РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр.Мадан, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тринадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100271 по описа за 2021 година
Предявен е иск от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. В.Л. № ..,
чрез пълномощника адв. М.М. против К. ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. В. *** и А. Т. ЕООД, ЕИК: ***, гр. С., бул. В. ****, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски
кредит № **,сключен с К.о ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с А.
Т. ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ал. 4 от
ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузите на чл.4, ал.1 от Договор за потребителски
кредит № ** и Договор за предоставяне на поръчителство сключен с А. Т. ЕООД , са
нищожни на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, и при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1
и чл.146 ал. 1 от ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила договор онлайн с К. ЕАД,
Договор за потребителски кредит №***г., съгласно който трябвало да върне сумата по
кредита в общ размер на 5 606.64 лева, при срок на кредита от 24 месеца и месечна
погасителна вноска от 233.61 лева. Въз основа на на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски
кредит № ***, ищцата сключва с А. Т. ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство с
цел обезпечаване на вече сключения Договор за потребителски кредит. По сключения
Договор за предоставяне на поръчителство ищцата следвало да заплати сумата от 4 135.20
лева, разпределена на 24 месечни вноски, включени и начислени към всяка една вноска по
Договор за потребителски кредит № **. Ищцата счита, че Договор за потребителски кредит
№ **, сключен с „К.“ ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „А. Т.“
ЕООД, са нищожни на основание чл.26, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 22 и чл.11, ал. 1, т. 10 и чл.19
ал.4 от ЗПК, а при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за
потребителски кредит № **, сключен с . ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство
сключен с А. Т. ЕООД, са нищожни на основание чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, и при неспазване
на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал. 1 от ЗЗП. Сочи, че сумата която се претендирала чрез
тях по договор за поръчителство не била включена в ГПР и ГЛП, като чрез включването на
възнаграждението предвидено по Договор за поръчителство към ГПР и ГЛП, то
действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването
на кредита. Не бил установен механизма, по който е изчислен ГПР и по-конкретно какви
1
други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената
сума в договора за поръчителство е скрит добавък към възнаградителната лихва и като
такава е следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал.4 от ЗПК като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР
да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Чрез нарушаване на добрите
нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се
калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради
невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочва, че едноличен собственик на капитала на
А. Т. ЕООД е К. АД, поради което печалбата на А. Т. ЕООД, от извършената от него
търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик К.
АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на договора за кредит,
сключен с К. АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на К. АД
кредиторът плащал вземането си сам на себе си. В Договор за потребителски кредит № **
била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Не ставало ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на
неустойка. Не било спазено изискването на чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК. При условията на
евентуалност счита, че клаузата на чл.4 ал.1 от Договор за потребителски кредит № ** и
Договор за предоставяне на поръчителство била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от
ЗЗД, и сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като
сумата която се претендира за гарант/поръчител в размер на 4 135.20 лева била в размер на
равен от сумата на отпуснатия кредит. Със заплащането на сумата предвидена за
поръчителство в размер на 4135.20 лева, изцяло се нарушавал принципа на добросъвестност
и справедливост. Наред с това, клаузата на чл.4 ап.1 от Договор за потребителски кредит №
** и Договор за предоставяне на поръчителство са нищожни като неравноправни но смисъла
на чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Същите били във вреда на потребителя и не отговаряли на
изискванията за добросъвестност и водели до неравновесие в правата на страните.
Посочената по-горе клауза не била формулирани по ясен и недвусмислен начин- чл.147 ал.1
ЗЗП и разглеждана сама или в съвкупност с договора за гаранция не позволявяла на
потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2
т.19 ЗЗП. С посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. Позовава се на
преюдициално заключение по дело С-453/10 и член 6. параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.,
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО. Договорът за поръчителство не бил произвела
правен ефект, като излага подробни съображения в тази насока. Моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Т.
ЕООД, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит № *** г. между ищеца, като
кредитополучател и К. ЕАД. Основание за плащане на суми на дружеството А. Т. ЕООД не
се съдържало в Договор за потребителски кредит № ***. Сочи, че между ищеца и „А. Т.“
ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., по силата на който
А. Т. се е задължило да поеме солидарно с ищеца дълга му към К. по Договора за
потребителски кредит № ** година. За предоставяне на услугите по Договора за
предоставяне на поръчителство А. Т. и ищецът са уговорили дължимата от него престация
— месечно възнаграждение съгласно Приложение № 1, раздел II, т. 1 в размер на 172,30 лв.
за периода на действие на Договора за потребителски кредит. Това е периодът, в който А. Т.
предоставя уговорените услуги. Съответно, при отказ от Договора за потребителски кредит
в 14-дневен срок от сключването му, респективно при предсрочно погасяване на
задължението по кредитното правоотношение с К., ищецът не дължи възнаграждение на А.
Т. за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Ищецът имал възможност да се
запознае предварително и е сключил Договора за предоставяне на поръчителство
посредством размяна на електронни волеизявления, съгласно изискванията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Имал е и възможност да
2
избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция. За него не е било
задължително да избере сключването на договор с дружество - гарант, което изрично е
посочено в Общите условия към договора за потребителски кредит. Счита за неоснователно
и релевираното в исковата молба твърдение, че уговореното възнаграждение по услуги по
Договора за предоставяне на поръчителство сключен между А. Т. и ищеца следва да бъде
включено от К. в ГПР като разход по кредита. Посочва, че предоставянето на обезпечение
не е задължително условие за сключване на договор за кредит и за кредитополучателя няма
санкция (неустойка или по-голям приложим размер на лихва), ако избере необезпечен
кредит. Услугата на А. Т. не била задължителна за сключване на Договора за потребителски
кредит, нито е разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на § 1. от
Допълнителни разпоредби на ЗПК. Сключеният между ищеца и А. Т. договор не бил
договор за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а бил договор за поръчка по смисъла
на чл. 280 и следващите от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата
на общия разход по кредита. Договорът за потребителски кредит и приложението към него
съдържали действителните уговорки между „К.“ ЕАД и ищеца, уговорени и описани,
съгласно законовите изисквания. Посочва, че съгласно чл. 29 и сл. от ЗПК, ищецът е имал
възможност в 14-дневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит да се
откаже от него без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа.
При отказ от Договора за потребителски кредит, респективно при предсрочно погасяване на
задължението по кредитното правоотношение с К., ищецът не дължи възнаграждение на А.
Т. за периода, в който не се предоставят уговорените услуги. Нормите на чл. 11, т.9 и т.10
ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК били спазени, като не били налице и сочените от ищеца хипотези за
неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и чл. 147, ал. 1 ЗЗП на процесиите договори,
като излага съображения в тази насока. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К.
ЕАД, с която се взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва
сключването на Договор за потребителски кредит №***г. между ищцата, като
кредитополучател и К. ЕАД (К.), като кредитодател, за сумата от 3960,92 лв., при лихвен
процент по кредита в размер (ГЛП) на 35,87 % и годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 42,40 %. Оспорва наведените от ищцата доводи за нищожност на Договора за
потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, т. 10 от Закона за
потребителския кредит. Посочва, че сключването на договор с поръчител било избор на
потребителя и било предвидено като възможност, а не задължение, в приложимите общи
условия. При подаване на заявлението за кредит по електронен път кредитоискателят е имал
възможностите да избере необезпечен кредит, да предостави банкова гаранция или да
обезпечи изпълнението на задълженията си по договора между него и кредитора К. ЕАД,
като осигури поръчителство от трето одобрено юридическо лице. Не споделя изложените
доводи, че ищцата е въведена в заблуждение относно параметрите на сключения от нея
договор. На ищцата е била предоставена предварителна възможност да се запознае договора
за потребителски кредит и приложението към него, в които са посочени дължимите от
ищцата суми. Договорът за потребителски кредит и приложението към него съдържали
действителните уговорки между страните, ясно изразени и формулирани, съгласно
законовите изисквания. След получаване на преддоговорната информация и запознаване с
всички условия във връзка с кредита ищцата била въвела самостоятелно на указаното за
това място в сайта команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail,
проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора“. С това свое действие ищцата е
заявила съгласието си да бъде обвързана от процесния Договор за потребителски кредит,
СЕФ и ОУ. Съгласно раздел III „Кандидатстване за кредит. Обезпечение, т. 11 от ОУ на К.
ЕАД с извършване на гореописаните действия заявлението се счита за подадено, а ОУ на К.
ЕАД и Договорът за потребителски кредит - приети и подписани от нея. Сключеният от
ищцата договор за предоставяне на поръчителство бил съвсем отделен договор, сключен от
нея с дружеството А. т. ЕООД и при параметри, уговорени от ищцата и дружеството А. т.
ЕООД. Твърдението за нищожност на чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит №
*** било несъстоятелно, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
3
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства – Договор за
потребителски кредит № *** г., ОУ към него, Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит № *** г, Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., се
установява, че между ищцата и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит
№***г., както и че между ищцата и „А. Т.“ ЕООД бил сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от *** г за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор
за потребителски кредит №***. Спорни между страните са правните въпроси досежно
действителността на постигнатите съглашения.
Съобразно сключения между ”К.” ЕАД и А. С. Ю. договор първият ответник се
задължил да предостави на ищцата сумата в размер на 3960,92 лева, от които 3500 лева –
чиста стойност на кредита и 460,92 лева – размер на застрахователна премия. Срокът на
договора бил 24 месеца, като задълженията били платими на 24 месечни погасителни
вноски в размер на 233,61 лева всяка, при лихвен процент по кредита 35,87%, ГПР 42,40% и
общ размер на всички плащания 5606,64 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за
потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението за
отпускане на кредита, че ще предостави обезпечение посредством сключване на договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ юридическо лице в срок до 48 часа от
подаване на заявлението, срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24
часа от предоставянето на обезпечението. Съгласно чл.4, ал.2, ако в уговорения срок не се
предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и
договорът за кредит не поражда действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай,
че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от
подаване на заявлението, като в случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока, договорът не поражда действие между страните.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит на ** г. е сключен договор за
поръчителство между А. Т. ЕООД и А. С. Ю., по силата на който А. Т. ЕООД се задължило
да сключи договор за поръчителство с К. ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за
задълженията на кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В
договора за предоставяне на поръчителство е посочено, /чл. 8, ал.1 и ал.4/, че потребителят
заплаща възнаграждение за обезпечаването по един от следните начини: по банкова сметка
на поръчителя (която не е посочена), по банкова сметка на К. АД (описана в договора) или
по начините, установени в Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията
на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за
предоставяне на поръчителство К. ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този
договор. Видно от приложението към този договор, възнаграждението се заплаща на
месечни вноски, всяка в размер на 172,30 лева за периода на действие на договора, на датата
на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.
По делото е изготвено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, видно от което
при следните параметри в Договор за потребителски кредит № ***: кредит 3960,92 лв.,
лихвен процент 35,87% , срок от 24 месеца, сумата за поръчителство - 4135,20 лв., при
общата месечна вноска от 405,91 лв., включваща и възнаграждение за поръчителство, ГПР
по договора би възлизал на 179,21%. Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза като обективно, компетентно, а и неоспорено от страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и К. ЕАД по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.
4
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и
включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да
бъдат изрично описани всички разходи, който длъжникът ще направи и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него
финансов продукт. Посочено е, че ГПР е 42,40 %, а ГЛП 35,87 %, но от съдържанието на
договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв
начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Като
взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на чл. 4 от Договора за
потребителски кредит и чл. 8 от Договора за предоставяне на поръчителство съдът намира,
че уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване,
отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния
процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК. Двата договора –за кредит и за предоставяне на
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, е предвидено да се заплаща с погасителния план по договора за кредит.
Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез поръчителство, таксата
за допълнителната услуга, която макар и формално да е дължима по друг договор, се явява
част от договора за кредит като включена в съдържанието му и всъщност представлява
скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде
включено в размера на ГПР. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза е видно, че при включване на главница, лихва и възнаграждение за поръчител, то
ГПР би възлизал на 179,21 %, който размер от една страна не отговаря на посочения в
договора, а от друга страна противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, предвиждаща забрана ГПР да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва в
левове и валута, определена с постановление на МС. Доколкото посоченият в договора за
кредит размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните е налице
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като потребителят се явява реално лишен от
информация за действителния размер на приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава
и гарантира. По същите съображение е недействителен и самият договор за предоставяне на
поръчителство, доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за
потребителски кредит.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявените искове са
основателни, поради което следва да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че Договор за потребителски кредит № ***,сключен с К. ЕАД и Договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с А. Т. ЕООД са нищожни на основание чл.22
ЗПК, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед това, че посоченият в Договора
5
за кредит ГПР не съответства на действителния ГПР.
Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски, като такива му
се дължат в размер на 224,23 лева- държавна такса в размер на 4 на сто върху цената на иска
и сумата от 200 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, които ще се присъдят
изцяло на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв.
М.М. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл.38 ЗАдв - адвокатът може да
предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под
която влиза и настоящия случай. Съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв на адвоката се определя размер
не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004, съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. М.М. в размер на 610,33 лева съобразно материалния
интерес на делото, която сума следва да бъде присъдена в полза на пълномощника на
ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възражение на ищеца е
неоснователно, доколкото възнаграждението е определено съобразно предвидения в чл.7,
ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 минимум. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. ЕАД, ЕИК: ***и А. Т. ЕООД,
ЕИК: *** и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. В. **, по
предявените от А. С. Ю., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Р., ул. В. Л. № ** искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Договор за потребителски кредит № ***
г.,сключен между А. С. Ю. и К. ЕАД и Договор за предоставяне на поръчителство от **г.,
сключен между А. С. Ю. и А. Т. ЕООД, са нищожни на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ОСЪЖДА К. ЕАД, ЕИК: ** и А. Т. ЕООД, ЕИК: ** и двете дружества със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. В. **, да заплатят на А. С. Ю., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.Р., ул. В. Л. № ** сумата от 424,25 лева (четиристотин двадесет и четири
лева и двадесет и пет стотинки) разноски по гр.д. № 271/2021 г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА К. ЕАД, ЕИК: ***и А. Т. ЕООД, ЕИК: *** и двете дружества със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. В. **, да заплатят на на адв. М.В. М., АК П., съдебен
адрес: гр. П.в, бул. П. № ** сумата от 610,33 лева (шестстотин и десет лева и тридесет и три
стотинки) – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 271/2021 по описа на РС Мадан.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6