НЧХД № 1935/2016г.
МОТИВИ
:
І. Обвинението е против
подсъдимата Ц.М.Д. *** І. За престъпление по чл.146 ал.1 от НК,
за това, че на 14.08.2016г. в гр.П. е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Г. *** негово присъствие.
ІІ. За
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, за това, че на 31.08.2016г. в гр.П. е
извършила нещо унизително за честта и достойнството на Г. *** негово
присъствие.
ІІІ. За
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, за това, че на 03.09.2016г. в гр.П. е казала
нещо унизително за честта и достойнството на Г. *** негово присъствие.
Подс.Ц.Д. не се
признава за виновна по редявеното и обвинение, като в
обясненията си твърди, че не е обиждала тъжителят, а е имало обиди от негова
страна към нея.
Защитата
пледира за оправдателна присъда, евентуално за приложение на института на реторсията.
Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна присъда и
уважаване на предявените граждански искове.
По делото е
приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск
предявен от тъжителят Г.А.В. против подс.Ц.М.Д. за
сумата за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на деянието на 14.08.2016г., ведно със
законната лихва считано от 14.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата .
По делото е
приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск
предявен от тъжителят Г.А.В. против подс.Ц.М.Д. за
сумата за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на деянието на 31.08.2016г., ведно със
законната лихва считано от 31.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата .
По делото е
приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск
предявен от тъжителят Г.А.В. против подс.Ц.М.Д. за
сумата за сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на деянието на 03.09.2016г., ведно със
законната лихва считано от 03.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата и
е конституирана подс.Ц.М.Д. като граждански ищец по
делото.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Подс.Ц.Д. и
тъжителят Г.В. ***. По повод на свидетелстване от страна на подс.Д.
по преписка образувана срещу тъжителят В. отношенията между подсъдимата и
тъжителят се влошили. Между двамата често имало пререкания и спорове, като били
подавани жалби в полицията и двете страни били предупреждавани да не се
саморазправят.
Тъжителят
имал сервиз за автомобили в кооперацията, в която живеела подсъдимата, който се
намирал под терасата на подсъдимата. Това допълнително изострило отношенията им.
Подсъдимата работела като учител в математическата гимназия в града, като преди
време била учителка и на тъжителят.
На
14.08.2016г.около 10.00 часа тъжителят В. се намирал пред сервиза си и
разговарял със св.Г.Б., която била негова съседка. На прозореца на нейния
апартамент се показала подс.Д., която като
разговаряла на висок тон със съсед от другата страна на улицата. В един момент
подсъдимата се намесила в разговора между тъжителя и св.Б., като каза на
тъжителят, че е педераст, грозник и го нарекла импотентен. Тъжителят се
засегнал от думите на подсъдимата и на свой ред също отправил към нея обиди,
като я нарекъл боклук, парцал, мърло и я напсувал.
Свидетели на обидите станали и майката на тъжителят св.Н.В. и св.Р.Б., с когото
подсъдимата живеела на съпружески начала.
На
31.08.2016г. служителите на полицията св.А.С. и М.К. посетили адреса на
подсъдимата по сигнал на тъжителят, че е бил залят с вода от подсъдимата и
разговаряли с подсъдимата и тъжителят, като не било установено, че подсъдимата
има вина за заливане на тъжителят с вода. На тази дата свидетел на поведението
на тъжителят и подсъдимата била св.М. М. съседка, която живеела на близо.
На 03.09.2016г. около 11.00 часа тъжителят
отново бил пред сервиза си и поправял една машина, като при него бил св.П.Н..
По това време подс.Д. минавала покрай сервиза и
нарекла тъжителят грозник, педераст и помак. Казала му също така, че не е
правен от баща му, а е правен на помашка ливада от някой помак. Подсъдимата
отново казала на тъжителят, че е импотентен и че не може да си направи едно
дете нормално и за това с приятелката му са правили „инвитро“.
Също така подсъдимата нарекла тъжителят копеле. От своя страна тъжителят казал
на подсъдимата думите „Ей тая курва отгоре е спала с Владо“. Свидетел на случилото
се станал св.Р.Б., който бил в кухнята и чул всичко. След което св.Б. отишъл да
се разходи и на връщане чул тъжителят да казва на подсъдимата думите „Мърло, парцал, малко ти остава, няма да живееш, а твойте педерастчета…, визирайки
децата и ще им се счупи я ръка, я крак. И двете страни се почувствали обидени и
засегнати от изречените по техен адрес обидни думи.
По
тъжба на тъжителят В. било образувано настоящото дело.
Видно
от справката за съдимост, е че подсъдимата не е осъждана.
По
делото са събрани писмени доказателства съдържащи се в преписки на РУ на МВР П.,
които установяват, че е имало жалби и от двете страни по спора и страните са
били предупреждавани да не се саморазправят .
По
доказателствата
:
Тази фактическа обстановка възприе съдът възоснова на частично от обясненията на подс.Ц.Д., частично от показанията на св.Н.В., частично
показанията на св.Р. Б., показанията на св.П.Н., показанията на св.М. М.,
показанията на св.Г.Б., показанията на св.А.С., М.К., П.З. и писмените
доказателства по делото – справка за съдимост, копие от преписки на РУ на МВР П..
Съдът кредитира частично обясненията
на подс.Д. в частта, в която твърди, че е била
обиждана от тъжителят на посочените дати, в останалата част, в която същата
отрича да е отправила от своя страна обиди към тъжителят съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимата, тъй като същите са повлияни от защитната и позиция
по делото и се опровергават от показанията на св.Г.Б., П.Н. и М. М.. Съдът кредитира частично показанията
на св.Н.В. в частта досежно отправените обиди от подсъдимата
към тъжителят, в частта, в която твърди, че не е имало обиди от тъжителят към
подсъдимата съдът не кредитира показанията на св.В., тъй като същата е майка на
тъжителят и не е безпристрастна от изхода на делото, а също така в тази им част
показанията се опровергават от показанията на св.Р.Б., показанията на св.М. М.
и от обясненията на подс.Д..
Съдът кредитира частично показанията
на св.Р.Б., в частта, в която същия установява отправените обиди от тъжителят
към подсъдимата, тъй като тези негови показания са логични и последователни и
се подкрепят от обясненията на подс.Д.. В подкрепя на
казаното от св.Б. са и показанията на св.С. и К., които установяват, че е имало
жалби и скандали и от двете страни по спора. Показанията на св.Р.Б. се
подкрепят и от показанията на св.М. М..
Съдът кредитира
показанията на св.Г.Б. и показанията на св.П.Н. относно отправените от
подсъдимата към тъжителят обиди, тъй като същите се подкрепят от показанията на
св.Н.В..
Съдът кредитира
показанията на св.А.С., М.К. и П.З., тъй като същите са последователни и
непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените
доказателства по делото, тъй като същите не са оспорени от страните.
От анализа на доказателствата съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели и обясненията на подсъдимата може да се
направи обосноват извод, че по делото е установено, че е имало отправяне на
обиди от страна на подсъдимата към тъжителят на датите 14.08.2016г. и на
03.09.2016г, като от страна на тъжителят също е имало отправяне на обиди към
подсъдимата на посочените дати.
От правна страна :
При така
изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът
намира, че в случая е налице правния
институт на реторсията по обвинението срещу
подсъдимия за престъпление по чл.146 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
поради което съдът призна подс.Ц.М.Д. за виновна в това, че в периода
от 14.08.2016г. до 03.09.2016г. включително в гр.П., при условията на
продължавано престъпление е казала нещо унизително за честта и достойнството на
Г. *** в негово присъствие, като обиденият е отвърнал веднага с обида по отношение
на Ц.М.Д. – престъпление по чл.146 ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.146 ал.2 от НК съдът освободи и двамата - Ц.М.Д. и Г.А.В. от наказание.
В подкрепя на
тезата, че в случая е приложим института на реторсията
съдът взе предвид събраните по делото доказателства анализирани по горе, които
взети в своята съвкупност водят до извода, че по делото е установено, че е
имало отправяне на обиди от страна на подсъдимата към тъжителят и обратно
отправяне на обиди от тъжителят към подсъдимата. По делото е установено, че на
датата 14.08.2016г. подсъдимата е отправила към тъжителя думите : педераст,
грозник и го нарекла импотентен. От своя страна тъжителят също отправил обидни
думи към подсъдимата, а именно нарекъл я боклук, парцал, мърло
и я напсувал.
В подкрепа
на този извод на съда са обясненията на подс.Д.,
показанията на св.Н.В., Г. Б., М. М. и Р.Б..
На датата
03.09.2016г. е установено от събраните доказателства, че подсъдимата е нарекла
тъжителят грозник, педераст и помак.
Казала му също така, че не е правен от баща му, а е правен на помашка ливада от
някой помак. Подсъдимата отново казала на тъжителят, че е импотентен и че не
може да си направи едно дете нормално и за това с приятелката му са правили „инвитро“. Нарекла го също така копеле. От своя страна
тъжителят отправил към подсъдимата думите : курва, мърло,
парцал.
