Определение по дело №572/2024 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по искова молба вх. док. № 3787/15.03.2024 г. от К. С. П., подадена чрез адв. А. Д., с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото в съда до окончателното изплащане на обезщетението, за претърпени в периода от 17.07.2023 г. (издаване на отменена заповед) до 15.03.2024 г. (подаване на искова молба) неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно издадена ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г. от Първо РУ при ОД на МВР Варна, отменена с Решение № 1567 от 14.11.2023 г. по адм. д. № 1711/2023 г. на АдмС – Варна.

С Разпореждане № 2852/19.03.2024 г. исковата молба е оставена без движение.

С молба със с.д. № 4416/27.03.2024 г. ищецът представя доказателства за заплащане на дължимата държавна такса и посочва електронен адрес на адвоката, но заявява, че не желае връчване по електронен път, а ищецът няма български телефонен номер, тъй като живее в Канада. Уточнява се, че претендираното обезщетение е за периода от издаване на заповедта – 17.07.2023 г., до подаване на исковата молба в съда – 15.03.2024 г., а неимуществените вреди се изразяват в невъзможността на ищеца да управлява МПС, като всеки от приятелите и близките му го е питал защо не може да кара, изложил се пред работодателя си в Канада, тъй като е нямал възможност да се върне на работа без книжка. Уточнява се и че актът, от който произтичат вредите е ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г. от Първо РУ при ОД на МВР Варна, като органът е ОД на МВР Варна.

С Разпореждане № 3298/01.04.2024 г. съдът дава повторна възможност на оспорващия да представи уточнение на исковата молба, с което ясно и недвусмислено да посочи естеството, характера и интензитета на твърдените за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от отменения като незаконосъобразен административен акт, а не в резултат от действията на административния орган или от изпълнението на самата заповед или от процеса по съдебното оспорване на административния акт, както и да обоснове конкретна, точна и ясна причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените за настъпили вреди, като съобрази, че изложените понастоящем твърдения се отнасят за вреди в резултат на изпълнението на самата заповед или на съдебния процес по оспорването й..

С молба с.д. № 4978/05.04.2024 г. оспорващият подробно изяснява фактическата обстановка във връзка със съставянето на АУАН, подаване на възражение срещу АУАН, издаване на НП и отмяната му от районния съд, издаване на ЗППАМ и отмяната й от административния съд и излага доводи за незаконосъобразност на действията и актовете на полицейските органи, като заявява, че „през целия процес до получаване на окончателното решение“ (без да съобразява периода на иска и това, че в предходната си молба заявява, че вредите са единствено от издадената ЗППАМ, отменена като незаконосъобразна от съда) е понесъл много горчивина от неразбирането на органите, че не е виновен. Настоява се и че през „целия процес“ е бил притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес поради дискредитиране на доброто му име в обществото, чувствал се е безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние, накърнени са моралните и нравствените ценности, както и социалното му общуване, унизено е човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, разстроено е психичното му състояние, отнето му е спокойствието и нормалния му сън и самочувствие. Сочи се, че вредите се изразяват в нравствените, емоционалните, психически, психологически терзания на личността му, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ОД на МВР, а именно „лишаването му от право да управлява автомобил, лишаването му от право да ползва лек автомобил БМВ 5250 с рег. № [рег. номер] чрез издадената ЗППАМ. Поддържа се, че посочените неимуществени реди се изразяват в невъзможността му да управлява МПС като всеки от приятелите и близките му го е питал защо не може да „кара“, изложил се пред работодателя си в Канада, тъй като е управлявал МПС на територията на РБ без СУМПС от съответната категория.

Представеното уточнение на исковата молба съдът е приел, че не способства за еднозначен извод, че претендираното обезщетение е с оглед само на отменената като незаконосъобразна ЗППАМ, както изрично ищецът посочва в предходната си молба с.д. № 4416/27.03.2024 г. От друга страна, втората уточнителна молба, както и самата искова молба и първата уточнителна молба от ищеца, съдържат единствено правни изводи за вида на настъпилите вреди, но не и в какво се изразяват тези вреди.

С Разпореждане № 3671 от 09.04.2024 г. е дадена последна възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, така че съдът да може да изведе правилно релевантните факти, подлежащи на установяване по делото, а и ответникът да разбере срещу какво трябва да се защитава. Указано е на ищеца, че следва да посочи:

1. поддържа ли заявеното вече с молба с.д. № 4416/27.03.2024 г., че вредите, чието обезщетяване се претендира произтичат само от отменената като незаконосъобразна ЗППАМ;
2. естеството, характера и интензитета на твърдените за претърпени неимуществени вреди (доколкото уточнението всъщност съдържа изводи, но не и твърдения за факти, чието наличие да следва съдът да установи).
3. обоснове конкретна, точна и ясна причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен акт и твърдените за настъпили вреди.

С молба с.д. 5943/23.04.2024 г. ищецът чрез адв. А. Д., сочи следното:

1. „причинно следствената връзка“ на твърдените неимуществени вреди се дължи на грешките, некомпетентността и непознаването и незачитането на закона от служителите на Първо РУ при ОД на МВР Варна и именно тези „некомпетентни и некадърни действия“ на служителите на МВР накърняват моралните и нравствените ценности на ищеца, както и социалното му общуване;
2. „през целия процес до получаване на окончателното решение за отмяна на порочните и незаконосъобразни НП и ЗППАМ“ ищецът понася много горчивина от неразбирането, незнанието и непознаването на законодателството от тези органи, бил е притеснен, уплашен, психически разстроен и в състояние на стрес, поради дискредитиране на доброто му име в обществото, чувствал се безперспективен и обезнадежден, с голямо напрежение и тревожност, депресия и непреодолим страх, нервност и отчаяние;
3. с образуваното производство и издадените ЗППАМ и НП е било унизено човешкото му достойнство, преживяванията и чувствата му, било е крайно негативно за него, разстройващо психичното му състояние, като е отнело спокойствието му и нормалния му сън и самочувствие;
4. абсолютно неправомерно е издаденото разпореждане по чл. 65, ал. 1 ЗМВР на ищеца от полицейски инспектор Г. Г. , че няма право да управлява МПС на територията на РБ с канадско СУМПС;
5. понесените вреди се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността на ищеца, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното поведение от страна на ОД на МВР, а именно лишаването му от право да управлява автомобил, лишаването му от право да ползва лек автомобил чрез издадената ЗППАМ.

Съдът намира, че въпреки дадената на ищеца възможност, същият не е отстранил нередовността на исковата молба.

Независимо от даваната многократно възможност с конкретни указания на съда, към настоящия момент продължава да е налице неяснота твърдените вреди дали са причинени само от ЗППАМ или от ЗППАМ и НП, или от ЗППАМ, НП и разпореждането по чл. 65, ал. 1 ЗМВР от полицейски инспектор Г. Г..

Ищецът уточнява с молба със с.д. № 4416/27.03.2024 г., че актът, от който произтичат вредите е ЗППАМ № 23-0433-000119/17.07.2023 г. от Първо РУ при ОД на МВР Варна.

С второто си уточнение на исковата молба (молба с.д. № 4978/05.04.2024 г.) ищецът се позовава и незаконосъобразността на действията по съставяне на АУАН (несъобразяването с възраженията по съставения АУАН) и издаване на НП, което НП е отменено от районния съд.

С третата си молба с.д. 5943/23.04.2024 г. ищецът въвежда твърдения освен за вреди освен от незаконосъобразните ЗППАМ и НП и от „неправомерно е издаденото разпореждане по чл. 65, ал. 1 ЗМВР“ на ищеца от полицейски инспектор Г. Г..

Така направените от ищеца уточнения не способстват ясно, недвусмислено и еднозначно да се определи от какъв административен акт, действие или бездействие са причинени твърдените от него вреди. Тоест исковата молба не отговаря на едно от формалните изисквания – налице е неяснота на търсената защита, предвид конкретното противоречиво и двусмислено заявяване на ищеца по отношение на единия от елементите на фактическия състав на отговорността. Неяснотата на твърденията на ищеца в този аспект препятства съдът да формулира търсената защита и да разпредели правилно доказателствената тежест, като същевременно се препятства и защитата на ответника. Изискването за ясно посочване от ищеца на акта, от които са причинени вредите е обусловено и от изискването да се гарантиране възможността на ищеца да реализира пълноценно правото си на защита.

Навеждането на ясни, точни и непротиворечиви твърдения и за естеството на вредите, техния интензитет и причинно следствената им връзка с незаконосъобразния акт, действие или бездействие е от значение за защитата на ответника, разпределението на доказателствената тежест и процеса на доказване.

Исковата молба предопределя съдебния процес в няколко насоки: поражда процесуално отношение, очертава спорния предмет, страните по делото, вида на търсената от ищеца защита и естеството на защитата на ответника, както и предмета на решението. Законодателят е определил редица условия за надлежното упражняване на правото на жалба, като едни от тях трябва да са налице и затова представляват положителни процесуални предпоставки за редовно упражняване на право на жалба. Една от тези предпоставки е съобразяване на исковата молба с изискванията, на които трябва да отговаря редовната искова молба - чл. 127 и чл. 128 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК. Липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба би довело до постановяване на решение, което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът следва да определи срок на ищеца за отстраняваното на нередовността на исковата молба и при не отстраняване в указания срок по аргумент от чл. 129, ал. 3 ГПК - да прекрати производството.

Непредприемането от ищеца на надлежни процесуални действия за поправяне на всички недостатъци на исковата молба в определения от съда срок, независимо от дадената от съда трикратно възможност, представлява пречка за разглеждане на спора, респ. налице е основание за прекратяване на образуваното съдебно производство по делото.

Във връзка с направения извод за нередовност на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА исковата молба на вх. док. № 3787/15.03.2024 г. от К. С. П., подадена чрез адв. А. Д., с която е предявен иск срещу Областна дирекция на МВР – Варна за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на образуване на делото в съда до окончателното изплащане на обезщетението, за претърпени в периода от 17.07.2023 г. (издаване на отменена заповед) до 15.03.2024 г. (подаване на искова молба) неимуществени вреди.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 572/2024 г. на АдмС - Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба в 7-дневен срок от получаване на съобщението от страните.