Решение по КНАХД №2230/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Зам. – кмета на Община Варна, чрез ст. ю.к. Р., против Решение № 1011/20.08.2025г. по АНД № 2155/2025г. по описа на РС - Варна, с което е отменено НП № 100564/14.04.2025г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО, на „Берьозка-България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция, в размер на 1400 лв., за нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Счита, че безспорно е доказано нарушението на чл.29, ал.2, вр. чл.134, ал.1, т.1 ЗУО. Даденото описание в НП установява извършването на дейностите по „събиране“, т.е. натрупването на отпадъци, с цел транспортирането им до съоръжение за третиране на отпадъци /§ 1, т.41 от ДР на ЗУО/. Касаторът подчертава, че нарушената разпоредба е правилно посочена от административнонаказващия орган. Прави анализ на правната квалификация на нарушението и обосновава значимостта на обществените отношения, поради което счита, че случаят не е маловажен. По изложените съображения моли да бъде отменено решението на ВРС и потвърдено издаденото НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, чрез адв.З., изразява становище, че решението на Районен съд - Варна е правилно, законосъобразно и обосновано, като моли да бъде оставено в сила. Счита, че от административната преписка изобщо не може да стане ясно за какво точно нарушение се налага наказанието, като подчертава, че са изредени всички възможни хипотези на това нарушение Претендира присъждане на сторените по делото разноски, съобразно представен списък.

Представителят на ВОП пледира за потвърждаване решението на ВРС.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Берьозка-България“ ЕООД против наказателно постановление № 100564/14.04.2025г. на зам. – кмета на Община Варна, с което на основание чл.134, ал.1, т.1 от ЗУО, на „Берьозка-България“ ЕООД, е наложена имуществена санкция, в размер на 1400 лв., за нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 27.02.2025г., в 15:20 ч., при извършване на рутинна проверка от служители от отдел КОЧОТ при дирекция „Екология и опазване на околната среда“-Община Варна, било установено, че в обект магазин „Берьозка“, находящ се на [улица], гр. Варна в „*****“, ***** в гр. Варна, стопанисван от „Берьозка България" ЕООД, зад щанда за продажба, има 1 брой съд за отпадъци с черен чувал, в който има изхвърлени битови отпадъци, биоразградими хранителни отпадъци (остатъци от зелена салата, сготвен ориз) и още 1 бр. черен чувал с битови отпадъци, пластмасови тарелки и 2 броя запечатани тарелки с приготвени ястия, съдържащи ориз и месо. Горните констатации били отразени в КП № 006216/27.02.2025 г. Бил съставен АУАН за нарушение на чл. 29, ал. 2 , във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУО, като актът бил предявен на упълномощено лице, което посочило, че допълнително ще прецени дали ще депозира възражения. Въз основа на съставения акт, на 14.04.2025г. било издадено и процесното наказателно постановление, в което АНО изцяло възприел фактическите и правни изводи на актосъставителя. На „Берьозка-България“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1400 лв., за извършено нарушение на чл.29, ал.2 от ЗУО.

За да отмени издаденото НП, първоинстанционният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на нарушителя. От описанието на нарушението от фактическа страна, не става ясно защо се приема, че има извършено нарушение и в какво се изразява същото – изоставяне, нерегламентирано изхвърляне и изгаряне или друга форма на неконтролирано управление на отпадъците. Съдът подчертал, че санкционната норма касае изхвърляне на неопасни отпадъци на неразрешени за това места или в съдове и торби, различни от определените за измерване на количеството битови отпадъци по чл.67, ал.8 от ЗМДТ, като отново не става ясно в извършването на точно какво нарушение е обвинено дружеството. От фактическа страна е посочено единствено, че отпадъците са били установени в черни чували и то в съд за отпадъци, но на кои точно нормативни изисквания не е отговаряло това изхвърляне, какъв е бил съдът за отпадъци, в който са установени - факти не били посочени. Едва в проведеното съдебно заседание актосъставителят е уточнил, че съдът е бил предназначен за битови отпадъци, а не за биоразградими хранителни отпадъци. Поради това въззивният съд приел, че е недопустимо факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират както в АУАН, така и в НП, за да бъде гарантирано правото на защита на нарушителя. Наред с това, съдът намерил, че нормата на чл.29, ал.2 ЗУО, посочена като нарушена, изисквала да бъде конкретизирана определена забрана, основана на съществуваща система за събиране, изхвърляне и управление на отпадъци.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Правилни и обосновани са изводите на първостепенния съд, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, съответно в акта и в наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат посочени обстоятелствата, при които е било извършено. От описанието в наказателното постановление – “зад щанда за продажба има 1 брой съд за отпадъци с черен чувал, в който има изхвърлени битови отпадъци, биоразградими хранителни отпадъци /остатъци от зелена салата, сготвен ориз/ и още 1 бр. черен чувал с битови отпадъци, пластмасови тарелки и 2 бр. запечатани тарелки с приготвени ястия, съдържащи ориз и месо”, не става ясно защо се приема, че има извършено нарушение и в какво се изразява същото. Описани са само факти, без яснота под кой състав и изпълнително деяния на посочените норми следва да бъдат подведени. За да се приеме, че дружеството е нарушило цитираната разпоредба на чл.29, ал.2 ЗУО, е следвало всеки един елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение да бъде описан. Може само да се гадае изброените в наказателното постановление като установени отпадъци къде е трябвало да бъдат изхвърлени и защо изхвърлянето им по описания начин е противоправно. В описанието на нарушението липсват фактическите привръзки между неспазеното правило за поведение и санкционната норма, които по недвусмислен и категоричен начин да очертаят и обосноват обективните признаци на състава, приет от АНО за осъществен.

Правото на защита на санкционираното лице, а и съдебният контрол по ЗАНН, се реализират изцяло и само в рамките на административнонаказателното обвинение, очертано от съдържанието на НП. Дори да бъдат установени в хода на съдебното следствие факти и обстоятелства от съставомерно значение, които не са посочени в НП, последните не могат да заместят липсата на волеизявление за тях от страна на административнонаказващия орган. В този смисъл, основателни, но ненавременни, са поясненията в касационната жалба за наличието на определения за биоразградими отпадъци и битови отпадъци, както и че изпълнителното деяние се изразява в “събиране” – натрупване на отпадъци. Едва впоследствие са изложени съображения, че отговорността на дружеството е ангажирана за нерегламентирано изхвърляне на биоразградими отпадъци – от кухни и заведения за обществено хранене, в съд за общи битови отпадъци. Неясното описание на фактите и административнонаказателното обвинение възпрепятства правото на защита на санкционираното лице, поради което представлява съществено нарушение на процедурата по издаването му и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Изложеното налага извод, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на атакуваното решение, не се установяват пороци, рефлектиращи върху неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

Съобразно изхода на делото ответникът по касация принципно има право на разноски. В случая, обаче, по делото не е доказано между осъществилия процесуалното представителство адвокат и санкционираното дружество да е сключен договор, установяващ размер на възнаграждение за предоставяне на правна помощ пред касационната инстанция и постигнатото между тях съглашение да е изпълнено /представения пред въззивната инстанция на л.19 договор е само за производството пред нея/. При това положение не се доказват по делото реално сторени разходи, подлежащи на обезщетяване от ответника по касация, съобразно изхода на спора. Такива не произтичат и от представената по делото фактура, която, от една страна е само първичен счетоводен документ, който не установява реалното заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, а от друга - не установява връзка между договорена правна помощ и конкретното дело. Предвид изложеното, претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано на ответника по касация.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1011/20.08.2025г. по АНД № 2155/2025г. по описа на РС - Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Берьозка-България“ ЕООД, ЕИК *********, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.