Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-180 Година
2020, 15 януари гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на шестнадесети декември
година две хиляди и деветнадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1789 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и
е образувано по въззивната жалба на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив с ЕИК *********,
против решение № 174 от 04.09.2019 г. по
гр.д.244/2019 г. по описа на Несебърски районен съд, с което са отхвърлени
исковете на въззивника за приемане за установено, че съществува вземане на въззивното
дружество против „Ленмарт“ ЕООД гр.Несебър, с ЕИК *********, за сумата от 981,24 лв, представляваща допълнително
начислена електрическа енергия за периода от 19.11.2015 г. до 04.02.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
17.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 95,40
лв, представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2017 г. до 13.12.2018
г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение № 596/18.12.2018 г.
по ч.гр.д.1251/2018 г. по описа на НРС, и с което решение въззивникът е осъден
да заплати на въззиваемото дружество сумата
от 300 лв, представляваща
направени по делото разноски. Твърди се, че
решението на НРС е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че
е налице законово основание, крайният снабдител да коригира едностранно
сметката за доставена ел.енергия за минал период от време, при наличието на
предвиден в Общите условия ред за уведомяване на потребителя. Сочи се, че са
неправилни изводите на съда, че процесната сума е недължима от ищцата поради
липсата в ОУ на ответното дружество на изричен ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекцията на сметката му, са неправилни и необосновани, като
съдът изобщо не е обсъдил правните доводи на ответното дружество за дължимост
на сумата. Твърди се, че изводите на съда противоречат на актуалната съдебна
практика – (цитирани са решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК -
Решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г., ГК, ІV г.о.; Решение №
111/17.07.2015 г. по т.д.№ 1650/2014 г., ГК, І т.о.; Решение № 124/18.06.2019
г. по гр.д.№ 2991/2018 г., ГК, ІІІ г.о.). Цитират се мотивите на посочените
решения и се твърди, че досегашната практика на първоинстанционните и
въззивните съдилища в обратния смисъл, противоречи както на практиката на ВКС,
така и на волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за
енергетиката, обнародвани с ДВ, бр.54/2012 г. (чл.83, ал.1, т.6, чл.98а, ал.1,
т.6 и чл.104а от ЗЕ). Изложени са подробни съображения. Претендира се отмяна на
решението на НРС и постановяване на решение, с което искът се уважава.
Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови
доказателства.
Въззиваемият Ленмарт“ ЕООД гр.Несебърне не представя
писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 от ГПК. В съдебно заседание
процесуалният представител на въззиваемия оспорва въззивната жалба. Не сочи
нови доказателства.
Въззивната
жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
от легитимирано лице, поради което е допустима.
С оглед
твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния НРС е образувано по исковата молба на въззивника ЕВН България Електроснабдяване” АД гр. Пловдив, за приемане за установено, че съществува вземане на въззивното
дружество против „Ленмарт“ ЕООД гр.Несебър, за сумата от 981,24 лв, представляваща допълнително
начислена електрическа енергия за периода от 19.11.2015 г. до 04.02.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
17.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 95,40
лв, представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2017 г. до 13.12.2018
г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение № 596/18.12.2018 г.
по ч.гр.д.1251/2018 г. по описа на НРС. Твърди се, че в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
въззивникът продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила
на 27.06.2008 г. Сочи се, че ищецът снабдява с електрическа енергия обект с ИТН
2716337, представляващ магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Несебър,
ул. Месамбрия, № 39, собственост на ответното дружество, за който е открит
клиентски номер **********. Твърди се, че на 04.02.2016 г. служител на „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение
Юг” ЕАД), съгласно правомощията си по чл.44, ал.1 от ПИКЕЕ (отменен, действащ
към момента на проверката), извършил техническа проверка на място на средството
за търговско измерване (СТИ) на обекта на ответника. Съгласно чл.47, ал.5 от
ПИКЕЕ, СТИ било демонтирано и поставено в безшевен чувал, който бил затворен с
пломба, след което СТИ било изпратено на Български институт по метрология. За
извършената проверка е бил съставен констативен протокол № 220502/04,02,2016 г.,
подписан служители на длъжност ел.монтьори, както и от управителя на ответното
дружество. Сочи се, че при извършената експертизата от БИМ се установило, че
при направен вътрешен оглед не се констатирали следи от нерагламентирана намеса,
но съгласно становище на „Frodeksim Trade” била извършена неоторизирана
намеса, в резултат на което била променена параметризацията на дисплея - на дисплея
не се визуализира 1.8.0 (сумарна тарифа). За извършената експертиза е съставен констативен
протокол № 617/07.07.2017 г. Констатира се, че по този начин в обекта на ответника
се консумира електрическа енергия, която не се отчита, фактурира и заплаща. На
основание чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, е начислена допълнителна енергия на клиента,
за която е издадена справка за коригиране на сметката за електроенергия с
посочен начин на извършване на корекцията, и фактура № **********/15,12,2017 г.
Твърди се, че допълнително начислената ел.енергия е остойностена по реда на
чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ за периода 19.11.2015 г.- 04.02.2016 г. и е в размер на 7 579
кВтч, на стойност 981,24лв. Сочи се, че установяването на манипулацията и на корекцията
на сметката на ответното дружество са извършени при стриктно спазване на
приложимите разпоредби - чл.83, ал.1, т.6 и ал.2 от Закона за енергетиката, вр.чл.48,
ал.1, т.2, буква „а" и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ. Твърди се, че ответното
дружество е било уведомено за извършената корекция въз основа на съставения
констативен протокол, с писмо с изх. № 4250245-1 от 15.12.2017 г., с обратна
разписка, с което е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ, във връзка с
чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл. 28 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ищеца, но не е заплатило дължимата сума. Поради забава
в заплащане на горепосочената фактура, от ответника се претендира и обезщетение
за забава в общ размер от 95,40 лв за периода от 29.12.2017 г. до 13.12.2018 г.
- от датата на падежа на фактурата до подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че поради непращане на
задължението от ответника, на 14.12.2018 г. ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред
Районен съд – Несебър за вземанията си към "Ленмарт" ЕООД в общ
размер на 1076,64 лв, въз основа на което, по ч.гр.д.1251/2018 г. по описа на
НРС е издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която
ответникът подал възражение в срок. Претендира се съдът да приеме за установено
съществуването на посочените вземания, за които била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Предявени са
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е
оспорил исковете. Не се спори относно наличието на облигационни отношения между
страните, както и относно факта на извършване на проверката. Не се оспорва
протоколът за оглед и демонтаж на измервателното устройство и констативния
протокол за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване
от 04.02.2016 г. Оспорва се констативният протокол № 617/07.07.2017 г. на БИМ,
в частта, в която е посочено, че СТИ не съответства на метрологичните и
техническите изисквания. Оспорва се компетенцията на търговското дружество,
извършило последващия контрол.
С обжалваното
решение НРС е отхвърлил исковете като е приел, че макар да съществува законова
възможност за едностранна корекция на сметката при доказано неточно отчитане на
потребената ел.енергия, поради липсата на предвиден в Общите условия ред за
уведомяване на клиента за едностранната корекция, както и поради
обстоятелството, че констативният протокол на БИМ не е доведен до знанието на
клиента, енергийното дружество не може да извърши едностранна корекция на
сметката. Прието е още, че отговорността за поддръжката и за изправната работа
на СТИ е на елетроснабдителното дружество.
При извършената
проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По наведените
оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи
произнасяне, съдът намира следното:
Страните
не спорят, че ответникът е абонат на ответното дружество за обект, находящ се в
гр.Несебър, с ИТН № 2716337, клиентски номер ********** и електромер с фабр. №
63934728.
Не
е спорно също, че на 04.02.2016 г., в присъствието на представител на клиента
(Елена Динчева) е била извършена проверка на електромера, електромерът е бил
демонтиран и изпратен за експертизна проверка в БИМ в пломбирана безшевна
торба. Не е спорно, че за извършената проверка е бил съставен съответният
констативен протокол - № 220502, подписан от двамата служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, и от
представител на клиента. Не е спорно, че при извършената проверка е
констатирано, че електромерът отчита в класа на точност БДС, схемата за
свързване е правилна и не са констатирани следи от нерегламентирана намеса.
Не
е спорно, че с констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 617/07.07.2017
г. е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на
клемния блок на електромера, както и наличие на пломби против неправомерен
достъп. Със същия протокол обаче е констатирано, че електромерът не съответства
на метрологичните и техническите изисквания, тъй като, макар при вътрешния
оглед да не са констатирани следи от нерегламентирана намеса, съгласно становище на „Frodeksim
Trade” е била
извършена неоторизирана намеса, в резултат на което била променена
параметризацията на дисплея - на дисплея не се визуализира 1.8.0 (сумарна
тарифа).
Изготвена
е справка за коригиране на сметката за електроенергия на ответника за преизчисляване
на доставената на клиента ел. енергия за периода от 19.11.2015 г. до 04.02.2016
г. – общо 10 626 кВт/ч на стойност 981,24
лв.
На
15.12.2017 г. ищецът е издал на ответното дружество фактура № **********/15.12.2017
г., за сумата от 981,24 лв.
С
писмо с изх. № 4250245-1/15.12.2017 г. ищецът е уведомил ответното дружество за
констатираното неточно измерване на електроенергия от електромер с фабр.№ 63934728
поради манипулиране на електромера, поради което на ответника е начислена
допълнително ел. енергия в размер на 10 626 кВт/ч на стойност 981,24 лв.
По
делото няма данни ответникът да е заплатил на ищеца сумата по фактурата.
Видно
от приетото и неоспорено заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, описаните в раздел 5 от констативния протокол за метрологична
експертиза на БИМ манипулации върху електромера са довели до частично
неизмерване на ползваната от абоната ел.енергия (отговор на въпрос № 2). Вещото
лице сочи, че изтриването (невизуализирането) на сумарната тарифа 1.8.0.,
заложена да се показва на този тип електромери, и смяната на паролата за
достъп, констатирани в настоящия случай, водят до невъзможност да се установи
промяната на тарифните времена на отделните тарифи (1.8.1. от 22 ч. да 6 ч. и
1.8.2. – от 6 .ч. до 22 ч.). Вещото лице сочи, че методиката за изчисляване на
неотчетеното количество ел.енергия е приложена правилно и в съответствие с
чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ (отговор на въпрос № 3), а неизмереното количество ел.енергия
е правилно остойностено съгласно чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ (отговор на въпрос № 4).
По въпрос № 5 вещото лице сочи началния момент на неточно отчитане от СТИ –
23.07.2015 г. – 16 ч. 59 м. 41 сек., когато се появява смяна на паролата за
електромера.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно
чл.98а, ал.1, вр.ал.3 и ал.4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) крайният снабдител
продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които се
публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение” АД
(ОУ на ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли
в сила и уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при
продажбата и доставката на електрическа енергия. Съгласно чл.11, т.1 от ОУ на
ЕВН ЕС клиентът се задължава да заплаща стойността на използваната в обекта
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл.18, ал.1
от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че потребителят заплаща на продавача стойността на
консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на
тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР
цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР
предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД.
Посочените
клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР, издадени въз основа на законовата
делегация на чл. 98а ЗЕ, почиват на общите правила на чл.183, ал.1 и чл.200,
ал.1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да
заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и
крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия.
Обстоятелствата, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на §13,
т.1 от ДР на ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в
правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати
цената на доставената електроенергия. Специфичният предмет на договора
(доставка на електроенергия) също не променя основните характеристики на
продажбеното правоотношение. В ЗЕ не се съдържат специални разпоредби, които да
изключат приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия. От това следва, че когато е било
доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да
липсва специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл.83, т.6 и
чл.98а, ал.2, т.6 на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след
отмяната на ПИКЕЕ с решения на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г.,
в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017 г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод
следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане
на цената на доставената стока, както и от общия правен принцип за недопускане
на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната практика на ВКС
(Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), чиито
изводи се споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което
съдебният състав изоставя досегашната си практика, базирана на постановените по
реда на чл.290 ГПК Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1650/2014
г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014
г., II т. о., ТК.
По
настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 19.11.2015 г. до 04.02.2016
г. в обекта на ответника в гр.Несебър са били реално доставени и потребени 10 626
кВт/ч на стойност 981,24 лв, които не са били своевременно фактурирани и
заплатени. Ето защо процесната сума от 981,24 лв е дължима от ответника на
основание чл.11, т.1, чл.18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В
случая не се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на
купувача, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на цената
на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба
и пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо, че ответникът
своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи
заплащане и на сумата от 981,24 лв, представляваща разлика между фактурираната
цена и действително дължимата съобразно реално потребеното количество
електроенергия за процесния период.
Неоснователни
са изложените в отговора на въззивната жалба доводи относно законосъобразността
на извършването на едностранна корекция на сметката на потребителя за минал
период на основание ПИКЕЕ. На първо място, по делото ответникът не навежда
твърдения, че процесната сума е дължима на основание чл.48 – чл.51 ПИКЕЕ. На
второ място, съдът споделя гореизложеното становище (обективирано в Решение №
124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС), че купувачът дължи
заплащане на реалното количество доставена електроенергия независимо от
наличието на действащи ПИКЕЕ. Това обстоятелство изключва относимостта на
доводите относно законосъобразното извършването на едностранна корекция на
сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивното дружество има право
да му бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски, както и
разноските за заповедното производство, съобразно представените по делото
доказателства за извършването им, както следва: за първоинстанционното
производство – 75 лв държавна такса, 150 лв – юрисконсултско възнаграждение,
съгл.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ, и 200 лв – възнаграждение за вещо лице по СТЕ; за
заповедното производство по ч.гр.д.1251/2018 г. на НРС – 25 лв за държавна
такса и 50 лв за юрисконсултско
възнаграждение; и за въззивното производство – 50 лв за държавна такса и 150 лв
за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА
решение №
174 от 04.09.2019 г. по гр.д.244/2019 г. по описа на Несебърски
районен съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ленмарт“ ЕООД гр.Несебър, с ЕИК
*********, че съществува вземане на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, против „Ленмарт“ ЕООД гр.Несебър, с ЕИК
*********, за сумата от 981,24 лв
(деветстотин осемдесет и един лева и двадесет и четири стотинки),
представляваща допълнително начислена електрическа енергия за периода от
19.11.2015 г. до 04.02.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и за сумата от 95,40 лв (деветдесет и пет лева и четиридесет
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 29.12.2017 г. до
13.12.2018 г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение №
596/18.12.2018 г. по ч.гр.д.1251/2018 г. по описа на НРС.
ОСЪЖДА „Ленмарт“
ЕООД гр.Несебър, с ЕИК *********, да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Данов” № 37, съдебни разноски
както следва: за първоинстанционното производство – общо 425 лв (четиристотин
двадесет и пет лева); за заповедното производство по ч.гр.д.1251/2018 г. на НРС
– общо 75 лв (седемдесет и пет лева) и за въззивното производство – общо 200 лв
(двеста лева).
Решението
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.