Р Е Ш Е Н И
Е № 24
Гр. Сливен, 20.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 214 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1059 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение №476/11.11.2019
г. по АНД № 1059/2019 г. на Районен съд Сливен е отменено Наказателно
постановление № 432691-F424943 от 03.04.2019 г., издадено от Началник на Отдел
"Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което на Едноличен
търговец С.Х.Х. с фирма „С. – С.Х.“, със седалище и адрес на управление ***е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 2 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател ТД на НАП, която чрез
упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като в жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен при
допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаело се за
формално нарушение, а бил и незаконосъобразен доводът на районния съд за
маловажност на случая, доколкото търговецът не е извършил настройките на ФУ.
Същият имал задължение да полага грижата на добър търговец спрямо извършваната
дейност. Моли съда да отмени атакуваното първоинстанционно решение и потвърди
наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован,
не се представлява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се явява лично и с
надлежно упълномощен адв. Л. Д. от АК – С., която оспорва жалбата и моли съда
да я отхвърли, като остави в сила атакувания първоинстанционен съдебен акт.
Заявява, че безспорно по делото е установено, че техническата грешка не се
дължи на виновно поведение на наказаното лице, а на сключилия с нея договор
оператор на касовия апарат. С оглед това, че в касовата бележка съществува
същия единен идентификационен код, с който е регистриран ЕТ „С. – С.Х.“ и
включването в нея на стоки, предмет на нейната дейност, са налице всички
условия за изпълнение на задължението й по цитираната в НП наредба. Счита за
правилен извода на Районния съд за малозначителност на случая. Моли за
отхвърляне на жалбата, с претенция за разноски.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище за неоснователност
на жалбата. Счита, че решението на Районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становището на
представителя на ОП - Сливен анализира събраните по делото доказателства,
намери касационната жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по
същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 08.10.2018 г. длъжностни
лица от НАП – органи по приходите извършили проверка по спазване на данъчното
законодателство в търговски обект - магазин, находящ се на адрес гр. С., ул. „В.“
№ **, стопанисван от ЕТ „С. – С.Х.“, ЕИК *********. При извършена контролна
покупка проверяващите установили, че на издадения фискален бон №
00011114/08.10.2018 г. името на търговския обект е б. „Е.“, което не
съответствало на действителния вид на търговския обект – м. за х.и н. с..
Констатирано било, че в обекта е монтирано функциониращо в момента на
проверката ФУ модел „DATECS DP-150T KL“ с инд. № DT720128
и ФП № 02720128. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол от извършена
проверка № 0264560/08.10.2018 г., в който представител или упълномощено лице на
дружеството бил приканен за съставяне на АУАН. За така установеното от
фактическа страна орган по приходите съставил срещу дружеството Акт за
установяване на административно нарушение № F424943/16.10.2018
г., в който квалифицирал деянието като такова по чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на
упоменатия АУАН, на 03.04.2019 г. Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ –
Бургас в ЦУ на НАП издал Наказателно постановление № 432691-F424943, с което на
ЕТ „С. – С.Х.“ наложил имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение по
чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, вр. чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно приложено
по делото Свидетелство за регистрация на фискално устройство, на 31.08.2018 г.
фискалното устройство на ЕТ „С. – С.Х.“ било регистрирано в приходната
администрация с № *****.
На 08.10.2018 г.
между ЕТ „С. – С.Х.“ и „К.“ ООД бил сключен Договор за абонаментно сервизно
обслужване на електронни касови апарати № 555, със срок на договора 31.08.2019
г.
За да отмени
Наказателното постановление, Районният съд развил следните мотиви:
Решаващият съд е
приел, че нарушението е установено и доказано по безспорен начин, но същото е
маловажно, доколкото не е налице никакъв вредоносен резултат. Налице бил
фискален бон, като единственото несъответствие било неправилно посочване вида
на търговския обект. При доводи за наличие на сключен абонаментен договор за
поддръжка на фискалното устройство, съдът е приел, че деянието, макар и
формално да осъществява признаците на административно нарушение, съставлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Решението е
валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
Видно от събраните
по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се
квалифицира като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН: с извършеното
нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система, а нарушението е
извършено за пръв път. С визираната по – горе разпоредба на ЗАНН е предоставена
възможност на наказващия орган да освободи от административна отговорност
извършителя в случаите на малозначителност на нарушението. Прилагането на тази
разпоредба, респ. освобождаването от административнонаказателна отговорност не
може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни
случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да приложи чл. 28
от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта
на извършеното нарушение. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно
се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай:
липсва реално нанесена щета на бюджета, няма настъпил вредоносен резултат, а нарушението
е извършено за пръв път. Тези обстоятелства са подкрепени с категорични и
безпротиворечиви доказателства, събрани в хода на първоинстанционното
производство. Същите са били налице от фактическа страна и при издаване на
процесното наказателно постановление, но административнонаказващият орган, като
не ги е съобразил, респ. не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН
да вземе предвид тежестта на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият
съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В т.см. е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т.н.д.
№ 1/2007 г. по описа на ВКС. Като е сторил това, Районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ето защо са неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. Същото е постановено при спазване на материалния закон и всички
съществени съдопроизводствени правила. Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни
и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил обоснован извод за
незаконосъобразност на Наказателно постановление № 432691-F424943 от 03.04.2019
г., издадено от Началник на Отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ
на НАП, с което на Едноличен търговец С.Х.Х. с фирма „С. – С.Х.“, със седалище
и адрес на управление ***е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв.
за нарушение по чл. 26 ал. 1 т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални
устройства, издадена от МФ, във вр. с
чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 476/11.11.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1059/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.