Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 10081 по
описа за 2019г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С
решение от 11.10.2017г. по гр.д. № 52584/2012г. на СРС, I ГО, 43 състав са отхвърлени предявените от В.Ц.Т.
срещу „Е.“ ООД искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 10 882. 13 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
20.03.2007г. до 01.05.2012г. върху сумата от 8 914
евро, получена на отпаднало основание след разваляне на предварителен договор
за изработка на довършителни строително-монтажни работи от 20.03.2007г. и за
сумата от 4 955. 43 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 28.07.2008 г. до
01.05.2012 г. върху сумата от 5 950 евро, получена на отпаднало
основание след разваляне на предварителен договор за изработка на довършителни
строително-монтажни работи от 20.03.2007г., заедно със законната лихва върху
сумите от влизане в сила на решението до окончателното им изплащане.
Срещу
решението, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е подадена въззивна
жалба от ищеца В.Ц.Т., в която се поддържат оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно на предявените искове е
дадена правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Навеждат се доводи, че от обстоятелствената
част на исковата молба е видно, че процесните суми се претендират на договорно
основание – неустоечна клауза, като самият размер на неустойка е съизмерен със
законната лихва за забава. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно
и да уважи изцяло предявените искове.
Въззиваемата
страна „Е.“ ООД, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК,
не е подала отговор на въззивната жалба.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата,
следва да се отбележи следното:
По
делото е представен предварителен договор за изработка на довършителни
строително-монтажни работи от 20.03.2007г., сключен между В.Ц.Т., в качеството
му на възложител и „С.С.3“ ЕООД, в качеството му на изпълнител за извършването
на СМР на обща стойност от 14 864 евро. В чл. 3.1. от договора е посочено, че
ако изпълнителят се откаже от сделката или не изпълни задълженията си по
договора, възложителят има право да развали договора, като изпълнителят връща
изплатените до момента от възложителя суми заедно със законната лихва. По
делото са представени приходни касови ордери, видно от които В.Т. е заплатил на
„С.С.3“ ЕООД сумите от 5 950 евро и 8 914 евро. С анекс от 16.07.2009г. е уговорено, че „Е.“ ООД е встъпило в правата и
задълженията на „С.С.– 3 “ ООД и замества тази страна по сключения с В.Т.
предварителен договор за покупко-продажба
на жилище от 20.03.2017 г.
Съгласно
представеното по делото решение от 19.03.2014 г. по гр.д. № 4272/2012 г. на СГС, I-16 състав, влязло в сила на 07.07.2015г., „Е.“ ЕООД е осъдено
да заплати на В.Ц.Т. на основание чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД сумата 14 864 евро,
платени по развален предварителен договор за довършителни строително-монтажни
работи от 20.03.2007г., заедно със законната лихва от влизане в сила на
решението до окончателното ѝ изплащане.
Съдът
намира за неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за неправилност
на дадената от районния съд правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В
исковата молба ищецът последователно и многократно е изложил твърдения, че претендира
заплащането на законна лихва върху заплатените по договора суми, подлежащи на
връщане поради развалянето на договора. С доклада по делото СРС е квалифицирал
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е възложил в тежест на ищеца доказването на елементите
на фактическия състав на визираната норма - възникването на главен дълг,
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението. Липсата на
възражения от страна на ищеца относно правната квалификация и кръга на фактите,
въз основа на които произтича вземането му, налага извод, че той е основал
претенцията си на законовата отговорност на ответника за забава. В този смисъл
следва да се посочи, че в нито един момент преди подаването на въззивната жалба
ищецът не е излагал доводи, че претендира компенсаторно обезщетение или
неустойка в определяем размер, изчислявани на база законната лихва.
От
друга страна, не може да се приеме и че с клаузата на т. 3.1 от договора е
уговорена договорна лихва или компенсаторна неустойка. При тълкуване
действителната воля на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, следва да се приеме, че
с посочената клауза, страните са препратили бланкетно към отговорността за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД относно задължението по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за възстановяването
на заплатената цена по договора в случай на неговото разваляне. В тази връзка следва
да се отбележи, че в чл. 3.2 от договора
ясно и недвусмислено е уговорена неустойка за разваляне на договора в полза на
насрещната страна при неизпълнение от страна на възложителя, а в клаузата на
чл. 3.1, уреждаща последиците при разваляне поради виновно неизпълнение на
изпълнителя, липсва подобна воля на страните. От друга страна, уговорката за
законна лихва не може да бъде квалифицирана като договорна лихва при твърдения
за развален договор. Твърденията на ищеца не могат да бъдат квалифицирани и
като претенция за неустойка за обезщетяване на вреди от настъпило за в бъдеще разваляне
/договорът е с продължително изпълнение/, тъй като не се сочи вредите да са
съизмерими с неизпълнената част от договора, по арг. от указанията в ТР №
7/13.11.2014г. по т.д. № 7/2013г.
Уговорената
от страните последица от неизпълнение на договора в случай на развалянето му поради
неизпълнение от страна на изпълнителя, е единствено връщане на заплатената от
възложителя цена, а последиците от
забава на последното задължение – и за лихва за забава върху вземането
по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
С
оглед изложеното, следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд,
че задължението за връщането на даденото без основание е безсрочно и по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава за изпълнението му
след покана. В този смисъл е и константната и безпротиворечива практика на ВКС,
обективирана в Решение № 47/31.03.2011 г. по т. д. № 706/2010 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, Решение № 270 от 06.07.2015 г. по гр. д. № 5923/2014 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС и др. В конкретния случай поканата за плащане е отправена с препис
от исковата молба по гр. д. № 4272/2012 г. на СГС, I-16 състав от 01.05.2012г., с който е направено изявлението за
разваляне на процесния предварителен договор за изработка на довършителни
строително-монтажни работи от 20.03.2007г. и от този момент ответното дружество
е изпаднало в забава за възстановяване на платената по договора цена. С оглед
на това, за периода преди 01.05.2012г., за ищеца не е възникнало право на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, поради което предявения от
него иск се явява неоснователен.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение в обжалваната част - потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
При
този изход на спора, въззиваемият-ответник има право на разноски, но по делото
не е направено искане за присъждането им и такива не следва да бъдат присъдени.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.2017г. по гр.д. № 52584/2012 г. на СРС, I ГО, 43 състав.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 1 –месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при условията
на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.