Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………. 2019 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В
съдебно заседание, проведено на 29.05.2019
г. при участието на секретаря Мая Вълева изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1021 /2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е инициирано
е по жалба от „М.Г. 2013“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.Варна,
чрез пълномощник адв. В.Д., против Заповед
№104-ФК/20.03.2019г. издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ при
ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект Бърза закуска „Дениз“, находяща се гр.Варна,
бул. „Осми приморски полк“№87 и забрана за достъп до него за срок от десет дни.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на наложената мярка. Твърди се, че същата е наложена без основание, при
неяснота на обстоятелства, при
които е била извършена контролната покупка.
Изтъква се, че не са установени конкретни елементи на тази продажба,
като се посочва и че във връзка с
обстоятелството „време за издаване на фискалния бон“ от момента на
покупката не са установени относимите
факти.
Твърди се и липса
на мотиви от страна на органа, досежно определяне продължителността на
мярката, предвид въведения от
законодателя минимален срок от седем дни.
Изтъква се, че
нарушението е извършено за първи път, стойността на покупката е на минимална стойност, а други
нарушения в проверявания обект не са били открити. В тази връзка
се твърди нарушение на основен принцип, заложен в чл.6 от АПК, съгласно
който администрацията при упражняване на своите властови функции има
задължение да стори това по разумен,
добросъвестен, справедлив и законосъобразен начин, като в тази връзка се изтъква, че при налагането на мярката и издаването
на АУАН все още не е издадено
наказателно постановление, предвид на
което мярката не отговаря на целите, заложени в чл.22 от ЗАНН.
Въз основа на изложеното
е формирано искане за отмяна на
заповедта.
Ответникът в
депозирана по делото писмена молба
е направил възражение по хода на делото
с искане за прекратяване на производството като се обосновал с издаденото след образуване на
делото Постановление №434905-F480081/14.05.2019г. за прекратяване изпълнението на ПАМ
„запечатване на обект“, поради заплащане от страна на търговеца на наложената му имуществена
санкция с НП № 428814-F48081/15.04.2019 г.
След съобразяване на
изразените от страните становища, по това искане съдът се произнесе с
протоколно определение от 29.05.2019 г.
След анализ
на събраните по делото доказателствата и при съобразяване на
доводите, релевирани от на страните съдът приема следното:
По допустимостта:
Жалбата е
подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от надлежно легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната
административна мярка в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
На 17.03.2016
г. (според изрично записаното в Заповедта) в 16:47 часа в търговски обект
–бърза закуска “Дениз“ находящ се в
гр.Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 87,
стопанисван от „М.
Г. 2013” ЕООД“ ЕИК *****, инспектори от ТД на НАП Варна извършили проверка, при която констатирали, че за
извършена продажба на стока на обща
стойност 6.50 лв., (един голям дюнерна стойност 4.50 и 2 бр. айрян с единична цена 1 лв.)
платена в брой търговецът не
издал ФБ от монтираното в обекта ФУ,
с което нарушил разпоредбите на чл. 118, във връзка с чл. 3, ал.1 от ЗДДС и на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г.
Констатациите си проверяващите обективирали в протокол № 0280087 /17.03.2019 г., впоследствие е
съставен и АУАН № F480081/02.04.2019 г.,
в който възпроизвежда същата фактическа обстановка.
Като
доказателства по делото са приложени цитирания по-горе протокол от извършена
проверка, фискални бононе от 17.03.2019 г., фискални
дневни отчети
от 17.03 и от 18.03.2019
г. , опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката.
Видно от данните и доказателствата по делото несъответствие между касовата и фискална
наличност не се твърди, не е и констатирана от проверяващите.
Така въз основа на тези доказателства началникът на
отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна
издал Заповед № 104-ФК/20.03.2019
г., с която на основание чл. 186 от ЗДДС наложил на търговеца ПАМ – запечатване
на стопанисвания от него търговски
обект забрана на достъпа до обекта за срок от 10 дни
на основание чл. 187 ал.1 от същия закон.
Правното
основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази
реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за
приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност.
При налагане на ПАМ по реда на чл.
186,ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпа
до същия обект/обекти - чл. 187,
ал.1 от същия закон.
Видно е, че втората мярка не може да има
самостоятелно приложение, макар и да е уредена в отделна правна норма – тя е
обвързана от налагането на първата мярка, цели да гарантира реалното и
действие. Поради това налагането им
е кумулативно заложено от
законодателя.. След като е така, то компетентността на органа за прилагане на чл. 186 от ЗДДС се разпростира и е валидна и
относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е необходимо изричното и отделно
възлагане.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът намира, че
е нарушена процедурата по налагане на принудителна административна мярка..
Каза се по-горе
в изложението, че административният орган действа в обвързана компетентност и е
достатъчно да се установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, които
законът е предвидил, за да бъде наложена обсъжданата административна принуда в
двата и кумулативно предвидени проявления.
Упражняването на това правомощие обаче не изключва спазването на установените
с АПК основни принципи и правила.
Според общото правило на чл. 170 от АПК,
при съдебно обжалване на административния акт, тежестта на доказване на фактическите
основания, обосноваващи законосъобразността му е на административния
орган с всички произтичащи от това последици при недоказването им.
В
разглежданият случай данните и доказателствата в
административната преписка
не са в състояние да обосноват безспорен извод за извършено от едноличния
търговец нарушение, предвид казаното относно липсата на несъответствие между
касова и фискална наличности.
Разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата,
извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и
отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално
устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на
фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново императивно разпорежда тяхното
издаване независимо от съставяне на първичен счетоводен документ. Целта на
нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и отчетността на извършените
продажби. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл. 3 и чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година са Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до
санкционните последици, предвидени от разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС. В
случаите, посочени в ал.1 и 2 на чл. 186 от ЗДДС,
наред с административното наказание, законът предвижда и прилагане на
принудителна административна мярка. Първата хипотеза, тази на б."а", т.1 на ал.1 на чл. 186 от ЗДДС, има предвид нарушаване на реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, включително фискален бон.
Във връзка с целта на принудителната мярка,
съдът приема, че съобразно
изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, който урежда общите правила, относими към
ПАМ, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят
или да отстранят вредните последици от
него. Тоест
законодателят изрично е предвидил, че принудителната административна мярка
задължително е свързана с конкретно нарушение и неговите вредни последици и не
може да изпълнява цели, свързани с нарушенията „по принцип“ или „изобщо за в
бъдеще“. Предотвратяването и преустановяването на нарушенията по принцип и за в
бъдеще е цел и задача на правната уредба, тоест на законодателя и останалите
нормотворчески органи. Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат
характер на санкция и на тях не могат да бъдат възлагани посочените в мотивите на обжалваната заповед функции „предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и
възпитание и предупреждение върху останалите правни субекти“, които от своя страна са цел и задача на
административнонаказателната дейност.
Налагането на
принудителната административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в ЗАНН. Доколкото липсва презумпция,
че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде
в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да
бъде оправдано от предотвратяване на
други нарушения от същия вид.
Наложената принудителна административна мярка
не отговаря и на специфичните цели на ЗДДС. От анализа на чл. 186, ал. 1 във връзка с чл. 187, ал. 4 от ЗДДС,
съгласно който ПАМ се прекратява от органа, който я е приложил, след като бъде
доказано от административнонаказаното
лице, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло, следва, че налагането на ПАМ е недопустимо без
нарушителят да има качеството административнонаказано лице, тоест преди
издаване на наказателното постановление. Тоест целта на ПАМ, закрепена в ЗДДС, е да принуди нарушителя
доброволно и
възможно най-скоро
да плати санкцията, като по този
начин понесе
веднага отговорността за извършеното административно нарушение и с това се
постигне предупредително-възпитателния ефект на административната санкция.
Предвидено е това доброволно
изпълнение да води до прекратяване на мярката, тоест законодателят е приел, че след
изтърпяване на административното наказание нуждата от административната принуда
отпада. Поради това не може да се
приеме, че целта на принудителната мярка е предотвратяване на бъдещата дейност
на обекта за определения срок, за да не бъдат извършвани нови нарушения, или за
реорганизиране на дейността му, или за поправяне на вредните последици от
неотчитане на продажбите, както приема административният орган. В случая
принудителната мярка е наложена почти месец преди издаване на наказателното
постановление и е допуснато нейното предварително изпълнение, което обосновава
извода за нейното противоречие с целта на закона.
Съдът намира още, че при издаване на обжалваната
заповед административният орган е действал в нарушение на принципа на
съразмерност, и по-специално на правилото, закрепено в член 6, ал. 5 от АПК, съгласно което
административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Издадената преди да бъде издадено наказателно постановление
заповед за ПАМ
предотвратява прилагането
на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, но преди всичко предотвратява извършването на търговска дейност в обекта и реализирането на приходи от нея. Освен, че ограничава правата на
търговеца, това
води и до пропуснати
приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания. В заповедта липсват
мотиви, съдържащи анализ и съпоставка на потенциалните вреди за търговеца и вредите за
фиска с ползата от налагането на мярката за конкретно определения срок.
При
направения коментар се налага извод за
отсъствие на законовите предпоставки за
издаване на акт по чл. 186, ал.1, т.1 от ЗДДС. Заповедта предмет на съдебен
контрол е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Предвид
приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното от
процесуалния представител на оспорващия търговец искане за присъждане на разноски по делото съдът ги
намира за основателни и доказани и следва се уважат в пълния им размер, предвид
липсата на възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК от страна на ответника.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172,
ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на ПАМ №
104-ФК/20.03.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП Варна, с която на „М. Г. 2013“ ЕООД ЕИК ******, представлявано от М. Г.Т.за нарушение на чл. 186,
ал.1, т.1 б. „а“ от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект Бърза закуска „Дениз“, находяща се гр.Варна,
бул. „Осми приморски полк“№87 и забрана за достъп до него за срок от десет дни.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП Варна да заплати на
М.Г. 2013“ ЕООД ЕИК *****, представлявано от М. Г. Т., на
„сумата от 550 ( петстотин и петдесет) лв. представляваща разноски за внасяне
на държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: