О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 06.07.2022 г.
Административен
съд - Добрич, в закрито заседание на шести юли, две хиляди двадесет и втора година, Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като
разгледа подадената с вх. № 2574/ 05.07.22 г. молба по адм. д. № 1 по описа на
съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 27, ал. 8 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
К.И.Г. ***
е обжалвал Акт за установяване на публично държавно вземане№
08/06/1/0/00719/2/01/04/01, издаден от ВР.И.Д. Директор на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ – Варна, като по жалбата е образувано адм. дело № 1/
22 г. по описа на АдмС – Добрич. Производството е висящо, отложено за събиране
на доказателства по искане на жалбоподателя.
В молбата
се съдържа Искане да бъде спряно предварителното изпълнение на акта до
приключване на производството по подадената жалба срещу същия с влязъл в сила
съдебен акт. Молителят настоява, че предварителното изпълнение на АУПДВ би му
нанесло непоправими вреди. Сочи, че в хода на административното производство
ДФЗ е поискал образуване на изпълнително дело и предприемане на принудителни
действия, като са наложени запори на банковите сметки на Г.. Добавя, че административното
производство не е приключило, поради което счита, че са налице всички
предпоставки по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране предварителното
изпълнение, тъй като със същото се причинява значителна и трудно поправима
вреда. Твърди, че Г. е лишен от възможността да продължи да работи и свободно
да оперира с паричните си средства за поддържане на стопанството. Прави оплакване,
че вредите, които настъпват, са доминиращи и несъразмерни на преследваната с
допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на акта цел.
В
Допълнителна молба с вх. № 2597/ 06.07.22 г., в изпълнение указания на съда, молителят
представя Удостоверение за липса на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК и Съобщение
за доброволно изпълнение с изх. № С220008-048-0065295/ 17.05.22 г. на старши
публичен изпълнител при ТД Варна, офис Добрич на основание чл. 221 ДОПК, в
което е отразено, че в ТД Варна, офис Добрич под № ********* от 2022 г. е
образувано изпълнително дело за неплатени от лицето публични задължения в
размер на 24 447.50 лв. като главница и 901.27 лв. лихва.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител – старши юрисконсулт Д.М., надлежно
упълномощена, представя Становище по молбата, с което оспорва молбата и иска да
бъде оставена без уважение. Сочи, че земеделският стопанин следва да докаже
наличието на значителна или трудно поправима вреда, като добавя, че съобразно изречение
последно от разпоредбата трябва да е налице допълнително условие, чието
изискване, за да се спре изпълнението, е да е въз основа на нови обстоятелства.
В тази връзка обръща внимание, че в конкретния случай искането на К.И.Г. за
спиране изпълнението на оспорения административен акт пред административния съд
е аргументирано единствено с размера на наложената санкция и с твърдения, че
същата е в прекомерен размер, непосилен за него, без да са ангажирани
доказателства за наличието на значителни или трудно поправими вреди. Настоява,
че молителят не е доказал противопоставими на обществения интерес значителни
или труднопоправими вреди.
За да се
произнесе по искането за спиране на предварителното изпълнение, съдът взе
предвид следното:
АУПДВ е издаден
на основание чл. 20а, ал. 5 и ал. 6, чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.
Съгласно
специалната разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП, обжалването на издадените от Изпълнителния
директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира
изпълнението им. Според тази разпоредба жалбата против АУПДВ няма суспензивен
ефект и АУПДВ се явява годно изпълнително основание.
Съдебното
производство във връзка с депозираната молба е по реда на чл. 166, ал. 4, във
връзка с ал. 2 от АПК, доколкото предварителното изпълнение на АУПДВ е
допуснато по силата на закона с разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПСП.
Предпоставките
за спиране от съда на предварително изпълнение на един административен акт са
визирани в нормата на чл. 166 от АПК, като по силата на чл. 166, ал. 4 от АПК
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, каквато
в случая разпоредбата на чл. 27 от ЗПЗП не съдържа, може да бъде спряно от съда
по искане на оспорващия при условията на ал. 2, а именно: при всяко
положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
От анализа
на относимите разпоредби на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК се
установява, че положителна процесуална предпоставка за предявяване на искане за
спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
административен акт е наличието на висящо съдебно производство за оспорване на конкретния
административен акт.
В случая срещу
процесния АУПДВ е подадена жалба, по която е образувано настоящото адм. дело № 1/
2022 г. по описа на АдмС – Добрич. Жалбата е счетена за допустима, съответно е
допустимо и Искането за спиране на акта.
Разгледано
по същество, Искането е неоснователно. Съображенията за това са следните:
В тежест на
жалбоподателя е да посочи и установи пред съда обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 АПК, при които спирането на изпълнението на акта е основателно - такива, които
по значимост се противопоставят на онзи обществен интерес, заради който
законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по
силата на закона.
В случая молителят
не е представил никакви доказателства към молбата си. Позовава се на наложени
запори върху банковите му сметки, което щяло да затрудни дейността му, но не
представя доказателства в тази насока. В допълнителната молба, подадена след
указания на съда, че към първоначалната му такава липсват доказателства за
предпоставките за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на
акта, също не са представени доказателства, установяващи възможните вреди от
допуснатото предварително изпълнение.
Когато
законодателят, а не административният орган, допуска предварително изпълнение
на даден административен акт, теорията и съдебната практика приемат, че това
изпълнение е допуснато от закона при презумпция за наличието на предпоставките
на чл. 60, ал. 1 от АПК, т.е. съществуването на такива обществени и държавни
интереси, които трябва да бъдат защитени. Тежестта за доказване наличието на
основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е на
оспорващия, който трябва да установи, че на важните и конкретно изброени и презумирани
със закона обществени интереси противопоставя други лични и значими интереси и
причини.
В настоящия
случай не се установява категорично, че изпълнението на оспорения АУПДВ би
довело до значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя.
Безспорно
е, че изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт,
допуснато независимо дали по силата на закона, или по разпореждане на
компетентния административен орган, винаги изключително сериозно въздейства
върху правната сфера на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един
невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение, дотолкова
доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в
себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие
актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност обаче законодателят, в
определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма
суспензивен ефект. Мотивите му за изключението от установения общ принцип на
суспензивен ефект на жалбата са свързани с конкретните обществени отношения,
които се засягат, ако не би било допуснато предварително изпълнение.
Предпоставката,
при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение,
какъвто е настоящият случай, с оглед на разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП,
във връзка с чл. 166, ал. 4, във връзка с, ал. 2 АПК, е възможността
предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства,
такива, които са се осъществили след издаването на акта. В случая АУПДВ е от
28.07.2021 г., като съпоставка със същия сочи, че установените в него публични
задължения отговарят на тези в съобщението за доброволно изпълнение. Факти и
обстоятелства, които са пряко следствие обаче на акта или които са се
осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на
искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и
въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на молителя.
Следва да се има предвид, че за разлика от чл. 60, ал. 1 АПК, разпоредбата на
чл. 166, ал. 2 АПК не задължава съда да извършва съпоставка между частния и
обществения интерес.
Молителят
твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради значителния
размер на публичното вземане, както и че предварителното изпълнение на акта би
създало значителна и непоправима вреда за същия, като е несъвместимо с
продължаването на стопанската дейност на търговеца. В този смисъл молителят се
позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове
значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства.
Новото обстоятелство, което сочи като тежест, е образуваното изпълнително дело
и даден срок за доброволно изпълнение с представеното към допълнителната молба
съобщение от 20.05.22 г. Не са приложени други доказателства, от които да се
направи извод, че по образуваното изпълнително дело във връзка с публичното
задължение по АУПДВ са предприети такива действия, които да създадат значителни
или трудно поправими вреди за молителя.
Както вече
бе посочено, адресатът на акта следва да докаже, че предварителното изпълнение
ще му причини значителни или трудно поправими вреди и то поради обстоятелства,
настъпили след издаването на акта, което по разбирането на настоящия състав не
е сторено посредством надлежни и относими доказателства. Искането за спиране
изпълнението на акта следва да е мотивирано с реалната възможност за настъпване
на имуществена или неимуществена вреда за жалбоподателя, която при условията на
алтернативност може да е значителна или трудно поправима. Настъпването на
вредата следва да е достатъчно вероятно, като за това настъпване, както и за
възможния ѝ размер, трябва да бъдат представени доказателства. От
представените и след указанията доказателства съдът не може да направи
обоснован извод за наличието на вреда, за нейния размер и характер.
По
изложените съображения искането по чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК
като неоснователно следва да бъде отхвърлено.
Така
мотивиран, Административен съд – Добрич, Първи състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
искането по Молба с вх. № 2574/ 05.07.2022 г. на К.И.Г. *** за спиране
предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане№
08/06/1/0/00719/2/01/04/01, издаден от ВР.И.Д. Директор на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ – Варна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му на
страните чрез Административен съд - Добрич пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ: