№ 171
гр. Видин, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320102450 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба от Р. Г. Р. от гр. ****** против „ИРЕНОР“
ООД – Видин, представлявано от Н. И. Д., с която са предявени обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудов договор при ответника
на длъжност „ камериер“ в хотел ****** с уговорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 610.00 лева. Посочва, че трудовия договор е прекратен със Заповед №
065/16.11.2020г. Поддържа, че ответникът не й е изплатил обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 9 дни за периода от 02.06.2020г. до 16.11.2020г., въпреки поканите за
това.
Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 300.00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното издължаване, както и сумата от 10.00 лева – лихва за забава за периода от
първо число на месеца, следващ месеца на плащане до завеждане на исковата молба в съда.
С протоколно определение от 16.03.2022г. по искане на ищцовата страна, съдът е
допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на исковете, като искът за
заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск се счита предявен за сумата
от 327.27 лева, а искът за лихва за забава върху главницата, се счита предявен за сумата от
30.36 лева.
Ответникът в срока за отговор, редовно уведомен е оспорил исковите претенции като
неоснователни.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
1
икономическа експертиза. Приложени са преписка от Д“Инспекция по труда“ – Видин и
препис на личното трудово досие на ищцата.
С оглед данните по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните са се намирали в трудово правоотношение, като ищцата е работила при
ответника на длъжност „камериер“ в хотел ****** с място на работа в гр. ****** с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 610.00 лева, видно от представения по делото
трудов договор № 129/02.06.2020г. С допълнително споразумение от 01.07.2020г.,
основното трудово възнаграждение на ищцата е увеличено на 800.00 лева.
С молба до ответника от 13.11.2020г. ищцата е поискала да бъде освободена от
заеманата длъжност, считано от 16.11.2020г. Със Заповед № 065/16.11.2020г. трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 16.11.2020г. на основание чл. 325, ал.1 ,т. 1 от КТ.
Заповедта е подписана от работодателя, но не е подписана от работника.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза,
след преглед на документите по делото и след проверка в счетоводството на ответника, е
установило от представените ведомости за заплата, че за м. ноември 2020г. на ищцата е
начислена работна заплата за един отработен ден в размер на 38.10 лева и за ползван платен
отпуск за девет дни в общ размер на 342.86 лева или БТВ е в размер на 380.96 лева.
Вещото лице е изчислило и вариант, при който по времето докато е съществувало
трудовото правоотношение не е ползван платен годишен отпуск от ищцата. Посочило е, че
за времето от 02.06.2020г. до 16.11.2020г. полагаемия се годишен отпуск на ищцата е девет
работни дни. Дало е заключение, че дължимото обезщетение за неползван платен годишен
отпуск на ищцата за 9 дни е в размер на 327.27 лева, а лихвата за забава е в размер на 30.36
лева за периода от 01.01.2021г. до 30.11.2021г. Вещото лице е посочило, че такова
обезщетение не е изплатено на ищцата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно
изготвено.
Ответникът не е ангажирал доказателства исковите суми да са изплатени на ищцата и
е направил възражение, че такива не й се дължат, тъй като трудовото правоотношение не е
прекратено, защото ищцата не се е подписала в заповедта за прекратяване на трудовия
договор.
От представената преписка от Д“Инспекция по труда“ – Видин, се установява, че въз
основа на подаден от ищцата сигнал за „отказване изплащането на платен годишен отпуск в
размер на 9 дни“, при ответника е извършена проверка, която е установила, че е издадена
заповед № 192/01.11.2020г. , с която на ищцата е разрешено да ползва платен годишен
отпуск в размер на 9 дни, считано от 01.11.2020г. Представена е и молба от името на
ищцата да ползва такъв, но същата не е подписана. В тази връзка на работодателя са дадени
предписания.
В преписката се намират и документи – разчетно платежни ведомости, от които се
2
установява, че за м. ноември 2020г. на ищцата е начислено трудово възнаграждение за един
отработен ден и за девет дни платен годишен отпуск./ лист 87 от преписката/. Установява се
също от графика за работа за м.ноември 2020г. , че ищцата е била девет работни дни в
платен годишен отпуск/ лист 94/, като това обстоятелство е отразено и в отчетната форма за
отчитане на явяване/ неявяване на работа за м. ноември 2020г. / лист 93/.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното:
Спорът е налице ли е прекратяване на трудовото правоотношение между страните и
дължи ли се на ищцата обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
За да е осъществен фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е необходимо да е
налице писмено съгласие на двете страни по трудовото правоотношение за прекратяването
му. Предложението може да изхожда както от работника, така и от работодателя. Страната,
към която е отправено, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната
страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че
предложението не е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което
настъпва с получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В тази насока е
задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 256 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д.
№ 157/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Д. Ц. , Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 1109/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Б./.