Безспорно е
по делото, че отправените и от двете страни думи са обидни по своя характер и
смисъл, като засягат честта и достойнството на лицата по отношение, на които са
отправени.
По отношение
на обвинението срещу подс.Д. за престъпление по
чл.146 ал.1 от НК, за това, че на 31.08.2016г. в гр.П. е извършила нещо
унизително за честта и достойнството на Г. *** негово присъствие съдът счете,
че същото не е доказано по несъмнен начин с оглед изискванията на чл.303 ал.2 от НПК, поради което и на основание чл.304 от НПК съдът оправда подсъдимата по
това обвинение по следните съображения :
По делото
липсват свидетели очевидни на това обвинение посочено в тъжбата. Налице са само
косвени доказателства съдържащи се в показанията на св. Н.В., П.Н., А.С. и М.К.,
който обаче не са очевидци на деянието и пресъздават в показанията си това,
което им е казал тъжителят. В случая с
оглед характера на производството доказателства, които изхождат от тъжителят не
може да се ценят по делото, тъй като тъжителят е страна и обвинител по делото.
От друга страна по делото е разпитана като свидетел М. М., която е очевидец на
случилото се на 31.08.2016г., и която твърди, че не е имало завиване с вода от
подсъдимата по отношение на тъжителят. Твърди също така, че на посочената дата
тъжителят е отправил обиди и е извършил обидни действия по отношение на подс.Д..
Ето защо
съдът счита ,че това обвинение не е доказано по несъмнен начин и на основание
чл.304 от НПК оправда подс.Д. по обвинението за
престъпление на 146 ал.1 от НК извършено на 31.08.2016г.
Независимо от приложението на института на реторсията в случая съдът счита, че според утвърдената
съдебна практика следва да се произнесе по предявените граждански искове от
тъжителят към подсъдимата.
На първо
място по отношение на предявения граждански иск за деянието посочено в тъжбата
на 31.08.2016г. съдът счете, че същият е неоснователен, тъй като по делото не е
доказано извършването на деянието от страна на подсъдимата на датата
31.08.2016г., поради което този иск следва да бъде отхвърлен. В подкрепа на
горния извод на съда са съображенията изложени по горе за недоказаност на
обвинението за престъпление по чл.146 ал.1 от НК за датата 31.08.2016г.
По
отношение на приетите граждански искове за деянията извършени на 14.08.2016г. и
на 03.09.2016г. доколкото в случая съдът прие, че деянието е извършено при
условията на продължавано престъпление съдът счита, че следва да се присъди
общо сумата 1000 лв., представляващо обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, в резултат на деянията извършени на 14.08.2016ж. и на 03.09.2016г. Съдът
взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за
неимуществени вреди се определят от съда по справедливост и като съобрази
тежестта и характера на обидите посочени по горе счете, че справедливия в
случая размер на иска е 1000 лв. Следва да се отбележи, че при определяне на
размера на обезщетението съдът взе предвид и поведението на тъжителят, който
също е отправил обиди към подсъдимата. Ето защо съдът осъди подс.Ц.М.Д.
да заплати на тъжителят Г.А.В. сумата 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.146 ал.1 от НК във
връзка с чл.26 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
За размера
от 1000 лева до 6000 лева съдът счете, че исковете са неоснователни и ги
отхвърли като такива.
В подкрепа
на горния извод на съда са събраните по делото доказателства, които обосновават
гражданската отговорност на подс.Д.. В тази връзка съдът
кредитира показанията на св.Н.В., П. Н. и Г.Б..
С оглед уваженият срещу нея граждански иск
съдът осъди подс.Ц.М.Д. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50
лв., платима по сметка на РС П., както и да заплати ДТ в размер на 5 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на РС П..
С оглед
това, че подс.Д. е призната за виновна по предявеното
и обвинение посочено по горе съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подс.Ц.М.Д. да заплати на Г.А.В. разноските поделото в
размер на 412 лв., представляващи адвокатски хонорар и ДТ.
С оглед на това, че подс.Ц.Д.
е оправдана по едно от обвиненията, а именно по обвинението за датата
31.08.2016г. съдът счете, че направените разноски от подсъдимата следва да
бъдат възложени на частния тъжител, поради което на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителят Г.А.В. да заплати на подсъдимата Ц.М.Д. разноските по
делото в размер на 500 лв., представляващи адвокатски хонорар.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :