Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 22.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия Хр. Димитрова КАНД № 117 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.С.Б. ***, депозирана чрез адвокат Л.Б.от
Адвокатска колегия – Бургас, против Решение № 32/25.04.2022г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 436/2021г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
21-0323-000647/10.11.2021г., издадено от началник РУ към ОД на МВР - Шумен, РУ
- Велики Преслав, с което за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ на И.С.Б. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, като
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага аргументи, че
неправилно е била ангажирана отговорността му, тъй като от приобщените по
делото доказателства се установява, че на процесната дата и място той не е
управлявал четириколесен трактор „ХТ3 ДТ20“ с номер на рама, като посочения от
актосъставителя и наказващия орган при издаване на НП. В подкрепа на това си
становище Б. сочи, че по несъмнен начин в хода на производството е доказано, че
четириколесният трактор е разполагал с друг номер на рама. Некоректното
индивидуализиране на номера на рамата на трактора според касатора е довело до
ограничаване на правото му на защита, което налага извод за незаконосъобразност
на процесния правораздавателен акт. Като допълнителен аргумент за отмяна на
наложеното му наказание Б. изтъква и наличието на предпоставките за
квалифициране на деятелността му като „маловажна“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Воден от тези съображения инициаторът на настоящото производство претендира
отмяната на съдебния акт и на потвърденото с него постановление, като моли да
му бъдат присъдени и сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В
съдебно заседание И.Б. се представлява от адвокат Д., който заявява, че
поддържа жалбата, като излага допълнителни аргументи, въз основа на които моли
за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление.
Ответната страна,
началник РУ към ОД на МВР – Шумен, РУ – Велики Преслав, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт Ив. С., която оспорва предявената жалба и
излага доводи за законосъобразност на решението на районния съд. Претендира
присъждане на разноски.
Представителят на Шуменската окръжна прокуратура
пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд
като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 23.09.2021г.,
свидетелят Д.– полицейски служител при РУ-Велики Преслав, заедно със своя
колега свидетеля М.Г., при обход на с. Хан Крум, забелязали по главния път в
селото, в посока от с. Троица, към жп-прелеза, да се движи четириколесен
трактор „ХТЗ ДТ20“, с прикачено ремарке към него, с липсващи поставени
регистрационни табели. Предвид установеното, предприели спиране за проверка на
посоченото МПС и самоличността на водача, когото установили като И.С.Б..
С оглед посоченото,
уведомили дежурните полицейски части в РУ - Велики Преслав. На място
пристигнали полицейски служители, като свидетелят П. - младши автоконтрольор,
констатирайки, че на трактора и ремаркето липсват поставени регистрационни
табели, извършил служебна справка за наличието на сключена на същите
застраховка ГО, доколкото и водачът не представил никакви документи за тях.
Предвид констатирани нарушения по ЗДвП и КЗ, на водача били съставени няколко
акта, един от които е Акт за установяване на административно нарушение сер GA,
бл. № 398582/23.09.2021г. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, предвид
обстоятелството, че във връзка с притежанието и използването на четириколесен
трактор „ХТЗ ДТ20“, с неустановена собственост, без регистрационен номер и
номер рама XT37301032U25, нямало сключен действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите за МПС към датата и
часа на проверката. АУАН бил предявен и връчен на водача, който отказал да го
подпише.
Въз основа на съставения
АУАН и като възприел изложената в него фактическа обстановка, административно
наказващият орган, счел че деянието съставлява административно нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ, поради което издал обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, с което санкционирал И.С.Б., за това, че като
физическо лице, което не е собственик, управлява МПС четириколесен трактор „ХТЗ
ДТ20“ и номер рама XT37301032U25, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Предвид липсата на
регистрационни табели на управляваното от Б. МПС четириколесен трактор „ХТЗ
ДТ20“, било образувано и бързо производство за престъпление по чл.345, ал.2 от НК и въз основа на същото АНД № 282/2021г. по описа на РС - Велики Преслав,
материали от което /копия/ са изискани и приложени по въззивното дело.
При така установената фактическа
обстановка районният съд не констатирал наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи санкционното производство. Предходната
инстанция съобразила, че актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи, при спазване на
сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН и липса на допуснати съществени нарушения на
административно наказателно - процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последните. Съдът констатирал също, че е спазена и процедурата по съставянето и
връчването им. Предходният съдебен състав обосновал решаващия правен извод
относно законосъобразността на оспореното пред него НП и по същество, доколкото
установил, че на сочената дата и място водачът действително е управлявал
четириколесен трактор „ХТЗ ДТ20“, който не е бил негова собственост и за който
не е била налице валидна и действаща застраховка „ГО“. Обстоятелството, че
водачът не е собственик на превозното средство, според съда, изключвало
възможността за ангажиране на отговорността му по предвидения в чл.638, ал.1,
т.1 от КЗ състав. В тази връзка съдебният състав съобразил и обстоятелството,
че номерът на рамата на превозното средство се различавал от посочения от
органите при съставяне на акта и изготвяне на НП номер XT37301032U25, при което
действителният номер на рамата бил 15538. Това несъответствие съдът счел за
несъществено по отношение законосъобразността на НП, с мотива, че посоченият
номер XT37301032U25, от една страна е реално установен, като наличен върху
корпуса на превозното средство и възприет при извършената от полицейските
органи проверка, а от друга – идентифициращ процесното МПС, в степен достатъчна
установи идентичност с това МПС, което е управлявано от Б. и което към датата
на деянието не е било със сключена задължителна застраховка „ГО“, което се
установявало от приложените по делото справки, при прочит на които ставало
видно, че МПС с този номер на рама не е застрахован към 23.09.2021г. със
задължителна застраховка „ГО“. С оглед на тези съображения решаващият състав на
Районен съд – Велики Преслав формирал извод за законосъобразност на атакувания
правораздавателен акт.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен
съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален
ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с
наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е
постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е
изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е
извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав.
Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и
законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при
издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по
делото, съдът е изградил правилни изводи за отсъствие на допуснати съществени
процесуални нарушение в хода на санкционното производство и за съставомерност
на деянието на касатора по чл.638, ал.3 от КЗ. По този ред бива наказвано лице,
което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Установените по делото
факти сочат с категоричност, че на посочената в акта и в НП дата И.Б. е
управлявал МПС, представляващ четириколесен трактор „ХТ3 ДТ20“, който не е разполагал
с регистрационни табели, като от приобщените доказателства се установява, че
мощността на трактора е била 13,2 KW, поради което спрямо него не намира
приложение изключението, визирано в чл.481, ал.2, т.2 от КЗ и за да бъде
допустимо управлението му е следвало да бъде сключена задължителната
застраховка „ГО“. Горното индикира възможност за санкциониране на водача Б. по
реда на чл.638, ал.3 от КЗ, при условие, че превозното средство бива
индивидуализирано по номер на рама и бъде установено, че за него не е налице
валидна и действаща застраховка от посочения вид към датата, посочена в акта и
в НП – 23.09.2021г. При извършения оглед на превозното средство органите на МВР
са възприели за номер на рамата на трактора XT37301032U25, който е бил отразен
на корпуса му и чрез който е била извършена проверка в масивите на Гаранционния
фонд, откъдето контролните органи са извлекли данни за липса на сключена
застраховка „ГО“. В хода на образуваното бързо производство за реализирано
престъпление по чл.345, ал.2 от НК обаче се е оказало, че действителният номер
на рамата е друг - 15538, но същият не е отразен в акта и в обстоятелствената
част на НП. Разминаването между тези индивидуализиращи номера, каквото
действително е налице, се тълкува от страна на касатора като обстоятелство,
налагащо отмяната на НП. Това становище правилно е било отклонено като
неоснователно от предходната инстанция, изложила последователни и надлежно
аргументирани мотиви в тази насока. Както е посочил и районният съд,
некоректното вписване на номера на рама на трактора в настоящата хипотеза не е
попречило да бъде индивидуализирано превозното средство, което касаторът е
управлявал, като от приобщеното по делото заключение на двойната
съдебно-автотехническа експертиза по АНД № 282/2021г. по описа на ВПРС,
приложено към доказателствения материал, се установява пълната идентичност
между превозното средство колесен трактор „ХТ3 ДТ20“, с мощност 13,2kw, описано в акта и в НП с номер на
рама XT37301032U25 /посочен като номер на рама в последващо сключената
застраховка „ГО“ на автомобилистите на 20.10.2021г. от И.Б./, фигуриращо и в
приложения по делото фотоалбум, и превозното средство с набит номер 15538.
Въззивната инстанция е съобразила също, че МПС с номер на рама 15538 не е
застраховано към 23.09.2021г. със задължителна застраховка „ГО“, каквато
контролните органи са установили, че липсва и към 23.09.2021г. чрез проверка по
номер XT37301032U25. Изложеното навежда на извода, че на инкриминираната дата
касаторът е управлявал превозно средство в нарушение на нормата на чл.638, ал.3
от КЗ, с което виновно е реализирал приписаното му административно нарушение,
без да е било накърнено в съществена степен правото му на защита. Твърденията в
тази насока, обективирани в касационната жалба, настоящата инстанция намира за
неоснователни и същите не могат да обосноват преследвания от жалбоподателя
изход от спора.
Деянието на водача не разкрива
белезите на „маловажна“ простъпка по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от
този вид, поради което законосъобразно районният съд е потвърдил оспореното
пред него наказателно постановление.
Предвид изхода на спора и своевременно
отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника и на
основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Шумен
разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 32/25.04.2022г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 436/2021г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА
И.С.Б. с ЕГН ********** ***, да
заплати на ОД на МВР – Шумен разноски по делото в размер на 80 (осемдесет)
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 22.07.2022 г.