В настоящия случай, ищцата с молба от 13.11.2020г. е отправила до работодателя
писмено волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
16.11.2020г. Със Заповед № 065/16.11.2020г. трудовото правоотношение е прекратено,
считано от 16.11.2020г. на основание чл. 325, ал.1 ,т. 1 от КТ. Заповедта е подписана от
работодателя, но не е подписана от работника. Независимо от това, настоящият съдебен
състав приема, че фактическият състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ е осъществен, тъй като
макар и в два отделни акта, взаимното съгласие на страните за прекратяване на трудовия
договор е изразено писмено. Освен това, видно от приложените по делото преписки-
препис на личното трудово досие на ищцата и преписка от Дирекция „Инспекция по труда“
– Видин, работодателят е изпратил до НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за
прекратяване на трудовия договор с ищцата. Това обстоятелство е отразено и в трудовата
книжка на ищцата, видно от направеното отбелязване.
Безспорно се установи наличието на трудово правоотношение между ищцата и
ответника, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1 ,т. 1 от КТ – по взаимно съгласие
на страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск. За да се уважи този иск, следва да са налице
кумулативно две предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено и работникът
3
да не е ползвал изцяло полагащия му се платен годишен отпуск, който се изчислява
пропорционално на отработеното време.
В настоящия случай, както от приетата по делото ССчЕ, така и от разчетно-
платежните ведомости за м. ноември 2020г., графика за работа за м.ноември 2020г . и
отчетната форма за отчитане на явяване/ неявяване на работа за м. ноември 2020г.,/
намиращи се в преписката, представена от Д“ИТ“ – Видин/, се установява, че преди
прекратяване на трудовото правоотношение /16.11.2020г./, ищцата е ползвала полагаемия й
се редовен платен годишен отпуск от 9 работни дни за времето от 02.11.2020г. до
12.11.2020г., включително. Във фиша за работна заплата за м. ноември 2020г., й е начислено
трудово възнаграждение за ползван отпуск от 9 дни. За ползването на този отпуск,
работодателят е издал и заповед № 192/01.11.2020г. Вярно е, че представената молба от
01.11.2020г. за ползване на платен годишен отпуск, не съдържа подпис на ищцата. В тази
връзка са и направените от Д“ИТ“ – Видин изводи за установени нарушения на трудовото
законодателство от работодателя. В преписката обаче, не се съдържат констатации от
проверяващия орган и въобще не става ясно дали е изследван въпросът за реалното
ползване на отпуска от ищцата, каквито данни съдът установи, че са налице. Самата ищца
нито в исковата молба, нито в процеса на делото е направила оспорване на документите, от
които съдът прави извод, че преди прекратяване на трудовото правоотношение, се е
възползвала от правото си и е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск от 9 дни, за
което й е начислено и трудово възнаграждение.
Предметът на настоящия спор изисква съдът да изследва дали са налице
предпоставките за уважаване на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ, които са свързани с реално
ползване или не на полагащия се платен годишен отпуск преди прекратяване на трудовото
правоотношение. Обстоятелството дали ищцата е подписала молба за ползване на такъв
отпуск или не, би било предмет на обсъждане само при положение, че същата е оспорила
реалното ползване на отпуска. Съдът не е обвързан от констатациите на Д“ИТ“ – Видин, тъй
като същите влекат единствено административно-наказателни последици за работодателя.
Следва да се отбележи, че след като е налице реално ползване на отпуск, предписанието на
проверяващия орган да бъде възстановено едно ползвано вече право, неправомерно
облагодетелства работника, тъй като не почива на годно правно основание.
Друг е въпросът дали е изплатено на работника начисленото трудово възнаграждение
за м. ноември 2020г., в което е включено възнаграждението за ползван платен годишен
отпуск, изчислено съгласно разпоредбата на чл. 177 от КТ. Доводи в такава насока не са
развити от ищцата, а и не е предявяван такъв иск, чиято правна квалификация е различна от
тази по настоящото дело, поради което съдът не следва да се произнася този въпрос.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ищцата преди прекратяване на трудовото
правоотношение е ползвала полагаемия й се платен годишен отпуск и няма неползван
остатък от такъв. Поради това, предявеният иск, с който съдът е сезиран за заплащане на
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, се явява неоснователен и недоказан, и
като такъв ще следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск,
4
неоснователен се явява и предявения акцесорен такъв за заплащане на лихва за забава
върху претендираното обезщетение за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
плащане до завеждане на исковата молба в съда- 30.11.2021г.
Воден от горното , Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Г. Р. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ******
против „ИРЕНОР“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин,
ул. Свети Кирил № 13, представлявано от Н. И. Д. искове за заплащане на сумата от 327.27
лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за девет дни, ведно
със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното издължаване, както и за заплащане на сумата от 30.36 лева – лихва за забава
върху претендираното обезщетение за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
плащане до завеждане на исковата молба в съда- 30.11.2021г., като неоснователни и
недоказани.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5