О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Ловеч, 11.11.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански
състав в закрито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Вълчева в.ч.гр. дело № 625 по описа за 2020 година, и за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 396, ал.
1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
3933/19.08.2020 г., подадена от Ц.Д.П., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника
адв.Х.Р., срещу определение № 304 от 17.07.2020 г., постановено по гр.д. № 314
по описа за 2020 г. на Троянския районен съд, с което е оставено без уважение
искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявените насрещни
искове срещу А.Й.Д., чрез налагане на запор върху трудовото й възнаграждение.
В жалбата се излага, че определението е
неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 392 ГПК, която игнорира изискванията на чл.391 ГПК. Твърди, че независимо че е осигурена на минималната
заплата, А.Й.Д. получава по-високо трудово възнаграждение. Изтъква, че ТРС не е
съобразил, че секвестируемостта по чл.446 от ГПК не се прилага за вземанията за
издръжка и затова е въведена специалната разпоредба на чл.446, ал.3 от ГПК. Моли
съда да отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и постанови
издаване на обезпечителна заповед.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима.
От представените доказателства по гр.д. №
314/2020 г. по описа на РС – Троян се установява, че производството пред него е
образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.127,
ал.2 във вр. с чл.59, чл.56 и чл.143 от СК от А.Й.Д. като майка и законен представител на детето Т.Ц.П. за осъждане на
ответника Ц.Д.П. да заплати издръжка за малолетното дете за м.март 2020 г. в
размер на 200 лв., както и на издръжка в размер на 200.00 лв. за всеки месец,
считано от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на същата. Направено е искане да й бъде
предоставено упражняването на родителските права върху роденото от съвместното
им съжителство дете Т.Ц.П., да бъде определен режим на лични контакти между
детето и бащата, както и да й бъде предоставено ползването на семейното жилище
в гр.Троян.
С отговора на исковата молба жалбоподателят е
предявил срещу А.Й.Д. насрещни искове с искане да му бъде предоставено
упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им
съжителство дете Т.Ц.П., да бъде определен режим на лични контакти между детето
и майката, да бъде осъдена А.Й.Д. да заплаща на детето Т.Ц.П. чрез него като
баща и законен представител месечна издръжка в размер на 250.00 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване, както и иск за сумата 3000.00 лв., представляващ
издръжка за минал период от една година. От страна на Ц.Д.П. е направено
особено искане за обезпечение на насрещните искове чрез налагане на запор върху
банковите сметки на А.Й.Д. и трудовото й възнаграждение.
С молба от 09.07.2020 г. ответникът се е
отказал от искането за налагане на запор върху банковите сметка на ищцата.
За да остави без уважение направеното искане
с правно основание чл.389 от ГПК, в мотивите на обжалваното определение
районният съд е позовал на разпоредбата на чл.391 от ГПК и чл.446 от ГПК, като
е направил извод, че Д. получава трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната от 610.00 лв., което попада в групата на
несеквистируемите доходи.
Настоящата инстанция изцяло споделя
направения от ТРС краен извод. Съгласно разпоредбата на чл. 392 ГПК,
която предвижда изключение от общото правило, по искове за издръжка се допуска
обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 391 ГПК,
като в този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.
По подадената молба не следва да се извършва преценка относно вероятната
основателност на исковете, както и за наличието на обезпечителна нужда. Съдът е
длъжен да прецени допустимостта на исковете, както и адекватността на
обезпечителната мярка.
В конкретния случай, видно от гореизложеното,
са предявени допустими искове по чл. 143 СК и
чл. 149 СК
за заплащане на издръжка за минало време, както и занапред, като по отношение
на тях са спазени изискванията за редовност. Нормата на чл.393, ал.2 от ГПК
обаче сочи за недопустимо обезпечение на иск за парично вземане, чрез налагане
на запор върху парични вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение. Тази разпоредба препраща към чл.446 от ГПК „Несеквестируем доход“.
Недопустимостта на обезпечителната мярка произтича от това, че
несеквестируемите доходи не могат да послужат като обезпечение на иск за
парично вземане чрез налагане на запор върху тях. В случая от приложеното по
делото писмо от „Мебелино груп“ЕООД – гр.Троян вх. № 3282/16.07.2020 г. се
установява, че ответницата по насрещните искове А.Й.Д. получава месечно брутно
трудовото възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната от
610.00 лв. При тези данни правилно районният съд е приел, че съгласно чл.446 от ГПК такъв доход е несеквестируем и върху него не може да се наложи запор.
Неоснователно е направеното от жалбоподателя възражение относно приложението на
чл.446, ал.3 от ГПК. Същата предвижда изключение, но само в хипотезата, когато
изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение, чийто размер е над
минималната работна заплата, какъвто не е настоящия казус.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, обжалваното определението на ТРС следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, Ловешкият окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 304/17.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 314 по описа за 2020 год. на РС – Троян
Определението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.396, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.