето и е един от основните
идентификационни белези на всяко едни физическо лице.
Предвид основните принципи на гражданското право и господстващия
обществен морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР биха били такива лични и
обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или
обществено неудобно или неподходящо. Наличието на важни обстоятелства по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР може да се обсъжда само и единствено, ако става
въпрос за промяна на име по смисъла на посочената правна норма. Действията на
съда в производство по глава XV ГПК са изцяло обвързани от нея. Това означава,
4
че съдът не може да допусне промяна в името на едно лице contra legem, т.е. съдът
не може да се отклони при постановяване на решението си от императива на
посочената правна норма. Следователно искането, свързано с разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗГР следва да бъде в рамките на фактическия състав на чл. 9, ал. 1 от
същия закон (така решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 25/2009 г.,
IV г. о., ГК). В процесния случай, искането не съответства на императива на
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР. Промяната на фамилията на молителката от Х.
на А., би била в противоречие с принципа на закона, определен по императивен
начин с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР относно начина на формиране на
фамилното име на всяко лице (решение № 580/18.06.2009 г. по гр.д. № 6394/2007
г. ІІІ г.о. ВКС). При това положение, фамилното име на молителката може да бъде
К. (както е записано в акта за раждане) или Димитрова (аргумент от чл. 14, ал. 1
ЗГР). Не са налице лични или обществени обстоятелства, които да правят
носенето на фамилното име Х. обществено неудобно или неподходящо,
независимо от субективното желание на молителката в тази насока. При
прекратяване на брака молителката не е заявила желание да промени фамилното
си име, каквато възможност предоставя СК (чл. 53 СК). Представянето на
молителката с различно име - А., което е бащиното й име, а не с брачната й
фамилия Х., не предпоставя нуждата за смяна на фамилията поради известност в
обществото с конкретно име. Носенето на различно фамилно име в определен
период от време, би могло да се приеме за важно обстоятелство, ако не е в
резултат изцяло на неговата воля и желание, както е в случая, а поради
законодателна промяна относно начина, по който се образува фамилното име.
Предвид изложеното, фамилното име на молителката не е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно за носене, не е в противоречие с българската
именна традиция, поради което не са налице и т.нар. “важни обстоятелства“ по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР, които се преценяват във всеки конкретен случай, но
се изисква пълното им и главно доказване, което молителят не установи, на
конкретното им обективно проявление, от което да се направи извод, че при
съпоставяне на чисто субективното желание на молителя с обществения интерес
да надделее извода, че уважаването няма да доведе до нарушаване на
изключително императивните норми.
Съобразно изложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, въззивната жалба се явява неоснователна.
Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 436/22.06.2023 г., постановено по гр.д. №
922/2023 г. по описа на РС- Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6