МОТИВИ към Решение №2478/20.12.2017г. по АНД №2478/2017г. по описа на РС - ПЛЕВЕН
Р.П. *** е внесла мотивирано постановление с предложение
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание И.В.И. ЕГН: ********** - за това, че на 25.12.2016г. в гр.ПЛЕВЕН,
управлявал моторно превозно средство – мотициклет „СУЗУКИ“ с рама № ***, което
не е регистрирано по надлежния ред –
престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК.
В хода на съдебното производство, Р.П. ***, редовно
призована, не изпраща представител.
Обвиняемият И.И. се явява лично и с упълномощен защитник.
Не се признава за виновен и се ползва от правото да даде обяснения, в които
излага собствена версия за случая. Защитникът счита, че в хода на наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй
като във внесеното Постановление на РП – ПЛЕВЕН не е посочено изрично кои
законови разпоредби повеляват, че мотоциклета на обв.И. подлежи на регистрация.
Наред с това счита, че не са налице достатъчно и убедителни доказателства за
това, че И.И. е управлявал същия мотоциклет, а напротив – налице са гласни
доказателствени средства, от които следва, че превозното средство е било в
покой към момента на извършване на полицейска проверка. Намира, че
свидетелските показания на полицейските служители П. и М. са неубедителни и
изразява съмнение в реда на провеждане на техните разпити в досъдебното
производство. На тази основа, пледира И.И. да бъде признат за невинен и да бъде
оправдан. В същия смисъл пледира и обвиняемият.
След като обсъди събраните по делото доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено
следното:
И.В.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.
Към 25.12.2016г. обвиняемият И. владеел нерегистриран
мотициклет „СУЗУКИ“ с рама № ***.
На същата дата сутринта било планирано мероприятие от
страна на любители на мотоциклетите /своего рода „мото събор“/, чийто сборен
пункт се намирал в гр.ПЛЕВЕН, паркинг пред магазин „ПРАКТИКЕР“. Обвиняемият
привел в движение посочения мотоциклет и заедно със своя син – В.И.И. ЕГН: **********,
се отправили към уреченото място. В.И. също управлявал нерегистриран мотоциклет
„СУЗУКИ“, който бил с различен № на рамата. Около 10:40 часа, баща и син И.управлявали
двата нерегистрирани мотоциклета в близост до паркинга на магазин „ПРАКТИКЕР“ –
гр.ПЛЕВЕН, БУЛ. „ЕВРОПА“ №6А, когато били забелязани и спрени за проверка от дежурни
полицейски служители – К.Ч.П. и Ю.Ц.М.. Последните се уверили, че управляваните
от баща и син И.мотоциклети са нерегистрирани и пристъпили към съставяне на
съответни Актове за установяване на административно нарушение /АУАН/, като спрямо
В.И.И. бил съставен АУАН бл.№910599/25.12.2016г., а спрямо И.В.И. – АУАН
бл.№910534/25.12.2016г.
След извършена предварителна проверка, с Постановление
от 10.04.2017г. било образувано досъдебно производство №Д - 689/2017г. по описа
на РП – ПЛЕВЕН. В хода на разследването, към наказателна отговорност за престъпление
по чл.345 ал.2 НК, бил привлечен И.В.И. ЕГН: **********.
Междувременно, спрямо В.И.И. било издадено НП №17-0938-000006/13.01.2017г. на
НАЧАЛНИК ГРУПА към СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР – ПЛЕВЕН, с което му било наложено
наказание „обществено порицание“ – за извършени нарушения на чл.150 и чл.140
ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа и процесуална обстановка се
установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото доказателствени
материали, в това число:
-
показания на свидетелите К.Ч.П. и Ю.Ц.М.,
дадени в съдебното следствие, както и прочетени на основание чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 от НПК;
- справка
за нарушител на името на И.В.И. /л.9 – 18 от ДП/;
-
справка за регистрация на мотициклет „СУЗУКИ“ с рама № *** /л.20, л.23 от ДП/;
-
АУАН бл.№910534/25.12.2016г. /л.7 от ДП/;
- заверен препис на АУАН бл.№910599/25.12.2016г. и НП №17-0938-000006/13.01.2017г. на
НАЧАЛНИК ГРУПА към СЕКТОР „ПП“ на ОДМВР – ПЛЕВЕН /л.41 – 42 от ДП/;
-
писмени доказателства за
имущественото състояние и трудова заетост на обвиняемия, изискани от ОД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ПЛЕВЕН, „БЮРО ПО ТРУДА“ – ПЛЕВЕН, ОДМВР – ПЛЕВЕН, ОБЩИНА ПЛЕВЕН,
ТД на НАП – ПЛЕВЕН /л.11 – 17, л.24 от делото/;
-
характеристична справка /л.20 от
делото/;
-
справка за съдимост на обвиняемото
лице /л.25 от делото/.
Щателното запознаване с представените по делото гласни
доказателствени средства разкрива, че се оформят две групи – такива, които са с преимуществено
обвинителен характер /показания на свидетелите П. и М./ и такива, които са с
преимуществено оправдателен характер /обяснения на обвиняемия И.И., дадени в
досъдебното производство и в съдебното следствие, както и показания на
свидетелите Х.Г.Х., Ц.Г.К., С.И. М., дадени в съдебното следствие/.
Според показанията на свидетелите Х.Х., Ц.К.и С.М., в
хода на извършената в края на м.декември 2016г. полицейска проверка /и преди
това/ и двата мотоциклета, за които стана дума по-горе, са били в покой, с изгасени
двигатели, подпрени до стълб. Нещо повече, свидетелите Х.и К.твърдят, че
сутринта преди мероприятието, заедно са натоварили и транспортирали,
посредством бус, двата мотоциклета до мястото на „мото събора“. И тримата
свидетели твърдят, че не са възприели И.И. да управлява някой от тези
мотоциклети.
В противоположния смисъл са показанията на свидетелите К.П.
и Ю.М.. Същите твърдят, че напротив, видели са как И. и В.И.влизат от бул.
„ЕВРОПА“, на паркинга пред магазин „ПРАКТИКЕР“ в гр.ПЛЕВЕН, както и че и
бащата, и сина са са управлявали нерегистрирани мотоциклети „СУЗУКИ“ и са били
съответно екипирани със защитно облекло и каски. Следва да бъде отбелязано, че в
хода на разпита им в съдебното следствие, показанията на свидетелите П. и М.,
дадени в досъдебното производство, бяха прочетени на основание чл.281 ал.4
вр.ал.1 т.2 НПК, при което двамата свидетели заявиха, че поддържат същите
показания.
От друга страна, позицията на обвиняемия търпи известно
развитие. Според обясненията му в досъдебното производство, не И.И., а неговият
син В.И. всъщност е управлявал мотоциклета с рама № ***, т.е. наказателната
отговорност на бащата е ангажирана за нарушение, извършено от страна на неговия
син, който пък междувременно бил понесъл съответна административнонаказателна
отговорност – наказание „обществено порицание“. От друга страна в обясненията,
дадени в съдебното следствие, И.И. се придържа изцяло към позицията на
свидетелите Х., К.и М., а именно – че и двата сочени мотициклета са били в
покой, подпрени на стълб, а св.К.П. се скарал /по неясни причини/ с обвиняемия
и пристъпил към съставяне на Актове за установяване на административно
нарушение. Това, своего рода, развитие в позицията на обвиняемия, със сигурност
е проявление на правото му на защита, но същевременно, демонстрира
непостоянство, което на практика лишава и двете изложени от И.И. версии, от
достоверност. Видно е, че и двете защитни тези на обвиняемия се различават
съществено една от друга и дори – взаимно се изключват, като също така е видно,
че обясненията от съдебното следствие са в твърде добър синхрон с ангажираните
- също в хода на съдебното следствие – свидетели: Х., К.и М.. На свой ред,
първият е служител в сервиз, стопанисван от страна на обвиняемия, а другите
двама – близки негови приятели. Детайлното запознаване с показанията на тези
свидетели обаче, също не води до извод, че техните показания са достоверни. Така
например, св.С.М. заявява:
„Моторите нямаха
регистрационни табели. Бяха два, защото той кара, синът му кара, може и с някои
приятел да се е разбрал, но не съм го питал, защо взима и двата мотора, но те
си ги карат и двата, нормално е.“
Поставя се въпроса – ако мотоциклетите са два именно
защото и двата са управлявани от страна на обвиняемия и неговия син, тогава по
какви причини са транспортирани с бус до мястото на „мото събор“, още повече,
че същият свидетел твърди, че е разговарял с обвиняемия преди това и И. е
потвърдил, че ще участва в мероприятието. Този щекотлив въпрос няма отговор в
показанията на свидетелите Х., К.и М., като впрочем, свидетелят Х.изразява
предположение, че е възможно И. да е искал да покаже мотоциклетите на свои
приятели, а св.К.– че идеята на обвиняемия е била превозните средства да бъдат
показвани, за да се продават. Тези допускания на свидетелите Х.и К., са
очевидно житейски неубедителни и логически неиздържани. Същевременно, влизат в
противоречие и със заявеното /и цитирано по-горе/, от страна на св.С.М.. И
изобщо тезата, че двата мотоциклета са били транспортирани посредством бус до
мястото на „мото събора“, за да стоят подпрени ня някакъв стълб, е меко казано,
странна и със сигурност - неубедителна. Още по-неубедителен характер й придава
обстоятелството, че и тримата свидетели са в близки отношения с обвиняемия.
От друга страна, не са налице каквито и да било данни, че
свидетелите П. и М. са по някакъв начин предубедени, заинтересовани или
злонамерени спрямо обвиняемия или негови ближни, щото изобщо да се допусне, че
целенасочено биха дали показания в ущърб на истината. Касае се за служители,
които поради естеството на своята работа извършват редовно множество еднотипни
проверки по ЗДвП и които въпреки това, дават относително подробни показания в
съдебното следствие, които при това са в синхрон с дадените показания в
досъдебното производство. Напълно нормално е същите свидетели да нямат твърде
ясен спомен за случилото се, но все пак, след предявяване на съответния АУАН,
да си припомнят за съответните събития. Неоснователно се възразява, че
показанията на двамата свидетели в досъдебното производство, са, едва ли не, подозрително
подробни. При положение, че в хода на разпита, както в съдебното, така и в
досъдебното производство, е допустимо предявяване на определени книжа, напълно разбираема
е значително по-голямата детайлност на прочетените по реда на чл.281 НПК
показания на К.П. и Ю.М.. Нещо повече, свидетелите имат право да си служат с
бележки за дати, цифри /чл.122 ал.1 НПК/ и неотразяването в протокола за разпит
на това обстоятелство – или на извършеното предявяване на книжа – не може да
лиши съответните протоколи от процесуална редовност, а още по-малко – да ги
лиши от достоверност. Поради това Съдът намира прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелите П. и М. за съобразени с изискванията на НПК, като
предвид по-голямата им детайлност, им отдава известно предпочитание пред
непосредствено дадените показания в хода на съдебното следствие. Следва обаче
отново да бъде подчертано, че както едните, така и другите показания на
свидетелите П. и М., са еднопосочни и безпротиворечиви в това, че на
25.12.2016г., обвиняемият И.И. е управлявал мотоциклет без надлежна регистрация,
в близост до паркинга на магазин „ПРАКТИКЕР“ в гр.ПЛЕВЕН.
В съответствие с всичко изложено дотук Съдът намира, че
обясненията на подсъдимия, дадени както в досъдебното, така и в съдебното
производство, не се ползват с достоверност, а са проявление единствено на правото
му на защита, поради което не им отдава вяра. Като неубедителни и недостоверни
преценява и показанията на свидетелите Х., К.и М.. Счита, че същите показания
имат за цел да създадат удобна за обвиняемия защитна теза – а именно, че не е
управлявал превозно средство, нерегистрирано по надлежния ред. Поради това,
след влизане на Решението в сила, препис от същото, вкл. настоящите мотиви и от
Протокола за съдебно заседание на 28.11.2017г. следва да бъдат изпратени на РП
– ПЛЕВЕН – за преценка на предпоставките за възбуждане на наказателно
производство за престъпление по чл.290 НК спрямо Х., К.и М.. На следващо място,
преценява като достоверни и кредитира показанията на свидетелите К.П. и Ю.М.,
като държи сметка, че прочетените на основание чл.281 НПК са по-подробни и им
отдава известно предпочитание пред непосредствено дадените в съдебното
следствие, които също кредитира, доколкото са в потвърждение на първите.
На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият
И.В.И. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.345 ал.2
вр.ал.1 НК - на 25.12.2016г. в гр.ПЛЕВЕН, управлявал моторно превозно средство
– мотициклет „СУЗУКИ“ с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния
ред – престъпление по чл.345 ал.2
вр.ал.1 НК.
Деянието по чл.345 ал.2 НК е престъпление на просто
извършване, т.е не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. Явява
се довършено със самия факт на изпълнителното деяние – управление на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред, което в случая се доказва пряко от
показанията на свидетелите К.П. и Ю.М.; косвено се установява от справка за
регистрация на мотициклет „СУЗУКИ“ с рама № ***.
Неоснователно се възразява, че от внесеното Постановление
на РП – ПЛЕВЕН не става ясен реда, по който следва да бъде регистрирано посоченото
моторно превозно средство, както и че същото не подлежи на регистрация. В тази
насока, следва да бъде припомнено, че съобразно действалата към 25.12.2016г.
редакция на чл.140 ал.1 ЗДвП: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.“. При положение, че
управляваният от страна на обвиняемия мотициклет „СУЗУКИ“ с рама № *** не е
имал регистрация /респ. – табела с рег. номер/, то не е следвало обвиняемият да
го управлява по бул.“ЕВРОПА“ в гр.ПЛЕВЕН,
а щом е сторил това – следователно е и налице обективна съставомерност
по чл.345 ал.2 НК; да се приеме обратното поради съображения за вида и
спецификите на моторното превозно средство, не би довело до нищо друго, освен
до превратно прилагане на Закона.
От субективна страна, деянието по чл.345 ал.2 НК е извършено
при форма на вината евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – обвиняемият
И.И. е съзнавал, че управляваното МПС не е регистрирано по надлежния ред,
съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици, изразяващи се в противоправно управление на МПС при
описаните условия и се е отнасял с безразличие към същите последици.
Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин от
доказателствените материали, посочени по – горе, от които се установява и
неговата обективна страна.
Следователно, извършеното от страна на обвиняемия И.В.И. деяние
е съставомерно по чл.345 ал.2 НК както от
обективна, така и от субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това
престъпление за доказана по несъмнен начин.
Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото
лице са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно
не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението, предмет на
делото, спада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК – умишлено деяние, наказуемо с лишаване от
свобода до една година или с глоба от петстотин до хиляда лева; обвиняемият
отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към момента на
извършване на деянието; деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване.
Ето защо Съдът счита, че са налице законовите
предпоставки обвиняемият И.В.И. да бъде освободен от
наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба
в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При
определяне размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на
деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства.
Обществената
опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, за която
стана дума по – горе, е ниска.
На
следващо място, личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената
справка за съдимост, е ниска. Както беше отбелязано, И.И. не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл.78а НК към момента на извършване на деянието. В
същата насока са и представените по делото характеристични данни – няма данни
за злоупотреба с алкохол, наркотични вещества и за нарушения на обществения ред,
както и за контакти с лица, спадащи към активния криминален контингент. Предвид
естеството на престъплението обаче – престъпление против транспорта – в
очертаната насока следва да бъдат взети предвид и данните за нарушения на
водача по ЗДвП. В тази връзка, от нарочната справка на ОДМВР – ПЛЕВЕН е видно,
че спрямо И. са издадени общо 43
/четиридесет и три/ влезли в сила НП, от които впрочем, е платена наложена
глоба само по едно; отделно от това са налице и 7 /седем/ броя фишове за нарушения на ЗДвП. Следователно, специално
що се отнася до спазване на правилата по ЗДвП и подзаконовите актове по
неговото прилагане, у обвиняемия е налице ясно изразена тенденция към тяхното
незачитане, а това от своя страна и на самостоятелно основание, повишава
личната му обществена опасност, която, при съвкупната преценка на обсъжданите
обстоятелства, Съдът приема като умерена.
Не
се събраха доказателства за обстоятелства, които смекчават отговорността на
обвиняемия. По-конкретно, чистото съдебно минало на дееца не може да бъде взето
предвид, тъй като се явява абсолютна материалноправна предпоставка за прилагане
на института на чл.78а НК, т.е., без неговото наличие, настоящото производство
би било невъзможно, а неговото взимане предвид, на практика неоснователно
облагодетелства обвиняемия в наказателноправното му третиране.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид вече отбелязаната
склонност към незачитане на правилата за движение по пътищата.
На
тази основа, Съдът направи извод, че е налице известен формален превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, при ниска обществена опасност на деянието и умерена
обществена опасност – на дееца. Наред с това, от приобщените данни за
имуществено състояние и трудова заетост е видно, че И. има регистрирано
недвижимо имущество, няма регистрирано движимо имущество или действащ трудов
договор, но същевременно няма и регистрация като безработно лице. От
приобщената характеристична справка е видно, че липсват данни от какво
обвиняемият се препитава. След като взе предвид всички тези обстоятелства,
Съдът прецени, че от особено значение при индивидуализацията на наказанието е
именно коментирания вече профил на нарушител на обвиняемия И. по ЗДвП, т.е.
необходимостта спрямо него да се въздейства по-интензивно, посредством по-висок
размер на полагаемото се административно наказание глоба. Същото не може да
бъде в минимума, нито – твърде да доближава същия, тъй като би имало
антивъзпитателен, вместо – поправителен и превъзпитателен ефект. В този смисъл,
за да бъде както справедливо, така и съответно на извършеното деяние и на
имушествените възможности на обвиняемия, административното наказание следва да
бъде определено между минимума и средата, предвидени в чл.78а ал.1 НК.
В
съответствие с тези съображения, Съдът призна обвиняемия И.В.И. ЕГН: ********** за виновен в това, че на
25.12.2016г. в гр.ПЛЕВЕН, управлявал моторно превозно средство – мотициклет
„СУЗУКИ“ с рама № ***, което не е регистрирано по надлежния ред – престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК,
поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Съдът
счита, че така определения размер на
наказанието е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен
ефект върху И.В.И. ЕГН: **********, както и
възпитателен и предупредителен ефект върху обществото. Определянето на
по – висок размер на наказанието, не би било съответно на извършеното деяние и
не би било справедливо, а на по-нисък – не би съответствало на личната
обществена опасност на обвиняемия и не би имало достатъчен превъзпитателен и
превантивен ефект.
Върху така изложените мотиви, Съдът основава решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: