Р Е Ш Е Н И Е
№ 260019
гр.Свищов, 29.09.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 04.08.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №798 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД, вр.чл.78 вр. чл.92 от ЗЗД.
Ищецът „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ****** твърди, че на 01.02.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., сключен между „И.А.М.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, по силата на
което вземането на „И.А.М.” АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2282617/06.04.2015 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.” АД /понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД/, ЕИК ****** е правоприемник н. „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *********. Твърди, че цедента е упълномощил цесионера от
името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия. По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „И.А.М.” АД
чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2282617 от
02.02.2016 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника и писмото е получено лично от ответника на 12.02.2016
г.
Твърди, че вземането на цедента е
на основание сключен на 06.04.2015 г. Договор за паричен заем с № 2282617 между
„И.А.М.“ АД /заемодател/ и А.А.М. /заемател/. Заявява, че договора е сключен, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договора
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
800,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се
уреждат от Договора за заем. Съгласно клаузите на договора, страните са
постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, поради което заемната сума по договора е била
предоставена от заемодателя на заемателя при подписване на договора, т.е.
Заемодателя е изпълнил задължението си по договора да предостави заема Твърди,
че погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно е надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 889,11 лв. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 89,11 лв.
Твърди, че заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 15.10.2015 г. на
27 равни седмични погасителни вноски, в размер на 32,93 лева всяка, като падежът
на първата погасителна вноска е 16.04.2015 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 15.10.2015 г. Твърди, че с подписването на Договора за
заем заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде
сключен.
Твърди, че на основание чл. 8,
ал. 1 от сключения Договор, в случай че заемателят забави заплащането на падеж
на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече
от 30 календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се начислява за всеки следващ
30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено е
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. В настоящия случай на длъжника е начислена такса разходи
за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от
договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв,; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, като
поръчителите подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова гаранция с бенефициер
- заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от
договора, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 511,92
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни
вноски, всяка в размер на 18,96 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят е в
общ размер на 51,89 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 24.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 269,18 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Твърди, че ответника -длъжник не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е
погасена до момента, е в размер на 114,00 лв., с която са погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 37,92 лв., такса разходи: 18,00 лв.,
договорна лихва: 12,10 лв., главница: 45,98 лв. Твърди, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 15.10.2015 г. и не
е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че „А.з.с.н.в.“ ЕАД е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
срещу длъжника. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч. гр. д. №
1275/2018 г., по описа на PC-Свищов е издадена заповед за изпълнение. След
указание на съда в едномесечен срок е предявен настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува изискуемо вземане против ответника в размер на
сумата от 754,02 лв. (седемстотин петдесет и четири лева и две стотинки),
представляващи главница по договор за паричен заем; сумата от 77,01 лв. (седемдесет и седем лева и една
стотинка) - представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2015 г. до
15.10.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), сумата от 27,00
лв. (двадесет и седем лева) - представляващи такса разходи; сумата от 474,00 лв. (четиристотин седемдесет и четири
лева) - представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 30.04.2015 г. до 15.10.2015 г. (падеж на последна погасителна
вноска); сумата от 269,18 лв. (двеста
шестдесет и девет лева и 18 стотинки) - представляващи обезщетение за забава за
периода от 24.04.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението
до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е
постъпил отговор от ответника по иска.
В съдебно заседание ищецът
редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа исковата
молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице
процесуалните предпоставки за това.
В съдебно заседание ответника не
се явява, и не взема становище по иска.
Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно
неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.
В настоящия случай
съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното
от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира,
че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане
на съда от 20.11.2019г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и
неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за
отговор такъв не е постъпил, не е
направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно
заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване, не е представил и доказателства за уважителни
причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в
негово отсъствие.
Съдът намира, че
налице е и втората кумулативна предпоставка - искът е вероятно основателен.
Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства,
обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.
С оглед изложеното и
поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество,
тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК съдът следва да постанови неприсъствено решение. Следва да се признае,
че по отношение на ищеца съществуват претендираните суми.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение №4 / 2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и по отговорността за
разноските в заповедното производство, като ги присъди с оглед уважаване на
исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде осъден да
заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер на 32,02
лева за държавна такса и 50,00лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.78,
ал.8 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца
разноски в настоящото производство в размер на 32,02 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение е претендирано от ищеца в
размер на 350, 00 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, такова
възнаграждение се дължи в размер от 100,00 до 300,00 лв., а когато материалният
интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на
сто от максимално предвидения размер по ал. 1, съгласно разпоредбата на чл.25,
ал.2 от Наредбата. С оглед правната и фактическа сложност на делото и най-вече,
че делото е постановено неприсъствено решение, съдът определи като дължим
минималния предвиден в наредбата размер на юрисконсултско възнаграждение, а
именно от 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по реда на чл. 422 ГПК, че по отношение н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, **************, представляван от Д.Б.Б. СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕ срещу А.А.М. с ЕГН ********** *** за сумата от 754,02 лева (седемстотин
петдесет и четири лева и две стотинки) главница, договорна лихва в размер на
77,01 лева (седемдесет и седем лева и една стотинки) за периода от 23.04.2015
г. до 15.10.2015г. , неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер
на 474,00 лева (четиристотин седемдесет и четири лева) за периода 30.04.2015г.
до 15.10.2015г., лихва за забава в размер на 269,18 лева (двеста шестдесет и
девет лева и осемнадесет стотинки) за периода от 24.04.2015 г. до 7.12.2018 г.,
такса разходи в размер на 27,00 лева (двадесет и седем лева), законна лихва
върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 7.12.2018 г. до изплащане на вземането, за което
вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 747 от 7.12.2018г.
по ч. гр. дело № 1275/2018г. по описа на Районен съд град Свищов.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
**************, представляван от Д.Б.Б. СУМАТА от 82,02лева (осемдесет и два
лева и 02ст.) – представляваща направени разходи в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.А.М. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ н. „„А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
***, **************, представляван от Д.Б.Б. СУМАТА от 132,02лева (сто тридесет и два лева и 02ст.) –
представляваща направени разноски в исковото производство, за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.
Препис от решението
да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на
основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: