Решение по дело №14841/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263458
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Албена Кирилова Александрова
Дело: 20191100514841
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София, 08.12.2022 Г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на осми декември през 2020 г. в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

         ИРИНА СТОЕВА

при секретаря А.Петрова,  като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№  14841 по описа за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 126366 от 28.05.2019 г. СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 17645/2017 г.  е признал за установено по предявения от А.Г.С. против „Ю.Б.“ АД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 212 ГПК, че клаузата на чл.6,ал. 2 от  договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г. е неравноправна  и нищожна на осн. чл. 143, т. 9 и т. 18 ЗЗП /ред. ДВ бр. 99 от 2005 г./, отхвърлил е като неоснователни предявените от А.Г.С. против „Ю.Б.“ АД искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 213,26 евро- получена без основание от ответника сума за обслужване на договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г., представляваща разлика между евро и шв. франкове за периода 11.04.2012 г.- 11.03.2017 г. ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 426,85 евро- лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2014 г.-21.03.2017 г.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца- А.Г.С. в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД с оплаквания, че в посочената част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд е приел, че банката е прехвърлила вземанията си по договора за кредит на трето лице и не се е обогатила с процесните суми, без ответникът да е направил такова възражение в отговора на исковата молба и без да е оспорил получаването на сумите.Твърди, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че съгласно допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /ССчЕ/, считано от 2008 г. /преди началото на исковия период/ до м.03.2017 г. /край на исковия период/ получените вноски по сметка на банката съгласно чл.28, ал.2 от договора са прехвърлени на „БРС“ АД.Поддържа становище, че допълнителното заключение не установява сключването на договор за цесия, тъй като вещото лице не е установило и не е имало за задача да установи на какво основание банката е прехвърляла средства от своята сметка към сметката на „БРС“ АД.Излага доводи, че превеждането на суми на трето лице само по себе си не доказва, че вземането е цедирано съгласно чл.28, ал.2 от договора за кредит.Първоинстанционният съд не е обсъдил, че на ищеца не е съобщено прехвърляне на вземането от банката, поради което възражението за сключен договор за цесия е непротивопоставимо на ищеца.Решението е в противоречие с материалния закон и конкретно на чл.99, ал.4 ЗЗД.Въззивникът твърди, че прехвърлянето на вземането не му е съобщено и с анексите към договора за кредит, тъй като в тях липсва уведомление за сключен договор за цесия.Твърди, че липсва овластяване по чл.75 ЗЗД на банката да събира суми от името и за сметка на „БРС“ АД.Излага доводи, че по делото е установено, че е платил процесните суми на банката и същата ги е получила, което обстоятелство не е оспорено с отговора на исковата молба.Твърди, че решението на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният съд, е постановено при различна фактическа обстановка.Предвид основателността на главния иск основателен е и иска за обезщетение за забава.Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да уважи исковете с правно основание чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-„Ю.Б.“ АД оспорва същата.Твърди, че оплакванията във въззивната жалба на ищеца са неоснователни.Твърди, че още в отговора на исковата молба /т.25/ е посочил, че процесният кредит е бил цедиран на „БРС“ АД към датата на сключването на допълнителното споразумение-11.04.2013 г., и че в становището си по отговора на исковата молба ищецът не е оспорил твърдението на банката.Въззивникът излага твърдения, че в доклада по чл.140 ГПК първоинстанционният съд правилно е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че в исковия период при погасяване на кредита в патримониума на банката-ответник е постъпила сумата от 7 213,26 евро, като ищецът не е оспорил така разпределената му доказателствена тежест. Твърди, че банката не носи доказателствена тежест да установява договор за цесия, тъй като същият не е предмет на настоящия спор, както и че за опровергаване на твърдението, че банката се е обогатила неоснователно, е достатъчно да се установи, че „БРС“ АД е получател на исковата сума въз основа на цедиране на вземанията по процесния кредит.Поддържа, че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането е извършено в деня на подписването на договора съгласно чл.28 от същия, както и че уведомяването на длъжника за цесията не е от значение за неоснователното обогатяване на получателя на облагата.Оспорва оплакването на въззивника за наличие на противоречие в изводите на съда, като твърди, че съгласно чл.28, ал.2 от договора ищецът е уведомен, че при цедиране на вземането по кредита сметката при банката, по която той ще погасява кредита не се променя, като банката превежда на падеж дължимите погасителни вноски по сметка на „БРС“ АД, поради което получаването на исковата сума по сметка на банката е изпълнение на договореното задължение на ищеца да погасява кредита, а получаването на сумата от „БРС“ АД е следствие на цедирането на вземането на банката.Твърди, че решението на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният съд, е относимо към настоящия спор, и че в случая „БРС“ АД е първоначален получател на вноските по кредита след цесията.Счита, че с оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, като е налице и самостоятелно основание за отхвърляне на същия поради липса на покана.Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част.Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника-„Ю.Б.” АД в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.212 ГПК с оплаквания, че в тази част решението на СРС е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.Твърди, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора е уговорена индивидуално между страните, съставена е по ясен и недвусмислен начин и не е неравноправна.Въззивникът излага доводи, че ищецът не е изложил в исковата молба твърдения, че претенцията за връщане на недължимо платени суми се основава на неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора.Твърди, че инцидентният установителен иск е недопустим, тъй като валидността на посочената клауза не е обуславящ изхода на спора въпрос по отношение на главния осъдителен иск.Въззивникът излага доводи във връзка с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и за необоснованост на решението.Поддържа, че съдът не е извършил проверка дали клаузата не е индивидуално договорена, като не е обсъдил въведените от банката доводи и представените доказателства в тази насока.Твърди, че съгласно чл.1, ал.1 от договора кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, а посочената равностойност е само количествен мерител, който не променя валутата на заема.Поддържа, че клаузата на чл.6, ал.2, изр.1 е логическо продължение на уговореното от страните в чл.1, ал.1 от договора за кредит, която разпоредба не е оспорена, не съдържа сложни или неразбираеми уговорки или специфична терминология и предвижда само, че кредитът се дължи във валутата, в която е уговорен и усвоен-швейцарски франкове.Въззивникът твърди, че съдът не е съобразил индивидуалните характеристики на ищеца във връзка с преценка дали оспорената клауза е била ясна и разбираема за него, нито е обсъдил заключението на ССчЕ на вещото лице Р.С., че кредитът е усвоен в швейцарски франкове и е направил необоснован извод, че същият е усвоен в евро.Твърди, че ищецът не се е нуждаел от швейцарски франкове, поради което се е наложило превалутиране на вече усвоения кредит, което е допълнителна услуга и е неотносима към валутата на отпуснатия кредит и усвояването му.Съдът не е съобразил и определение на СЕС от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 г., съгласно което ползването на сумата по кредита в евро, а не в швейцарски франкове не води до промяна на валутата на самия кредит.Излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил, че кредитът е уговорен при лихва, приложима за кредити в швейцарски франкове,  и че ако е бил в евро, както необосновано е приел съда, би бил приложим БЛП за жилищни кредити в евро, който към момента на сключване на договора е бил по-висок.Твърди, че месечните анюитетни вноски са били дължими в швейцарски франкове, като ищецът е имал няколко алтернативнивни възможности за осигуряване на сумата във валутата на кредита и че клаузата на чл.6, ал.2, изр.2 никога не е била прилагана между страните.Поддържа, че обстоятелството, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора е ясна, и че ищецът е разбирал, че сключва банков кредит в швейцарски франкове, а не в евро следва и от факта, че той никога не е носил евро за погасяване на вноските по кредита.Твърди, че банката добросъвестно е предупредила А.С. за съществуващия валутен риск, както и че същият е имал възможност да се запознае с клаузите на договора преди сключването му, тъй като между страните е протекъл преговорен процес, централен въпрос по време на който е бил валутата на кредита, като сам ищецът е избрал договорената валута.Моли съда да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение в обжалваната от него част, а производството по делото в тази част да се прекрати, а в случай, че решението е допустимо, да се отмени като неправилно.Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба на „Ю.Б.” АД-А.Г.С. оспорва същата.Твърди, че при искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание.Когато ответникът възрази, че е налице основание да получи даденото и посочи същото, ищецът може да репликира, че основанието е нищожно.Излага подробни доводи за правилност на извода на първоинстанционния съд за неравноправност на клаузата на чл.6, ал.2 от договора  и за недоказаност на възражението, че тя е била индивидуално уговорена.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил, че процесният договор не може да се прилага без клаузата на чл.6, ал.2 и не е извел необходимата последица от неравноправност на клаузата и не е констатирал нищожността на договора за кредит в цялост.Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ответника част и да констатира нищожност на договора за кредит в цялост.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.212 ГПК за прогласяване нищожност на чл.6, ал.2 от договора за кредит, съединен  при условията на евентуалност с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр. 2 и пр.4 ЗЗД.Ищецът- А.Г.С., че твърдят, че с ответника „Ю.Б.“ АД са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL34798/23.05.2008 г., по силата на който той като кредитополучател е получили сумата от 30 000 евро, като сумата е изплатена на кредитополучателя на каса от банковата му сметка в евро, поради което той е имал задължение да върне на банката отпуснатата и ползвана парична сума в евро. Погасяването на кредита е следвало да стане на 204 месечни вноски в размер на по 245,89 евро до 10.04.2013 г., в размер на по 226,09 евро до 07.12.2014 г. и в размер на по 217,97 евро, считано от 08.12.2014 г.През периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г. ответникът е събрал от банковата му сметка сума на стойност 22 119,48 евро, като сумата от 14 906,01 евро е платена на договорно основание в изпълнение на договора за потребителски кредит, а сумата от 7 213,26 евро е платена без правно основание.Твърди, че банката му е изплатила сумата от 30 000 евро на каса от негова банкова сметка ***, като за обезпечение на задълженията по договора за кредит е учредена договорна ипотека върху жилището, собственост на ищеца.Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит дължимата възнаградителна лихва е в размер на 6,65% годишно, а с чл.1 от допълнително споразумение  от 2013 г. дължимата възнаградителна лихва е предоговорена на 6,15%, считано от 11.04.2013 г.Твърди, че съгласно чл. 4, т. 1 от договора ищецът дължи на банката годишна такса за управление на кредита в размер на 0,5% върху размера на непогасената главница.Ищецът твърди, че на 08.12.2014 г. е извършено предсрочно погасяване на главницата със сумата от 1 040 евро. Поддържа, че при така договорените параметри на кредита задължението му, включващо месечна анюитетна вноска и такса за управление, възлиза на 14 906,01 евро, и че остатъкът от платената сума в размер на 7 213,26 евро която банката е събрала от банковата му сметка през периода от 11.04.2012 г. до 11.03.2017 г., е получена от ответника при начална липса на основание.Твърди, че плащането на недължими суми по договора се дължи на това, че ответникът служебно е задължил банковата сметка на ищеца с посочените суми при начална липса на основание.Твърди, че банката е управлявала кредита по напълно неясен начин, и че е отразявала сумите по сметката в две валути – в лева и в швейцарски франкове. Моли съда да осъди ответника да му заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от  7 213,26 евро- получена без основание от ответника сума за периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г. ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до изплащане на вземането; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД-сумата от 1 426,85 евро- лихва за забава върху главницата за периода 21.03.2014 г.- 21.03.2017 г.На основание        чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 212 ГПК ищецът е предявил иск за прогласяване нищожността на чл.  6 ал. 2 от договора на основание чл. 143, т. 9 и т. 18 ЗЗП /ред. ДВ бр. 99 от 2005 г./, а при условията на евентуалност-  искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата поради противоречие със закона, липса на съгласие и липса на основание.

Ответникът-„Ю.Б.“ АД оспорва исковете.Излага доводи, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове в размер на равностойността на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Българска пощенска банка“ АД в деня на усвояване на кредита, както и че ищецът е поискал кредитът да бъде отпуснат в швейцарски франкове, като е подал молба за откупуване на нужните му суми в евро и по сметката му е постъпила сумата от 30 000 евро, но погасяването е извършвано в швейцарски франкове чрез вноски на каса и чрез откупуване на нужната сума в швейцарски франкове.Твърди, че уговорената лихва също е в швейцарски франкове, а не в евро.Изразява становище, че основанието за получаване на процесните суми е договорът за кредит, че при сключването му на ищеца е било разяснено и той е разбрал, че сключва договора в швейцарски франкове и свързаните с това рискове от изменението на БЛП и на курсовете на посочената валута и се е съгласил да погасява кредита в същата валута.Твърди, че договорът  е сключен при променлива, а не фиксирана годишна лихва, и че тя е била променяна /намалявана/ два пъти.Ответникът излага твърдения, че вземанията по процесния кредит са цедирани на „Б.Р.С.“ АД.С оглед неоснователността на главния иск ответникът счита за неоснователен и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, като излага и довод, че не е бил поканен да върне твърдените като недължимо платени суми.

Със становището по отговора на исковата молба от 16.10.2017 г. ищецът е оспорил твърдението на ответника, че договорът за кредит представлява валидно правно основание за получаване на процесните суми вследствие преизчисляване на вноските по курс на швейцарския франк към датата на плащането на основание чл.6, ал.2 от договора и е предявил инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на посочената клауза.С определение от 15.11.2017 г. първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане иска по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 212 ГПК за прогласяване нищожността на чл.  6 ал. 2 от договора.Ищецът е изложил твърдения, че клаузата е нищожна на основание чл. 143, т. 9 и т. 18 ЗЗП /ред. ДВ бр. 99 от 2005 г./ поради нарушаването на изискването за добросъвестност, довело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика, като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.Като евентуални основания за нищожност ищецът е посочил чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, чл. 26, ал. 2, пр. 2  ЗЗД поради липса на съгласие и чл. 26, ал. 2, пр.4 ЗЗД- липса на основание.Ищецът е оспорил твърдението, че кредитът е отпуснат в швейцарски франкове, като поддържа, че уговорената и предоставена сума е 30 000 евро, тъй като не е посочено каква сума в швейцарските франкове се равнява на 30 000 евро и в нотариалния акт за договорна ипотека е обезпечено задължение в размер на 30 000 евро.Твърди, че след сключване на договора банката едностранно и произволно е променила неговия предмет при неясни условия.Заявява, че в договора не е посочено дали и кои обективни пазарни фактори влияят върху търговските курсове на банката и по каква методика се определят те, не му е предоставена информация за размера на кредита в швейцарски франкове, не е договорен размер на месечни вноски в швейцарски франкове, страните не са подписали погасителен план.Съгласно чл.2, ал.1 и 3 от договора за кредит сметката в швейцарски франкове е блокирана и банката служебно е превалутирала сумата на кредита в евро преди да я предостави на кредитополучателя.Ищецът се позовава се на разпоредбите на чл.240 ЗЗД и чл.430, ал.1 ТЗ и поддържа становище, че договорът поражда задължение за кредитополучателя да върне на банката отпуснатата и ползвана парична сума, а не друга.Твърди, че е плащал вноски на по-висока стойност в евро, и че клаузата на чл.6, ал.2 от договора създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя във вреда на последния, като му възлага съществен валутен риск и всички неблагоприятни последици от всички бъдещи промени в курса на швейцарския франк.Оспорената клауза не отговаря на изискването за добросъвестност, тъй като различната валута на насрещните задължения на страните води до съществена нееквивалентност на насрещните престации, която накърнява добрите нрави като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД и е несъвместима с добросъвестността.Налице е и специалната хипотеза на чл.143, т.9 ЗЗП, като потребителят е поел задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването му.Оспорва твърдението на ответника, че клаузите са изразени на ясен и разбираем език, и че са индивидуално уговорени.

Ответникът е оспорил инцидентния установителен иск с твърдения, че клаузатата е ясна и разбираема и не се нуждае от специални знания, за да бъде разбрана, че валутата на кредита е била индивидуално уговорена и ищецът е бил информиран за съществуващите рискове.Твърди, че съгласно чл.33 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, с който е транспонирана Директива 2014/17/ЕС от 04.02.2014 г. относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители правото да превалутира е един от способите за ограничаване на валутния риск, и че усвояването и връщането на кредита е извършено в швейцарски франкове.

Видно от представения договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г. „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД /сега „Ю.Б.“ АД/ е предоставила на А.Г.С. и Е.С.С.потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Българска пощенска банка“ АД в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.В чл.2 от договора е предвидено, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя А.С. в швейцарски франкове.Усвоеният кредит в швейцарски франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването.Съгласно чл.3 за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорена надбавка от 2,15 пункта.Към момента на сключване на договора БЛП на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%.В началото на всяка следваща година, считано от откриването на заемната сметка по кредита, кредитополучателят заплаща на банката годишна такса за управление в размер на 0,5% върху размера на непогасената главница към същата дата /чл.4, ал.1 от договора/.Крайният срок за погасяване на кредита е 204 месеца от датата на усвояване на кредита /чл.5, ал.1/.Съгласно чл.6, ал.1 от договора кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска съгласно погасителен план /Приложение № 2/, неразделна част от договора.Според клаузата на чл.6, ал.2 погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове.В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД за швейцарския франк към лева/еврото, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.В ал.3 е посочено, че в случай, че по време на действието на договора банката промени базовия лихвен процент на  „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.В клаузата на чл.23 е предвидено, че кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.Съгласно чл.28, ал.1 и 2 банката и кредитополучателят се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора банката има право едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от договора на дружества или институции от групата на „И ЕФ Джи Юробанк“, вкл. „Б.Р.С.“ АД.Банката се е задължила в случай на прехвърляне да уведоми кредитополучателя за новия кредитор, като прехвърлянето ще има действие спрямо кредитополучателя при уведомяването му от страна на банката.Кредитополучателите дават съгласието си и се задължават в случай на прехвърляне на вземанията по договора за кредит на БРС и при постигане на договореност между банката и БРС, за които кредитополучателите ще бъдат уведомени, да продължат да осигуряват средства на падеж за погасяване на дължимите месечни вноски по кредита по сметка в банката, а банката да превежда на падеж дължимите вноски по сметка на БРС, открити при нея, като дължимите такси за превода не са за сметка на кредитополучателите.

С допълнително споразумение към договор за жилищен кредит № HL34798/23.05.2008 г., подписано от „Б.Р.С.“ АД, „Ю.Б.“ АД, А.Г.С. и Е.С.С.страните са се съгласили, че считано от 11.04.2013 г. за следващите 60 месеца от срока на издължаване на кредита /до 11.04.2018 г./ кредитополучателят дължи за усвоения кредит променлива годишна лихва в размер на действащия БЛП на „Ю.Б.“ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0,8 процентни пункта.След изтичане на срока по предходното изречение и до крайния срок на издължаване на кредита, кредитополучателят дължи годишна лихва в размер на действащия БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, намален с 0,3 процентни пункта.Към момента на сключване на споразумението БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 6,95%.С подписване на споразумението страните са се съгласили банката да намали размера на остатъчната главница по кредита със сума в размер на 2 256,30 швейцарски франка при запазване на срока на кредита и намаляване на месечната вноска.Уговорено е, че в деня за  възстановяване на сумата страните ще подпишат нов погасителен план съобразно условията по споразумението.

Видно от нотариален акт по н.д.№ 131/28.05.2008 г. за обезпечаване на всички вземания на „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ по потребителския кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 30 000 евро, предоставен на А.Г.С. и Е.С.С., кредитополучателите са учредили в полза на кредитора „Юробанк И ЕФ Джи България“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ договорна ипотека върху апартамент № 2, находящ се в гр.******.

Видно от представеното искане за жилищно-ипотечен кредит от А.С. и Е.С.с вх.№ 512-1010/25.02.2008 г. кредитополучателите са поискали предоставянето на жилищен кредит с плаваща лихва в размер на 30 000 евро в равностойност в шв.франкове в деня на усвояване на кредита.

На 08.12.2014 г. е подписан анекс към договора за ипотечен кредит № HL34798/23.05.2008 г., подписан от „Б.Р.С.“ АД в качеството му на кредитор и А.Г.С. и Е.С.С.като кредитополучатели, съгласно което кредитополучателят осигурява сумата от 1 250 швейцарски франка, с която сума кредиторът въз основа на писмена молба от кредитополучателя извършва частично предсрочно погасяване на главницата по кредита.След извършване на частичното предсрочно погасяване кредиторът изготвя изцяло нов погасителен план, съобразен с променливия размер на главницата по кредита.

С доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорно между страните, че са сключили договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г., като кредитът е усвоен и ищецът се е задължил  да го издължи чрез анюитетни погасителни вноски, считано до 2025 г.; че е уговорен размер на възнаградителната лихва в размер на сбора на БЛП на банката за жилищни кредити плюс фискирана надбавка от 2,15 пункта / общо 6,65% към момента на сключване на договора/, като размерът на лихвата  е намален, считано от 01.10.2012  г. с 0,25% и считано от 11.04.2013 г. с 0,8  процентни пункта и е станал 6,15 процента.

На основание чл.193 ГПК първоинстанционният съд е открил производство по оспорване истинността на молба за промяна от ищеца до ответника за преоформяне на ипотечния му кредит в ипотечен потребителски с КЕШ бонус в СHF /л.99 от делото на СРС/, Приложение № 1 към договор за банков кредит № HL34798/23.05.2008 г. /л.100/, искане за усвояване на суми по кредит от ищеца, като със средства от кредита му в размер на 49 520 CHF се завери посочената от него сметка в банката /л.101/, молба за превалутиране от ищеца на 49 520 CHF /л.104/ и молба за превалутиране на 2 476 CHF /л.106/ в частта относно подписа на А.С..

От заключението на приетата по делото заключение на почерковата експертиза на вещото лице С.Ц.е установено, че подписите върху посочените документи с изключение на молбата за превалутиране на 2 476 CHF, са изпълнени от А.С..

С определение от съдебно заседание на 12.12.2018 г. на основание чл.183 ГПК първоинстанционният съд е изключил от доказателствата молбата на ищеца за преоформяне на ипотечния му кредит.

По делото е разпитана свидетелката К.С., която твърди, че е работила в клона, в който е отпуснат кредита.Свидетелката заявява, че с ищеца са проведени повече от две срещи.При първоначалния разговор се дава обща информация какво иска клиентът, какъв кредит да му предложат, какво предлага банката като продукти, какви видове кредити и в  какви валути, обясняват се различни варианти на клиента, за да може да си избере този, който е подходящ за него.Към онзи момент банката е предлагала кредити в лева, евро и швейцарски франк.Продуктът в швейцарски франкове е бил направен така, че кредитът се отпуска в посочената валута, като клиентът получава равностойността в лева или евро според желанието му.Лихвените проценти са били различни, като най-изгодни са били кредитите в швейцарски франкове.Коментирани са варианти и в трите валути.Свидетелката е обяснила на ищеца как би изглеждал кредитът в различните валути и му е дала възможност да избере.Ищецът е искал да изтегли кредит, за да се включи в строеж за жилище, вече са му били предложени варианти като целеви жилищен кредит, който впоследствие се е променил в ипотечен кредит по негово желание.Свидетелката твърди, че е обяснила на ищеца, че първоначално той ще получи сумата в евро или лева и после ще изплаща в швейцарски франкове като сметката, по която ще изплаща кредита, е във швейцарски франкове.На ищеца е обяснено, че курсът на швейцарския франк не е фиксиран, че има риск от гледна точка на валутата, че курсът се движи, и че по-нататък ще  връща вноските в швейцарски франкове, както и че не е задължен да ги купува от банката.Свидетелката не си спомня ищецът да е имал възражения.Срещите са били в клона в Бургас, където е работила свидетелката, като на тях е идвало цялото семейство.Не си спомня размера на исканата сума-около 30-35 000 евро, нито си спомня ищецът да е дошъл за кредит в швийцарски франкове.Предложили са му трите вида валута.Когато консултират клиентите се смята продуктът във франкове по курса към деня, а точната сума в швейцарски франкове се разбира в деня на усвояване.Твърди, че на клиентите се казва, че през последните няколко години курсът се е движил в рамките на няколко стотинки, и че при кредит във франкове вноската няма да е еднаква всеки месец.Кредитополучателят разбира конкретният размер на месечната вноска в деня на усвояването, когато се дава погасителен план.

От заключенията на основна и допълнителна ССчЕ на в.л. Р.С. е установено, че общият размер на задължението за вноски за главница вкл. и предсрочно погасените две суми за главница, възнаградителна лихва и годишни такси за управление е 14 912,13 евро за периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г. /7 704,45 евро-главница, 6 666,12 евро-възнаградителна лихва и 541,56 евро-такса за управление/, като при изчислението са съобразени договорното изменение на лихвата по споразумението от 2013 г. и извършеното частично погасяване по главницата.Левовата равностойност на платените суми по кредита за посочения период е 43 273,10 лв., равняваща се на 22 125,22 евро.Получената разлика между резултатите от изчисленията е 7 213,09 евро.Законната лихва между получените месечни разлики е 1 494,95 евро за периода 21.03.2014 г.-22.03.2017 г.При отпускане на кредита и при усвояването му банката е извършила счетоводни операции по усвояване на кредита в швейцарски франкове по сметката на кредитополучателя в посочената валута, по предоставяне на кеш-бонус-5% по сметката на кредитополучателя в шв.франкове съгласно договора за кредит, по превалутиране на получения кредит от шв.франкове в евро през курса на лева.На 11.06.2008 г. по разплащателната сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя е постъпила сума в размер на 49 520 шв.франка с основание „усвояване на кредит“, като съгласно чл.2, ал.1 на договора посочената разплащателна сметка е блокирана.След постъпване на сумата от 49 520 шв.фр. на същата дата-11.06.2008 г. сума в размер на 51 996 шв.франка е превалутирана в евро, като получената сума в евро 31 500,11 евро е прехвърлена по друга разплащателна сметка на кредитополучателя в евро.Процесният кредит е отчитан и погасяван в швейцарски франкове.В някои случаи кредитополучателят е закупувал швейцарски франкове от банката, като покупките са отразени като „валутна сделка“, а купените от него франкове след това е внасял по сметката си.В други случаи директно са внасяни швейцарски франкове по сметката на кредитополучателя.Промените в лихвения процент по процесния кредит през периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г. са, както следва: 8,15%-от 11.04.2012 г., 7,9%-от 11.10.2012 г., 6,15%-от 14.05.2013 г. и 6,65%-от 11.04.2018 г.На 11.06.2008 г. по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 2 476,00 шв.франка с основание „кеш бонус 5% HL34798“.Сумата не е включена в подлежащата на връщане главница и е осчетоводена като разход, а не като усвоена главница.На 14.05.2013 г. ответникът е намалил остатъчната главница по процесния кредит с 2 256,30 шв.франка съгласно допълнително споразумение от 14.05.2013 г.Когато банкова сметка ***, титулярът й не може да се разпорежда със средствата по сметката.Кредитополучателят не е ползвал парични средства в швейцарски франкове от отпуснатия му кредит, а е ползвал парични средства от кредита в евро, след като получената на 11.06.1008 г. по сметката в шв.франкове сума от 49 520 шв.франка е превалутирана в евро съгласно договора.Съгласно данните от банковите извлечения и сметки кредитополучателят е имал възможност да плаща и да тегли суми от негова разплащателна сметка в евро след превалутиране на сумата по отпуснатия кредит в швейцарски франкове.На 11.06.2008 г. по сметката на ищеца е постъпила сума в размер на 49 520 шв.франка с основание „усвояване на кредит“.На същата дата по сметката е получена още една сума в размер на 2 476 шв.франка с основание „кеш бонус 5% HL34798“.От страна на кредитополучателя е имало искане за усвояване на сума от 49 520 шв.франка.След постъпване на сумите от 49 520 шв.франка и 2 476 шв.франка по сметката на ищеца сума в размер на 51 996 шв.франка е превалутирана на 31 500,11 евро по друга разплащателна сметка на ищеца в евро с основание „валутна сделка“.През исковия период ищецът е внасял на каса директно швейцарски франкове, без да купува франкове от ответника общо 105 пъти и е купувал от ответника швейцарски франкове на каса с български лева, след което е внасял франкове за захранване на сметката в шв.франкове общо 43 пъти.За периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г. БЛП по процесния кредит е намален, както следва: към 11.04.2012 г. БЛП е 7,2%, от 11.10.2012 г. БЛП става 6,95%, от 14.05.2013 г.-6,95%, като ГЛП е формиран от БЛП минус 0,8%.Към 11.04.2012 г. ГЛП е 8,15%.От 11.10.2012 г. ГЛП става 7,9%, от 14.05.2013 г. ГЛП е формиран  от БЛП минус 0,8% съгласно допълнително споразумение между страните, като ГЛП става 6,15% от 14.05.2013 г. за срок от 5 години, т.е. до 11.03.2017 г. ГЛП по кредита е 6,15%.Вещото лице не е установило служебно превалутиране на суми в швейцарски франкове за плащане на месечните анюитетни вноски през периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г.Валутният курс на лева за швейцарския франк не е фиксиран и се е увеличил плавно от м.12.2007 г. до м.03.2017 г., като валутните курсове на ответника също се увеличават плавно, т.е. промените във валутния курс са в една и съща посока при ответника и при БНБ.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че сумите, които са плащани през процесния период, са захранвали сметката на ищеца в банката в швейцарски франкове и по нея е отчитано погасяване на кредита, но банката е прехвърляла средствата в полза на „БРС“.Това е за определен период от време, след което кредитът отново се връща в банката.Курсът на швейцарския франк се определя от швейцарската банка и икономическите показатели на Швейцария и на база наблюдаване за даден период от време на съответната валута може да се направи някаква прогноза, но не може 100% да се прогнозира.Когато кредитополучателят не е имал франкове да захранва сметката си, той е купувал от банката франкове по нейния курс „купува“ за съответната дата /кръстосан курс швейцарски франк-евро, преизчислен през лева/.Към 23.05.2008 г. ответната банка е предоставила кредити в швейцарски франкове на над 150 служители по предоставена от ответника информация.

От приетото пред настоящата инстанция допълнително заключение на ССчЕ, изготвена от същото вещо лице е установено, че от датата на усвояване на кредита /11.06.2008 г./ до датата на предявяване на иска /22.03.2017 г./ са постъпили плащания по процесния договор в общ размер на 48 661,49 швейцарски франка /главница в размер на 20 944,13 шв.фр., възнаградителна лихва в размер на 26 093,61 шв.фр., наказателна лихва в размер на 0,50 шв.фр., такси-1 623,25 шв.фр./ съобразно променливия валутен курс на швейцарския франк към еврото.Размерът на платените суми, изчислен в евро по приложения от банката кръстосан курс на превалутиране на кредита в евро от 11.06.2008 г. е 29 480,00 евро.Разликата между двете величини е 9 582,80 евро.Платените месечни анюитетни вноски за периода от датата на усвояване на кредита до датата на предявяване на иска са в общ размер на 47 037,74 шв.фр. вкл. двете предсрочно платени суми по главницата.Дължимите месечни анюитетни вноски по първоначално уговорения ГЛП-6,65% без промяна за периода на изчисление, без отчитане на промяната по допълнителното споразумение, са в общ размер на 44 682,48 шв.фр. със съобразяване на двете предсрочни плащания на главницата.Разликата е 2 355,26 шв.фр. платени повече.Дължимите месечни анюитетни вноски по първоначално уговорения ГЛП-6,65% с отчитане на промяната в БЛП по допълнителното споразумение от 11.04.2013 г. възлизат на 44 223,98 шв.фр. със съобразяване на двете предсрочни плащания по главницата.Разликата с платените анюитетни вноски /47 037,74 шв.фр./ е 2 813,76 шв.фр. платени  повече.

Видно от представената извадка от търговския регистър към 04.12.2020 г. „Б.Р.С.“ ЕАД се е влял в „Юробанк България“ ЕАД.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е приел, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит е нищожна като неравноправна, тъй като не е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на чл.145, ал.2 ЗЗП.Съдът е изложил мотиви, че липсва посочен размер на сумата в швейцарски франкове към момента на сключване на договора, както и че ищецът е усвоил сумата в евро, тъй като сметката му в швейцарски франкове е била блокирана, а непосредствено след превеждане на сумата в швейцарски франкове е поискал изкупуване на евро срещу тази сума в швейцарски франкове и след превалутиране му е преведена сума по друга сметка в евро.Т.е. реално усвоената сума в евро се връща в швейцарски франкове.Освен това по кредит, усвоен в евро, с допълнително споразумение се променя лихвеният процент съгласно БЛП на банката за кредити в швейцарски франкове, а погасителните планове са без изрично посочена валута.Съдът е посочил, че по този начин клаузата на чл.6, ал.2 е неясна, неразбираема и допуска смешение на две различни валути-евро и швейцарски франкове, при което кредитополучателят не би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора към този момент.Съдът е приел, че по делото не е доказано клаузата да е индивидуално уговорена, нито банката да е предоставила достатъчно информация относно евентуалните бъдещи колебания в курса на швейцарския франк.Съдът е приел, че искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е неоснователен поради недоказване от ищеца, че сумата е получена от ответника, тъй  като от съдебно-счетоводната експертиза е установено, че получените от банката вноски са прехвърлени на „БРС“ АД съгласно чл.28, ал.2 от договора.Поради неоснователността на претенцията за главница съдът е счел за неоснователна и претенцията за лихва за забава.

Съдът намира оплакванията на въззивника-ответник за недопустимост на обжалваното решение.Ищецът е изложил достатъчно ясни твърдения в исковата молба за липса на основание за получаване на процесната сума от ответника.Излагането на твърдения за наличието на основание за получаване на сумата и представяне на доказателства за това са в тежест на ответника.Налице е и правен интерес от предявяване на инцидентния установителен иск, тъй като установяването на неравноправността, съответно нищожността на оспорените клаузи е от значение за преценка на размера на дължимите от кредитополучателя суми по договора, респ. за основателността на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав споделя крайния извод на първоинстанционния съд, че клаузата на чл.6, ал.2 от договора за кредит не е индивидуално договорена и е неравноправна.

Налице е вече трайна практика на ВКС,  която се споделя и от настоящия съдебен състав /мнозинството от който изоставя изразената в предходни съдебни актове практика във връзка с липсата на неравноправност на цитираната клауза от договора/, изразена решение № 170/16.03.2021 г. по т.д.№ 1901/2019 г. на ВКС, II ТО и посочените в него решение № 136/20.01.2021 г. по т.д.№ 1467/2019 г. на ВКС, II ТО решение № 168/29.01.2021 г. по т.д.№ 2184/2019 г. на ВКС, II ТО; решение № 155/24.01.2020 г., т.д.№ 2561/2018 г., ВКС, II ТО/.

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.В посочените решения на ВКС е прието, че при хипотезата на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната /евро/, а не в чуждестранната /швейцарски франкове/, уговорена в договора, кредитът е остойностен в чуждестранната валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната /евро/ и връщането му се дължи в чуждестранната валута /швейцарски франкове/ поради обстоятелството, че валутният риск се поема само от потребителя.Този отговор съответства на задължителната практика на СЕС /определение от 22.02.2018 г. по дело С-119/17 и решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/ 16.Ищецът е физическо лице, кредитът не е предназначен за извършване на търговска или професианална дейност, поради което същият има качеството на потребител по смисъла на & 13, т.1 ДР на ЗЗП, а банката е търговец съгласно легалната дефиниция на & 13, т.2 от ДР ЗЗП.

Клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23, ал.1 от процесния договор за кредит не отговарят на изискванията за яснота и разбираемост.Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.Неоснователно е възражението на ответника, че клаузата е договорена индивидуално.По делото не е проведено пълно доказване, че оспорената клауза е предмет на индивидуално договаряне, и че е оборена презумпцията на чл.146, ал.4 ЗЗП.Обстоятелството, установено от разпита на свидетелката Сотирова, че на ищеца са били предложени различни видове продукти и валути на кедита не установява, че той е могъл да изрази становище по съдържанието на договора, който е бил предварително изготвен, включително и по оспорената клауза и да е имал възможност да повлияе върху нея.Не е установено банката да е предоставила на кредитополучателя преди сключване на договора за кредит в чуждестранна валута достатъчна информация, която би му позволила да извърши разумна преценка относно икономическите последици от клаузата за валутния риск спрямо задълженията по кредита и да прецени икономическите последици върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която получава доходите си спрямо чуждестранната валута, в която е отпуснат кредита.Не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.161 ГПК предвид неявяването на възизвиника-ищец за разпит по реда на чл.176 ГПК без да са доказани уважителни причини за това, тъй като от евентуалния положителен отговор на зададените въпроси не следва извод за индивидуална уговорка на клаузите, нито за предоставяне на необходимата информация, за да може потребителят да вземе информирано решение и да влияе върху съдържанието на договора, вкл. по клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23 от него.Предоставянето на информация, че лихвеният процент по жилищни кредити в швейцарски франкове е бил по-нисък, както и че е възможна промяна в курса на посочената валута не е достатъчно, за да се приеме, че банката е спазила изискването за добросъвестност.Съгласно разпоредбата на чл.147 ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.С посочените по-горе клаузи, които не са индивидуално договорени и не са съставени на ясен и разбираем език изцяло се прехвърля валутният риск върху потребителя, който е икономически по-слабата страна, така че той да не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите  последици от сключването на договора върху финансовите си задължения при евентуално обезценяване на валутата, в която  получава доходите си спрямо валутата на  кредита.Както е прието в цитираната по-горе практика на ВКС, банката е следвало да предостави достатъчна информация на кредитополучателя относно прогнозите за промяната на  швейцарския франк, с каквато следва да разполага предвид професионалната й дейност, както и какви действия кредиторът би могъл да предприеме за минимализиране на валутния риск, въз основа на което същият да прецени дали да сключи договор за кредит при по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да сключи договор при по-висока лихва, но да не носи валутния риск.Поради изложеното е налице значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията по договора и с посочените клаузи се прехвърля върху потребителя валутния риск, което създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП.

Установяването на неравноправния характер на посочените клаузи не води до нищожност на договора и размерът на задължението на кредитополучателя се определя съгласно действителните клаузи.В случая същият е бил длъжен да върне получената сума след изтичане на срока в първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва.Заплащането на по-висок размер поради промяна на валутния курс на чуждестранната валута, при  която е отпуснат кредита, се явява платено при начална липса на основание.Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.От заключението на приетата ССчЕ се установи, че левовата равностойност на платените суми по кредита за посочения период е 43 273,10 лв., равняваща се на 22 125,22 евро, а размерът на месечните анюитетни вноски за периода 11.04.2012 г.-11.03.2017 г. при първоначално уговорения лихвен процент от 6,65% и изменението с допълнителното споразумение на лихвата от 2013 г. и при съобразяване на предсрочното погасяване на главницата от 08.12.2014 г. възлиза на 14 912,13 евро.Получената разлика между резултатите от изчисленията е 7 213,09 евро.

Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника-ответник, че по делото не е доказано, че банката се е обогатила с посочената сума поради извършена цесия в полза на „БРС“ АД.От събраните по делото доказателства се установи, че сумите са постъпвали по сметката на банката и са отчитани като погасяване на  кредита.По делото липсва представен договор за цесия.Обстоятелството, че „БРС“ АД фигурира като кредитор по допълнителните споразумения наред с банката не доказва по убедителен начин наличието на договор за цесия.Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.В случая липсва уведомяване на длъжника /кредитополучателя/ за извършена цесия.Не може да се приеме, че ищецът е уведомен в хода на процеса, тъй като такъв договор не е представен по делото.Следва да се добави, че дори и да се приеме, че е било извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор в полза на трето лице, информация за което е предоставило вещото лице при отговор на поставени въпроси в съдебно заседание пред СРС, в заключението на ССчЕ се съдържат и данни за извършена обратна цесия в полза на банката.Освен това видно от представената извадка от търговския регистър „Б.Р.С.“ ЕАД към момента на приключване на устните състезания се е влял в „Ю.Б.“ АД и е заличен търговец.Поради изложеното съдът счита, че процесната сума е получена в патримониума на ответника.

В хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД  изискуемостта на полученото за връщане действително настъпва още в момента на получаването му, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 7 от ППВС № 1/79 г.За да бъде поставен обаче длъжникът в забава е съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД е необходима покана /в този смисъл- решение № 222/03.05.2016 г., т.д.№ 3471/2016 г., ВКС, I ТО/.По делото липсват доказателства ответникът да е бил поканен да възстанови получената без основание сума, поради което искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.

Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 7 213,09 евро, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над 677,36 лв. до 2 050,58 лв., като вместо това се постанови решение, с което искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 7 213,09 евро да се уважи със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.В останалата част решението следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сумата от 1 788,99 лв.-разноски за първата инстанция.

Съдът намира за частично основателно своевременно направеното пред настоящата инстанция от ответника възражение по чл.78, ал.5 ГПК.С оглед материалния интерес и съгласно чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие/ минималния размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 336,97 лв.Предвид обстоятелството, че делото се отличава с фактическа и правна сложност и предвид обема на извършените процесуални действия съдът счита, че размерът на възнаграждението следва да бъде намален до 2 200 лв.Разноски в полза на въззивника-ответник не следва да се присъждат, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие пред настоящата инстанция, от който да е видно какъв е договореният размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на страната и начина на плащането му съгласно разясненията по т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.При определяне на разноските за първата инстанция съдът е съобразил приетия размер на направени разноски и частичното уважаване на възражението по чл.78, ал.5 ГПК, както и обстоятелството, че срещу определения размер не е била подадена молба по чл.248 ГПК.

Поради изложеното и оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сумата от 2 074,57 лв.-разноски за въззивната инстанция или общо сумата от 3 863,56 лв. съдебни разноски за двете инстанции.

            Водим от горното съдът

                                                                                                                    

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 126366 от 28.05.2019 г. на  СРС, 151 с-в, по гр.д.№ 17645/2017 г.  в частта, с която е отхвърлен предявения от А.Г.С. срещу „Ю.Б.“ АД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за сумата от 7 213,09 евро- получена без основание от ответника сума за обслужване на договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г., представляваща разлика между евро и швейцарски франкове за периода 11.04.2012 г.- 11.03.2017 г., както и в частта, с която А.Г.С. е осъден да заплати на „Ю.Б.“ АД разноски за разликата над 677,36 лв. до 2 050,58 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД на А.Г.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 7 213,09 евро- получена без основание от ответника сума за обслужване на договор за потребителски кредит № HL34798/23.05.2008 г., представляваща разлика между евро и швейцарски франкове за периода 11.04.2012 г.- 11.03.2017 г. със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска-22.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати  на А.Г.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 3 863,56 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК.

                        Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.