Решение по КНАХД №2925/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Т. Д. М., чрез пълномощник, против Решение № 1203/ 17.10.2024 г., постановено по АНД № 3123 по описа на Районен съд -Варна за 2024 г., с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление № 23-0002977/04.06.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на касатора, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, като М. е осъден да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата от 80,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му без надлежно установяване на фактическата обстановка и в противоречие с материалния закон. Възразява се срещу фактическите изводи на съда относно измервателните средства, посредством които е прието за установено нарушението и се оспорват показанията на актосъставителя в тази им част. Изразява се становище, че са били налице основания за спиране на производството, предвид образуваното Тълкувателно дело №5/2023г. по описа на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, по въпроси, касаещи и разглеждания случай. Поддържа се, че в наказателното постановление не е посочено дали се касае за извънгабаритно или за тежко превозно средство, както и че измервателното средство, с което е установено теглото на автомобила, не е надлежно индивидуализирано. Навеждат се доводи, че разстоянието между осите на превозното средство не е определено правилно, а също и че отсъства субективният елемент на нарушението. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител. Представя чрез пълномощника си писмена защита, в която привежда допълнителни аргументи в подкрепа на позицията си.

Ответникът по касационната жалба началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски.

В съдебно заседание се явява представител на Окръжна прокуратура – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от Т. Д. М. срещу Наказателно постановление № 23-0002977/04.06.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП.

Приета е от въззивния състав следната фактическа обстановка:

На 13.04.2024г. в [населено място] касаторът управлявал товарен автомобил „Скания“ , категория N3, като извършвал превоз на товар и се движел по [улица], в посока към центъра на града. По същото време на посочения булевард, в близост до спирка „Лотос“, служители към ОО “АА” Варна, сред които св. Р., извършвали рутинни проверки на водачи, осъществяващи обществени превози на товари. Същите спрели касатора за проверка и след запознаване със съответните документи установили, че превозното средство е такова с четири оси, две от които управляеми, с пнемватично или еквивалентно окачване. Извършено било измерване посредством техническо средство и било установено, че разстоянието между осите възлиза на 1,3 метра. Измерена била и общата маса на превозвания товар, като било счетено за установено, че сумата на натоварване на ос на двойката задвижващи оси възлиза на 24330 кг. и следователно превишава с 6330 килограма максимално допустимата норма.

Във връзка с тези констатации на същата дата св.Р. съставил на касатора акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който били описани обстоятелствата около извършването на нарушението и била дадена правна квалификация по чл.139 ал.1 т.2 пр.3 от ЗДП вр. чл.7 ал.1 т.5 б.“в“ от Наредба№11/2001г. на МРРБ. Актът бил предявен на водача, който го подписал без възражения. Писмени такива не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка. Въз основа на съставения акт на 04.06.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на нарушението, като наложил на касатора наказание „глоба“ в максималния размер от 3000 лева, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е изслушал показанията на актосъставителя Ю. Н. Р. и ги е кредитирал изцяло, тъй като свидетелят непосредствено е възприел превозвания товар и лично е установил размера на претоварването. Съдът е преценил, че показанията на свидетеля кореспондират на приобщените писмени доказателства и конкретно- на документа, отразяващ резултатите от измерването на тежестта на автомобила с техническо средство. Въз основа свидетелските показания и приобщените писмени доказателства съдът е счел изложената фактическа обстановка за безспорно установена, като се е позовал конкретно на документите, на които е придадено най-съществено значение.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения; същото е и обосновано, правилно и законосъобразно. Не е констатирано нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, като е счетено, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление са спазени установените в ЗАНН срокове и процедури, както и че същите съдържат изискуемите от цитираните разпоредби реквизити. Изводът на АНО за безспорната установеност на процесните нарушения е счетен за единствено възможен, предвид събраните по делото доказателства, а приложението на материалния закон е оценено като правилно. Прието е, че наказанието правилно е определено в максималния допустим размер, предвид установеното значително претоварване на превозното средство. Изложените в жалбата възражения за непълнота на описанието на нарушението, за липса на субективна страна на деянието, както и тези относно начина на измерване на разстоянието между осите, са отхвърлени като неоснователни.

С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за постановяване на обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон и правилно в основната си част, с изключение на тази, касаеща размера на наложеното наказание. Касационният състав на съда споделя мотивите на РС – Варна и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК в частта, касаеща изводите за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за осъществяването на състава на вмененото на касатора нарушение и за правната му квалификация. При формирането на посочените изводи РС – Варна е изследвал обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, извършил е правилна преценка на релевантните по делото факти, които надлежно са изведени от всички относими доказателства. Съдът също така правилно е отнесъл фактите към правото.

Споделя се на първо място извода на РС – Варна, че в хода на административнонаказателното производство не се установява да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават НП до степен да бъде отменено. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН и е достигнат до правилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административонаказателното производство.

Правилно въззивният съд е счел за доказано извършването на описаното в наказателното постановление нарушение. При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. ВРС е събрал необходимите и относими доказателства и е изложил последователни мотиви относно тяхната оценка.

Във връзка с правната квалификация на нарушението съдът съобрази обстоятелството, че производството по настоящото дело е било спряно до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по Тълкувателно дело №5 от 2023г. Възобновено е след постановяването на Тълкувателно постановление № 2/ 08.10.2025 г., с което съдиите са се произнесли по поставените по тълкувателното дело въпроси. В Тълкувателното постановление се приема, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение по чл.177, ал.3, т.1, вр. с чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. От приложените писмени доказателства е видно, че касаторът е имал качеството водач на превозното средство, но не е бил негов собственик, не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза и не е наредил извършването му. Правилни са следователно изводите на въззивния съд, че наказващият орган надлежно е издирил нарушената разпоредба и относимата към нея санкционна норма.

В обжалваното решение са обсъдени всички доводи на страните, като е направено изчерпателно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. Решението е постановено преди произнасянето на Конституционния съд с Решение № 4 от 30.04.2025 г. на КС по к. д. № 29/2024 г., с което нормата на чл.189з от ЗДвП е обявена за противоконституционна, поради което въззивният съд не е имал основния да обсъжда въпросът за приложението на чл.28 от ЗАНН. Независимо от това следва да се отбележи, че не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен. За приложението на посочената разпоредба е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства, обусловили извършването на нарушението, във връзка с които същото да се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид, а в случая такива не се констатират.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Възраженията за незаконосъобразност на акта и наказателното постановление поради липса на посочване в тях, че за установяване на междуосовото разстояние на автомобила е използвано измервателно средство, са неоснователни. Използваното средство за измерване не е елемент от състава на вмененото на касатора нарушение и посочването му не е част от необходимото съдържание на оспореното НП. Фактите, относими към процесното нарушение, са управлението на МПС (конкретизирано като вид, начин на окачване и разстояние между осите), превозването на товар с конкретна маса, сумата от натоварването на ос и превишаването на допустимата норма. Посочените факти са ясно и изчерпателно посочени, при което не може да се приеме, че съдържанието на НП страда от сочените от касатора дефицити, още повече, че в хода на съдебното производство последният е имал възможност да се запознае с представените от ответника доказателства за вида и характеристиките на използваните средства за измерване.

На останалите възражения относно използваните измервателни средства, разстоянието между осите на автомобила и субективния елемент на нарушението е отговорено в проверяваното решение, като настоящият състав, както беше посочено по-горе, се съгласява с формираните от въззивния съд изводи.

По отношение доводите за липса на вина следва да се допълни, че според разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗАНН административните нарушения са извършени виновно и когато са осъществени по непредпазливост. Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7/27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, водачът на автомобила присъства задължително при товаренето и укрепването на товара и следи за спазване на изискването натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на ППС. Законодателят е вменил задължение на водача да присъства и да следи товарът да съответства на максимално допустимата маса на превозното средство. След като не е изпълнил това свое задължение и при положение, че нормативната уредба предвижда санкция за водач, извършващ нарушение от вида на процесното, като е приел да управлява автомобила, без да се осведоми за масата на товара, касаторът е действал най-малкото по непредпазливост, поради което и не би могъл да се позовава на липса на вина при извършването на деянието.

В касационната жалба, както и в постъпилата писмена защита, се изразява становище, че за съставомерността на нарушението е необходимо да се констатира и че за извършването на превоза липсва надлежно разрешение, издадено от администрацията, управляваща и стопанисваща пътя. Действително, в цитираното Тълкувателно постановление се приема, че нарушението се изразява в управление на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство, без да е налице разрешение за това, а подобни твърдения липсват в наказателното постановление. Доводи в тази насока обаче не са наведени пред въззивния съд, като касаторът също така в никой момент не е твърдял, че е разполагал с разрешение за движение на тежко превозно средство. При липсата на подобни твърдения в хода на въззивното производство за районния съд не е възникнала необходимост от специална проверка за изясняването на това обстоятелство. Поради това и с оглед липсата на каквито и да било данни касаторът да е разполагал със съответно разрешение, настоящият състав приема, че допуснатата непрецизност е несъществена и не е накърнила правото на защита на санкционираното лице. Трайна е съдебната практика, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на нарушителя, а в случая непрецизността е само формална.

Основното възражение на касатора, изложено в писмената защита, е относно компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, като се твърди липса на такава, с оглед изменението на нормата на чл.166, ал.1, т.8 от ЗДвП, която предстои да влезе в сила от 07.05.2026г. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива съдебна практика по въпроса.

Действително, чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката е установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура". Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл.166, ал.1, т.1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДВП във всички случаи, контролните органи от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разполагат със специалната компетентност да следят и за спазването на правилата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в случаите на осъществен обществен превоз на пътници и товари или на превоз за собствена сметка.

На следващо място, съдът съобрази и нормата на чл.189, ал.12 от ЗДвП, в редакцията, действала към датата на издаване на наказателното постановление, която предвижда наказателните постановления да се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. При тази нормативна регламентация е видно, че министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред органите, които могат да делегират правомощие за издаване на НП за нарушения на ЗДвП, контролът на които е включен в неговите правомощия. Органите на АПИ обаче не попадат в тази норма, определяща общата нормативна компетентност за издаване на НП за нарушения по ЗДвП. Действалата към тази дата редакция на чл. 189е, ал. 12 ЗДвП предоставя съответна компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица само за административни нарушения по чл. 179, ал.3 – 3в от ЗДвП. С ДВ, бр.64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г., нормата на чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП е изменена, като е разширен обхвата на компетентността на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и в него е включено и издаването на наказателни постановления за нарушения по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но разпоредбата действа за напред и като процесуална такава е неприложима за разглеждания случай. Доколкото обаче председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не е бил компетентен да издава НП за нарушения от вида на процесното до влизането в сила на посоченото изменение, налага се извода за наличието на съответна компетентност на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна. Да се приеме обратното би означавало, че за този вид нарушение през значителен период от време не е бил определен компетентен наказващ орган, а очевидно това не би могло да бъде целта на законодателя. Предвид всичко изложено и с оглед приложената по делото оправомощителна заповед № РД-08-107/29.02.2024, според т. 6 от която началниците на ОО на АА могат да издават НП за нарушения по ЗДвП, възраженията за липса на компетентност на издателя на наказателното постановление се явяват неоснователни.

При това положение съдът намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна. Настоящият състав на съда намира обаче, че районният съд е стигнал до правилен извод за законосъобразност на определена санкцията като вид, но неправилно е приел, че и размерът на наложената глоба е законосъобразно определен. Действително, превозното средство е било значително претоварено- максимално допустимата маса е надхвърлена с повече от 20 %, което основателно е изтъкнато в наказателното постановление като отегчаващо обстоятелство. По делото обаче липсват данни за други подобни нарушения и за настъпили конкретни вредни последици. От особено съществено значение е и обстоятелството, че касаторът не е собственик на превозното средство, а е работник, извършващ превоза във връзка със служебните си задължения. Макар и да е бил длъжен да откаже да извърши превоза при подобно претоварване, жалбоподателят би могъл да понесе негативни последици в тази връзка от страна на работодателя си. Очевидно мотивът за извършването на нарушението е избягването на подобни негативи, а не неуважение към относимата към дейността му нормативна уредба. При това положение и доколкото според разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН при определянето на наказанието следва да се вземат предвид подбудите за извършването на нарушението, съдът намира за законосъобразно и справедливо санкцията да е в минимален размер, а имено-глоба в размер на 500 лева, която се явява съответна на критериите, заложени с нормите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН и се преценява като достатъчна за постигането на целта на административното наказание, регламентирана в чл. 12 ЗАНН.

Така приетото от съда налага отмяна на въззивното решение и решаване на делото по същество, като се измени НП по отношение на размера на наложената глоба от 3000 лева, която да се намали на 500 лева.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 35 лв. за двете инстанции, съразмерно на отхвърлената част от жалбата /при определен размер от 80,00 лева за въззивното производство и 130,00 лева за касационното такова/.

На касатора, съразмерно на уважената част от жалбата, следва за двете съдебни инстанции да се присъди сумата в размер на 1100 лева, при претендирано възнаграждение от по 660,00 лева за всяка инстанция.

На основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, административният съд

ОТМЕНЯ Решение № 1203/ 17.10.2024 г., постановено по АНД № 3123 по описа на Районен съд -Варна за 2024 г.

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002977/04.06.2024 г., на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на Т. Д. М., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.3 от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000,00 лева, на основание чл.177, ал.3, т.1, предл. 3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 3 000 лева на 500 лева.

ОСЪЖДА Т. Д. М. от [населено място] ****, обл.*****, с [ЕГН], да заплати на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна сумата в размер на 35,00 (тридесет и пет) лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна да заплати на Т. Д. М. от [населено място] ****, обл.*****, с [ЕГН] сумата от 1100,00 (хиляда и сто) лева за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.