Р Е Ш Е Н И Е № 260001
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, като разгледа докладваното от съдия Велина Антонова ВНОХД № 80 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
глава ХХІ от НПК.
Делото е било образувано във връзка с жалби на подсъдимия Т.Н.П. и неговия защитник адв. К. срещу присъда № 1 от 20.01.2021 г. по НОХД № 20205400200065/2020 г. на Окръжен съд – С., наказателно отделение.
С посочения съдебен акт подсъдимият Т.Н.П. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което са му е било наложено наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението му е било отложено с изпитателен срок от три години, след влизане на присъдата в сила. Със същия съдебен акт П. е бил лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управлението и разпореждането с чуждо имущество за срок от две години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Произнесъл се е и за разноските и веществените доказателства по делото.
В жалбата на подс. Т.П. и допълненията към същата, както и в жалбата на адв. Б.К. се претендира, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. От въззивния съд се иска да прецени всички материали по делото, като отмени съдебния акт на първата инстанция и оправдае подсъдимия по обвинението.
Представителят на Апелативна прокуратура – П. в съдебно заседание моли за потвърждаване на присъдата и отхвърляне на подадената от подсъдимия и неговия защитник жалба.
Защитниците на подсъдимия – адв. Б. К.и адв. С.К., които участват в производството пред апелативния съд, пледират за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Намират осъдителната присъда на първия съд за неправилна и несъответна на данните по делото. Релевират и съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивират тезата, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя при условията на свободно договаряне на страните, без да е налице ограничение на горната граница, като изплатеното от подсъдимия такова е било одобрено на последвало общо събрание на кооперацията, на което е бил приет отчета за дейността й и нейният председател е бил освободен от отговорност за 2016 г.
В последната си дума, подсъдимият моли да се отмени акта на първия съд и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Пловдивският апелативен съд след като се запозна с аргументите на страните и материалите по делото и след като извърши служебно проверка на правилността на атакувания съдебен акт, прие че обжалваната присъда е постановена при допуснати от първостепенния съд съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, като пороците не са били отстранени и не могат да бъдат преодолени във въззивното производство.
На първо място, във връзка с оплакванията в подадената до съда жалба и допълненията към същата, настоящият състав установи наличие на порок на производството пред първата инстанция, попадащ в обхвата на абсолютните процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3 т. 2 НПК – „клиширани“ мотиви, които следва да се приравнят на липса на мотиви. Касае се за порок, който налага служебната намеса на въззивния съд и без някоя от страните да навежда доводи в тази насока за отстраняването му.
Съдебното производство пред първата инстанция е било образувано по обвинителния акт срещу Т.Н.П. *** за престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че през периода от 09.11.2016 г. до 15.11.2016 г., включително, в гр. Ч., обл. С., при условията на продължавано престъпление, на три пъти /като всяко едно от деянията осъществява по отделно еднакви състави на едно и също престъпление - по чл. 220, ал.1 от НК, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват обективно и субективно продължение на предшестващите/, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б“ от НК - председател на * производителна кооперация – „Х.“ /ГПК „*“/, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК по ЗТР: *, съзнателно е сключил неизгодни сделки - договори за правна защита и съдействие, с неоснователно завишени адвокатски хонорари в общ размер на 27 000,00 лв., с адвокат Н.А.С. ***/ и с адвокат М.Н.П. ***, съответно - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № *от 09.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „*“ пред Районен съд М. по гр. д. № 98/2016 г. по описа на PC - М.; договор за правна защита и съдействие серия СМ, № *от 10.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „*“ пред Районен съд Ч. по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС – Ч. и договор за правна защита и съдействие серия СМ, № *от 15.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „*“ пред Окръжен съд С. по въззивно гр. д. № 93/2016 г. по описа на Окръжен съд – С., по неоценяеми искове, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 3 х 300 лв. = 900 лв. за три инстанции - пред Районен съд - М. по гр.д. № 98/2016 г. по описа на РС - М., пред Районен съд Ч. по гр.д. № 93/2016 г. по описа на РС - Ч. и пред Окръжен съд - С. по въззивно гр. д. № 423/2016 г. по описа на Окръжен съд - С., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „*“ - гр. Ч. с ЕИК *в общ размер на 26 100 лева, явяваща се разликата между платеното в размер на 27 000 лв. и дължимото по посочената наредба за трите дела в размер на 900 лв., /съответно 27 000 лв. - (3 х 300 лв.) 900 лв. = 26 100 лв., както следва по деяния: На 09.11.2016 г., в гр. Ч., обл. С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б“ от НК - председател на ГПК „*“ - гр. Ч., обл. С., съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № *от 09.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „*“ пред Районен съд – М. по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС – М., с неоснователно завишен адвокатски хонорар в размер на 10 000 лв., с адвокат Н.А.С. *** и с адвокат М.Н. ***, по неоценяем иск, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 300 лв., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „*“ - гр. Ч. в размер на 9 700 лева /съответно 10 000 лв. - 300 лв. = 9 700 лв./; На 10.11.2016 г., в гр. Ч., обл. С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б “б” от НК - председател на ГПК „*“ - гр. Ч., обл. С., съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № *от 10.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „*“ пред Районен съд Ч. по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС - Ч., с неоснователно завишен адвокатски хонорар в размер на 10 000 лв., с адвокат Н.А.С. *** и с адвокат М.Н.П. ***, по неоценяем иск, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 300 лв., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „*“ - гр. Ч. с ЕИК *, в размер на 9 700 лева /съответно 10 000 лв. - 300 лв. = 9 700 лв./; На 15.11.2016 г., в гр. Ч., обл. С., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б“ от НК - председател на ГПК „*“ - гр. Ч., обл. С., съзнателно е сключил неизгодна сделка - договор за правна защита и съдействие серия СМ, № *от 15.11.2016 г. за процесуално представителство на кооперация ГПК „*“ пред Окръжен съд С. по въззивно гр. д. № 423/2016 г. по описа на Окръжен съд - С., с неоснователно завишен адвокатски хонорар в размер на 7 000,00 лв., с адвокат Н.А.С. *** и с адвокат М.Н.П. ***, по неоценяем иск, при минимален размер на адвокатското възнаграждение за една инстанция по такива дела, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева за една инстанция, съответно дължимо 300 лв., и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „*“ - гр. Ч. в размер на 6 700 лева /съответно 7000 лв. - 300 лв. = 6 700 лв./.
Първият съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
С решение № 791 от 25.07.2001 г. на Окръжен съд – С. по фирмено дело № 393/2001 г., в регистъра на кооперациите при Окръжен съд гр. С. била вписана новообразуваната кооперация с наименование * потребителна кооперация „Х.“, /ГПК „*“/, със седалище и адрес на управление:*** и и с предмет на дейност – „Стопанисване, използване и възобновяване на съдружническа гора, собственост на член-кооператорите, находяща се в землището на град Ч., ревир „Х.“, организиране добиването на главните и второстепенни продукти от горски имоти; обработка и организиране реализацията на готовия продукт; залесяване на оголените площи; възстановяване на сечища и отглеждане на насажденията; инвестиране в изграждането на ДМА, необходими за дейността на кооперацията, като сгради, навеси и др. подобни; строеж на горски пътища и други транспортни съоръжения; оказване съдействие на държавните контролни органи за посегателства върху горския фонд; консултации във връзка със стопанисването и ползването на горите; осъществяване на всяка търговска дейност, незабранена от закона“. Вписано било и обстоятелството, че кооперацията ще се представлява от Председателя на управителния съвет – подс. Т.Н.П.. На 03.06.2008 г., в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, била вписана пререгистрация на ГПК „*“, гр. Ч.. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1 от Закона за кооперациите /ЗК/ при пререгистрацията в Търговския регистър при Агенция по вписванията за председател бил вписан подс. Т.Н.П.. В това си качество и съобразно чл. 26, ал. 2, т. 2 - т. 5 от ЗК, председателят имал задължение да организира изпълнението на решенията на общото събрание, на управителния съвет и на органите на кооперативния съюз, в който членува; ръководи текущата дейност на кооперацията; сключва и прекратява трудовите договори, наказва и награждава работници и служители на кооперацията и определя трудовите им възнаграждения; изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона. На 01.01.2003 г. бил сключен трудов договор № *г. по описа на ГПК „*“, съгласно който на подс. Т.П. било възложено, а той приел да изпълнява в процесната кооперация длъжността „председател“, която в трудовия договор била записана под клас професии: ръководни служители. Към договора били сключени и допълнителни споразумения през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. /приложени в материалите от досъд. пр./. Към трудовия договор № *г. била изготвена и длъжностна характеристика на председател на ГПК „*“ гр. Ч., с отбелязване в същата, че е издадена през 2001 г. и изменена през 2003, 2008 и 2016 г., съгласно устава, указания на органите и необходимото обновление.
През 2016 г., до Районен съд – М. била подадена искова молба от Е.С.Б., в качеството му на член-кооператор на ГПК „*“ гр. Ч., против решенията на общото събрание на член-кооператорите, проведено на 09.04.2016 г. и действията на органите на кооперацията, провеждащи събранието, като искът бил с правно основание чл. 58 и сл. от Закона за кооперациите /ЗК/. С исковата молба Е.Б. поискал от съда да отмени приетите решения на Общото събрание на член-кооператорите на ГПК „*“. По молбата било образувано гр. д. № 98/2016 г. по описа на Районен съд – М.. Производството по него било прекратено в закрито заседание с определение № 108/09.05.2016 год., а делото - изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд - Ч..
По същата жалба в РС - Ч. било образувано гр. д. № 93 /2016 г. с правно основание чл. 58 ЗК. То приключило пред Районен съд - Ч. с решение № 94/21.09.2016 г. В един от отговорите към исковата молба - с вх. № 1823/05.05.2016 год., ответната кооперация направила искане пред Районен съд – Ч. за присъждане на адвокатски хонорар. Съдът, обаче, приел, че не следва да се присъдят исканите разноски, тъй като не са били представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар. За това се позовал на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК и на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В резултат на подадена жалба срещу решението на РС – Ч., пред Окръжен съд - С. е било образувано въззивно гражданско дело № 423/2016 г. на Окръжен съд – С.. По него въззивният съд постановил решение № 14/10.01.2017 г. по в. гр. д. № 423/2016 г., с което потвърдил решението на Районен съд – Ч., като правилно и законосъобразно. Със същото решение били присъдени и разноски за ГПК „*“ гр. Ч. в размер на 300 лева за ползвана адвокатска помощ пред въззивния съд. Окръженият съд в С. присъдил такъв размер на разноските, защото приел за основателно възражението на противната страна за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита и представителство, като на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК присъдил размер на разноските в предвидения минимален размер по такива дела от 300 лева. Към този момент действала разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ, бр. 28 от 2014 г., която предвиждала, че за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела минималните възнаграждения „за други неоценяеми искове“ възлизат на 300 лв.
Във връзка с водените срещу * производителна кооперация „Х.“ пред Районен съд - М., Районен съд - Ч. и Окръжен съд – С. дела, подс. Т.П., в качеството си на председател на „ГПК – Х.“ гр. Ч., сключил три договора за правна защита и съдействие със свидетелите Н.А.С. и М.Н.П., в качеството им на адвокати от Адвокатска колегия - С., съответно: договор за правна защита и съдействие, серия СМ № 15146 от 09.11.2016 г. за представителство на ГПК „*“, гр. Ч., пред Районен съд – М. по гр. д. № 98/2016 г. по описа на РС – М. – в размер на 10 000 лв.; договор за правна защита и съдействие, серия СМ № 15147 от 10.11.2016 г. за представителство на ГПК „*“ гр. Ч., пред Районен съд - Ч. по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС – Ч. – в размер на 10 000 лв. и договор за правна защита и съдействие, серия СМ № *от 15.11.2016 г. за представителство на ГПК „*“ гр. Ч., пред Окръжен съд – С. по в. гр. д. № 423/2016 година – в размер на 7000 лв.
Първият договор за правна защита и съдействие /л. 124, том № I от досъд. пр./, серия СМ № 15146 от 09.11.2016 г., със страни: 1. Клиент ГПК „*“ гр. Ч., представлявано от председателя Т.Н.П. и 2. адвокат С. и П., бил с посочено основание и предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита пред Районен съд – М. по гр. д. № 98/2016 г. с договорено възнаграждение в размер на 10 000 лева, съгласно банково бордеро от 09.11.2016 г. С платежно нареждане с уникален регистрационен номер *, на 09.11.2016 г., в 10:14:09 часа, от офис на * АД в гр. Ч., подс. Т.П. извършил плащане с платежно нареждане за вътрешнобанков кредитен превод, в размер на 10 000 лева на получателя М.Н.П. с посочено основание на превода „хонорар по гр. д. 98 от 2016 г. М. към РС М.“, като наредител на превода бил „*“. Върху платежното нареждане бил положен подпис от подс. Т.П. и печат на наредителя * производителна кооперация „Х.“ гр. Ч.. В счетоводството на ГПК „*“, гр. Ч., извършеният превод в размер на 10 000 лв. на М. Н. П. бил осчетоводен по дебит на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредит на счетоводна сметка 503/3 „Разплащателна сметка“ в банка *.
Вторият договор за правна защита и съдействие /л. 8, том II от досъд. пр./, серия СМ, № 15147 от 10.11.2016 г., със страни: 1. Клиент ГПК „*“, гр. Ч., представлявано от председателя Т.Н.П. и 2. адвокат С. и П., бил с посочено основание и предмет - оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в защита по гр. д. № 93/2016 г. по описа на РС – * при договорено възнаграждение в размер на 10 000 лева, съгласно банково бордеро от 10.11.2016 г. и сметка, неразделно приложение към договора. С платежно нареждане с уникален регистрационен номер *, на 10.11.2016 г., в 09:13:41 часа, от офис на * АД в гр. Ч., подс. Т.П. извършил плащане с платежно нареждане за вътрешнобанков кредитен превод, в размер на 10 000 лева на получателя М.Н.П. с посочено основание на превода „хонорар по гр. д. 93 от 2016 г. РС Ч.“. Като наредител на превода била посочена ГПК „*“. Върху платежното нареждане били положени подпис от подс. Т.П. и печат на наредителя ГПК „*“. В счетоводството на ГПК „*“, гр. Ч., извършеният превод в размер на 10 000 лв. на М.Н.П. бил осчетоводен по дебит на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредит на счетоводна сметка 503/3 „Разплащателна сметка“ в банка * АД.
Третият договор за правна защита и съдействие /л. 10, том № II от досъд. пр./, серия СМ, № *от 15.11.2016 г., със страни: 1. Клиент ГПК „*“, гр. Ч., представлявано от Т. Н.П. - председател и 2. адвокат М.Н.П. и Н.А.С. бил с основание и предмет: защита пред Окръжен съд С. по въззивна жалба против решение № 94/21.9.2016 г. по гр. дело 93/2016 г. ЧРС, с договорено възнаграждение в размер на 7 000 лева. С операционна бележка с работна задача BI5003, на 17.11.2016 г., от клон на Банка *ЕАД в гр. Ч. подс. Т.П. извършил плащане, като наредил превод в размер на 7 000 лева на получателя М.Н.П. с посочено основание на превода - „за въззив по въззивна жалба по гр. дело № 93/2016 г. на ЧРС“ от името на ГПК „*“. Върху операционната бележка били положени подпис на извършилия операцията банков служител и печат на банковия клон. Операционната бележка представлява документ, който се издава на наредителя за потвърждение на извършена операция на основание представен от наредителя документ (платежно нареждане). В счетоводството на ГПК „*“, гр. Ч., извършеният превод в размер на 7 000 лв. на М.Н.П. бил осчетоводен по дебит на счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“ и по кредит на счетоводна сметка 503/2 „Разплащателна сметка“ в Банка *ЕАД. По горепосочените три броя договори за правна защита и съдействие, сключени лично от подс. Т.П. със свидетелите Н.А.С. и М.Н.П., в качеството им на адвокати от Адвокатска колегия – С., са били изплатени от подсъдимия разходи за адвокатски хонорари в общ размер на 27 000 лв. и същите са били осчетоводени по счетоводна сметка 602 „Разходи за външни услуги“.
Първият съд се е позовал на приобщеното към доказателствения материал по делото заключение на вещото лице Л. Д. по назначената комплексна съдебно-счетоводна и финансово-икономическа експертиза, от което посочил, че се установява следното: Паричните средства, които формира ГПК „*“, са от стопанската дейност на кооперацията, като същите би следвало да се използват за осъществяване на стопанската дейност на кооперацията. През 2015 г. и 2016 г. няма получени бюджетни средства, няма получени средства с целево предназначение, които биха могли да се използват за разплащане на определени разходи. ГПК „*“ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството, данъчно задължено лице по смисъла Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за добавената стойност и другите данъчни закони, юридическо лице по смисъла на Закона за кооперациите. ГПК „*“ извършва стопанска дейност и реализира приходи от стопанската дейност. Кооперацията е задължена да води счетоводство и да спазва всички счетоводни и данъчни закони в Република България. Предприятието и данъчно задълженото лице „*“ стопанисва и използва горите на член кооператорите, в резултат на което формира приходи, разходи и финансов резултат. ГПК „*“ е реализирала приходи от стопанската си дейност - дърводобив и продажба на добития объл дървен материал през 2015 г. и 2016 г. Това са собствените приходи на кооперацията - от стопанската дейност. Няма други видове приходи. Приходите от дърводобива са на предприятието, юридическото лице, данъчно-задълженото лице ГПК „*“ и затова могат да бъдат наречени „собствени“ приходи. Според Националните счетоводни стандарти „Приход“ е увеличението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на „входящи потоци“. Получаването на средства под някаква друга форма, различна от икономическа изгода не е приход. Затова приходите на кооперацията от основа дейност могат да се нарекат и „собствени“ приходи. Изплатените паричните средства по договорите за правна защита и съдействие са дошли от приходи от дърводобив и продажба на добития дървен материал. През 2015 г. и 2016 г. източниците на средства на ГПК „*“ са от доходи/приходи от дейността - чл. 30, т. 4 от Закона за кооперациите, т. е. от дърводобив и продажба на объл дървен материал. През 2015 и 2016 г. няма други източници на средства, няма встъпителни, дялови, допълнителни и целеви вноски на член-кооператорите, няма получени заеми и други постъпления. Приходите от дърводобив и продажба на добития дървен материал са доход от дейността на кооперацията по смисъла на чл. 30, т. 4 от Закона за кооперациите, тъй като ГПК „*“ е данъчно-задълженото лице. Същите представляват средства на кооперацията и се формират от основната й дейност. За това приходите от дърводобив и продажба на добития дървен материал правилно са отчитани като приходи от продажби на готова продукция в счетоводството на кооперацията по счетоводна сметка 701 „Приходи от продажба на готова продукция“. Физическите лица, собственици на ревири, са се обединили в юридическото лице ГПК „*“, с цел осъществяване на търговска дейност - реализиране на приходи, разходи и печалби. Приходите от дърводобив и продажба на добития объл дървен материал не представляват приход/доход за физическите лица собствениците на гори и член-кооператори в ГПК „*“, а представляват приход за предприятието. Кооперацията реализира приходите от стопанската дейност, а не отделните физически лица, собственици на ревири. Физическите лица, член-кооператори в случая, не представляват данъчнозадължени лица по повод получени приходи, тъй като те не реализират приходи като физически лица. Отделните физическите лица член-кооператори не могат да се разпореждат с активи на кооперацията, каквито представлява облият дървен материал. Те не могат да извършват разходи за сметка на кооперацията. Такива правомощия имат единствено органите на юридическото лице /кооперацията/. Основната дейност на ГПК „*“ е дърводобив и приходите от дейността се формират от дърводобив и продажба на добития объл дървен материал. При направения анализ от вещото лице за приходите, разходите и финансовия резултат, реализирани през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. от кооперацията, същото посочило, че кооперацията реализира загуби, които само за тези четири години са в размер на 204 000 лв. Начислените наеми на собствениците на гори не са променяни през тези четири години, но разходите с подизпълнители и други външни услуги са били увеличени значително през 2016 г. През 2013 г. разходите с подизпълнители и други външни услуги представлявали 50 % от общите разходи, през 2014 г. били 45 % от общите разходи, през 2015 г. - 40 % от общите разходи, а през 2016 г. са възлизали на 58 % от общите разходи. При направения анализ от вещото лице по отношение на описаните активи, пасиви и собствения капитал на кооперацията, декларирани в годишните счетоводни баланси за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., същото посочило, че пасивите превишават активите на кооперацията, че собственият капитал е отрицателно число, че натрупаните загуби в края на 2016 г. са 221 000 лв. Предприятието е декапитализирано, което означава, че задълженията превишават имуществото и съответно кооперацията е в лошо финансово състояние. През 2013 г. пасивите надвишават активите с 5%, през 2014 г. пасивите надвишават активите с 60 %, през 2015 г. пасивите надвишават активите с 129 %, а през 2016 г. пасивите надвишават активите с 180 %. Това означава, че дружеството не може с наличните активи /вземания и парични средства/ да покрие натрупаните задължения. От 2013 г. до 2016 г. финансовото състояние на дружеството се е влошавало в резултат на трупането на загуби. Наемите на собствениците на гори се начислявали през текущата финансова година, но се разчитало на приходите от следващата календарна година, за да бъдат изплатени. В случай, че липсват приходи през следващата година, било невъзможно да бъдат изплатени начислените наеми за предходната календарна година. Към края на 2015 г. задълженията на кооперацията били предимно задължения по неизплатени наеми. От общи задължения в размер на 282 000 лв., към края на 2015 г., неизплатените наеми са в размер на 272 000 лв. Към края на 2016 г. задълженията на кооперацията също били предимно задължения по неизплатени наеми. От общи задължения в размер на 330 000 лв., към края на 2016 г. неизплатените наеми били в размер на 309 000 лв. Кооперацията нямала печалби и съответно нямала разпределени дивиденти от печалбата. Според счетоводните баланси, кооперацията имала законови резерви в размер на 8 000 лв. през 2016 г. и 7 000 лв. през предходните три години. От друга страна, тези резерви не можели да покрият генерираните загуби и в крайна сметка собственият капитал на кооперацията бил отрицателно число. Размерът на фонд „Резервен“ през 2015 и 2016 г., в размер на 8 000 лв., бил по-голям от размерът на дяловия капитал, който е 1 000 лв., съответстващ на законовото изискване да не е по-малък от 20 на сто от размера на дяловия капитал, но дяловият капитал и резервите взети заедно са били нулирани /стопени, изядени/ от загубите на кооперацията и крайният резултат е отрицателен собствен капитал. Извършените разходи по договорите за правна защита и съдействие увеличили разходите на кооперацията с 27 000 лв. през 2016 г., т. е. с тази сума е била увеличена загубата. На базата на направения анализ на финансовото състояние по-горе, вещото лице направило следните заключения: Ръководството на кооперацията допуска извършването на много повече разходи, от колкото са реализираните приходи от кооперацията през 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.; Генерират се загуби, вместо печалби, а целта на едно предприятието е реализирането на печалби. Увеличава се задлъжнялостта на кооперацията. Вещото лице констатирало, че финансовото състояние на кооперацията /декапитализирано дружество с големи задължения/ изисква строга финансова дисциплина по отношение на извършването на разходите. Първият съд е възприел изцяло заключението на вещото лице Д. , като обективно и компетентно изготвено. Тук ще бъде отбелязан един от констатираните пропуски в аналитичната дейност на първия съд. В случая за нуждите на производството е било прието заключението и на вещото лице Й. К. – също както и Д. експерт по финансово-счетоводни и банкови въпроси, като педи приключване на съдебното следствие, проведено по диференцираната процедура, уредена в разпоредбата на т. 1 на чл. 371 НПК, първият съд е прочел протоколите от разпитите на свидетелите М.П. и Н.С., както и заключението на вещото лице Й. К. по изготвената съдебно-счетоводна и фанансово–икономическа експертиза, приложена на л. 152 – 172 в том І от досъдебното производство /в този смисъл л. 71 от делото на ОС-С., протокол от проведеното на 22.01.2021 г. съдебно заседание пред първата инстанция/. Всъщност вещото лице Й. К. е била посочена и в списъка за призоваване към обвинителния акт, като в проведеното на 17.12.2020 г. съдебно заседание първият съд е одобрил изразеното от страните съгласие по делото да не се провежда разпит на посочените по-горе свидетели и вещото лице Й. К. /л. 59 от делото на първия съд – протокол от проведеното на 17.12.2020 г. съдебно заседание по делото/. В мотивите на окръжния съд към постановената по делото присъда няма и един ред във връзка с приетата при условията на чл. 371, т. 1 НПК експертиза. Действително и двете заключения са изготвени от експерти със сходен професионален ценз, като са били назначени във връзка с въпроси, попадащи в предмета на доказване по делото. Но от мотивите на първия съд не става ясно дали в процесния случай е възникнало някакво съмнение относно правилността на първоначалната експертиза на вещото лице Й. К. . В принципен план подобно съмнение би могло да се породи по разнообразни причини като необоснованост, непълнота, противоречие на заключението с доказателствата по делото, вътрешни противоречия в експертизата и прочие. Теоретично погледнато, основанията за назначаване на повторна експертиза могат да са фактически като необоснованост и неправилност на първоначалната експертиза. Необосновано би било това заключение, при което изводите на вещото лице не следват от направените изследвания или когато не се сочи какво изследване е направено, при противоречие между изводите на експерта и т. н. Неправилно би се оказало заключението, което противоречи на установени по безспорен начин факти, извършено е при използването на неправилна методика и т. н. Разбира се, основанията за повторна експертиза могат да бъдат и процесуални като например нарушаването на процедурни правила, свързани с назначаването и извършване на експертизата. В принципен план, повторна експертиза се възлага на друго вещо лице, както в случая, но допускането й от друго вещо лице, само по себе си, не е достатъчно, за да се прецени какво е становището на първия съд по заключението на К. , изготвила първоначалната експертиза, тъй като окръжният съд изобщо не е отчел в мотивите си някакви процесуални основания, за които вещото лице К. евентуално е допринесло, които са наложили да се допусне повторна експертиза.
В мотивите си първият съд се е позовал и на заключението на вещото лице Д., по назначената при разследването почеркова експертиза №11/05.12.2019 г., която също така е била приобщена във връзка с провеждането на процедура по т. 1 на чл. 371 НПК. Отчел е, че съгласно това заключение, положените подписи на местата за „работник“ и „ръководител“ в петте допълнителни споразумения от 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. към трудов договор № *г. на ГПК „*“, са положени от подс. Т.Н.П. и че подписът в длъжностната характеристика на председател на ГПК „*“ гр. Ч. е на Т.Н.П.. Идентични са и положените подписи за „наредител“ - в платежно нареждане от 09.11.2016 г. до „*“ АД-клон С., представителство гр. Ч., за сумата от 10 000 лв., в платежно нареждане от 10.11.2016 г. до „*“ АД-клон С., представителство гр. Ч., за сумата от 10 000 лв. и в преводно нареждане до „Банка *“ ЕАД - клон Ч., за сумата от 7 000 лв., като в заключението било посочени, че подписите са положени от подс. Т.Н.П.. Подписите за „КЛИЕНТ“ в трите броя договори за правна защита и съдействие са положени от подс. Т.Н.П., а подписите за „АДВОКАТ“ са положени от свид. Н.А.С. - за подписа на първа позиция и от свид. М.Н.П. - за подписа на втора позиция.
Първият съд е посочил, че приема горната фактическа обстановка за установена от обясненията на подсъдимия П., показанията на разпитаните по делото свидетели, представените три броя договори за правна помощ и платежни нареждания /от л. 8 до л. 14 на том ІІ от ДП/, приложените заверени копия от актовете на РС- М., РС – Ч. и ОС – С., заключенията на вещите лица Д. и Д..
В контекста на изложеното настоящият съд намира, че установените по делото факти не са били пресъздадени в мотивите към присъдата под формата на конкретен и точен разказ, който разкрива извършеното деяние, участието на подсъдимия в него, както и конкретното своеобразие на фактите от обективната действителност, включени в обективния и субективен състав на престъплението. В случая на първо място липсва доказателствен анализ във връзка с изложените факти, като същевременно приетата за установена релевантна фактология не е била извлечена чрез всеобхватен анализ на надлежно приобщените в хода на съдебното следствие доказателствени материали в посочения вече по-горе смисъл за заключенията на комплексните съдебно-счетоводни и финансово-икономически експертизи. Първият съд е процедирал все едно се касае за хипотезата на чл. 373, ал. 3 НПК при проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, когото инстанцията в мотивите си приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като сочи кои от доказателствата от досъдебното производство подкрепят самопризнанието, каквото в случая дори не е налице. Но след като не е била проведена процедура по т. 2, а по т. 1 на чл. 371 НПК и в рамките на съдебното следствие пред първата инстанция са били разпитани свидетелите В. Р. П., Й. С. Ц. и К. Н. П., и тримата ангажирани с дейността на процесната кооперация, както и самият подсъдим е дал просторни обяснения, в които не се е признал за виновен по обвинението /в този смисъл протокола от проведеното на 22.01.2021 г. съдебно заседание по делото пред първата инстанция – л. 67-79 от НОХД № 65/2020 г. на ОС-С./ същите е следвало да бъдат обсъдени наред с останалите доказателства. В този смисъл след изложението на установените факти първият съд е следвало да пристъпи към обсъждане и анализ на доказателствата. Вместо това се е задоволил с изброяване на час от събраните доказателствени материали и общата констатация, че ги ползва за изнесената фактическата обстановка. Разпитаните за нуждите на производството свидетели в досъдебната и съдебната фаза на процеса дори не са били посочени поименно, а са залегнали в мотивите на окръжния съд с обща формулировка – „разпитаните по делото свидетели“ / мотивите на първия съд, л. 90 гръб от делото на инстанцията/. Това в случая следва да се приравни на липса на мотиви, тъй като съдебната практика е константна в годините за това, че в мотивите към присъдата следва да се изложат конкретно установените фактически обстоятелства и съответния им доказателствен анализ, а не да фигурират общи твърдения. Липсата на анализ на доказателствата в мотивите и подмяната му с декларативни твърдения представлява съществено нарушение на процесуалния закон. В случая не е налице преценка на доказателствата по делото, защото съдът не само не е отразил в мотивите към присъдата си имената на свидетелите, а е приобщил чрез прочитане в рамките на съкратено съдебно следствие показанията на свидетелите П. и С., допуснал е до разпит и е изслушал в проведеното съдебното следствие свидетелите П., Ц. и П.. Изобщо не е обсъдил показанията им. О е следвало да стори това подробно и задълбочено. Не е изложил и никакви съображения дали изобщо ги приема или ги отхвърля. Без коментар са останали и обясненията на подсъдимия, който е претендирал, че не притежава квалификация и специални знания на адвокат, което да му даде възможност да прецени законосъобразността на поисканото му от процесните адвокати възнаграждение и да упражни пълноценен контрол върху осъществяваната от тях дейност в последствие по водените граждански дела.
Отделно от изложеното, налице са и някои основни въпроси, които е следвало да получат отговор в мотивите към присъдата, но са останали без коментар. Определени позиции, свързани със становището на първия съд по всички обективни и субективни елементи на процесната дейност са останали неясни или неопределени, което също е основание за нейната отмяна на присъдата.
В мотивите си първият съд е посочил, че при установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна, подс. Т.П. е осъществил с деянията си съставът на престъпление по чл. 220, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като през периода от 09.11.2016 г. до 15.11.2016 г., включително, в гр. Ч., обл. С., при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б „б” от НК - председател на * производителна кооперация „Х.“ /ГПК „*“/, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *, съзнателно е сключил неизгодни сделки – три броя договори за правна защита и съдействие, с неоснователно завишени адвокатски хонорари в общ размер на 27 000,00 лв., с адвокат Н.А.С. *** и с адвокат М.Н.П. ***, и от това са произлезли значителни вреди за представляваната от него кооперация ГПК „Х." - гр. Ч. в общ размер на 26 100 лева, явяваща се разликата между платеното в размер на 27 000 лв. и дължимото по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения наредба за трите дела в размер на 900 лв., /съответно 27 000 лв. - (3 х 300 лв.) 900 лв. = 26 100 лв./.
Инстанцията е приела, че за да е съставомерно деянието по чл. 220, ал. 1 от НК от обективна страна следва да е налице сключване на неизгодна и значителна вреда за стопанския субект при умишлена форма на вината на дееца, а неизгодността на сделката следва да се прецени чрез условията при които е сключена, необходимостта й за нормалното функциониране на субекта, а ако се окаже необходима – от гледна точка на това дали икономическият ефект е бил съответен на вложеното. Отбелязал е, че престъпната неизгодност можела да се прояви и като липса на необходимост от сключване на сделката. Маркирал е, че в чл. 126 от Кодекса на труда КТ/ са предвидени задължения при изпълнение на възложената работа – „При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят, а в случая подс. Т.П. е длъжен: т. 8. - да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията, паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на трудовите задължения; т. 13. - да изпълнява и всички други задължения, които произтичат от нормативен акт, от колективен трудов договор, от трудовия договор и от характера на работата.“ Във връзка с препратката на т. 13 на чл. 126 от КТ за подс. Т.П. е имало предвидени задължения като председател на кооперация, които произтичат от нормативен акт - Закон за кооперациите, чл. 26, ал. 2, т. 3 и т. 5 от същия. Съгласно цитираната т. 3 Председателят на кооперацията ръководи текущата дейност на кооперацията, а съобразно т. 5 - изпълнява и други функции, определени в устава, съобразно закона. Подсъдимият Т.П. е имал законово предписани му задължения и такива вменени му по силата на длъжностната му характеристика и устава на ГПК „*“ гр. Ч. /чл. 42, ал. 3, т. 3 от Устава - „Да ръководи текущата дейност на кооперацията“ и т. 5 от Устава – „Води съдебни дела за защита, както на кооперацията, така и на *та собственост, като представлява както Кооперацията, така и Общността на съсобствениците“. Първият съд е посочил, че длъжностните лица, на които е поверено ръководството, управлението, стопанисването и запазването на държавна, общинска собственост или собственост на друг търговски субект, са длъжни при осъществяване на цялостната своя дейност да полагат грижите на добър стопанин, да съхраняват имотните блага и да ги увеличават, да пазят и контролират финансовия ресурс. От 2013 г. до 2016 г. финансовото състояние на ГПК „*“ гр. Ч. се е влошавало в резултат на трупането на загуби, които в края на 2016 г. възлизали на 221 000 лв. В тази влошена финансова ситуация подс. Т.П. е следвало да полага още повече усилия за запазване на повереното му имущество, да съхранява имотните блага на кооперацията и да ги увеличава, да пази и контролира финансовия ресурс на ГПК „*“ гр. Ч.. Следвало е да сключва всяка сделка, по която страна е ГПК „*“, след внимателна преценка за нейната рентабилност за представляваната кооперация и да не допуска и съзнателно да сключва неизгодни сделки за ГПК „*“, от които да бъдат причинени значителни вреди за кооперацията. Такива неизгодни сделки, посочил първият съд, са несъвместими с дължимата грижа на добър стопанин за съхраняване и увеличаване на поверените имотни блага, за опазване на финансовия ресурс и т. н. Подсъдимият Т.П. съзнателно пристъпил към сключването на три очевидно неизгодни сделки, договаряйки адвокатски хонорар, който многократно надвишава обичайните размери за такова процесуално представителство за неоценяем иск. Първият договор за правна защита и съдействие пред Районен съд - М. бил напълно излишен, тъй като към момента на сключването му вече е било прекратено делото пред Районен съд – М.. Подсъдимият, въпреки съзнаването на тези обстоятелства ключил договор за правна защита и съдействие с ясното разбиране, че не е имало нужда от него, тъй като към датата на сключване на договора 09.11.2016 г. не е имало висящо дело пред Районен съд – М., а дори било приключило делото и делото пред Районен съд – Ч.. Освен това към 09.10.11.2016 г., когато са били сключени договорите подс. П. бил наясно и с това, че предметът на образуваното пред Районен съд – М. и Районен съд – Ч. дело е един и същ. Ако е следвало да плаща, е трябвало да плати веднъж в разумен размер, съответен а характера и обема на работа по такъв вид дела с неоценяем иск. Той не само, че не бил договорил разумен размер на адвокатското възнаграждение, а договорил два пъти за едно и също нещо размер на адвокатско възнаграждение многократно надвишаващ разумните и обичайни размери за такива искове. Освен това подс. Т.П. към 09-10.11.2016 г. бил наясно и с решение № 94 от 21.09.2016 г. на Районен съд – Ч., с което съдът отказал да признае и да присъди разноски за адвокат, поради непредставени доказателства за заплатен такъв хонорар, позовавайки се на чл. 78, ал. 3 от ГПК и на т. 1 от ТР №6/2012 г. на ОСТГК на ВКС. Въпреки съзнаването на гореописаните обстоятелства подс. Т.П. сключил договорите за правна защита и съдействие № * и № *7, като изцяло заплатил по сметка на своята сестра адв. П. два пъти по 10 000 лева от името на ГПК „*“, с което е причинил на кооперацията значителни вреди. Третия договор за правна защита и съдействие серия СМ №*от 15 ноември 2016 год., според първия съд, подс. Т.П. сключил също при изключително неизгодни условия с уговорен хонорар от 7 000 лева за въззивна инстанция по същото дело с предмет - иск по чл. 58 от ЗК и съответно С. окръжен съд е присъдил разноски в размер на 300 лева, като е уважил възражението за прекомерност и е приел, че не се касае за дело с фактическа и правна сложност, което да води до увеличаване на минималния размер на адвокатското възнаграждение. През месец ноември 2016 год. е действала разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й от ДВ, бр. 28 от 2014 г. - за неоценяеми искове, какъвто е бил иска по посочените дела, размерът на минималното възнаграждение е 300 лв. Освен това договорите са били сключени със адв. П. и адв. С., като плащането и по трите било само по сметката на адв. П., която е в много близка родствена връзка с подсъдимия /сестра/ и живее на един и същ адрес с него, където било и седалището на ГПК „*“. Обстоятелството, че са сключени договори за правна помощ в един необичайно висок размер по дело, което не се характеризира с някаква правна или фактическа сложност, именно със сестрата на подсъдимия, обосновавал извода за наличието на умисъл за извършване на деянието, а не непредпазливост. Този извод, според първия съд, се подкрепял и от едно изречение от обясненията на подсъдимия /единственото, което е било подбрано и подложено на някакъв вид анализ от иначе просторните обяснения на подсъдимия пред инстанцията, но при все това на необичайно за подобен род разсъждения място в мотивите към присъдата – при обсъждане на правната страна/. В с. з. пред първия съд действително подсъдимият заявил, че при уважаване на иска по делото единствената вредна последица за кооперацията би била свикването на ново общо събрание. Това означавало, според първия съд, че подсъдимият е знаел, още преди сключването на договорите, че за кооперацията не биха могли да настъпят никакви имуществени вреди при уважаване на предявения иск за отмяна на решенията на общото събрание. Въпреки липсата на каквато и да е вероятност от увреждане на имуществото на кооперацията, подсъдимият сключил договорите за правна помощ в завишен, като договорената кума сама по себе си водела до значително и неоправдано намаляване на имуществото на кооперацията. Подсъдимият съзнателно бил сключил договори за адвокатска защита в размер, надвишаващ минималния размер. Когато той бил превишен повече от 30 пъти, очевидно имало неизгодна сделка за ГПК „*“ гр. Ч., а председателят на кооперацията не бил изпълнил задължението си да полага грижата на добър стопанин и да управлява имуществото на кооперацията по начин, който да не води до неговото разпиляване и да не причинява вреда за кооперацията. Вместо това той умишлено бил сключил неизгодни сделки и е действал в нарушение на своите задължения, като председател на ГПК „*“ гр. Ч., с което е осъществил състав на специална безстопанственост, тъй като с действията си умишлено е причинил значителни вреди за ГПК „*“ гр. Ч. по чл. 220, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Във връзка с горното следва да се посочи, че от една страна в мотивите си първия съд /това между впрочем се сочи и във внесения обвинител акт/ е приел, че подсъдимият е предприел определени съставомерни действия, а от друга че е имал задължение да предприеме определени действия по проучване на пазара, а в същото време е бездействал. В обвинителния акт, съставен от страна на ОП-С., са били цитирани конкретни разпоредби от трудовите задължения на подсъдимия, които обвинението е счело, че се намират в причинно-следствена връзка с инкриминирания случай. В мотивите на първата инстанция, обаче, не е било взето отношение по всички конкретни правни норми и правила, включени в нормативни актове, безспорни положения в житейската практика от категорията на общопризнатите правила /ППВДС 7/76 г./, в нарушение на които се твърди, че са били сключени вредоносните сделки. Изброяването им не е достатъчно, за да се мотивира обвинителната теза, като е останало неясно дали се приема, че подсъдимият е бил длъжен да предприеме определени действия, но е бездействал или е обвинен за действията си. Посоченото е от особено значение, тъй като когато деецът не полага достатъчно грижа за стопанисването и управлението на повереното му имущество, той бездейства, като има пасивно поведени е и в редки случаи извършва неправилни стопански действия, които са несъвместими с грижата на добър стопанин. В случая в обвинителния акт, а и в мотивите към присъдата на окръжния съд, са залегнали и твърдения за липсата на предварително проучване на пазара и получаването на оферти от различни адвокати за подобна услуга без да е било посочено по какъвто и да е начин какви са твърдените от обвинението разумни адвокатски възнаграждения, които са били заплащани в други сходни случаи. В посочената насока следва да се изложат ясни аргументи, защото част от посоченото в мотивите на инстанцията, а и в самия обвинителен, индикира деяние по чл. 219, ал. 1 НК. Не е било очертано по ясен и недвусмислен начин как липсата на предварително проучване на пазара на адвокатски услуги се свързва с евентуалното формиране в съзнанието на подсъдимия на ясни представи, че всеки един от подписаните договори за адвокатска услуга не може да постигне целения икономически ефект, а единствено води до отклоняване на значителен финансов ресурс в момент, когато процесната кооперация е изпитвала недостиг на средства. От друга страна действително при чл. 220 НК изпълнителното деяние винаги се изразява в действие, като в рамките на своите правомощия, деецът сключва сделка, която е неизгодна, защото изобщо не е необходима за функционирането на предприятието, организацията, държавния орган или защото клаузите й са неизгодни и не водят до постигане на целения икономически ефект. С оглед тези различия чл. 219 НК намира приложение, когато сключването на неизгодна сделка не е извършено умишлено, а по непредпазливост /в този смисъл решение № 359 от 17.11.2009 г. по н. д . № 395/2009 г. на ВКС/. Отделно от това, в конкретния случай не е било ясно очертано дали се визира липса на необходимост от сключване на сделките или тяхната икономическа неизгодност, като изначално обвинението, а и първият съд са изложили противоречиви твърдения в тази насока. В случая със сключването на договора за процесуалното представителство пред Районен съд – М. не е докрай изяснен въпросът дали обвинението действително сочи, че този договор изначално не е бил необходим. Трудно е да се разбере неговата теза и по отношение на договора за процесуално представителство пред Районен съд – Ч., тъй като от една страна се сочи, че е бил подписан след приключването на делото пред тази инстанция. От друга се загатва, че при подписването му подсъдимият е следвало да бъде наясно, че тези разноски не могат да бъдат възложени от страна на съда в последствие. Не е точно дефинирано, обаче, дали този конкретен договор се приема за икономически неадекватен и неизгоден или за изначално излишен. При третия от инкриминираните договори по-скоро е била очертана икономическа неадекватност и неизгодност на клаузите. Но така или иначе, неяснота е налице, защото по отношение на всеки един от отделните договори не е било посочено конкретно от какво точно се обуславя неизгодността. Не е налице анализ и съпоставка по отношение на това колко са били цените на услугата при други сходни случаи. Няма яснота и по въпроса дали подобно проучване се счита, че е било възможно и допустимо, като се има превид че и самият държавен обвинител се е задоволил със съвсем декларативно посочване в обвинителния си акт, че договорената цена на адвокатската услуга значително надхвърляла други подобни случаи /л. 12 от делото на ОС, обвинителен акт на ОП-С./. На посоченото място държавното обвинение претендира, че подс. П. е „сключил договорите с многократно превишаващи разумните и обичайни за такива дела адвокатски хонорари“. Освен със заплащаните хонорари в други подобни казуси, каквито не са конкретизирани, обвинението обвързва пропуските на подс. П. и с това, не е потърсил предложение от друг адвокат, което да може да сравни с това, което е поискала адв. П. и след това да избере икономически по-изгодното предложение, което било негово задължение като председател на кооперацията. Вместо да положи грижата на добър стопанин – П. умишлено сключил три неизгодни сделки, от които е произлязла значителна вреда за ГПК „*“ и за това, според обвинението, престъплението следвало да бъде квалифицирано по чл. 220, ал. 1 НК, а не по състава на общата безстопанственост по чл. 219, ал. 1 НК, каквато квалификация би имало престъплението, ако деянието е извършено по непредпазливост /л. 12 от делото на ОС, ОА на ОП-*./. Следва да се има предвид, че въпросът дали една сделка е изгодна или не е правен, а не фактически въпрос и съдържа суверенна преценка за това без да е зависима от становището на други държавни органи или длъжностни лица. Ето защо, той следва да се изясни недвусмислено от съответните решаващи органи, обвързани с произнасяне по обвинението. В крайна сметка в случая остават неясни и съображенията на обвинението и първия съд защо се приема, че е налице изискуемият от чл. 220, ал. 1 НК резултат – значителни вреди, с конкретните си имуществени измерения в размер на платените суми по договорите, след като не става ясно как е калкулиран дължимият от подсъдимия реално адвокатски хонорар, който обичайно се заплащал в други подобни случаи.
Наред с горното, първият съд е обърнал твърде бегло внимание на доводите на защитата за обективно приетия по делото факт /без надлежен анализ на доказателствената съвкупност за извеждането му/, че общото събрание на кооперацията е взело решение за освобождаването на председателя от отговорност за дейността му. Действително, за реализация на гражданската отговорност на председателя на кооперацията е необходимо преди това нейното общо събрание да вземе решение по смисъла на чл. 15, ал. 4, т. 15 от Закона за кооперациите за търсене на отговорност от виновните лица, като при липсата на такова, отговорността не може да бъде реализирана. В тази насока, специалната имуществена отговорност на председателя произтича от съществуващите между него и кооперацията взаимоотношения, които са 2 вида – договорни и органни. Фактическият състав на коментираната гражданска отговорност произтича от виновно противоправно поведение или вредоносно неизпълнение на задълженията на председателя, чието поведение възпрепятства управлението на кооперацията и от което са произтекли вреди. Правото на самата кооперация да търси имуществените последици от неизпълнение на договорно и органно задължение на председателя произтича от дейността му като орган на кооперацията и от осъществения фактически състав на управленски деликт, изразяващ се както в активно поведение, така и в задължение за въздържане от действия, поради което законодателят е овластил върховния орган на кооперациите да вземат решение за търсене на гражданска отговорност и предявяване на иск срещу кооперацията. Макар и да е споделимо изразеното от окръжния съд разбиране, че решението на общото събрание на кооперацията за освобождаване от отговорност да не влияе на наказателната отговорност за извършено престъпление, обективно приетият от първия съд факт е бил напълно игнориран, като най-малкото е могъл да намери приложение при отчитането на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, след като е бил признат за виновен по обвинението. Без внимание са останали и доводите на защитата за прогласената договорна свобода и липсата на горна граница при договарянето на адвокатски възнаграждения. Най-малкото е следвало да се изложат аргументи за това дали този принцип е приложим евентуално само във вътрешните отношения между договарящите субекти и налице ли е забрана за договаряне във вреда на трето лице, при все прогласената договорна свобода.
Посочените съществени нарушения са неотстраними във въззивното производство, но могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от друг състав на първия съд. Това налага обжалваната присъда да бъде отменена и делото да бъде върнато на ОС – С..
По изложените съображения и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т. 1 от НПК, Апелативен съд – Пловдив
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 1/20.01.2021 г., постановена по НОХД № 65/2020 г. на ОС – С. и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: